Търсене
Close this search box.

Вписване на залог на търговско предприятие

1. Същност на залога. Видове залози
Залогът като един от видовете обезпечения за кредитора гарантира интересите на кредитора да получи удовлетворение. Като вид обезпечение е възникнал в римското право.
Българското законодателство съдържа уредба на реалния залог (по ЗЗД и търговски по ТЗ) и на особения залог (по ЗОЗ) като две различни обезпечения.
Уредбата на особения залог е специална по отношение на тази на реалния залог, поради което за неуредените случаи в ЗОЗ се прилагат разпоредбите на ЗЗД, съответно ТЗ.
Според вида на имуществото, върху което се учредява залогът, той е: залог върху вещи, залог върху вземания, залог върху други права и залог върху съвкупности.
Учредяването на залог винаги е свързано с обезпечаването на определено вземане. Заложното право е акцесорно по отношение на това по главното вземане. Затова договорите, с които се учредяват и реалният и особеният залог, се явяват акцесорни по отношение на договора, въз основа на който възниква главното вземане. При реалния залог предаването на държането е условие за действителност на сделката (чл. 156, ал. 1 ЗЗД). При особения залог се запазва фактическата власт върху заложеното имущество (чл. 8, ал. 1).
Договорът за особен залог е формален – писмена форма и в определени случаи и нотариална заверка на подписите. Условие за действителност на договора за особения залог е сключването му в писмена форма. Действия на залога спрямо трети лица при особения залог възниква чрез вписване в регистър. Поредността на особения залог се определя от поредността на вписването им.
Вписванията в съответните регистри по Закона за особените залози се извършват на основата на една ясна и строга нормативна уредба. Обстоятелствата, които подлежат на вписване, са посочени в чл. 26 ЗОЗ, а цялото охранително производство е детайлизирано в Правилника за устройството и дейността на Централния регистър на особените залози (ПУДЦРОЗ).

2. Залогът върху търговско предприятие – особен случай на консенсуален залог
Той е договор, по силата на който собственикът му го залага за обезпечение на свое или чуждо задължение.
Договорът за залог на търговско предприятие е уреден в специален закон – Закон за особените залози (ДВ,бр. 100 от 22.11.1996 г.; изм.и доп. бр. 86 от 1997 г; бр. 42 от 1999 г., бр. 19 от 2003 г.; бр. 58 от 2003 г.). Договорът се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите (чл. 21, ал. 1 ЗОЗ).
Предмет на договора за особен залог на търговското предприятие е споразумението между кредитора на едно вземане и длъжника или трето лице, по силата на което кредиторът може да се удовлетвори сам от заложеното имущество с предпочитание пред другите кредитори, ако вземането не бъде изпълнено доброволно и точно.
Търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения, които изразяват дейността на търговеца. В него се включват както права върху движими вещи и вземания, така и права върху недвижими имоти. В качеството му на самостоятелен обект предприятието може да се залага. Тъй като търговското предприятие е вид съвкупност, правилата на ЗОЗ относно залога на съвкупност се прилагат съответно и за залога на търговско предприятие – чл. 21, ал. 5 ЗОЗ.
Залогът на търговско предприятие е уреден само в ЗОЗ. Той е неосъществим извън ЗОЗ, поради липсата на способ за принудително изпълнение. При особения залог изпълнението е извънсъдебно.
Специфичното при него е, съгласно изричната разпоредба на чл. 21, ал. 3, изр. 2 ЗОЗ – ако в договора са посочени отделни активи, залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието .
Съгласно чл. 21, ал. 4 ЗОЗ залогът следва нововъзникналите търговски предприятия при отделянето или разделянето на търговското предприятие на залогодателя.

3. Вписване на залог на търговско предприятие – първични и вторични вписвания
За да се противопостави залогът на третите лица, той трябва да се впише в търговския регистър по партидата на залогодателя – чл. 21, ал. 2 ЗОЗ. Всички подлежащи на вписване обстоятелства се вписват в търговския регистър, тъй като всички актове, имащи отношение към търговското предприятие, трябва да бъдат отразени в един регистър, по една и съща партида, така че да бъдат защитени интересите и на търговеца – притежател на търговското предприятие, и на третите лица. Особеният залог на търговското предприятие следва да бъде вписан, освен в Централния регистър на особените залози, за реда на вписване в който важат разпоредбите на чл. 26-31 ЗОЗ и Правилника за устройството и дейността на Централния регистър на особените залози към Министерството на правосъдието, така и по фирменото дело на залогодателя, съответно в търговския регистър. При това вписване е валидна разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОЗ, според която противопоставимостта на особения залог възниква от вписването в другия регистър – т.е. търговския регистър . Вписванията в търговския регистър имат първичен характер – те осигуряват противопоставимостта на залога на минимално необходим кръг лица. Това са третите лица, които претендират права върху търговското предприятие като съвкупност – купувачите или приобретателите на друго основание, заложните кредитори.
За дата на учредяване на залога следва да се счита вписването в търговския регистър, а не вписването му в Централния регистър за особените залози.
Законът допуска извършване на вписвания в други регистри, които имат допълнителен, вторичен характер. Те разширяват кръга на лицата, на които залогът е противопоставим, но нямат самостоятелно действие, ако липсва първично вписване в търговския регистър.
За да може залогът на търговско предприятие да се противопостави на трети лица, придобиващи по-късно обезпечителни права върху отделни елементи на търговското предприятие, залогът трябва да се впише вторично в съответния регистър:

  • Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя – по отношение на заложния кредитор, получил в обезпечение автомобил; корабния регистър – по отношение на кредитора, получил в обезпечение залог на речен или ипотека на морски кораб;
  • Централния депозитар или регистрите за държавни ценни книжа – по отношение на заложния кредитор, получил в обезпечение безналична ценна книга;
  • книгите за вписване – по отношение на ипотекарния кредитор, получил ипотека върху недвижим имот, включен в предприятието.

Следователно залогът на търговско предприятие, освен в Централния регистър на особените залози, се вписва и в други регистри в следната последователност:

  • в търговския регистър;
  • в Централния регистър по партидата на залогодателя;
  • в Имотния регистър при службата по вписванията към съответния районен съд (когато включва недвижими имоти);
  • в Централния депозитар (когато включва безналични ценни книжа).

Първото изречение на чл. 21, ал. 3 ЗОЗ урежда противопоставимостта само при имущество, за разпорежданията с което се води регистър, дори и това имущество да е извън приложното поле на чл. 4 ЗОЗ, тъй като единствено в този случай има смисъл изискването за вписване в съответния регистър. За имущества, за разпорежданията с които не се води регистър, противопоставимостта е изключена, тъй като няма къде да се извърши вторичното вписване.
Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗОЗ, ако отделен актив на заложеното предприятие бъде отчужден, той ще премине в собственост на приобретателя, свободен от заложни права, тъй като с отчуждаването му той престава да бъде елемент от съвкупността “търговско предприятие” . Ако страните искат да избегнат това, те трябва да опишат избраните от тях активи в договора за залог. Съгласно чл. 21, ал. 3, изр. 2 ЗОЗ залогът на търговско предприятие може да се противопостави на трети лица, ако в договора за залог са посочени отделни активи и договорът е вписан вторично в съответния регистър. В този случай залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието, което е в интерес на кредитора .
За да може кредиторът да се ползва от частния ред за изпълнение по ЗОЗ, залогът трябва да е вписан и по отношение на приобретателя на имуществото.
Както вписването в имотния регистър, така и вписването в Централния регистър на особените залози, служи, за да може по-рано вписаният акт (особен залог) да се противопостави на по-късно вписан, ако правата, които се пораждат от тях, са несъвместими. Вписването в Централния регистър на особените залози не е елемент от фактическия състав на договора за особен залог, тъй като не всеки договор се вписва (определя се от предмета на залога).
Задължително подлежат на вписване, за да могат да се противопоставят на трети лица: залогът на вземане; залогът на дружествен дял; залогът на търговско предприятие; залогът на безналични акции.
Съгласно чл. 30 ЗОЗ, вписването в ЦРОЗ има действие занапред, както и вписванията във всеки регистър.

4. Практически проблеми при вписване на залог на търговско предприятие в имотния регистър
В съдилищата съществува противоречива практика по отношение на вписването на залог на търговско предприятие досежно представяните документи пред съдията по вписванията, поредността на вписването в различните регистри, както и по отношение на таксата за вписване.
Както по-горе бе отбелязано, разпоредбата на чл. 21, ал. 3 ЗОЗ предвижда противопоставимост на договора за залог на търговско предприятие на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие – налага се вторично вписване само на този вид залог и в съответния регистър, за което Правилникът за вписванията предвижда специален текст, в случаите когато в активите на заложеното търговско предприятие се включват вещни права върху недвижими имоти.
Съгласно чл. 22а ал. 1 от Правилника за вписванията вписването на залог върху търговско предприятие (чл. 21, ал. 3 ЗОЗ) се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от Служба за вписванията, в чийто район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл. 33, б. “д” на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Удостоверението трябва да отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ.
Правилата на чл. 8, 9 и 18 ПВ се прилагат съответно и при вписването на договора за залог на търговско предприятие.
Изискването, което е поставено в чл. 6, ал. 1, б. “в” ПВ, е подлежащият на вписване акт да съдържа описание на имота, до който се отнася. Следователно при вписване на залог на търговско предприятие, съдията по вписванията следва да извърши проверка на съдържанието на подлежащия на вписване акт за спазване на изискванията по чл. 6, ал. 1, б. “в” ПВ – описание на имота с изискуемите от закона индивидуализиращи белези.
Актът, въз основа на който се постановява вписването в имотния регистър, е удостоверението за вписване на залога в търговския регистър.
Подлежащите на вписване обстоятелства по ЗОЗ относно вписването на залога на търговското предприятие се вписват и в търговския регистър – чл. 21, ал. 2 ЗОЗ, като такова обстоятелство е и заложеното имущество съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗОЗ. Според чл. 6 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър вписванията се извършват въз основа на заявление по образец. В образец Б4 за вписване на обстоятелства относно залог на търговско предприятие в поле 311 “О” попълването може да стане чрез посочване: “ предприятието като съвкупност” или “ част от предприятието”. За вписване на залога в търговския регистър заявителят следва да представи договора за залог на търговското предприятие с нотариална заверка на подписите, съгласно чл. 44, ал. 1 от наредбата.
Налице е несъответствие между въведените от ПВ изисквания към съдържанието на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър и регламентираното съдържание на заявлението и съответно удостоверението за вписване на обстоятелства относно залог на търговско предприятие по ЗТР и Наредба № 1 от 2007 г. За преодоляването му следва да се тълкува разпоредбата на чл. 33 ЗТР, според която удостоверенията, издавани от Агенцията по вписванията, могат да съдържат както извлечение от търговския регистър, така и да представляват копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията.
Следователно характер на удостоверение, което се ползва с доказателствена сила на официален документ, има и копието от електронния образ на документ, приложен към делото на търговеца. В този смисъл е Определение № 26 от 15.01.2009 г. по ч. гражд. д. № 976 от 2008 г. на П. окръжен съд, практиката по което ВКС обявява зя правилна на основание чл. 291 ГПК.
С оглед на гореизложеното, за вписването в имотния регистър съдията по вписванията следва да разполага с копие от електронния образ на договора за особен залог, за да приложи същия заедно с удостоверението в книгата за вписванията, но е длъжен служебно да установи връзка между двата документа по посочения ЕИК на търговеца (Определение № 442 от 20.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 317 от 2009 г., I т.о.)
В този смисъл вписването на особения залог ще бъде извършено, като в книгата по чл. 33, б. “д” ПВ бъдат подредени като неразделни части удостоверението за вписан особен залог от търговския регистър, ведно с договора за залог и приложенията към него – представени като копия от електронните им образи, заверени от длъжностно лице при търговския регистър на АВ, на които копия, съгласно чл. 33, ал. 5 от Закона за търговския регистър, се придава сила на официални преписи.
Съобразно чл. 8, ал. 2 ПВ, следва удостоверението да бъде представено в най-малко два екземпляра – оригинал и препис или два заверени преписа, като един от екземплярите на удостоверението ще бъде подреден в съответна актова книга, а другият екземпляр с данни от нанесеното вписване ще бъде върнат на молителя.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 264 ал. 1 ДОПК, вписването на особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, а наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота – предмет на залога, се удостоверява в данъчната оценка. Съдията по вписванията носи отговорност по чл. 265 ДОПК за заплащане на задълженията, дължими от залогодателя при вписване на акт без представена декларация.
Искането за вписване на особен залог върху търговско предприятие трябва да е съобразено и с разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ПВ, изискваща, в случаите когато актът късае имот, попадащ в район с одобрена кадастрална карта, описанието на имота да се извършва съобразно кадастралните данни по чл. 60, т. 1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В тези случаи към акта се прилага и скица – копие от кадастралната карта, издадена от АГКК.
Разпоредбата на чл. 22а, ал. 3 ПВ урежда реда при подновяване на вписването на залог на търговско предприятие. Аналогичен ще бъде този ред и при вписването на съдебно решение, постановяващо отмяна на подновено вписване на договор за особен залог на търговско предприятие. По аргумент на чл. 33, б. “д” ПВ то следва да се извърши чрез подреждане в съответната книга на удостоверението за вписване по ЗОЗ. Следователно всяко вписване на настъпили изменения в учредения особен залог върху търговско предприятие е аналогичен с този по първоначалното вписване. Оттук и необходимостта от надлежно вписване в търговския регистър, което според сега действащия режим по ЗОЗ, обуславя защитата както на интересите на собственика, така и противопоставимостта на залога на трети лица. В противен случай директното вписване на удостоверението за последващи вписвания в Службата по вписванията, без първично вписване в търговския регистър и след това по реда на ЗОЗ, не би породило целените правни последици, тъй като се явява нищожно. В тази връзка, с оглед разпоредбата на чл. 43 ЗОЗ, следва да се приеме, че с откриване на производството по несъстоятелност не се прекратява действието на особения залог.
Откриването на производството по несъстоятелност и обявяването в несъстоятелност на дружеството – залогодател са обстоятелства, които са пречка да се извърши вписване на подновяването на първоначално вписания особен залог (Решение № 21 от от 28.02.2007 г. на ВТАС по в.ф.д. № 62 от  2006 г. ТК.).
По отношение на заличаване на особения залог и отразяването му в имотния регистър е предвиден специален ред и той е различен от реда по чл. 19, ал. 3 ПВ, касаещ ипотеките.
Както вече е имал случай да се произнесе ВКС – Определение № 442 от 20.07.2009 г. по ч. т. д. № 317 от 2009 г. на ВКС  ТК, I т.о., актът, въз основа на който се постановява вписването в имотния регистър, е удостоверението за вписване на залога в търговския регистър. Поредността на вписването на обстоятелства е била следната: вписване в ЦРОЗ, вписване в търговския регистър – чл. 21, ал. 2 ЗОЗ, вписване и в книгата по чл. 33, б. “д” ПВ, чрез подреждане на удостоверението от търговския регистър и копието от договора за особен залог .
Същата е поредността и при вписването на промени или заличаване – ЦРОЗ – търговски регистър – имотен регистър. В този смисъл е Определение № 207 от 21.03.2011 г. на ВКС  Търговска колегия, I т.о. по ч. т. д. № 176 по описа за 2011 г.
Вписване е предвидено още и при пристъпването към изпълнение. Следва заложният кредитор, с оглед изричната разпоредба на чл. 33, ал. 1, т. 4 ЗОЗ, още при пристъпването към изпълнение да направи избор между двата начина на удовлетворяване (чрез изпълнение върху предприятието като цяло или чрез изпълнение върху отделни негови елементи) и да поиска вписване относно това свое решение – в търговския регистър и в другите регистри, където се извършват вписвания, като ЦРОЗ служба по вписванията и т.н. Този избор може да бъде променен в процеса на изпълнението. Тази промяна също следва да бъде заявена за регистрация (търговския и другите регистри). Недопустимо е обаче кредиторът да избере и регистрира като способ едновременно удовлетворяване и от търговскто опредприятие, и от отделни негови елементи, или да избере и регистрира като способ удовлетворяването от търговското предприятие като цяло, след което да поиска да се регистрира и удовлетворяване от отделни елементи на търговското предприятие (без да е ясно, че се изоставя първоначално избраният способ на удовлетворяване).
По отношение таксата за вписване на особен залог на търговско предприятие в Имотния регистър при Службата по вписванията към съответния районен съд се прилага чл. 4 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, която препраща към Тарифата за държавните такси, събирани от Централния регистър на особените залози по Закона за особените залози, а именно: по чл. 1 от същата тарифа – за вписване на заявлението, ведно с договора за залог, се събира такса 40 лв. за първия лист от заявлението и по 10 лв. за всяка следваща страница и по чл. 2 от същата тарифа – за вписване на допълнителтни обстоятелства (последващите вписвания) се събира такса 25 лв. за първия лист от заявлението и по 10 лв. за всяка следваща страница.
Настоящото изложение не изчерпва практическото приложение на нормативната уредба по отношение вписването на залог на търговско предприятие по чл. 22а от Правилника за вписванията, а представлява основа за откриване на по-широка дискусия и аргументиране на отделни разрешения, с оглед уеднаквяване на практиката, прилагана от съдиите по вписванията в цялата страна.

Елена КРЪШКОВА, съдия по вписванията

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина