Наскоро бях изненадана от практиката в голяма българска банка по отношение на търговски дружества в ликвидация, а именно – да не се признава правото на ликвидатор да представлява търговско дружество след изтичане на срока на ликвидация, определен от съдружниците, доколкото с изтичане на срока за ликвидация се прекратявали и представителните функции на ликвидатора.
Приех, че проблемът е локален. За мое учудване се оказа, че по въпроса няма и еднозначна съдебна практика. Така съгласно някои съдебни актове след изтекъл срок на ликвидацията ликвидаторът не може да представлява търговското дружество в ликвидация, а съгласно други се приема, че “от прекратяването до заличаването на дружеството няма период от време, в който дружеството да остане без представляващ” (вж. Определение № 8775/03.10.2003 г. на ВАС по адм.д. № 7759/2003 г., I о.).
За да се отговори на въпроса прекратяват ли се представителните функции на ликвидатора с изтичане на срока за ликвидация, определен по реда на чл. 266, ал. 2 от Търговския закон, следва да се изяснят функцията на ликвидацията, статутът на ликвидатора, както и естеството на срока на ликвидация.
Приложимата нормативна уредба в случая е Търговският закон и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, издадена от министъра на правосъдието (обн. ДВ, бр. 18 от 27.02.2007 г.,) издадена като акт по прилагане на Закона за Търговския регистър (обн. ДВ, бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)
За ликвидацията на търговското дружество е писано много. Това е доброволно производство за разпределение на имуществото му след неговото прекратяване. Целта на ликвидацията е да се събере и да се осребри имуществото на търговското дружество и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между съдружниците и акционерите. Ликвидацията приключва, когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, със заличаване на дружеството от търговския регистър по искане на ликвидатора.
Статутът и правомощията на ликвидаторите са посочени в глава 17 от Търговския закон. Съгласно чл. 269, ал. 1 ТЗ “Ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган”. С избора на ликвидатор се прекратяват правомощията на управителния орган на търговското дружество.
Като всеки изпълнителен орган на търговско дружество, правното положение на ликвидатора включва две правоотношения: 1) външно, по силата на което ликвидаторът заема положението на изпълнителен и представителен орган на търговското дружество в ликвидация спрямо всяко трето лице; и 2) вътрешно, между ликвидатора и търговското дружество в ликвидация, което е облигационно по характер.
Съгласно външното правоотношение, спрямо всички трети лица ликвидаторите имат права и носят отговорност като управителните органи в търговско дружество. В капиталови търговски дружества вписването на решението за назначаване на ликвидатор е условие за влизане в сила на това обстоятелство. До заличаване на ликвидатора като такъв от търговския регистър ликвидаторът е единственият законен представител на търговското дружество в ликвидация. Спрямо ликвидаторите могат да се налагат санкции като към изпълнителните органи на търговски дружества, включително принудителна административна мярка по чл. 182 (2), т. 2 (а) ДОПК – забрана за напускане на страната.
В основата на вътрешните отношения на ликвидатора със съдружниците и акционерите в търговско дружество в ликвидация стои договорът за поръчка (мандат) съгласно чл. 280 и сл. ЗЗД. По силата на това правоотношение на ликвидатора е възложено и той е приел да изпълнява задълженията по ликвидация, като носи същата отговорност за своите действия и бездействия спрямо акционерите и съдружниците в търговското дружество в ликвидация, като управителите и другите изпълнителни органи.
Законът не ограничава със срок мандата на ликвидатора в търговско дружество в ликвидация. Мандатът на ликвидатора не е за срок, а за извършване на точно определени действия – действия по производството по ликвидация.
Доколкото не съществува изрична забрана, съдружниците или акционерите биха могли по собствена инициатива с изрично волеизявление да ограничат със срок правомощията на ликвидатора. Но подобно условие за срочност на мандата на ликвидатора може да бъде част само от вътрешните отношения на ликвидатора с дружеството. Дори и при определяне на срок за назначаване на ликвидатор от страна на собствениците на дружеството, изтичането на този срок не би довело до прекратяване на представителната власт на ликвидатора по отношение на трети лица.
До горния извод ме навежда съществуващата уредба на изпълнителните органи на единствения тип дружество по българското право, в което е предвидено членовете на тези органи да се избират за определен срок – акционерното дружество:
- Независимо от ограничения със срок мандат, изтичането на този срок не засяга представителната власт на органите на акционерното дружество спрямо трети лица – съгласно чл. 235 (5) от Търговския закон, касаещ представителната власт на членовете на изпълнителните органи на акционерното дружество, “Овластяването и неговото оттегляне има действие срещу трети добросъвестни лица след вписването им”. До вписване на заличаването на членовете на изпълнителните органи на акционерното дружество представителните им права спрямо третите на търговското дружество лица не са преустановени. В този случай на изрично ограничен по силата на закона със срок мандат представителната власт на членовете на изпълнителните органи на акционерното дружество във външното правоотношение (спрямо трети лица) се прекратява само след заличаването членовете на изпълнителните органи на търговското дружество като такива, вписано в търговския регистър, което вписване има конститутивно действие1.
- Във вътрешните отношения между членовете на изпълнителните органи и акционерното дружество с изтичане на мандата на член на изпълнителните органи на акционерно дружество се прекратява овластяването му от страна на дружеството той да действа като орган на дружеството2. В този случай вътрешното отношение между акционерното дружество и членовете на неговите изпълнителните органи ще се уреждат по правилата на водене на работа без пълномощие (чл. 60-62 ЗЗД), с отчитане на спецификите на дължимата грижа при търговци. И в този случай задължението на членовете на изпълнителните органи за добросъвестност и полагане на грижата на добър търговец при водене на дружествените дела по отношение на акционерите не отпада след изтичане на техния мандат.
Евентуалното изявление за определяне на срок на мандата на ликвидатора и неговите последици, коментирани по-горе, не бива да се смесват с решението на акционерите и съдружниците за определяне на срок за извършване на ликвидация на търговско дружество..
Уредбата на срока на ликвидация на търговско дружество се съдържа в чл. 266 (2) от ТЗ: “Срокът, в който трябва да завърши ликвидацията, се определя от общото събрание на дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество, а за останалите търговски дружества – по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници. Такъв срок определя и съдът с решението си за назначаване на ликвидатори. При необходимост определеният срок може да се продължи”.
Срокът на ликвидация е въведен като уредба в Търговския закон със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ДВ, бр. 83 от 1996 г., в сила от 01.11.1996 г.). Срокът за извършване на ликвидацията не е сред обстоятелствата, чието вписване има конститутивно действие. Срокът за извършване на ликвидацията дори не е посочен изрично като обстоятелство, което подлежи на вписване в Търговския закон. Нормативният акт, съгласно който срокът за извършване на ликвидация, определен от търговските дружества, подлежи на вписване, е Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, издадена от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 18 от 27.02.2007 г., в своя чл. 48, ал. 1.
Изтичането на срока за извършване на ликвидация не води до прекратяване на права или задължения на трети лица към дружеството, нито до пораждане, нито до промяна на такива права. Изтичането на срока за извършване на ликвидация не води до прекратяване на производството по ликвидация. Както се посочва в решение от 17.03.2004г. на ВКС по гражд.д. № 914/2003 г., I г.о., търговска колегия, “… определеният … срок на ликвидация на едно дружество не е преклузивен…”. Срокът за извършване на ликвидация по чл. 262, ал. 2 ТЗ е инструктивен.
Независимо че Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, издадена от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 18 от 27.02.2007 г., включва срока на ликвидация, определен по реда на ТЗ, като обстоятелство, което следва да се оповести на всички трети лица, този срок е част от вътрешните правоотношения между ликвидатора и търговското дружество в ликвидация.
По същество този срок представлява инструкция към ликвидатора за времевата рамка на организиране на действията по ликвидация във вътрешните отношения в търговското дружество. Неспазването му, ако се дължи на действие или бездействие на ликвидатора, би имало като последица отговорност на ликвидатора към съдружниците и акционерите, но не може да се отрази на външните отношения между дружеството и третите лица и не води до погасяване на функцията на ликвидатора като изпълнителен орган на търговското дружество.
Изтичането на този срок, ако не е придружено с изрично изявление на съдружниците или акционерите на търговско дружество в ликвидация за освобождаване на ликвидатора, не се отразява на представителната власт на ликвидатора по отношение на трети лица. Обратното би противоречало на естеството на уредбата на търговските дружества и на тяхното представителство по отношение на сигурността на търговския оборот. В този смисъл Определение № 8775/03.10.2003 г. на ВАС по адм.д. № 7559/2003 г., I о.: “… разпоредбите на ТЗ, уреждащи прекратяването, ликвидацията и заличаването, уреждат един последователен и непрекъснат процес, при който от прекратяването до заличаването на дружеството няма период от време, в който дружеството да остане без представляващ…”.
Изтичането на срока на ликвидация не прекратява процедурата по ликвидация на търговско дружество. Правомощията на изпълнителния орган на търговското дружество, прекратени с избора на ликвидатор, не се възстановяват с изтичане на срока на ликвидация. Дори и след изтичане на срока на ликвидация правомощията на ликвидатора продължават, защото неговият мандат включва възлагане извършването на определен обем работа и тя приключва със заличаване на дружеството в ликвидация от търговския регистър. Тоест мандатът на ликвидатора не е за срок, а за извършване на точно определени действия.
Ако приемем, че правомощията на ликвидатора се прекратяват с изтичане на срока на ликвидация, търговското дружество би останало без представител, доколкото правомощията на управителния орган на търговското дружество са преустановени по силата на закона. Тоест приемането, че изтичането на срока на ликвидация води до прекратяване на представителната власт на ликвидатора, ще доведе до невъзможност да се завърши процесът на ликвидация, което е правен абсурд и противоречи на целите на уредбата на ликвидацията в Търговския закон.
За съжаление, няма съдебна практика, която да се е посветила изрично на този въпрос. Едно от малкото изчерпателни съдебни решения касае този проблем при кооперациите – в Решение № 149/02.07.2008 г. на ВтАС по в.ф.д. №127/2008 г., ГК. Прилагам цитат, доколкото мотивите на съда, изложени в това съдебно решение, могат да бъдат приложени и към режима на срока на ликвидацията за търговските дружества: “…при прекратяване на дейността на кооперацията общото събрание определя срок за ликвидация. Този срок обаче има значение в отношенията между общото събрание на кооперацията и назначения ликвидатор…. липсата на конкретно решение за срок на ликвидацията не е съществен елемент от решението на общото събрание на кооперацията за прекратяването й…”.
Надявам се, че горното ще преустанови превратното разбиране и порочната практика, съществуваща по отношение на търговски дружества в ликвидация с изтекъл срок на ликвидация, което произтича от неразбиране на института на представителство при търговските дружества и конкретно – неразбиране на функциите и на статута на ликвидатора.
Доколкото цитираната практика е масова, затруднява търговския оборот и вменява излишни разходи на търговските дружества в ликвидация по вписване на обстоятелства в търговския регистър, без да съществува реална необходимост за това, бих предложила и законодателно изясняване на въпроса.
Жулиета ГОЛЕМАНОВА, юрист
_____________
1 Вж. Решение от 12.12.2008 г. на Административен съд гр. София по адм.д. № 5144/2008 г., II AO, 2-ри състав.
2 Вж. решение от 10.06.2008 г. на Апелативен съд гр. Варна, по в.т.д. 190/2008 г., търг.отд.
