Търсене
Close this search box.

Решение № 97 от 2.06.2011 г.  на ВКС – ТК


Намерението за увреждане на кредитора е относимо в хипотезата, когато атакуваното правно действие е било извършено преди възникване на самото вземане на увредения кредитор.

Чл. 135, ал. 1 ЗЗД
Чл. 135, ал. 3 ЗЗД

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол – гр. С. срещу Решение № 381 от 31.03.2010 г. на ПАС по в. т.д. № 998/2009 г., с което е потвърдено първоинстанционното Решение № 294/16.07.2010 г. на ОС – гр. П., по т.д. № 322/2006 г. за отхвърляне на иска на касатора срещу “Т. 2000” ЕООД – гр. С., и “СИБ-К.” ЕООД – гр. П., с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да уважи иска като основателен.
Ответната страна в отговор на касационната жалба изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд. Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на касатора срещу двамата ответници “Т. 2000” ЕООД – гр. С., и “СИБ-К.” ЕООД – гр. П., с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е преценил, че не е налице третият елемент на фактическия състав, пораждащ правото на отменителен иск, съгласно правната норма в цитираната законова разпоредба: знание от страна на приобретателя на имота “СИБ-К.” ЕООД за увреждането. Съставът преценил, че с договор за покупко-продажба с н.а. № 7, рег. № 7000, нот.д. № 392 на нотариус П. с р-н на действие – РС – гр. П., ответникът “Т. 2000” ЕООД е продал на втория ответник “СИБ-К.” ЕООД – гр. П., недвижим имот, който е бил част от обект “Т. б.” – гр. П. Последният е предмет на договор за приватизационна продажба от 10.01.2000 г., по силата на който министърът на икономиката на РБ е прехвърлил собствеността на “Т. 2000” ЕООД. Този договор съдържа и клауза, с която приобретателят по приватизация се задължава да не отчуждава придобития имот или част от него, докато не е заплатил изцяло цената на продавача. Ищецът АГПСК се явява кредитор на дружеството-купувач по приватизационния договор по вземания за неустойка за забава плащането на продажната цена по приватизационната сделка съгласно влязло в сила осъдително решение. С оглед изложеното е налице качеството на ищеца на кредитор по отношение на “Т. 2000” ЕООД, сделката обективно го уврежда, но е останал недоказан фактът, че дружеството – приобретател на имота, е знаел за увреждането правата на ищеца-кредитор и е имал намерение за това.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите дали, за да е налице основание за уважаване на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД относно възмездна сделка, е достатъчно третото лице – приобретател на имуществото, да е знаело за увреждането на кредитора, или трябва и да е налице намерение за това увреждане и следва ли второто по презумпция от първото, или намерението трябва да се доказва в пълен обем от страна на ищеца, доколкото този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По основателността на касационната жалба:
Касационната жалба е неоснователна.
Основното оплакване в касационната жалба е за необоснованост на съдебното решение относно изводите на решаващия съдебен състав, за липсата на субективния елемент на сложния фактически състав, пораждащ потестативното право на отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, т.е. липсата на знанието от страна на приобретателя на имота “СИБ-К.” ЕООД – гр. П., за увреждането. За да обоснове обратното, касаторът сочи, че видно от самия нотариален акт № 7, т. III, рег. № 7000 н.д. 392 от 2004 г. на нотариус С. П. № 326 на НК, с р-н на действие ПРС, инкорпориращ атакуваното разпоредително действие, в него са описани и следователно са били представени при изповядване на сделката приватизационният договор от 10.01.2000 г. и анексът към него от 01.03.2004 г. Прави се изводът, че на купувача по атакуваната покупко-продажба е била известна клаузата за договорена неустойка за забавено плащане на цената, което пък от своя страна означава, че същият е знаел за увреждането на кредитора и е имал намерение за това.

Настоящият състав на ВКС, II т.о. не споделя така наведените доводи в касационната жалба по следните съображения:
Дори и да се приеме, че при изповядване на сделката пред нотариуса на купувача по нея ответника “СИБ-К.” ЕООД – гр. П., е станало известно съдържанието на клаузата за договорена неустойка за забавено плащане на цената, то това не води до извода, че по отношение на дружеството-приобретател е налице знание за увреждането на ищеца-кредитор. Преди всичко, за да е налице изобщо вземане за неустойка за забава, е необходимо, освен изрична уговорка за това, още и наличие на самия факт на забавата, изразяващ се в неизпълнение на падежа. Последното е правопораждащ факт, който няма как да се установи от съдържанието на самия договор и следователно не може да се направи извод, че приобретателят, като се е запознал със самия договор и анекс, е узнал за налично вземане на ищеца към “Т. 2000” ЕООД – гр. С. Същият не е бил и страна по спора по иска на АСК срещу “Т. 2000” ЕООД за присъждане на самата неустойка за забава при плащането на вноски от цената по приватизационния договор с падежи 10.01.2002, 10.01.2003 и 10.01.2004 г., предмет на т.д. № 271/2007 г. на ПОС. Следователно няма основание да се приеме, че ответникът по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД “СИБ-К.” ЕООД – гр. П., в качеството му на купувач по атакуваната възмездна сделка е знаел за увреждането на ищеца като кредитор по вземане за неустойка за забава към “Т. 2000” ЕООД, предвидена в приватизационния договор, поради което и обжалваното въззивно решение се явява правилно.
С оглед правните въпроси, по които е допусната касация, следва само да се отбележи, че вторият – за намерението за увреждане на кредитора, е съотносим към съвсем друга хипотеза на отменителния иск – тази в чл. 135, ал. 3 ЗЗД: когато атакуваното правно действие е извършено преди възникването на самото вземане на увредения кредитор и не касае настоящия правен спор.

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина