При наличието на определени предпоставки, изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 39 от Закона за обществените поръчки, за възложителя съществува правната възможност да вземе решение за прекратяване на вече открита процедура за възлагане на обществена поръчка.
Правомощията на възложителя във връзка с прекратяването се разделят на две големи групи в зависимост от това дали порокът е по отношение на критериите за подбор на кандидатите или участниците в процедурата, или касае съдържанието на офертата.
Общото за всички случаи, уредени в ал. 1 на разпоредбата, е, че при наличието на някоя от предпоставките възложителят императивно е задължен да прекрати процедурата.
Хипотезата по т. 1 съдържа два отделни, самостоятелни и независими един от друг случаи: първият е липса на подадени оферти или заявления за участие; вторият е случаят, когато няма кандидат или участник, който отговаря на изискванията по чл. 47-53а от закона. В тях се включва както административното съответствие, така и съответствието на изискванията, поставени от възложителя във връзка с поставените критерии за подбор. В този случай всички кандидати или участници по едни или други причини са подлежали на отстраняване. Поради това и анализът на нормата налага препратка към чл. 69, ал. 1 от закона – случаите на отстраняване на участници. В този смисъл прекратяване по т. 1 на чл. 39, ал. 1 ще се постанови в случаите, посочени в т. 1, 2 и 4 на чл. 69 – когато участникът не е представил някой от необходимите документи по чл. 56; когато са налице обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 и 5 и по ал. 2, ако са посочени в обявлението, и третият – когато предложената цена не е поставена в отделен запечатан непрозрачен плик с надпис “Предлагана цена”.
В случаите, в които участниците подлежат на отстраняване поради това че офертите им не отговарят на предварително обявените от възложителя изисквания, прекратяването се реализира по т. 2 на чл. 39, ал. 1.
Третата хипотеза касае онези случаи, при които при отваряне на ценовите оферти е станало ясно, че предложените цени надвишават финансовия ресурс, който възложителят може да осигури. Особеност при тази хипотеза е, че при прекратяване на процедурата на това основание възложителят задължително включва в решението най-ниската оферирана цена и не може да сключва договор със същия предмет за цена, равна или по-голяма от посочената в решението, при провеждане на следваща процедура в рамките на същата година. По тази причина възложителят е задължен да посочи в решението за прекратяване най-ниската предложена цена.
Четвъртата хипотеза се отнася до прекратяване при отказ на първия или втория класиран участник да сключи договор.
Случаите, обединени в т. 5 на чл. 39, ал. 1, са два: Първият е отпадане на необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на съществена промяна в обстоятелствата. Разпоредбата на закона има предвид отпадане на необходимостта към конкретния момент, а не въобще и за в бъдеще.
Вторият е невъзможност да се осигури финансиране на изпълнението на поръчката. Общият елемент и в двата случая е възложителят да не е могъл да предвиди било съществената промяна в обстоятелствата, било невъзможността да се осигури финансиране на изпълнението. Поради това и двете хипотези са обединени в една точка от закона.
Интерес заслужава фактът, че КЗК безпротиворечиво поддържа в практиката си възможността на възложителя да прекрати процедурата на основание чл. 39, ал. 1, т. 5 и след влизане в сила на решението за определяне на изпълнител.
Член 39, ал. 1, т. 6 установява правото и съответно задължението на възложителя да прекрати процедурата, когато са установени нарушения при откриването и провеждането й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които тя е обявена. Тук възможните хипотези са две на брой. Първата е, когато самият възложител в хода на откритата процедура и преди влизането в сила на акта за определяне на изпълнител установи такива нарушения. Втората е, когато в контролно-отменителното производство по обжалването на решенията на възложителя такива пороци се установят от Комисията за защита на конкуренцията или от съда.
До прекратяване на процедурата на основание чл. 39, ал. 1, т. 6 ще се стигне и в случая, когато в хода на производството по обжалване на решението за откриване на процедурата тя продължи и приключи с избор на изпълнител. В този смисъл при отмяна на решението за откриване на процедурата следва да се отмени и решението за избор на изпълнител, тъй като незаконосъобразността на първото води след себе си незаконосъобразност и на второто. Такава процедура не може да завърши с избор на изпълнител, а подлежи на прекратяване по реда на т. 6 на чл. 39, ал. 1.
Последната хипотеза е, когато не се сключи договор поради някоя от причините, посочени в чл. 42, ал. 1. Първите две се отнасят до непредставяне на задължително изискуемите по чл. 25, ал. 3, т. 2, чл. 47, ал. 9 и чл. 48, ал. 2 документи, а именно: за регистрация на юридическо лице, когато участникът, определен за изпълнител, е обединение на физически и/или юридически лица, както и от съответните компетентни органи за удостоверяване липсата на обстоятелства по чл. 47, ал. 1 и на посочените в обявлението обстоятелства по чл. 47, ал. 2, или извлечение от съдебен регистър, или еквивалентен документ на съдебен или административен орган от държавата, в която е установен. Третата причина се отнася до невнасяне на определената гаранция за изпълнение на договора. Специфичното в тези случаи на прекратяване, както и в случаите на прекратяване при отказ на първия или втория класиран участник да сключи договор, е, че решението на възложителя се взема винаги след постановяване на крайното решение за определяне на изпълнител.
Докато във всички случаи по ал. 1 на чл. 39 възложителят е задължен да издаде решение за прекратяване на процедурата, ал. 2 на същия член предвижда възможността за прекратяване на процедурата при подадена само една оферта или заявление за участие, или при допуснат само един кандидат или участник, или само една оферта, отговаряща на предварително обявените от възложителя условия. От формулировката на разпоредбата става ясно, че се касае за предоставена правна възможност за възложителя. Той има оперативната самостоятелност да избере едно от двете възможни решения: за прекрати процедурата или да я продължи.
При прекратяване на основание чл. 39, ал. 2, т. 1, когато е подадена само една оферта или заявление за участие, логично възниква въпросът до кой момент възложителят може да упражни правото си на избор да прекрати или да продължи процедурата. Отговорът следва да се извлече от общите разпоредби на закона, които водят до извод, че веднъж отворена, офертата следва да премине през етапа на проверката за допустимост, да бъде оценена и съответно класирана. Следвайки тази обща законодателна логика, отговорът на поставения въпрос е, че решението за прекратяване може да се вземе правомерно преди отварянето на офертата или заявлението. В случай на отваряне на офертата процедурата трябва да продължи своя ход и не може да бъде прекратена на посоченото основание.
Изменената и допълнена през 2010 г. разпоредба на чл. 39, ал. 2, т. 2 осигурява правната възможност на възложителя да прекрати и процедура, при която има само един кандидат или участник, който отговаря на изискванията на чл. 47-53а, или само една оферта отговаря на предварително обявените условия от възложителя.
Прекратяването на процедурата се извършва с мотивирано решение на възложителя, което подлежи на обжалване пред КЗК в 10-дневен срок от получаване на уведомлението по чл. 39, ал. 3 от закона. Възложителят може да открие нова процедура за възлагане на обществена поръчка със същия предмет едва след влизането в сила на решението за прекратяване, а именно: ако не е било обжалвано в десетдневния срок от уведомяване на кандидатите или участниците или ако е било обжалвано и жалбите са били отхвърлени с влязло в сила решение на КЗК или съда.
Десислава ЕМИЛОВА, юрисконсулт
