Търсене
Close this search box.

Придобиване на вещни права върху недвижими имоти по давност през време на брака при действието на законов режим на общност


Въпросът, дали придобитите по давност вещни права през време на брака се включват в съпружеската имуществена общност е разискван неведнъж в правната теория, но въпреки това няма единодушие по тази проблематика.

1. Най-напред следва да се отбележи, че новият Семеен кодекс (в сила от 01.10.2009 г.) въведе три режима, чрез които лицата могат да уредят своите имуществени отношения, като изберат един от тях преди или след сключването на брака – законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. При законовия режим на разделност правата, които са придобити от всеки от съпрузите по време на брака, си остават негово лично притежание (чл. 33, ал. 1 СК). Така вещните права, които един от съпрузите е придобил през време на брака, чрез осъществяване на давностно владение, принадлежат само на него. Когато имуществените отношения между съпрузите са уредени с брачен договор, се прилагат разпоредбите на последния, като се вземе под внимание и фактът, дали в брачния договор няма препратки към някой от законовите режими (съгласно чл. 38, ал. 2 СК). Дискусионните въпроси възникват, когато спрямо имуществените отношения на съпрузите се прилага законовият режим на общност или т.нар. съпружеска имуществена общност. Проблемите се пораждат от самата същност на режима, който предвижда, че “вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити” (чл. 21, ал. 1 СК).
Следва да се уточни, че по-старата практика е противоречива. От една страна приема, че не стават имуществена общност придобитите по давност вещи, когато владението е започнало преди сключването на брака, въпреки че срокът е изтекъл през време на брака.1 От друга страна, пък счита, че имуществена общност е всеки недвижим имот, придобит по давност през време на брака, без значение дали е налице съвместен принос2, тъй като в Семейния кодекс от 1968 г. не се е изисквало такъв, а е било достатъчно придобитият имот да служи за задоволяване нуждите на семейството (чл. 13 от отм. СК от 1968 г.). От основно значение за придобиването на недвижимия имот е бил моментът на придобиването – независимо от това, дали владението е започнало преди или след сключването на брака, след като давностният срок е изтекъл по време на брака, недвижимата вещ се включва в СИО. Това решение обаче касае недобросъвестното владение, тъй като съдебната практика приема, че когато покупната цена на имота е платена преди брака и е започнало добросъвестно владение преди брака, макар фактическият състав да е завършен по време на брака, имотът не става СИО.3 По-новата съдебна практика също възприема решението, че след като давността е изтекла по време на брака, независимо от това, че е започнала да тече преди сключването му, то имотът се включва в съпружеската имуществена общност.4 

2. Все пак, за да се прецени кога едно вещно право попада в обхвата на СИО следва да се вземат под внимание и някои други обстоятелства. По съвременното действащо законодателство не е достатъчно само придобивната давност да е изтекла по време на брака. Съществена особеност на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК5 е, че се изисква да е налице съвместен принос, за да се приеме, че правата, които са придобити през време на брака от единия съпруг, принадлежат и на другия. Съвместният принос се предполага до доказване на противното, т.е. докато не се докаже, че другият съпруг няма принос в придобиването. В този смисъл е и съдебната практика, която счита, че ако единият от съпрузите няма принос в придобиването, то и съответните вещни права не са станали общи, а принадлежат на съпруга, който ги е придобил.6 А приносът може да се изрази във влагане на средства, труд, в грижи за децата, както и в работа в домакинството, което само по себе си затруднява оборването на презумпцията за наличие на съвместен принос. Когато осъществяването на фактическа власт върху недвижим имот е започнало и е завършило по време на брака, няма съмнение, че имотът ще се включи в обхвата на СИО. Спорен е обаче въпросът включва ли се в СИО имотът, владението върху който е придобито по наследство от единия съпруг и е продължило по време на брака. От една страна, се приема, че имотът се включва в СИО, след като давността е изтекла по време на брака, дори и когато са налице и други придобивни основания като наследство и делба.7 От друга пък – определящо в случаите когато фактическата власт върху имота през време на брака се е осъществявала съгласно чл. 82 ЗС при условията на присъединяване на владение към предхождащо владение на наследодател, е да се установи към кой момент е започнало владението на съпрузите и имало ли е то съвместен характер.8 Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 22, ал. 1 СК засяга вещните права, които са придобити по наследство или дарение по време на брака от един от съпрузите, т.е. касае се за един завършен фактически състав, по отношение на който не може да се приложи презумпцията за съвместен принос и съответно тези права ще се считат за лична собственост на съпруга, който ги е придобил. Не така стои въпросът при придобиване на владение върху недвижим имот чрез наследяване. Тук имаме започнал фактически състав, който обаче не е завършен – владението е наследено такова, каквото е било при наследодателя и е продължено по време на брака от наследника с цел да се придобие имотът по давност – едва след изтичане на давностния срок ще се придобие и съответното вещно право. Следователно имотът, който е придобит по давност, може да се включи в съпружеската имуществена общност.
Интересна е и хипотезата, когато единият съпруг е наследил идеална част от недвижим имот и е превърнал държането във владение за себе си по отношение на друга идеална част, принадлежаща на друг сънаследник. В този случай и при условие, че давността е изтекла по време на брака, съпружеска имуществена общност ще стане само идеалната част, по отношение на която е осъществявано владение, тъй като другата идеална част съпругът е придобил по наследство и е негова индивидуална собственост.9 

3. В правната теория е изказано и мнението, че “недобросъвестното владение на единия съпруг, което се е осъществило изцяло по време на брака, изключва съвместния принос, и следователно обуславя възникването не на СИО, а на лична собственост на съпруга – владелец”.10 Тезата се обосновава с това, че правната природа на придобивната давност принципно изключва възможността за наличие на съвместен принос и съответно възникването на СИО. Също така се твърди, че самото владение като съвкупност от упражняване на фактическа власт върху определена вещ и намерението да се свои тази вещ от страна на единия съпруг не може да се свърже с принос на другия съпруг, тъй като своенето предполага “едно строго лично субективно психическо намерение за придобиване”. Допуска се, че може да е налице принос при завладяването и задържането на имота, когато единият съпруг е подпомаган от другия. Тогава въз основа на оборимата презумпция по чл. 69 ЗС ще се счита, че е налице съвладение, което пък ще е основание за възникване на обикновена съсобственост, а не на СИО.
Това мнение не може да бъде споделено. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК обхваща общо вещните права, които са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, като придобиването може да стане както чрез правоприемство, така и по първичен начин, т.е. не се изключва изрично придобивната давност като оригинерен способ за придобиване на вещни права. Всъщност в основата на съпружеската имуществена общност е наличието на съвместен принос, като е без значение на чие име е придобито вещното право. Освен това не трябва съвместният принос да се разглежда само като участие в осъществяването на владението, тъй като, както бе отбелязано по-горе, приносът може да се изразява по различен начин – труд, грижи за децата, както и работа в домакинството (чл. 21, ал. 2 СК). По мое мнение фактът, че съпругът-невладелец не участва пряко в упражняването на владението върху вещта, не изключва неговия косвен съвместен принос. Докато законоустановената презумпция за съвместен принос не бъде оборена по предвидения ред, не би следвало да изключваме придобитото по давност вещно право от СИО, макар и да е било придобито чрез осъществено недобросъвестно владение.

4. По отношение на придобито вещно право върху недвижим имот чрез добросъвестно владение следва да се вземат предвид и някои други особености, за да се прецени дали това право се включва в обхвата на съпружеската имуществена общност. Съгласно
чл. 70, ал. 1 ЗС “Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание”. Тук освен, че трябва да се съобрази кога е изтекъл давностният срок относно владението и дали е налице съвместен принос, но и кога е възникнало правното основание. Така например, когато е извършена покупко-продажба на недвижим имот от несобственик по време на брака и давностното владение е изтекло докато трае бракът между съпрузите, несъмнено е, че имотът ще се включи в СИО. Но когато имотът е закупен само от единия съпруг от несобственик преди брака, т.е. цената е платена преди да сключи граждански брак, но давностното владение е изтекло по време на брака, то тогава от определящо значение е моментът на възникване на правното основание и намерението да се придобие имотът по възмезден начин лично от съпруга-купувач. В този случай очевидно имотът не би следвало да се включи в СИО, макар и давността да е изтекла по време на брака, тъй като другият съпруг няма принос в закупуването на имота. От друга страна обаче, когато договорът за покупко-продажба е сключен по време на брака (когато действа презумпцията за съвместен принос), но давностният срок е изтекъл след прекратяването на брака, имотът отново няма да се включи в СИО, тъй като с прекратяването на брака престава да действа законовият режим на общност. Ако и двамата съпрузи са участвали със семейни средства в закупуването на имота и след прекратяване на брака са продължили да осъществяват фактическа власт върху него с намерение да го придобият, то след изтичане на петгодишния давностен срок ще възникне обикновена съсобственост между двамата съвладелци. Но ако само единият съпруг е продължил да осъществява владение върху имота след прекратяване на гражданския брак, след изтичане на давността, имотът ще стане негова лична собственост, а другият съпруг ще има право на обезщетение на основание неоснователно обогатяване, ако имотът е закупен със семейни средства.

5. Интересен е и въпросът, дали се включва в СИО вещното право, което е придобито по време на наличие на фактическа раздяла между съпрузите, или по-точно,когато давностният срок е изтекъл към момента на раздялата, но без да е прекратен бракът. Фактическата раздяла е такова състояние на отношенията между съпрузите, при което те живеят разделени, но формално бракът продължава да съществува, а следователно действа и законовият режим на общност. От тази гледна точка съдебната практика приема, че недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи, които са придобити през време на брака, стават общи и в случаите когато те са придобити през време на фактическа раздяла на съпрузите. Но когато фактическата раздяла е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите и е изключен какъвто и да било принос в придобиванията на единия съпруг от страна на другия, съпругът на чието име са придобити, може да установи с иск, че тези имущества не са общи, а принадлежат само на него.11 Така например, когато единият съпруг е владял недобросъвестно недвижим имот и между съпрузите впоследствие настъпи продължителна фактическа раздяла, която е налице и към момента на изтичане на давностния срок, по отношение на имота ще действа оборимата презумпция за съвместен принос и той ще се счита включен в СИО. Но съпругът – владелец ще има възможността по съдебен ред да докаже липсата на принос от страна на другия съпруг при придобиването на имота по първичен начин поради настъпилата фактическа раздяла и така да му се признае правото на лична собственост върху имота. Аналогичен е и случаят когато имотът е закупен със семейни средства по време на брака от несобственик, но впоследствие съпрузите са били фактически разделени и само единият от тях е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение да го придобие. Въпреки че цената е платена със семейни средства и правното основание е възникнало по време на брака, имотът ще се придобие на първично основание, поради факта, че е закупен от несобственик и съответно не е настъпил вещнопрехвърлителният ефект на сделката. И в тази хипотеза съпругът-владелец, който е владял имота към момента на изтичане на давностния срок, трябва да докаже пълната липса на принос от страна на другия съпруг, за да му се признае правото на лична собственост върху имота, като другият съпруг има право на обезщетение за вложените средства в закупуването на имота.

Гл. ас. д-р Гергана Василева БОЯНОВА
____________
1 Решение № 2976/1971 г., I г.о. на ВС.
2 ППВС № 8/1980 г.
3 Решение № 2983/1971 г., I г.о. на ВС.
4 Решение № 613/2002 г., I г.о. на ВС.
5 Възприета е от чл. 19, ал. 1 на отм. СК от 1985 г.
6 Решение № 241/1989 г., II г.о. на ВС.
7 Решение № 613/2002 г., I г.о. на ВКС.
8 Решение № 776/2005 г., I г.о. на ВКС.
9 ППВС № 8/1980 г., т. 2.
10 Влахов, Кр., Придобивна давност и съпружеска имуществена общност, Собственост и право, 2002, ­ 12, с. 12.
11 Решение № 35/1971 г., ОСГК на ВС.

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина