Нови изисквания относно книгата на акционерите
В бр. 101 от 2010 г. на “Държавен вестник” бяха публикувани последните изменения в Търговския закон. Те са в три основни области – акционерно дружество, преобразуване на търговски дружества и несъстоятелност.
Промените относно акционерното дружество са свързани с книгата на акционерите и прехвърлянето, респективно залагането на поименни акции и временни удостоверения.
Обстоятелствата, които подлежат на вписване в книгата на акционерите, са посочени в чл. 179 ТЗ. Това са името и адресът на притежателите на акции, видът, номиналната и емисионната стойност на акциите, техните номера и броят им. С измененията от декември 2010 г. се предвиди да се вписва и уникалният идентификатор на акционерите, а именно тяхното ЕГН/ЛНЧ или ЕИК.1 Ако акционерното дружество не е издало акции, а само временни удостоверения, в книгата се вписват съответните данни относно притежателите на временните удостоверения.
Воденето на книгата на акционерите е задължение на представляващите акционерното дружество. Последните могат да упълномощят трети лица, които да извършват тази дейност. С измененията на Търговския закон законодателят задължи членовете на съвета на директорите, респективно на управителния съвет, които притежават представителни правомощия, да осигурят вписването в книгата за акционерите на посочените в чл. 179, ал. 1 ТЗ обстоятелства и на настъпилите в тях промени не по-късно от 7 дни от представяне на документите съобразно изискванията на закона и устава. Кои промени подлежат на вписване – това са увеличаването на капитала чрез издаване на нови поименни акции или чрез увеличаване на тяхната номинална стойност, намаляването на капитала чрез обезсилването на поименни акции, намаляването на капитала чрез намаляване номиналната стойност на акциите на дружеството, в това число и тази на поименните акции, промяната на вида на поименните акции – превръщането на обикновените поименни акции в привилегировани и обратно, както и превръщането на поименните акции в акции на приносител и обратно. Посочените обстоятелства са свързани и с промяна на номерата и броя на първоначално вписаните акции.
Отразяването в книгата на акционерите на настъпилите промени трябва да се извърши съгласно чл. 179, ал. 2 в седемдневен срок от “представяне на документите съобразно изискванията на закона и устава”. В изброените хипотези промяната следва да се отрази след вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър или след обявяване изменението на устава в търговския регистър. Не е необходимо представянето на съответни документи.
Едно от основните обстоятелства, които се отразяват в книгата на акционерите, е прехвърлянето на поименните акции. Последните по правната си същност са ценни книги на заповед2, които се прехвърлят чрез джиро. Джирото трябва да отговаря на общите изисквания, установени в чл. 466-474 ТЗ. Особеното при него, е че то няма гаранционно действие – джирантът не отговаря към джиратаря за задълженията на дружеството, произтичащи от възникналото въз основа на акцията членствено правоотношение. Джирото може да бъде пълно с посочване името на новия приобретател на акцията или бланково. И в двата случая е необходимо прехвърлянето на акцията да се заяви за вписване в книгата на акционерите.3 Вписването не е елемент от фактическия състав на прехвърлителната сделка. То обаче обуславя действието на джирото по отношение на акционерното дружество. До вписването в книгата на акционерите транслативната сделка на акциите е непротивопоставима на дружеството. Спрямо последното титуляр на акциите е вписаният акционер – само той може да упражнява инкорпорираните в акцията права. За да се извърши вписване в книгата на акционерите на промяната на собствеността на акциите, е необходимо приобретателят да отправи съответно искане до представляващите дружеството. Новата разпоредба на чл. 185, ал. 3 ТЗ предвижда новият собственик на акциите да подаде заявление за отразяване в книгата на прехвърлителната сделка (доколкото в цитираната разпоредба се говори за заявление, то трябва да бъде в писмена форма и подписано от заявителя. С оглед на това, че ЗЕДЕП приравнява електронния документ на писмения, то следва да приемем, че заявлението може да бъде направено и в електронна форма). Съгласно чл. 179, ал. 2 ТЗ към заявлението трябва да се приложат съответни документи относно извършеното прехвърляне, т.е. да се представят джиросаните акции. След представянето им представляващите в седемдневен срок следва да осигурят вписване на новия приобретател като титуляр на акциите в книгата на акционерите.
На вписване в книгата на акционерите подлежи и прехвърлянето на временните удостоверения. Съгласно чл. 167 ТЗ те се издават при учредяване на дружеството. Няма пречка временни удостоверения да се издават и при увеличаване на капитала.4 Като ценни книги те материализират всички членствени права на акционера (чл. 187, ал. 3 ТЗ), както и правото да получи съответния брой акции, посочени в удостоверението. Разпоредбата на чл. 187, ал. 2 ТЗ подвежда временното удостоверение по режима на поименната акция – то се прехвърля чрез джиро и прехвърлянето трябва да бъде вписано в книгата на акционерите, за да има действие спрямо акционерите. Вписването се извършва по инициатива на новия приобретател на временното удостоверение, който следва да отправи искане до представляващите дружеството, като представи джиросаните временни удостоверени. Законодателят въвежда общ режим по отношение на прехвърлянето на временните удостоверения, независимо от това дали те са издадени за поименни акции или за акции на приносител (аргумент от чл. 187, ал. 3 ТЗ). Временните удостоверения за акции на приносител също са ценни книги на заповед и прехвърлянето им следва да се отрази в книгата на поименните акционери.
Законодателят предвижда като обстоятелство, което се отбелязва в книгата на акционерите, и залога на поименните акции. Последните могат да служат като обезпечение за задължения на акционера. Залогът се учредява чрез джиро с уговорка “за гаранция”, “за залог” или с друг израз, който означава обезпечение. Особеното при заложното джиро на поименни акции е, че заложният кредитор няма правата съгласно чл. 473 ТЗ, т.е. той не може да упражнява имуществените и неимуществените права на акционера. Предвидено е само едно изключение – относно правото на глас в общото събрание. Ако е уговорено в договора за залог, залогоприемателят може да упражни правото на глас. За това е необходимо заложният кредитор да бъде упълномощен съгласно чл. 226 ТЗ.5 Както и при прехвърлянето на поименните акции, така и при залагането им, законодателят предвижда вписване на залога в книгата на акционерите като предпоставка за противопоставимост на заложното право на дружеството. С измененията на ТЗ, обнародвани в ДВ, бр. 101, се предвиди задължения на заложния кредитор да уведоми дружеството за залагането на поименните акции. Той следва да подаде заявление за вписване на това обстоятелство в книгата на акционерите в седемдневен срок от извършването на заложното джиро. Макар законодателят да не е посочил изрично, че разпоредбата се отнася и до залог на временните удостоверения, по аналогия чл. 185, ал. 2 и 3 ТЗ следва да се приложат и по отношение на тях.
В чл. 179, ал. 2 се регламентира задължение на представляващите дружеството да осигурят вписването в книгата за акционерите на името и адреса, ЕГН/ЛНЧ или ЕИК на притежателите на поименните акции, вида, номиналната и емисионната стойност, броя и номерата на акциите, както и на настъпилите в тях промени. В цитираната нова разпоредба не се посочва обаче изрично какви са последиците от неизпълнението на това задължение. Ще се приложат общите норми на чл. 240, ал. 2 и чл. 240а във връзка с чл. 237, ал. 2 ТЗ. Фактическият състав на отговорността включва: 1) неосигуряване вписване в книгата на акционерите на обстоятелства, свързани с поименните акции, респективно временните удостоверения и с техните притежатели; 2) настъпване на вреда – претърпяна загуба или пропусната полза (например поради невписване на прехвърлянето на поименните акции, респективно временни удостоверения, лицето не е допуснато да участва и гласува в общото събрание, вследствие на което са били накърнени негови членствени права); 3) причинна връзка между вредата и поведението на представляващите акционерното дружество;6 4) вина, свързана с неполагането на грижата на добър търговец при изпълнение на функциите си като представляващи дружеството.7 Формата на вината може да е умисъл или небрежност.8 Спорен е характерът на отговорността – дали тя е деликтна или договорна. Следва да приемем, че тази отговорност по своя характер е договорна и произтича от неизпълнението на задълженията по мандатното правоотношение, в което се намира членът на съвета на директорите или на управителния съвет, натоварен с представителни функции. Когато дружеството се представлява от няколко лица, те ще отговарят солидарно за воденето на книгата на акционерите – чл. 240, ал. 2 ТЗ.
Доц. д-р Анета АНТОНОВА
_____________
1 Книгата на акционерите не спада към търговските книги на дружеството и презумпцията на чл. 55 не се прилага относно обстоятелствата, вписани в нея вж. Бобатинов, М., А. Калайджиев. Коментар на Търговския закон. С., 1998, с. 196.
2 Вж. Бобатинов, М., А. Калайджиев, цит. съч., с. 215.
3 Прехвърлянето на поименна акция с бланково джиро не освобождава приобретателя от задължението да поиска вписването му в книгата на поименните акционери вж. Герджиков, О. Коментар на Търговския закон, кн. трета, т. 1, с. 874.
4 Вж. Герджиков, О., А. Калайджиев, Т. Бузева, А. Кацарски, К. Касабова, В. Попова, Новите положения в търговското право. С., 2000, с. 91.
5 Вж. Калайджиев, А., П. Голева, М. Марков, Н. Маданска. Коментар на промените в Търговския закон. С., 2003, с. 63.
6 Вж. Решение № 59 от 09.02.2007 г. на ВКС по т. д. № 531/2006 г., ТК, I о., Бюлетин на ВКС, 2007, № 1.
7 В тази насока е и съдебната практика, която приема, че за да е налице основание за търсене на обезщетение за вреди от недобросъвестно изпълнение на задълженията на ръководителя на търговското дружество, е необходимо да се установи недобросъвестно поведение умишлено или небрежно вж. Решение № 395 от 15.08.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 725/2004 г., ТК. Пазар и право, 2006, № 1, с. 12.
8 Вж. Решение № 360 от 4.07.2006 г. на ВКС по гражд. д. № 197/2005 г., ТК, I о.
