Търсене
Close this search box.

Актуална практика на МТСП


Писмо № 94СС-179 от 20.05.2010 г. на МТСП

Неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до 8-годишна възраст
Лицата, които ползват неплатен отпуск за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда са здравно осигурени изцяло за сметка на работодателя.

Съгласно чл. 167а, ал. 1 КТ след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите, ако работи по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. При неплатения отпуск по чл. 167а, ал. 1 КТ законът въвежда принципа на индивидуалното право на всеки един от родителите на детето да ползва този вид отпуск, ако работи по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка.
Отпускът може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни (чл. 167а, ал. 6 КТ).
Според чл. 49, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отпускът за отглеждане на дете по чл. 167а КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата, най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в която се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това.
Времето, през което се ползва отпускът по чл. 167а, ал. 1 КТ, се признава за трудов стаж (чл. 167а, ал. 8). Това време се признава и за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване).
Лицата, които ползват неплатен отпуск за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда, са здравно осигурени изцяло за сметка на работодателя (чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “б” от Закона за здравното осигуряване).

 

Писмо № 92-270 от 10.05.2010 г. на МТСП

Платени годишни отпуски по Кодекса на труда
За да възникне правото на основен платен годишен отпуск не е необходимо работникът или служителят да отговаря на някакви допълнителни условия, освен изискването за ползване на отпуска при постъпване на работа за първи път – най-малко 8 месеца трудов стаж.
За да възникне правото на допълнителен платен годишен отпуск е необходимо работникът или служителят да изпълнява вид работа, определена в наредба на Министерския съвет или да работи при ненормиран работен ден.

Кодексът на труда регламентира правото на основен платен годишен отпуск, в размер не по-малък от 20 работни дни (чл. 155 КТ) и два вида допълнителни платени годишни отпуски, които се ползват за работа при специфични условия и за работа при ненормиран работен ден (чл. 156 КТ), в размер не по-малък от 5 работни дни. Съгласно чл. 156а КТ по-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор или между страните по трудовото правоотношение.
От цитираните разпоредби е видно:
1. Видовете отпуски (основен и допълнителен) са определени в Кодекса на труда.
2. Отпускът по чл. 155, ал. 4 КТ, в размер не по-малък от 20 работни дни, е основен платен годишен отпуск и право на този вид отпуск има всеки работник или служител.
3. Отпускът по чл. 156 КТ е допълнителен платен годишен отпуск, в размер не по-малък от 5 работни дни, и право на този вид отпуск има работник или служител за работа при специфични условия (по т. 1) и за работа при ненормиран работен ден (по т. 2). Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (по т. 1), са определени в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (Приложение № 2 към чл. 2 на ПМС № 267 от 12.12.2005 г., обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., изм., бр. 35 от 28.04.2006 г., в сила от 01.04.2006 г., изм. и доп., бр. 68 от 22.08.2006 г., изм., бр. 10 от 06.02.2009 г., бр. 67 от 21.08.2009 г.), като работниците и служителите, които имат право на отпуск по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя. Ненормиран работен ден се установява от работодателя по реда на чл. 139а КТ и със заповед се определя списък на длъжностите, което означава, че право на допълнителния отпуск има всеки работник или служител, изпълняващ длъжност, включена в заповедта.
4. За да възникне правото на основен платен годишен отпуск не е необходимо работникът или служителят да отговаря на някакви допълнителни условия, освен изискването за ползване на отпуска при постъпване на работа за първи път – да има най-малко 8 месеца трудов стаж.
5. За да възникне правото на допълнителен платен годишен отпуск е необходимо работникът или служителят да изпълнява вид работа, определена в цитираната наредба или да работи при ненормиран работен ден.
6. Кодексът на труда гарантира минималните размери и на двата вида отпуск (основен и допълнителен), като изрично предвижда, че по-големи размери могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.

Уговарянето на по-голям размер може да стане по два начина:
– в колективен трудов договор;
– между страните по трудовото правоотношение (при сключването на индивидуалния трудов договор или с допълнително споразумение към него).

Наличието на колективен трудов договор не е пречка за работодателя да уговаря индивидуално размери на отпуските по чл. 155 и 156 по-големи от размерите, за които се е договорил с колективния трудов договор.
Индивидуалното уговаряне на по-голям размер на основния платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 КТ не е свързано със спазване на изисквания, регламентирани в други подзаконови нормативни актове.
Правното основание за ползване на отпуск в по-голям размер е съответният колективен договор (съобразно условията, посочени в него) или индивидуалният трудов договор.

 

Писмо № 94РР-68 от 14.05.2010 г. на МТСП

Право на платен отпуск за обучение
Независимо от обстоятелството, че работник или служител, с когото е сключен трудов договор, няма трудов стаж, той ще има право на платен отпуск за обучение, със съгласието на работодателя, ако учи в средно или висше училище без откъсване от производството.

Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер на 25 работни дни за всяка учебна година.
От цитираната разпоредба е видно, че за да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:
– да учи в средно или висше училище без откъсване от производството;
– да има съгласието на работодателя за това (съгласно чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРПВО), като съгласието на работодателя по чл. 169 КТ се дава в писмена форма за всеки отделен случай).

Под обучение без откъсване от производството се имат предвид задочна, вечерна и дистанционна форма на обучение.
Ако са изпълнени горните изисквания, независимо от обстоятелството, че лицето, с което е сключен трудовият договор, няма трудов стаж, то ще има право на платен отпуск по чл. 169, ал. 1 КТ. За този вид отпуск не се прилага изискването за придобит 8 месеца трудов стаж по чл. 155, ал. 2 КТ.

 

Писмо № 67-29 от 09.06.2010 г. на МТСП

Отпуск при смърт на близък роднина
При смърт на близък роднина работникът или служителят има право на отпуск за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Денят на събитието е денят на смъртта. Това означава, че двата работни дни отпуск се полагат за деня на смъртта и за следващия го работен ден. Само когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея.

Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава работника или служителя при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия – 2 работни дни. В разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските изрично е предвидено, че работникът или служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. При смърт, денят на събитието е денят на смъртта. Това означава, че двата работни дни отпуск се полагат за деня на смъртта и за следващия го работен ден. Само когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея.
В конкретния случай, бащата на служителката е починал на 28.04.2010 г. (сряда), т.е. отпускът по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ следва да бъде разрешен за дните 28.04. и 29.04.2010 г. (сряда и четвъртък). На служителката е бил издаден болничен лист за гледане на болен член от семейството до 29.04.2010 г., включително.
Отпускът по чл. 162, ал. 1 КТ за гледане на болен член от семейството се разрешава от здравните органи, които издават болничен лист на съответния работник или служител, като за периода, посочен в болничния лист, се изплаща обезщетение по реда и при условията на чл. 45 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Както в КТ, така и в КСО няма изрични разпоредби, които да предвиждат прекратяване на отпуска, съответно на изплащане на обезщетението в случаите, когато болният член от семейството почине преди изтичането на периода на издадения болничен лист за гледане. Със смъртта на лицето, за чието гледане е издаден болничният лист, отпада правното основание, както за ползване на отпуск по чл. 162, ал. 1 КТ, така и за изплащане на обезщетение по чл. 45 КСО.
Следва да се има предвид, че в чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване изрично е предвидено, че в срок от 3 работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, осигурените лица представят на осигурителите декларация по образец, съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея. Осигурителите представят декларацията и приложените към нея документи в съответното ТП на НОИ в срок от 3 работни дни от получаването им по реда на чл. 11.
С оглед на гореизложеното, служителката следва да представи декларация по образец, съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея (в случая смъртния акт на баща си) на работодателя си, а той в срок от 3 работни дни от получаването да я представи в съответното ТП на НОИ. Тъй като паричните обезщетения се изплащат от НОИ, то ако обезщетението по болничния лист вече е изплатено, то служителите на НОИ ще предприемат необходимите действия.
С оглед на конкретните обстоятелства служителят, за когото е отправено запитването, има право на отпуск по чл. 162, ал. 1 от КТ за периода до 27.04.2010 г., а за 28.04.2010 г. и 29.04.2010 г. има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ.

 

Писмо № 8008-82 от 19.05.2010 г. на МТСП

Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст
Законът не предвижда възможност неплатения “родителски отпуск” да се “прехвърля” от майката на неговите баба или дядо.

“Неплатено майчинство от 2 до 3 години” не съществува по сега действащия Кодекс на труда (КТ). Правото на неплатен отпуск за отглеждане на дете от 2 до 3-годишна възраст съществуваше до 01.08.2004 г. От 01.08.2004 г. е в сила разпоредбата на чл. 167а КТ, която регламентира правото на ползване на т.н. “родителски отпуск”.
Съгласно чл. 167а, ал. 1 КТ след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите, ако работи по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. При неплатения отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ законът въвежда принципа на индивидуалното право на всеки един от родителите на детето да ползва този вид отпуск, ако работи по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. За разлика от платения годишен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164 КТ, разпоредбата на чл. 167а КТ не предвижда възможност неплатения “родителски отпуск” да се “прехвърля” от майката на детето, за да се ползва от бабата или дядото на детето.

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина