НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПЕНСИИ”
ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИИ
Начална дата на пенсията
Указание № 91-01-208 от 05.08.2010 г. на НОИ
Относно поставени въпроси по прилагането на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
ВЪПРОС: Жена, родена на 15.01.1950 г., подава заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на 09.04.2010 г. По представените документи, доказващи осигурителен стаж, са зачетени 34 години, 9 месеца и 12 дни. Представена е заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 18.01.2010 г.
В процеса на обработка на пенсионната преписка по информация от персоналния Регистър на осигурените лица (РОЛ) е установено, че лицето отново е сключило трудов договор, който дава основание за осигуряване от 25.01.2010 г. Същият е прекратен, считано 01.04.2010 г. Доказателство за тези обстоятелства са и представените впоследствие трудов договор и заповед за прекратяването му.
Имайки предвид, че лицето отговаря на условията на чл. 68, ал. 1-3 КСО към датите и на двете освобождавания от работа и че заявлението за пенсия е подадено в шестмесечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО от двете уволнения, по-благоприятно за лицето би било отпускането на пенсията от по-ранната дата – 18.01.2010 г.
Приложими ли са указания дадени с писмо № 91-01-183 от 04.08.2009 г. в случаите, в които има повече от едно уволнение и всички са в срока по чл. 94, ал. 1 КСО, и от коя дата следва да се отпускат такива пенсии?
ОТГОВОР: По силата на чл. 6, ал. 3 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересуваните граждани и организации.
Предвид посочените разпоредби, при произнасянето си длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, е длъжно да се съобрази с всички факти и обстоятелства по отношение на придобиване правото на пенсия, налични към датата на постановяване на разпореждането, което от своя страна се явява индивидуален административен акт.
Фактите са следните: към датата на заявлението – 09.04.2010 г., лицето е придобило право на лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1-3 КСО от 18.01.2010 г. (първо уволнение) и от 01.04.2010 г. (второ уволнение). Тъй като в такива случаи е трудно да се направят прогнози напред във времето, кое ще бъде по-благоприятно за лицето, то е необходимо, след извършване на преценка за правото на пенсия и определяне на евентуалните размери (ако това е възможно) към правопораждащите моменти, да се уведомят лицата и същите да декларират писмено своето желание по отношение на датата, от която желаят да им се отпусне пенсията.
От казаното дотук следва да се направи изводът, че когато в срока по чл. 94, ал. 1 КСО има повече от едно прекратяване на осигуряването след придобиване правото на пенсия за ОСВ, същата следва да бъде отпусната от датата, декларирана от лицето.
В цитираните указания от 04.08.2009 г. са разгледани случаи, в които обстоятелствата са различни от настоящите. Направеният в т. 13 извод, когато в 6-месечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО е налице само едно уволнение, е правилен по отношение на аналогични казуси.
ВЪПРОС: Мъж, роден на 01.03.1945 г., подава заявление за пенсия за ОСВ на 22.03.2010 г. Има положен осигурителен стаж до 31.07.1996 г., който, превърнат по реда на чл. 104, ал. 2 КСО, е 35 години, 6 месеца и 26 дни. Към датата на заявлението е навършил възраст 65 години и 21 дни и има сбор от осигурителния стаж и възрастта 100 години 7 месеца и 17 дни. Отговаря на условията за отпускане на пенсия по чл. 68 ал. 1-3 КСО. Тъй като заявлението е подадено след 6-месечния срок от датата на прекратяване на осигуряването по чл. 94 КСО, пенсията следва да се отпусне от датата на заявлението – 22.03.2010 г.
На 01.03.2010 г. лицето е навършило 65-годишна възраст и заявлението за пенсия е подадено в 6-месечния срок по чл. 94 КСО и ако бъде отпусната пенсия на това основание, същата се следва от по-ранна дата – 01.03.2010 г.
Следва ли да се приложи чл. 6, ал. 3 АПК и да се прецени кое е по-благоприятно за лицето, като се има предвид изричната разпоредба на чл. 68 ал. 4 КСО, че лицето придобива право на пенсия на това основание, ако сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочения в чл. 68, ал. 1-3 от кодекса?
ОТГОВОР: Следва да се приложи чл. 6 ал. 3 АПК и да се прецени по-благоприятния за лицето вариант.
Обстоятелството, че в един момент лицето е достигнало необходимия сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта и е придобило право на пенсия за ОСВ по реда на чл. 68, ал. 1-3 КСО, което не е ползвало, не е пречка при навършване на 65-годишна възраст да придобие право по реда на чл. 68, ал. 4 от кодекса.
В конкретния случай всички величини за определяне размера на пенсията ще бъдат еднакви, независимо от основанието за отпускането по чл. 68 КСО. Остава да се прецени дали пенсията ще се определи в действителен размер или ще остане в минимален размер (различен за двете основания), както и началната дата на отпускане. Лицето следва да бъде запознато с тези възможности и да избере по-благоприятния вариант с писмена декларация.
ВЪПРОС: Към заявление за пенсия за ОСВ като документ за прекратяване на осигуряването лицето представя Протокол от 05.02.2010 г., издаден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който, в качеството на едноличен собственик, разглежда въпросите от компетентността на Общото събрание и освобождава лицето като член на съвета на директорите на ЕАД. В т. 2 от Протокола е посочено, че договорът за възлагане на управлението се прекратява, считано от датата на вписване в Търговския регистър. Това обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 15.02.2010 г. и лицето е осигурявано съгласно РОЛ до 12.02.2010 г. включително (петък).
Представен е и Протокол от 05.02.2010 г. от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, съгласно който лицето се освобождава от длъжността “ликвидатор” от друг осигурител (ЕООД), като не е посочена изрична дата. Със същия протокол се назначава нов ликвидатор, който се осигурява, считано от 16.02.2010 г., съгласно данни в РОЛ. Вписването в Търговския регистър на този факт е на 15.02.2010 г. и на същата дата е вписан новият ликвидатор. Съгласно РОЛ за лицето има информация за осигурителен стаж и осигурителен доход в това ЕООД до 15.02.2010 г. включително.
От коя дата следва да се счита, че е прекратено осигуряването и съответно да се отпусне пенсия за ОСВ?
ОТГОВОР: След като за лицето е подадена информация, че има осигурителен стаж и осигурителен доход до 15.02.2010 г. включително, то за дата на прекратяване на осигуряването и съответно начална дата на пенсията за ОСВ, следва да се счита 16.02.2010 г. – датата на прекратяване на последното от правоотношенията, което е основание за осигуряване.
ВЪПРОС: Въз основа на експертно решение от 25.03.2002 г., с което са определени 50% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (ТНР) за професионално заболяване, 46% ТНР за общо заболяване и краен процент ТНР – 73%, е отпусната лична пенсия за ИОЗ, считано от 24.10.2001 г. От същата дата е отпусната и спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО, лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.
След преосвидетелстване от ТЕЛК са определени 50% ТНР за професионално заболяване, 36% ТНР за общо заболяване и краен процент ТНР – 56%, и получаваната пенсия за ИОЗ е определена за новия, по-нисък процент със срок пожизнен (по експертно решение).
Със заявление от 09.02.2010 г. лицето иска отпускане на лична пенсия за ОСВ и възобновяване на личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. Личната пенсия за ОСВ следва да се отпусне от 28.12.2009 г.
От коя дата следва да се възобнови личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест?
ОТГОВОР: Личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест е спряна поради недопустимото получаване на повече от една пенсия за инвалидност за различни страдания и по-неблагоприятния й размер.
Съгласно чл. 97, ал. 2 КСО, пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й – ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му – когато срокът е пропуснат.
В конкретния случай основанието за спиране на личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест отпада от датата, на която лицето се е явило за преосвидетелстване, т.е. датата на експертното решение (размерът й става по-благоприятен от размера на личната пенсия за ИОЗ). Ако 3-годишният срок по чл. 97, ал. 2 КСО е пропуснат (датата на експертното решение е преди 09.02.2007 г.), пенсията би следвало да се възобнови от датата на заявлението – 09.02.2010 г. Тъй като обаче преди тази дата ще се отпусне пенсията за ОСВ – 28.12.2009 г., то и възобновяването на пенсията за ИТЗ и ПБ ще се извърши от същата дата.
Ако датата на експертното решение е след 09.02.2007 г. и преди 28.12.2009 г., пенсията следва да се възобнови от датата на преосвидетелстване.
В хипотезата, при която, при еднакви други условия, след преосвидетелстването няма промяна в процента на ТНР, основанието за спиране на личната пенсия поради професионално заболяване отпада с отпускането на личната пенсия за ОСВ (съответно със спирането на личната пенсия за ИОЗ вече няма несъвместимост на получаваните пенсии) и датата на възобновяване на личната пенсия за инвалидност поради професионално заболяване е 28.12.2009 г. – датата на отпускане на личната пенсия за ОСВ.
ВЪПРОС: Мъж, роден на 07.01.1947 г., подава заявление на 25.01.2010 г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Зачетен е осигурителен стаж 21 години, 11 месеца и 1 ден от II категория и 10 години, 05 месеца и 21 дни от III категория труд. Общият осигурителен стаж, превърнат по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, е 37 години, 10 месеца и 15 дни. В периода 18.07.2007-07.01.2010 г. е получавано обезщетение за дълготрайна безработица по чл. 54и от КСО въз основа на молба до сектор “ПОБГВ” от 18.07.2007 г. На 29.07.2009 г. окръгля сбор 100 по чл. 68, ал. 1-3 КСО.
Коя следва да бъде началната дата на пенсията – 07.01.2010 г. (датата на навършване на 63-годишна възраст) или 29.07.2009 г. (окръгляне на сбор от осигурителния стаж и възрастта 100 и придобиване право по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО), имайки предвид, че при подаване на искането за издаване на удостоверение по чл. 54и от КСО не е правена преценка кога лицето би придобило право на пенсия за ОСВ? Аналогични въпроси са разглеждани в писмо № 91-01-164/19.07.2007 г. на ГД “Пенсии”.
ОТГОВОР: Разпоредбата на чл. 54и, т. 4 КСО предвижда право на парично обезщетение за дълготрайна безработица, в случай че лицето не получава пенсия. Тъй като в конкретния случай не е преценявано правото по § 4 от ПЗР на КСО и лицето не е уведомено за това обстоятелство, считаме, че няма пречка пенсията за осигурителен стаж и възраст да се отпусне от навършване на 63-годишна възраст, по условията на чл. 68, ал. 1-3 КСО. В такъв случай няма да има и неправилно изплатено обезщетение, което да се прихваща от отпуснатата пенсия. Лицето следва да се уведоми за двете възможности и да декларира от коя дата иска да му бъде отпусната пенсията – от датата на навършване на 63-годишна възраст или от датата на окръгляне на сбор от осигурителния стаж и възрастта 100 и придобиване право по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, като възстанови полученото ПОДБ за периода 29.07.2009-07.01.2010 г.
ВЪПРОС: Лице е ползвало отпуск за временна неработоспособност от 20.02.2009 до 17.04.2009 г. и е представило болничен лист, който е обжалван служебно от лекаря по експертизата на временната неработоспособност. През юни 2009 г. на същото лице е отпусната лична пенсия за ОСВ с начална дата 18.04.2009 г., като болничният период е зачетен за осигурителен стаж.
На 29.03.2010 г. болничният лист е изплатен. Със заявление от 31.03.2010 г. лицето е поискало да се преизчисли отпуснатата му пенсия.
От коя дата следва да се преизчисли въпросната пенсия, като се има предвид, че лицето няма вина за обжалването, паричното обезщетение е изплатено по късно, а с писма на ГД “Пенсии” № 91-01-164/19.07.2007 г. (въпрос 10) и № 91-01-180/19.08.2008 г. (т. 2) са дадени различни отговори?
ОТГОВОР: Изменението на размера на пенсията следва да се извърши по реда на чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО във връзка с чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО от 29.03.10 г. – датата на фактическото изплащане на паричното обезщетение, уточнена със сектор/отдел ПОВН.
В случай че пенсията се определи в по-малък размер, неправилно изплатените суми следва да не се събират от лицето, тъй като е спазена разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПОС.
В т. 2 на цитираните указания от 2008 г. се обсъжда въпросът за промяна размера на пенсията, вследствие на служебно преизчисление на парично обезщетение за временна неработоспособност, а не на изплащане на ПОВН със закъснение, вследствие на обжалван болничен лист.
ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИИ
Осигурителен стаж
ВЪПРОС: Жена, родена на 29.07.1948 г., подава заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ по условията на § 5 от ПЗР на КСО на 21.08.2007 г. Зачетен е 25 години 2 месеца и 12 дни учителски стаж до 01.07.2007 г. – датата на освобождаване. За времето от 01.01.2007 до 30.06.2007 г. лицето е работило на длъжност “възпитател” в Дом за деца, лишени от родителска грижа, който стаж не е зачетен за учителски.
Към 01.07.2007 г. – датата на уволнение, лицето няма навършена възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО и не отговаря на изискването на чл. 19, ал. 5 НПОС – към датата на освобождаване от учителска длъжност да са изпълнени условията на § 5, ал. 1 и 4 от ПЗР на КСО, поради което пенсията е отказана и на двете основания.
След промяната на чл. 19, ал. 4 НПОС, съгласно която за времето след 01.01.2007 г. осигурителният стаж на длъжността “възпитател” в домове за деца, лишени от родителска грижа, се зачита за учителски, лицето отново подава заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, което е извън срока по чл. 94, ал. 1 КСО. След 01.07.2007 г. няма положен осигурителен стаж.
Има ли лицето право на пенсия по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от датата на второто заявление?
ОТГОВОР: С чл. 19, ал. 5 НПОС (предишна ал. 4) е регламентирано, че право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 и 4 от ПЗР на КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от учителска длъжност или от длъжност по ал. 2, са изпълнили условията за пенсиониране по тези разпоредби.
Тъй като към датата на произнасяне на длъжностното лице по ПО, стажът на възпитателите в домовете за деца, лишени от родителска грижа, не се е зачитал за учителски, то пенсията по § 5 от ПЗР на КСО е правилно отказана.
С § 7 от ПМС № 21 от 8.02.2008 г. (ДВ, бр. 17 от 19.02.2008 г., в сила от 23.02.2008 г.) се създаде нова ал. 4 в чл. 19 от НПОС, съгласно която “за учителски стаж се зачита и осигурителният стаж, положен след 01.01.2007 г. на длъжността “възпитател” в домовете за деца, лишени от родителска грижа, и осигурителният стаж, положен след 01.01.2008 г. на длъжността “възпитател” в останалите специализирани институции за предоставяне на социални услуги за деца или в други места за предоставяне на социални услуги в общността”.
При подадено заявление от лицето след допълнението в чл. 19 НПОС, стажът положен на длъжност “възпитател” в домовете за деца, лишени от родителска грижа следва да се зачете за учителски. В този случай, след като към 01.07.2007 г. – датата на освобождаване от посочената длъжност “възпитател”, са изпълнени всички условия по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, няма пречка да бъде отпусната исканата пенсия. Ако заявлението е подадено в 6-месечен срок от влизане в сила на промяната, пенсията следва да се отпусне от 23.02.2008 г.
ВЪПРОС: Лице подава заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ по § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО.
Към документите е приложено Решение № 79/14.06.2001 г. на Районен съд, съгласно което уволнението на лицето от работа от 01.06.1999 г. е признато за незаконно и е определено работодателят да изплати обезщетение в размер 1000 лв. (размер на иска на молителя). Лицето не е възстановено на работа, тъй като няма такова искане. Последната брутна заплата преди уволнението, видно от РОЛ, е 187,84 лв. (6 заплати по 187,84 = 1127,04 лв., т.е. сумата е по-голяма от присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ ).
Издаден е изпълнителен лист от 2003 г. за присъденото обезщетение от 1000 лв. срещу осигурителя. Лицето декларира, че сумата му е изплатена.
Лицето има положен осигурителен стаж за периода 29.08.2000-15.09.2000 г., след което отново е освободено от работа.
Към момента осигурителят, извършил незаконното уволнение, е ликвидиран и ведомостите са предадени в Архивното стопанство към ТП на НОИ, от където е издаден обр. УП-15 за период до 31.05.1999 г. В изплащателните ведомости липсват данни след тази дата.
Следва ли да бъде зачетен осигурителен стаж след 31.05.1999 г. по съдебното решение без да е издаден документ за него от осигурител или от Архивното стопанство към ТП на НОИ? До коя дата следва да се зачете – до датата на съдебното решение или до момента на започване на работа (по решението на съда лицето не желае възстановяване на работа)? Какво следва да се посочи в удостоверението за осигурителния доход?
ОТГОВОР: Съгласно действащата за посочения период разпоредба на чл. 10, ал. 2, т. 5 КСО (сегашен чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО), за осигурителен стаж следва да се зачете времето, през което лицето е останало без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи и това време включва периода от датата на уволнението до възстановяването на работа.
В случай че лицето не желае да продължи трудовото си правоотношение, след възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност следва да се пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение. От запитването не е ясно в кой момент осигурителят е прекратил дейността си, поради което не може да се изисква заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния случай за дата на прекратяване на трудовото правоотношение следва да се счита датата на влизане в сила на решението на Районен съд.
При определяне на индивидуалния коефициент за времето, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 10, ал. 2, т. 5 КСО (сегашен чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО), следва да бъде включен осигурителен доход, както следва:
– от 01.06.1999 до 30.11.1999 г. – изплатеното обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 1000 лв., присъдено с решението на съда;
– месец 12.1999 г. се зачита за осигурителен стаж без да се включва осигурителен доход;
– от 01.01.2000 до 28.08.2000 г. – последното брутно трудово възнаграждение преди незаконното уволнение (по данни от РОЛ);
– от 29.08.2000 до 15.09.2000 г. – осигурителният доход от втория работодател (по издадено от него удостоверение обр. У П-2 или по данни от РОЛ);
– от 16.09.2000 г. до датата на влизане в сила на решението на съда -последното брутно трудово възнаграждение преди незаконното уволнение (по данни от РОЛ).
В аналогични случаи, при условие че не е изяснено кога осигурителят е прекратил дейността си, следва да се извърши проверка в Търговския регистър за заличаването му. Ако съдебното решение влиза в сила след прекратяване дейността на осигурителя, осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО се зачита до датата на прекратяване на дейността на осигурителя.
ВЪПРОС: През 2009 г. е подадено заявление за отпускане на пенсия по § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Лицето е работило едновременно на две места по трудови договори на 8 часа и на 4 часа работен ден за времето от 17.03.2008 до 31.10.2009 г. И на двете места за периодите: 01.11.2008-30.11.2008 г.; 01.03.2009-31.03.2009 г. и 01.06.2009-11.06.2009 г. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж. За цялото време от 17.03.2008 до 31.10.2009 г. е зачетен осигурителен стаж, като при преценка на правото на пенсия за периодите на неплатен отпуск не е приложен чл. 9, ал. 8 КСО, предвид текста на разпоредбата “времето, през което са работили…”. Мотивът е, че за тези периоди лицето не е работило -ползвало е неплатен отпуск, който се зачита за стаж по силата на друга разпоредба на КСО (чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО) и то без да се правят осигурителни вноски.
Правилно ли е зачетен осигурителният стаж в този случай?
ОТГОВОР: Не. За периода 17.03.2008-31.10.2009 г. лицето работи на две места и през цялото време е в трудовоправни отношения, независимо от ползването на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2,
т. 3 КСО, а останалото време на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО. Разпоредбата на ал. 8 на чл. 9 КСО регламентира само в какво съотношение следва да се зачита осигурителният стаж. Тъй като в случая целият период са зачита за осигурителен стаж, същият следва да бъде в съотношение 4:5 за придобиване правото на пенсия.
ВЪПРОС: Лице е било уволнено от работа от 28.09.1999 г. Впоследствие уволнението е признато за незаконно от съда и лицето е възстановено на работа от 01.08.2009 г. От 30.12.1999 до 03.04.2004 г. е работило при друг осигурител, като за периодите 14.04.2000-18.04.2000 г. и 19.05.2000-31.05.2000 г. е ползвало неплатен отпуск, който не се зачита за стаж. При преценяване правото и размера на пенсията целият период е зачетен за осигурителен стаж (28.09.1999-31.07.2009 г.) на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО и старата редакция на чл. 10, ал. 2, т. 5 от кодекса (за времето до 31.12.2001 г.). За доход е взет предвид осигурителният доход от 30.12.1999 до 31.12.2001 г. при втория осигурител, като периодите на неплатен отпуск, който не се зачита за стаж, са изключени при формиране на индивидуалния коефициент.
Правилно ли е зачетен осигурителен стаж за целия период на незаконното уволнение, включително и за неплатения отпуск, който не се зачита за стаж при втория осигурител? Правилно ли е формиран ИКП с прекъсване?
ОТГОВОР: При уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, целият период от уволнението до възстановяването се зачита за осигурителен стаж. Когато в периода на уволнението лицето работи при друг осигурител и има време, което не се зачита за осигурителен стаж по това трудово правоотношение (в случая неплатен отпуск), при определяне на индивидуалния коефициент следва да се вземе предвид осигурителният доход при първия осигурител, определен от последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението.
ВЪПРОС: Лице е работило при един осигурител до 31.08.2007 г. За септември 2007 г. (1 месец) е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на последното брутно възнаграждение.
На 16.07.2007 г. (преди уволнението) е започнало работа на 4 часа при втори осигурител и е работило до 31.12.2007 г. При втория осигурител е било с по-ниско възнаграждение.
Следва ли да се зачете за стаж и доход обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ за 1 месец от първия осигурител или, след като лицето е започнало преди това работа при друг осигурител, не следва да се зачита?
ОТГОВОР: С последното изречение на чл. 222, ал. 1 КТ (“Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.”) се охраняват правата на лицата, които са останали без работа по обстоятелства, изброени в текста на разпоредбата. Описаният случай не попада в хипотезата на прилагане на чл. 222, ал. 1 КТ и обезщетение “за оставане без работа” не следва да бъде изплатено, тъй като лицето е започнало работа при друг осигурител преди уволнението и не е спазено условието да е постъпило на работа в срока на обезщетението.
При зачитане на осигурителния стаж и определяне на осигурителния доход не следва да се има предвид неправомерно изплатеното обезщетение. След 01.09.2007 г. се зачитат само осигурителният стаж и дохода от втория работодател, при който е на 4-часов работен ден.
ВЪПРОС: Лице е било уволнено на 16.08.2002 г. По данни от УП-2 и РОЛ за периода 16.08.2002-16.09.2002 г. има изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 850,00 лв.
На 19.08.2002 г. лицето е започнало работа при друг осигурител и е получило възнаграждение за периода 19.08.2002-31.08.2002 г. в размер на 152,64 лв., а за месец 09.2002 г. – 355,71 лв.
Как и в каква пропорция следва да се включи в осигурителния доход обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, платено от първия осигурител?
ОТГОВОР: Съгласно чл. 222, ал. 1 КТ, при уволнение поради закриване на предприятието, лицата имат право на обезщетение от работодателя в размер на брутното им трудово възнаграждение за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 1 месец. Едновременно с това е предвидено, че ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
В случая при изчисляване на пенсията в осигурителния доход за периода 16.08.2002-16.09.2002 г. следва да се включи:
– за периода 16.08.2002-18.08.2002 г. – следващото се обезщетение за този период;
– за периода 19.08.2002-16.09.2002 г. – следващото се за този период възнаграждение от другия осигурител, допълнено с разликата до размера на обезщетението за същия период.
ВЪПРОС: Учителка е била неправилно уволнена от работа на 22.09.1997 г. и е възстановена от съда на 30.10.2000 г. В периода 01.11.1998 -30.10.2000 г. е работила като технолог във фирма.
Следва ли времето от уволнението, признато като незаконно от съда, до възстановяването на работа, да се зачете за учителски стаж?
ОТГОВОР: Когато преди уволнението, признато за незаконно от съда, лицето е работило на длъжност, която се зачита за учителски стаж съгласно чл. 19 НПОС, и след изтичане на срока на обезщетението е работило при друг работодател, но заеманата длъжност не е учителска, осигурителните вноски се дължат от втория работодател. Осигурителният стаж се зачита съобразно по-благоприятните условия, тъй като не би следвало само затова, че лицето е работило в периода на незаконното уволнение, да има негативни последици за него. В осигурителния доход, при определяне на индивидуалния коефициент, се включва полученият от лицето доход при втория работодател.
Цялото време от датата на неправилното уволнение до възстановяването на работа (22.09.1997-30.10.2000 г.) следва да се зачете за учителски стаж.
ВЪПРОС: Когато лица работят като учители- лектори в средно училище или работят на непълно работно време в няколко училища, счита ли се този стаж за учителски по смисъла на чл. 19 НПОС, внасят ли се вноски в УПФ и могат ли да ползват права за пенсиониране по реда на § 5 от ПЗР на КСО?
ОТГОВОР: На основание чл. 19, ал. 1 НПОС учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се зачита и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа.
Заемащите учителска или възпитателска длъжност не доказват изпълнение на пълната норма за задължителна преподавателска работа. Изпълнението на нормите за преподавателска работа е част от трудовите задължения на педагогическия персонал представлява само част от законоустановеното работно време на учителя и не се препокрива с продължителността на работното време по Кодекса на труда. В рамките на работното време на учителите се включва и времето за самоподготовка за участие в провеждането на педагогически съвети, консултации с ученици, работа с родители и др. Продължителността на работното време на учителите се отразява в трудовия им договор.
Осигурителният стаж на учителите за времето след 31.12.2002 г. се изчислява по реда на чл. 38, ал. 3, т. 1 и 2 НПОС. Ако учителите са със сключен трудов договор за пълно работно време, но с непълна норма задължителна преподавателска работа, осигурителният им стаж се зачита на основание чл. 38, ал. 3, т. 1 КСО, както на лицата, отработили пълното законоустановено работно време. Осигурителният стаж на учителите със сключен трудов договор по чл. 138 КТ за работа при непълно работно време се зачита по реда на чл. 38, ал. 3, т. 2 НПОС и се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време.
Лицата, заемащи длъжност по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, за установяването на обстоятелството, че са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа следва да представят удостоверения от съответното учебно или учебно-възпитателно заведение. Удостоверенията се издават въз основа на утвърдените в началото на всяка учебна година списъци, материалните книги или изплащателните ведомости. В удостоверенията се посочва периодът, през който лицето е изпълнило пълната норма задължителна преподавателска работа.
С оглед разпоредбите на КСО, средствата в Учителския пенсионен фонд се набират от осигурителни вноски, които ежемесечно се превеждат във фонда за лица, работещи на длъжности, осигурителният стаж на които се признава за учителски стаж. Не се съдържат допълнителни изисквания в КСО и НПОС относно вида на трудовия договор, по който работи учителят – срочен, в това число и по заместване или безсрочен, за да се дължат осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд. Необходимо е лицата да заемат учителска длъжност или приравнена към учителската, съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 1, 2, и 4 НПОС.
Длъжността “лектор” или “учител-лектор” не фигурира в списъка на длъжностите по чл. 19, ал. 2 НПОС. Ето защо в тези случаи следва да се изясни дали се касае за стаж, положен на длъжност учител по смисъла на чл. 19, ал. 1 НПОС и за който при пенсиониране се ползват права по § 5 от ПЗР на КСО. Ако се установи, че се касае за стаж на лектори-преподаватели, които работят по трудово правоотношение в едно или повече учебни заведения, при зачитане и изчисляване на осигурителния им стаж се прилагат разпоредбите на чл. 38, ал. 14 НПОС. Последните не ползват права за пенсиониране по реда на § 5 от ПЗР на КСО и не им се внасят вноски в Учителския пенсионен фонд.
ВЪПРОС: Лица, които са работили преди 1997 г. в ликвидирани ЕТ, имат запис в трудовата книжка, но заверката за продължителността на стажа не е оформена съгласно Инструкцията (липсват два подписа с длъжност и печат). На същите не е издадена осигурителна книжка.
Може ли стажът да се зачете по трудовата книжка с декларация от лицето?
ОТГОВОР: Необходимо е да се направи проверка за предадени ведомости в съответното архивно стопанство. Ако липсват ведомости на ликвидирания осигурител или в предадените ведомости липсват данни за лицето за посочения период, не може да се зачете осигурителен стаж. Лицето следва да се уведоми за възможността същият да се установи по съдебен ред.
ВЪПРОС: Следва ли при преценяване правото на пенсия за ОСВ да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 8 КСО за лице, което е общински съветник – председател на общински съвет и като такъв получава месечно възнаграждение? За същия период от време лицето е и самоосигуряващо се като едноличен търговец.
ОТГОВОР: Разпоредбата на чл. 9, ал. 8 КСО се отнася за лица, които са работили по трудов договор при пълно работно време и през същото време са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци. В случая като общински съветник – председател на общински съвет, лицето е упражнявало трудова дейност и е получавало доходи на изборна длъжност, т.е. не е работило по трудов договор, сключен по КТ. Следователно разпоредбата на чл. 9, ал. 8 КСО в случая е неприложима.
ВЪПРОС: Лице работи по трудов договор при пълно работно време, като едновременно с това упражнява трудова дейност на изборна длъжност като общински съветник. За част от времето, през което лицето е работило като общински съветник, е получавало възнаграждение на заседание.
Може ли при зачитането на осигурителния стаж за преценяване правото на пенсия да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 8 КСО?
ОТГОВОР: За да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 8 КСО, е необходимо за времето, през което лицето е работило по трудов договор при пълно работно време, да работи и по допълнителен и втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа. В случая лицето е на изборна длъжност, за която получава възнаграждение на заседание, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 8 КСО е неприложима.
ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИИ
Осигурителен доход
ВЪПРОС: Лице, което получава лична пенсия за ИОЗ, подава заявление за изменение на пенсията с допълнителен осигурителен стаж и доход за периода 01.01.2004-31.12.2007 г. Лицето е получавало само доходи като общински съветник и му е заплащано на база брой участия в проведени в различни месеци заседания, както следва:
2004 г. – общо 13 заседания (13 дни) – 3659,08 лв.
2005 г. – общо 14 заседания (14 дни) – 4584,10 лв.
2006 г. – общо 13 заседания (13 дни) – 4437,13 лв.
2007 г. – общо 17 заседания (17 дни) – 5696,42 лв.
В РОЛ за съответните месеци е подадена информация за отработени дни – броя на проведените заседания, а за осигурителен доход – изплатените суми.
В случая за осигурителен стаж на лицето се зачитат само дните, в които са провеждани заседанията. Като се приложи методиката за изчисляване на индивидуален коефициент с прекъсване за посочения период се получава претеглен индивидуален коефициент 27,537.
Какъв подход да се приложи в конкретния и аналогични случаи, като се има предвид, че когато общинските съветници са осигурени и на други основания, доходите им се сумират и всъщност изплатените суми за заседанията се включват към осигурителния доход за целия месец, който от своя страна се ограничава до максималния месечен осигурителен доход?
ОТГОВОР: Със Закона за бюджета на ДОО всяка година се определя максимален месечен осигурителен доход.
Тъй като в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, е въведено изискването за пропорционално определяне на минималния осигурителен доход, когато лицето не е работило през целия месец, по аналогия и в случая се прилага този подход – максималният месечен осигурителен доход за съответната година, определен със ЗБДОО, следва да се раздели на броя на работните дни за съответния месец и да се умножи по броя на заседанията в месеца.
ВЪПРОС: На всички работници и служители в ЕООД при прекратяване на трудовите им договори, поради намаляване обема на работа, съгласно заповед на управителя на дружеството, към нормативно полагащите им се обезщетения са изплатени и допълнителни суми в размер на 23 лв. за всеки отработен месец в дружеството, на основание чл. 294, т. 7 КТ. Сумите са изплатени като социален разход и върху тях са начислени и внесени осигурителни вноски.
Следва ли да се включи този доход при определяне размера на пенсия?
ОТГОВОР: За целите на задължителното обществено осигуряване разпоредбата на чл. 6, ал. 11 КСО (ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) създава задължение за внасяне на осигурителни вноски в размера за фонд “Пенсии” върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане (обн. ДВ, бр. 6 от 2000 г.) преповтаря законовия текст на чл. 6, ал. 11 КСО.
В конкретния случай с изплащането на допълнителни суми за всеки отработен месец на работниците и служителите при прекратяване на трудовите им договори, на основание чл. 294, т. 7 КТ, съгласно заповедта на управителя на дружеството, не са налице предвидените от чл. 6, ал. 11 КСО задължителни условия за постоянно или периодично изплащане на сумите за социални разходи от осигурителя. Постоянно – означава всеки месец, а периодично – по няколко пъти в годината да са давани на работниците и служителите средствата за социални разходи.
При еднократно плащане, както е в настоящия случай, не се дължат осигурителни вноски, поради което изплатените суми не се явяват елемент на брутното трудово възнаграждение, върху което се дължат осигурителни вноски. Същите не следва да се включват в осигурителния доход при определяне размера на пенсия.
______________
* С цел подробно разясняване на прилагането на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в два последователни броя на “Информационния бюлетин по труда” ще публикуваме Указания № 91-01-208 от 05.08.2010 г. на Националния осигурителен институт.
