Решение от 6.03.2003 г. по дело C-485/01 Francesca Caprini v. Conservatore Camera di Commercio, Industria, Artigianato e Agricoltura (CCIAA)1
Коментар
Tова решение касае търговските представители и по-конкретно – как се съотнасят изискванията за вписване в регистър на търговските представители, предвиден в националното законодателство на държава членка, със защитата, предоставена от Директива 86/653/ЕИО 2 на търговските представители в отношенията с техните принципали.
На 10.04.2001 г. г-жа Каприни прави искане за вписване в регистъра на търговските предприятия в Тренто като търговец в качеството й на търговски представител за продажба на търговска площ като малко предприятие. За да се впише като търговско предприятие един търговски представител, италианското законодателство изисква предварителното му вписване в регистъра на търговските представители. По време на искането г-жа Каприни не е била вписана в регистъра на търговските представители. Вписването й е отказано от регистъра на търговските предприятия поради липса на вписване в регистъра на търговските представители. По италианското законодателство вписването на търговски представители в регистъра на търговските предприятия не е задължително, а зависи от тяхната преценка. Г-жа Каприни обжалва отказа пред съда и италианският съд в Тренто прави искане за преюдициално заключение от Съда на Европейските общности (сега СЕС).
Въпросът, който поставя италианският съд, е: забранява ли Директива 86/653/ЕИО въвеждането на правило в националното законодателство на държава членка, съгласно което вписването на търговски представител в регистъра на търговските предприятия може да се извърши само под условие, че търговският представител вече е вписан в регистъра на търговските представители.
Директивата цели да защити търговските представители в отношенията им с принципала и да се осигури сигурност на търговските сделки между държавите членки (§ 4 от решението). Търговският представител е самостоятелен търговец, той не се намира в подчинение спрямо техните принципали. Търговският представител е търговец по занятие. В неговия предмет на дейност влиза сътрудничеството на други търговци при извършване на търговската им дейност 3.
По делото C-215/97 Bellone Съдът на ЕО се е произнесъл, че Директивата изхожда от правилото, че не е необходима форма за действителност на договорите за търговско представителство, но дава възможност държавите членки да въведат изискване за писмена форма за действителност на договора (чл. 13 (2) от Директивата и § 5 от решението). Следователно вписването в регистъра на търговските представители може да има само декларативно, а не и конститутивно значение, т.е. като условие за валидността на договора. Основната функция на регистъра е да декларира по отношение на третите лица независимия статут на търговския представител (§ 13 от решението).
Уредбата в българския Търговски закон е в синхрон с правната уредба в Директива 86/653/ЕИО. По българското законодателство чл. 32, ал. 2 от Търговския закон предвижда писмена форма за действителност на договора за търговско представителство, а вписването в търговския регистър има само декларативно действие.
Според Съда на ЕО вписването в регистъра на търговските представители не може да бъде условие за валидността на договора за търговско представителство (§ 16 от решението). Директивата не се занимава с въпроса за въвеждането на регистър на търговските представители от държавите членки за задоволяване на административни нужди. Когато регистрацията в такъв регистър обаче оказва негативно влияние върху отношенията между търговския представител и неговия принципал тези разпоредби имат отношение към Директивата.
Заключението на Съда на ЕО е, че Директивата не ограничава държавите членки от правото им да изискват регистрация на търговските представители, доколкото това изискване не накърнява валидността на договора за търговско представителство и последиците от липсата на регистрация не се отразяват негативно на защитата на търговския представител спрямо неговия принципал.
Доц. д-р Таня ЙОСИФОВА
__________
1 http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:62001J0485:EN:HTML
2 Директива на Съвета от 18.12.1986 г. относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, ОВ L 382, 31.12.1986 г., 17-21.
3 Вж. Касабова, К. Търговски представител. С., Сиела, 2005, 48-50.
