Темата за здравословните и безопасни условия на труд е с изключителна важност и широка приложимост във всички сфери на икономическия живот в страната. Интегрирането на дейността по безопасност и здраве при работа като елемент на цялостната бизнес политика на предприятието, представлява основен подход за успешно прилагане на новите стандарти, за осигуряване на устойчиво развитие и ефективност.
Съвременният подход на политиката в областта на безопасните и здравословни условия на труд е широкообхватен и е насочен към осигуряване на благосъстояние при работа, отчитайки промените в труда и появата на нови рискове. Активната социална политика на правителството по отношение на условията на труд е насочена към повишаване на културата за предпазване у работещите и по-нататъшно развитие на системата за превенция в дейността по безопасност и здраве при работа, посредством: развитие на законодателството, обучението и образованието, социалния диалог, общата социална отговорност, икономическите инициативи, партньорството между всички участници в трудовия процес.
Основните елементи на системата за управление на безопасността и здравето при работа и цикличността на тяхното осъществяване в отделните предприятия могат да бъдат илюстрирани по следния начин:
1. Деклариране на фирмена политика по безопасност и здраве при работа
Фирмената политика е поетият и деклариран ангажимент от ръководството на предприятието за реализиране на глобални и конкретни цели в областта на безопасността и здравето при работа. Тя трябва да бъде конкретно формулирана и на тази основа да бъде създаден механизъм за нейното реализиране. Целесъобразно е да бъдат предвидени форми за наблюдение и периодично отчитане на изпълнението й, както и да бъдат анализирани причините за пропуски в дейността, като се прилагат ефективни мерки за защита и постигане на определените цели.
Основните цели на съвременната политика в тази област са:
- високо качество на труда и организация на работа;
- високо качество на управление на човешките ресурси;
- висока надеждност на мерките, осигуряващи живота и здравето на работещите.
2. Създаване на съвременна организация на работа
Принципите, свързани с регламентиране на трудовите отношения, които се въвеждат със съвременното национално законодателство предоставят различни предизвикателства и възможности пред българския работодател. Създаването на гъвкава и активно прилагана организация за управление на труда в предприятието не следва да се приема като задължение. Това е необходимост, която трябва да бъде осъзната и използвана от работодателите, работниците и служителите. Създаването на документ, определящ вътрешния трудов ред в предприятието следва да се осмисли и възприеме като “Фирмен кодекс на труда”, който да определя взаимоотношения, изисквания при подбора на кадри, функции, права и задължения, защити, форми за диалог, разпределение на работното време и други, в зависимост от характера на дейността и конкретните условия.
Акцентите в областта на безопасността и здравето при работа във фирмения кодекс на труда са:
- създаване на ефективна организация за идентифициране, отстраняване и контрол на свързаните с дейността опасности и професионални рискове, както и за укрепване на здравето при работа;
- прилагане на принципите за управление на дейността, заложени в нормативните актове и форми на “добра практика”, доказали своята ефективност;
- осигуряване на навременно и ефективно обучение и инструктаж на работещите.
3. Планиране и осъществяване на дейността
Планирането е основен елемент при управлението.
Целта е да се планират и да започнат да се осъществяват различни дейности за управление на безопасността и здравето при работа, които да осигуряват:
- минимални изисквания за безопасност и здраве при работа в съответствие с нормативните актове;
- интегриране на всички елементи и видове работи и действия, осигуряващи безопасността и здравето, при последователно реализиране на отделните планови задачи и навременно и цялостно осигуряване с необходимите ресурси;
- постепенно подобряване на резултатите, характеризиращи безопасността и здравето при работа.
Оценката на професионалните рискове е основа за осъществяване на плановата работа в областта на безопасността и здравето при работа в предприятията. По същество това е оценяване на съответствието на условията на труд със законодателството.
Оценката на риска е процес на вземане на решения, свързани с наличието на конкретни опасности за здравето и живота на работещите, на основата на проучване, анализи и определяне нивото и степента на приемливост на произтичащия риск. С тази оценка следва да бъде обхванато реалното състояние на:
- организацията на дейността;
- работното оборудване;
- работните места и пътищата за движение;
- квалификацията на участниците в труда;
- ефективната работа на средствата за колективна защита;
- осигуряването и ползването на лични предпазни средства;
- правилното оформяне и съхранение на документацията;
- изпълнението на определените норми и задължения.
Елемент на планирането е и управлението на промените. Необходимо е да бъде периодично оценявано влиянието върху безопасността и здравето при работа на извършваните вътрешни промени, включващи увеличение или намаление на персонала, включването на нови производствени процеси, организационни структури и други. Трябва да бъде оценявано влиянието на промените, настъпили и независещи от предприятието, но които имат или могат да имат влияние върху него. Това в масовия случай са промени в националното законодателство. Преди да бъде осъществено дадено решение за промяна, трябва да се осигури информация, а при необходимост и обучение на засегнатите персонални групи работници и служители.
Трябва да бъдат планирани разпоредби за превенция, форми за поддържане на готовност и ресурси за осъществяване на конкретните дейности при аварийни случаи. Те трябва да са съобразени с вида, характера и големината на предприятието и да осигуряват:
а) необходимата координация, информация и вътрешна комуникация за осигуряване на защита на всички хора при възникване на аварийни ситуации;
б) комуникация със съответните компетентни органи;
в) провеждане на необходимата профилактика и осъществяване на контрол върху проявлението на различните рискове. Осигуряване на необходимите технически средства и средства за индивидуална защита;
г) обучение на всички членове на предприятието и провеждане на редовни тренировки на предвидените дейности за предотвратяване и ликвидиране на аварийните ситуации.
Не на последно място в този раздел на управленската система трябва да бъдат включени въпросите, свързани със снабдяването и доставката на техника, материали и други продукти от пазара.
Необходимо е да бъдат предвидени и прилагани процедури, за да се гарантира че:
- условията за съответствие с изискванията за безопасност и здраве при работа на предприятието са включени в спецификациите за покупка и лизинг;
- са определени разпоредбите, които изискват да бъдат доставени само стоки, за които е доказано съответствието им с определените за тях съществени изисквания.
Обект на фирмено планиране е цялостната дейност, свързана с оценката на професионалните рискове вкл. и извършването на свързаните с нея измервания.
Националното законодателство определя рамково задължение на работодателите сами да регламентират подходите, обхватът и времето за осъществяване на този обем работа. Създаването на този вътрешен ред трябва да бъде съобразен със:
- общовалидните нормативни изисквания;
- спецификата и условията, при които се осъществява съответната трудова дейност;
- класификацията на различните професионални рискове и прилаганите мерки за тяхното ограничаване;
- приетите от работодателя етапи за осъществяване оценката на риска.
Това задължение произтича от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба № 5 за реда, начина и периодичността за извършване на оценка на риска. То конкретно е регламентирано в чл. 217 от Наредба № 7 за минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както следва:
а) установяването на съответствието на работната среда, трудовия процес, използваната технология и работното оборудване с нормите и изискванията за безопасни и здравословни условия на труд се осъществява посредством подходите, методите и формите за оценка на риска;
б) необходимите измервания се извършват съгласно изискванията на съответните нормативни актове и с периодичност за оценката на риска, определена от работодателя.
4. Оценка на резултатите, наблюдение, измерване, контрол
Необходимо е да бъдат разработени, приложени и периодично разглеждани процедури за постоянно наблюдаване, измерване и документиране на резултатите, свързани с прилагането на системата за управление на безопасността и здравето при работа.
Наблюдението, измерванията и оценката на резултатите трябва да се използват като средство за определяне степента на осъществяване на политиката по безопасност и здраве при работа, нейните цели и основно за контрол върху проявлението на професионалните рискове.
Необходимо е да бъдат разработени, приложени и периодично преразглеждани процедури за редовно наблюдение, измерване и документиране на резултатите, свързани с безопасността и здравето при работа. Изборът на критерии за оценка на резултатите трябва да бъде съобразен с характера на дейността на предприятието, както и с нейните цели по отношение на безопасността и здравето при работа.
Наблюдението и измерването на резултатите трябва да бъдат използвани като средство за определяне, от една страна, на степента на осъществяване на политиката, а от друга – за навременното и качественото изпълнение на конкретно възложените функции, задачи и задължения.
С активен мониторинг трябва да бъдат обхванати всички елементи на съвременната проактивна система за безопасност и здраве при работа.
“Активен мониторинг” е текуща дейност, при която се проверява дали превантивните и защитни мерки по отношение на опасностите и риска при работа, както и разпоредбите за прилагане на системата за управление на безопасността и здравето при работа се реализират, тяхното осъществяване съответства ли на определените критерии.
Контролът върху цялостната дейност не трябва да бъде инцидентен. Той трябва да се осъществява на основата на изградената фирмена организация за управление на дейността, в периодика и насоченост, свързани с проявленията и оценената степен на съществуващите професионални рискове.
Активният мониторинг трябва да включва всички елементи на системата, както и:
а) изпълнението на конкретните планове, на установените критерии за ефективност и на поставените цели;
б) системно инспектиране от специалистите по безопасност и здраве при работа в предприятията на системите за работа, работните помещения, работното оборудване, поведението на работниците и т.н.;
в) наблюдение на здравето на работещите, чрез подходящи форми за наблюдение и проследяване, с цел откриване в ранен стадий на признаци и симптоми на увреждания основно от трудовата дейност, с цел определяне и прилагане на ефективна защита (по същество това е една от основните функции на службата по трудова медицина).
Необходимо е да се изготвят разпоредби за провеждане на периодичен одит, за да се определи дали системата за управление на безопасността и здравето при работа и нейните елементи функционират адекватно и ефективно, дали осигуряват предвижданата защита на работещите и недопускане на инциденти.
Одит е системна, независима и документирана процедура за събиране на данни и обективната им оценка, чиято цел е да определи до каква степен са изпълнени определените критерии и поставените задачи. Терминът не означава непременно външен одит, т.е. осъществен от външно за организацията лице или лица.
5. Превантивни и коригиращи дейности за постоянно подобряване
Посредством вътрешните разпоредби трябва да се създадат условия за постоянно подобряване на отделните елементи и цялостната система за безопасност и здраве при работа. Целесъобразно е да бъдат разработени и прилагани форми за превантивни и коригиращи действия, като следствие от контрола, наблюдението, измерванията и оценката на резултатите от прилагането на системата за управление.
В случай че при оценката на системата за управление по безопасност и здраве при работа или по друг начин се установи, че превантивните и защитни мерки по отношение на опасностите и рисковете са неадекватни или има вероятност да се превърнат в такива, те трябва да бъдат своевременно преразгледани, в съответствие с установената йерархия на превантивните и контролните мерки и допълнени и документирани по установения ред.
Необходимо е да се създадат и прилагат разпоредби за непрестанно подобряване на съответните елементи и на системата за управление на безопасност и здраве при работа като цяло. При тези разпоредби трябва да се вземат предвид:
а) целите на предприятието за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;
б) резултатите от идентифицирането и оценката на опасностите и рисковете;
в) резултатите от мониторинга и измерването на ефективността на системата;
г) разследването на свързаните с работата увреждания, случаи на влошено здравно състояние, заболявания и инциденти и препоръките от одита;
д) резултатите от проведената оценка за функционирането на системата;
е) препоръки за подобрения, дадени от всички работещи в предприятието, включително и от комитета по условия на труд;
ж) промени в националното законодателство, програми и колективните споразумения, в които е ангажирано предприятието;
з) информация за “добра практика”;
и) резултатите от програмата за защита и подобряване на здравето.
Като положителна форма от “добрата практика” могат да бъдат възприети процесите и резултатите в областта на безопасността и здравето при работа в предприятието и те да бъдат сравнявани с тези на водещи предприятия. На такава основа да се търсят и прилагат нови форми за подобряване на работата и поддържане на конкурентоспособността.
Не на последно място, като форма за превенция и мотивация може да бъде осъществявана връзка между степента на изпълнение на определените задължения за осигуряване на изискванията за безопасност и здраве при работа и размера на трудовото възнаграждение на участниците в трудовия процес.
Управлението на дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд имат важно значение за бизнеса. Те са средство за оцеляване и развитие.
Целите на мениджмънта по безопасност и здраве при работа и мениджмънта във всяка друга функция на управление са еднопосочни с основните цели на бизнес политиката на всяко предприятие. Това е доходоносност, свързана с:
- намаляване на неефективните разходи, следствие нерационално организиране и използване на работното време на интелектуалния и физическия капацитет на работещите;
- цялостно изпълнение на трудовите задължения и установената технология, включително и в областта на безопасността и здравето при работа;
- ограничаване на загубите от трудов травматизъм, общи и професионални заболявания, производствени аварии и трудовите конфликти.
Тези направления и цели на дейността за безопасност и здраве при работа имат реално и осезаемо отражение върху икономическите резултати на предприятията и доходите от труд на всички работещи.
Позиция на пазара, която зависи от:
- качеството и конкурентоспособността на произведения продукт;
- състоянието на условията на труд в предприятието.
Съответствието на произвеждания продукт с изискванията за безопасност и здраве при работа вече е основен критерий за предоставянето на право и авторитетно присъствие на пазара. Състоянието на условията на труд, нивото на осигуряване на нормите и изискванията и защитата на работещите от професионални рискове са атестат за надеждност в бизнес отношенията. Съвременната тенденция в поведението на водещите европейски фирми е да си сътрудничат и да развиват бизнес само с фирми с доказано добро ниво на безопасните и здравословни условия на труд.
Във връзка с това може да се направи извода, че разходите за осигуряването на по-високо ниво на защита в трудовата дейност и безопасните условия на труд са надеждна инвестиция, осигуряваща качество, пазари и доход.
Виолета ДОБРЕВА, директор на Дирекция “Условия на труд” – ИА ГИТ
