Търсене
Close this search box.

Ред и условия за заплащане на здравноосигурителни вноски. Права и задължения при заплащане на вноските


Коментар

Законът за здравното осигуряване (ЗЗО – обн. ДВ, бр. 70 от 1998 г., посл. изм. бр. 101 от 2009 г.) е основният документ, който регламентира категориите осигурени лица, както и реда за внасяне на здравноосигурителните вноски (ЗОВ) за всяка от тях.
Размерът на ЗОВ се определя всяка година със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса като процент върху осигурителния доход. Този процент може да бъде променян след гласуване на Народното събрание, което одобрява републиканския бюджет за следващата година.
След стартирането на дейността на Националната агенция за приходите (НАП) от 01.01.2006 г. дейността по набиране на средства от задължителни здравноосигурителни вноски на лицата бе предоставена за осъществяване от агенцията. Управлението на средствата и тяхното разходване се осъществява от НЗОК и нейните териториални поделения – районните здравноосигурителни каси (РЗОК).

Здравноосигурителните вноски се превеждат независимо от това дали се отнасят за периоди преди или след 1 януари 2006 г. по сметките на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
На интернет-страницата на НАП (www.nap.bg) са публикувани банковите сметки, параграфите от Единната бюджетна класификация, както и бюджетните идентификационни номера (БИН) за плащане на дължимите здравни вноски. Те са изложени също и във всички териториални поделения на НАП и в търговските банки.
НАП организира и контролира събирането на здравноосигурителните вноски и предоставя информация за осигурените лица и събраните ЗОВ.
Агенцията предоставя и консултации относно размера и начина на изчисляване и внасяне на ЗОВ; извършва справка/проверка на актуалния здравноосигурителен статус на лицата; при необходимост се изчислява дължимата сума на ЗОВ и лихвите към деня на изчисляването и/или се издава удостоверение за промяна в статуса на осигуреност.

Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:

  •  всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
  •  българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
  •  чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който РБългария е страна;
  •  лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;
  •  чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;
  •  лицата, за които се прилага законодателството на Република България, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

Задължението за осигуряване възниква:

  •  за всички български граждани – от влизането на закона в сила, а за новородените – от датата на раждането;
  •  за чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България – от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване;
  •  за лицата с предоставен статут на бежанец, с хуманитарен статут или с предоставено право на убежище – от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище;
  •  от датата на записването в съответното висше училище или научна организация;
  •  от датата на възникването на основанието за осигуряване, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

Здравноосигурителните вноски се внасят по банков път или с пощенски запис по банковите сметки на териториалните поделения на Националната агенция за приходите.
Всички лица, задължени да внасят осигурителни вноски от възникването на основанието за осигуряване, са длъжни ежемесечно да представят съответните данни в териториалните поделения на НАП с декларация по образец, освен в случаите по чл. 43 ЗЗО.

Основни моменти, свързани с внасянето на здравноосигурителните вноски и тяхното деклариране
Здравноосигурителните вноски се внасят от самоосигуряващите се лица до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
Гражданите могат да заплатят ЗОВ авансово за избран от тях период.
Вноските се плащат по банков път или с пощенски запис по банковите сметки на ТД на НАП.

За 2010 г. вноската се внася от работодателя или ведомството и от осигурения в съотношение 60:40.

  • За сметка на работодателя или ведомството се осигуряват:

– лицата, които получават обезщетения за временна неработоспособност поради болест, бременност, раждане и за отглеждане на дете;
– когато това е предвидено в закон;
– лицата в неплатен отпуск, когато неплатеният отпуск е поради производствена необходимост, престой, и за отглеждане на дете.

  •  За сметка на фонд “Безработица” се осигуряват лицата, получаващи обезщетение за безработица.
  •  За сметка на републиканския бюджет се осигуряват:

– пенсионерите;
– лицата до 18 години и след тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование – в сила от 01.01.2003 г. (до тази дата децата се осигуряват от техните настойници);
– студентите редовно обучение във висши училища – до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка;
– чуждестранните студенти – редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение, приети във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;
– социално слабите с право на социално подпомагане, или настанени в домове за социални грижи;
– задържаните под стража или лишените от свобода;
– лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или с право на убежище;
– ветераните от войните и военноинвалидите; инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на МВР и държавните служители;
– родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90%, които постоянно се нуждаят от чужда помощ;
– съпрузите на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии – за периода на мисията, а за лицата, получаващи обезщетения по чл. 230 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – за периода на получаване на обезщетението.

  • Самоосигуряващи се лица са:

Едноличните търговци, физическите лица, образували ЕООД, сътрудниците в търговските дружества и лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, както и земеделските производители. Тези самоосигуряващи се лица осигуряват за своя сметка неосигурените членове на семействата си до края на 2002 г. (чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО).
Лицата по чл. 40, ал. 4 ЗЗО. Тези самоосигуряващи се лица са длъжни да осигуряват децата си до завършване на средно образование до края на 2002 г.
Когато неплатеният отпуск е по желание на лицето, осигурителните вноски за здравно осигуряване са изцяло за негова сметка. Неплатен отпуск по желание на лицето е отпускът, разрешен от работодателя по искане на работника или служителя на основание чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда. В този случай работодателят разрешава неплатен отпуск, независимо от това дали е ползван, или не платеният годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия стаж. Неплатен отпуск по желание на лицето е и отпускът, разрешен на основание чл. 170, ал. 2 от Кодекса на труда за кандидатстване в училище с приемен изпит без съгласие на работодателя. Здравноосигурителните вноски са за сметка на работника или служителя и когато ползва неплатен отпуск на основание чл. 171, ал. 2 от Кодекса на труда за подготовка и явяване на приемен, зрелостен или държавен изпит, за подготовка на дипломна работа в средните и висши учебни заведения, за подготовка и защита на дисертация. Внасянето на дължимата от работника сума за здравно осигурява през време на неплатения му отпуск се извършва от работодателя. Когато работникът или служителят е в продължителен неплатен отпуск по свое желание и няма възнаграждение, от което да бъдат удържани здравноосигурителните вноски, той трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка суми. Сумата може да бъде внесена и авансово за избран период от време. В случай че лицето не внесе дължимите здравноосигурителни вноски, работодателят не е задължен да ги заплати от свои средства.
За сметка на работодателя са здравноосигурителните вноски в случаите на неплатен отпуск поради производствена необходимост, както и в случаите, при които лицето ползва отпуск по чл. 162, 163 и 164 от Кодекса на труда (временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете без право на парично обезщетение), както и времето на неплатен отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 165 и 167а от Кодекса на труда.
Българските граждани, пребиваващи повече от 183 дни в чужбина през една календарна година, включително лицата с двойно гражданство – чрез еднократно внасяне на 12 осигурителни вноски (чл. 40а ЗЗО).
Лицата, работещи без трудови правоотношения (на граждански договор), които са получили възнаграждение, по-малко от минималната работна заплата за месеца, се осигуряват за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 4.

Прекъсване на здравноосигурителните права и оказването на медицинска помощ
Ако при посещение при общопрактикуващия лекар (ОПЛ) здравноосигуреното лице установи, че е в списъка на лицата с прекъснати осигурителни права, следва да се обърне към териториалното подразделение на НАП за изясняване на осигурителния статус.
Осигурените лица, които са длъжни да се осигуряват за своя сметка, заплащат оказаната им медицинска помощ, ако не са внесли повече от 3 дължими месечни осигурителни вноски за период от 15 месеца до началото на месеца преди месеца на оказаната медицинска помощ. Осигурителните права на тези лица се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.
Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е по вина на работодател или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не по вина на задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ) не ги лишава от осигурителни права.
Здравноосигурителните права на самоосигуряващите се лица, включително лицата по чл. 40, ал. 4 ЗЗО, и лицата в неплатен отпуск, които заплащат за своя сметка здравни вноски, се прекъсват, ако те не са внесли повече от три дължими месечни вноски за период от 15 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.
Здравноосигурителните права се възстановяват след внасяне на най-малко 12 осигурителни вноски за тези 15 месеца.
Здравноосигурителните права на българските граждани и на лицата с двойно гражданство, пребивавали повече от 183 дни извън страната през една календарна година, се възстановяват веднага, ако еднократно заплатят сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица към момента на внасянето или след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 ЗЗО.
До възстановяване на здравноосигурителните си права тези лица заплащат оказаната им медицинска помощ и заплатените суми не подлежат на възстановяване.
Българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода от 01.01.2000-31.12.2007 г., за времето, през което са били в чужбина и не са ползвали медицинска помощ, заплатена от Националната здравноосигурителна каса в рамките на този период, могат да се освободят от задължението да внасят здравни вноски. За да направят това, те трябва да подадат декларация в териториалната дирекция на НАП по постоянния си адрес в България.
Ако тези българи решат да ползват здравни услуги, заплатени от НЗОК в България, ще трябва да възстановят здравноосигурителните си права, като внасят в продължение на 6 месеца здравноосигурителни вноски или заплатят еднократно сума в размер на 12 вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица.
Допълнителна информация за реда на освобождаване от задължението за плащане на здравни вноски, необходимите документи и попълването на декларацията е поместена на интернет-страницата на НАП (www.nap.bg). Такава информация може да бъде получена и от Информационния център на НАП на телефон 0700 18 700, на цената на градски разговор за цялата страна.
Документи, изясняващи здравноосигурителния статус, с оглед възстановяване на здравноосигурителните права на осигурените лица
Когато лицата не са били осигурявани по вина на друго лице (работодател, възложител, за сметка на общински или републикански бюджет и т.н.), представят документ, удостоверяващ това положение. Различните видове документи, представяни в тези случаи от различните категории лица, са посочени в публикуваната по-долу таблица:

<!–[if !vml]–><!–[endif]–>t 1

t 2

Багряна МАРКОВА
Д-р Страшимир ГЕНЕВ,
д.м., началник-отдел в ЦУ на НЗОК

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина