Търсене
Close this search box.

Предстоящи промени в българското трудово законодателство

 

 

На заседанието си на 16.12.2009 г. Министерският съвет прие за внасяне в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИДКТ).
Проектът включва следните основни промени:

  • В областта на социалния диалог

С § 1, 2 и 3 от законопроекта се предлагат промени в чл. 3б, 3в и 3д от Кодекса на труда. С тези промени се поставя нормативна основа за осъществяване на социален диалог на областно равнище.
Чрез институциализирането на областни съвети за тристранно сътрудничество се създава нормативна възможност за обсъждане и изразяване на мнение по широк кръг въпроси на социалната политика с областно значение, отнасящи се до регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и по въпросите на жизненото равнище.

  • В областта на трудовите правоотношения

С оглед на осигуряване на по-голяма гъвкавост на пазара на труда в § 4 от законопроекта се предлагат изменения в уредбата на трудовия договор по чл. 114 от Кодекса на труда за работа до 5 дни в месеца.
С предложения текст отпада ограничението (до 5 дни в месеца), като се регламентира възможността за сключване на трудов договор за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Съответно е предложено изменение и на заглавието му – “Трудов договор за работа през определени дни от месеца”.
По този начин страните по трудовото правоотношение свободно ще договарят дните, през които ще се полага труд, както и продължителността на работното време в рамките на работния ден и месеца.
Съгласно Решение на Европейската комисия от 2008 г. относно правилата, приложими към командированите национални експерти и национални експерти на обучение към службите на Комисията, работодателят на командирования национален експерт се задължава да плаща заплатата му, като удостоверява пред Генерална дирекция “Персонал и администрация”, че ще запази заплащането на експерта на нивото от момента на командироването.
В тази връзка с § 5 от законопроекта е предвидено изменение в чл. 120а от Кодекса на труда, с което се предвижда, че за срока на заемането на длъжност в институция на Европейския съюз трудовото правоотношение на работника или служителя се запазва и работодателят му дължи основното трудово възнаграждение, а в Преходните и заключителните разпоредби на ЗИДКТ е предложена аналогична промяна в чл. 81в, ал. 2 от Закона за държавния служител (§ 16 от законопроекта).
С § 6 от законопроекта се предлага допълнение на разпоредбата на чл. 121 с оглед прилагане на правото на ЕО в областта на командироването. С него се предвижда, когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава-членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, е по-дълъг от 30 календарни дни, страните да уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
Предвидено е също така условията, по които страните следва да постигнат съгласие, да се установяват с акт на Министерския съвет, поради което този текст влиза в сила 6 месеца след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

  • Официални празници и неприсъствени дни

С § 7 ЗИДКТ се предлага изменение и допълнение на чл. 154, с което Велики (Разпети) петък се обявява за неприсъствен ден, както и се прецизира правото на Министерския съвет да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност и да размества почивните дни през годината.
Актовете на Министерския съвет, приемани в рамките на делегираната му компетентност по чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда, свързана с обявяване и на други дни еднократно за официални празници, дни за честване на определени професии и др., се отнасят за територията на цялата страна, а не за отделни териториални единици. Тъй като исканията за еднократно обявяване на определени дни за официални празници за работещите на територията на съответните общини имат местно значение, беше необходимо да се уреди правото на органите на местното самоуправление и местната администрация да се произнасят и вземат решения по тези въпроси.
Поради това с § 17 от законопроекта се предлага допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, с което се уреждат нормативно правомощията на органите за местно самоуправление – общинските съвети, да обявяват по предложения на кмета на общината определени дни за празнични и неприсъствени на територията на общината, района, кметството или населеното място, след съгласуване с областния управител.

  • В областта на имуществената отговорност на работодателя и определяне на работни места за трудоустрояване

С оглед отстраняване на непълнота в обхвата на лицата с трайно намалена работоспособност (50 на сто) в действащата норма на чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда, с § 9 от законопроекта се предлага допълнение, съгласно което работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.
С § 10 ЗИДКТ се предлага промяна в текста на чл. 315 относно определянето на работни места за трудоустрояване, с която се предвижда, че частта от общия брой работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, се определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването по съответните икономически дейности.

  • В областта на признаване на трудов стаж

В действащата разпоредба на чл. 163 от Кодекса на труда липсва изричен текст, че времето на ползване на отпуск за бременност, раждане и осиновяване се признава за трудов стаж.
Независимо от това, че чл. 352, т. 2 и 3 от Кодекса на труда урежда признаването за трудов стаж и на времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в случаите на ползваните платени отпуски и неплатени отпуски, уредени в КТ, в практиката беше установена празнота при прилагането му.
Отпускът по чл. 163 от Кодекса на труда е платен, като за това време се дължи обезщетение по реда на Кодекса за социално осигуряване, ако са налице 12 месеца осигурителен стаж. Ако лицето няма такъв стаж, обезщетение не се изплаща, но това не го определя като неплатен отпуск.
Поради това предложеният с § 8 текст урежда специфичен случай, чието систематично място е в ал. 10 на чл. 163 от КТ.
Промени в Кодекса на труда се налагат и във връзка с регулиране на възможността за зачитане на периоди на заетост от друга държава – членка на ЕС, като трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда за целите на ползване на трудови права в България.
Новият текст на ал. 2 на чл. 351 (§ 11 от законопроекта) предвижда, че трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.
С § 12-14 на ЗИДКТ се предлагат и разпоредби, които ще уредят нормативно необходимостта от преценка на българския работодател на факти, свързани с изпълнение на държавна служба или работа по трудово правоотношение, възникнали в други държави от ЕС, като правопораждащи факти, зачитани като трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда.
Тъй като за тяхното прилагане е необходимо да се отразят съответните промени в подзаконовите актове, е предвидено тези текстове да влязат в сила 6 месеца след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

  • В областта на масовите уволнения

С § 15 от законопроекта се предлага изменение в определението за масови уволнения с цел да се отстрани допуснатата неточност при въвеждането му в българското законодателство да се прилагат едновременно двата варианта за изчисляване на броя на уволнените работници.
По този начин освен пълно съответствие с изискванията на Директива 98/59/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на колективните уволнения, ще се постигне и премахване на практическите затруднения при прилагането на нормата.

Смела НИНЕВА, началник-отдел “Трудово право и обществено осигуряване” в МТСП

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина