Най-важните промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в сила от началото на 2010 година

Промените в личното подоходно облагане, в сила от 01.01.2010 г., са въведени чрез:

•  Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, обнародван в ДВ, бр. 32 от 28.04.2009 г.;
•  Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗИДЗДДФЛ) – обнародван в ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г.;
•  Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. (ЗДБРБ) и по-конкретно § 67 от ПЗР на ЗДБРБ (обн. ДВ, бр. 99 от 15.12.2009 г.). Направените промени могат да бъдат групирани като:

– въвеждане на нови разпоредби в ЗДДФЛ относно данъчното облагане на лица – местни за данъчни цели на държави – членки на Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство (ЕИП), както и редактиране на дискриминиращи текстове в ЗДДФЛ спрямо лица – местни за данъчни цели на държави – членки на ЕС и ЕИП, с цел преодоляване на противоречия с правото на ЕС, за което бяхме сезирани от Европейската комисия;
– прецизиране на съществуващи текстове;
– отпадане на съществуващи и въвеждане на нови преференции.

Целта на настоящата публикация е да анализира тези промени, които засягат най-широк кръг лица, и които следва да се имат предвид още от началото на 2010 г., а именно:
1. данъчно третиране на правоотношенията със съдружници, член-кооператори или акционери за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите;
2. данъчно третиране на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. новото изискване за деклариране на получени/предоставени небанкови заеми, което ще се реализира за първи път в годишната данъчна декларация за доходи, придобити през 2009 г.

1. Данъчно третиране на правоотношенията със съдружници, член-кооператори или акционери за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите

Известно е, че до 31.12.2009 г. доходите на съдружници и член-кооператори, както и на акционери при полагане на личен труд в дружеството/кооперацията, извън случаите на трудов договор по смисъла на Кодекса на труда (КТ) или на договор за управление и контрол, се третираха по реда на чл. 29 ЗДДФЛ като доходи от друга стопанска дейност и най-вече като възнаграждения по извънтрудови правоотношения, за които се ползваха нормативно признати разходи от 25 на сто.
От 01.01.2010 г., за целите на ЗДДФЛ, правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, се третират като доходи от трудови правоотношения (т. 26, б. “и” от § 1 на ДР на ЗДДФЛ). Целта е посочените лица да не могат да ползват нормативно признати разходи, регламентирани в чл. 29 ЗДДФЛ, доколкото, независимо че основанието за възникване на правоотношенията с така посочените лица не е Кодексът на труда, упражняването на личен труд в дружеството/кооперацията не предполага осъществяването на независима стопанска дейност от данъчно задълженото лице, предвид участието на лицето в дружеството¹. Ще обърнем внимание, че преквалифицирането на доходите като доходи от трудови правоотношения е само за целите на ЗДДФЛ. За целите на социалното осигуряване, посочените лица, доколкото не са в трудови правоотношения по смисъла на КТ с дружеството и кооперацията или не упражняват дейност по договор за управление и контрол, продължават да се третират като самоосигуряващи се лица.
И така, ако съдружник, собственик, член – кооператор, или акционер, притежаващ повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, полага личен труд в дружеството, получавайки възнаграждение за него, без да е налице трудов договор по смисъла на КТ, или договор за управление и контрол, и съответно се самоосигурява по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, то от 01.01.2010 г. следва да се има предвид, че:

•  авансовото облагане вече не е по реда на чл. 43 ЗДДФЛ, а по реда на чл. 42 ЗДДФЛ. Затова дилемата дали при изплащане на възнаграждението за положен личен труд на лице – собственик, съдружник, член-кооператор или акционер, притежаващ повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, следва да му се изисква декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, че е самоосигуряващо се лице, както и първичен документ за получения доход, съдържащ реквизитите на първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, или все пак може да му се издава Сметка за изплатени суми, от 01.01.2010 г. вече не е на дневен ред – от 01.01.2010 г. вече се прилага чл. 42 ЗДДФЛ. С други думи се формира месечна данъчна основа, като облагаемият доход по чл. 24 ЗДДФЛ, начислен за съответния месец (т.е. начисленото възнаграждение за положения личен труд за съответния месец), се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване (чл. 42, ал. 2 ЗДДФЛ). Липсва възможност за намаляване с нормативно признатите разходи. Доколкото обаче лицето формира данъчна основа по реда на чл. 42 ЗДДФЛ, така формираната данъчна основа се намалява с: данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2 ЗДДФЛ (660 лв. месечно), както и данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 ЗДДФЛ (за доброволно осигуряване и животозастраховане), когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение (чл. 42, ал. 3 ЗДДФЛ). Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 ЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Така определеният данък се внася както и досега до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан (чл. 65, ал. 10 ЗДДФЛ);
•  ;работодателят не следва да извършва преизчисляване на годишна база на доходите на самоосигуряващи се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по т. 26, б. “и” на § 1 от ДР на ЗДДФЛ и да определя годишния размер на данъка. Изрично е посочено, че при определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък по реда на чл. 49, ал.1-7 ЗДДФЛ не се включват доходите от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква “и” на § 1 от ДР на ЗДДФЛ (чл. 49, ал. 8 ЗДДФЛ). В тази връзка посочените лица не са освободени от подаване на годишна данъчна декларация (чл. 50, ал. 3 и чл. 52, ал. 2);
•  при годишно облагане годишната данъчна основа по чл. 24, ал. 1 ЗДДФЛ на самоосигуряващите се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по т. 26, б. “и” от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване (чл. 25, ал. 2 ЗДДФЛ), т.е. има се предвид окончателно определеният годишен размер на вноските. Липсва възможност за намаляване с нормативно признатите разходи;
•  доколкото за целите на ЗДДФЛ посочените доходи са дефинирани като доходи от трудови правоотношения, те вече не подлежат на деклариране в справката по чл. 73 ЗДДФЛ (чл. 73, ал. 2 ЗДДФЛ – по аргумент от противното). Това изискване обаче ще е в сила при деклариране на доходите, изплатени за 2010 г. В справката по чл. 73 ЗДДФЛ, подавана за доходи, придобити през 2009 г., доходите на посочените лица за положен личен труд в дружеството (без случаите на възнаграждения по трудов договор по КТ или по договор за управление и контрол) подлежат за последен път на деклариране по досегашния ред.

Уточнено е, че когато доход по т. 26, б. “и” от § 1 на ДР на ЗДДФЛ е начислен, но неизплатен до 31.12.2009 г., размерът на дължимия авансов данък се определя по реда на чл. 42 ЗДДФЛ на базата на месечната данъчна основа, определена от изплатения през съответния месец доход (§ 24 от ПЗР на ЗДДФЛ). С други думи доходите за предходни години на посочените лица ще се облагат при изплащането им по новия ред – без отчитане на нормативно признати разходи.
Ще обърнем внимание, че според нас, в случаите на чуждестранни физически лица – съдружници, собственици, или член кооператори, посоченият ред на облагане би бил приложим, само ако доходите от полагане на личен труд в дружеството/кооперацията не са изрично упоменати като подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37 ЗДДФЛ. В противен случай, например при доходи с консултантско естество, които изрично се третират като доходи от технически услуги по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с окончателен данък, според нас би следвало да се извърши облагане по реда на чл. 37 ЗДДФЛ и респективно да се ползва новата възможност за преизчисляване на данъчното задължение на годишна база по реда на чл. 37а ЗДДФЛ, разгледан накрая на коментара. В тази връзка ще припомним, че по подобен начин бе подходено при третирането на доходите от договори по управление и контрол при приравняването им на доходи от трудови правоотношения, начислявани на чуждестранни физически лица. Доколкото те изрично са упоменати като доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ – тези доходи продължават да се облагат по отделен ред, специфициран за чуждестранни лица. Третирането на доходите на чуждестранни лица за полагане на личен труд по реда т. 26, б. “и” от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, според нас, се нуждае от изрично указание от страна на приходната администрация².

2. Данъчно третиране на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители

От 01.01.2010 г. от обхвата на необлагаемите доходи отпадна разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ, регламентираща изключването от данъчно облагане на доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. Тази разпоредба ще се ползва за последен път за доходите, реализирани през 2009 г.
Отпадането на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ, даваща възможност за еднотипно преференциално третиране на физически лица, които не са еднолични търговци (ЕТ), и на такива, извършващи дейност като ЕТ, се съпроводи с въвеждане на нови разпоредби, вследствие на които третирането на доходите на лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, от производство на непреработени растителни и животински продукти се диференцира, а именно:

•  физическите лица, които не са еднолични търговци, задължително подлежат на облагане за доходите от непреработени продукти от селското стопанство. Облагането се извършва по реда на новосъздадената разпоредба на чл. 29, т. 1 ЗДДФЛ, т.е облагаемият доход за годината се формира с отчитане на 60 на сто нормативни разходи (без да е нужно представяне на документи), с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, за която разходите, както и досега, са в размер на 40 на сто³. Ще уточним, че “непреработен продукт от селското стопанство”⁴ е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава (т. 21 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ). С други думи, от 01.01.2010 г. при продажба на непреработени продукти в рамките на годината, доходите на регистрираните земеделски производители, респективно тютюнопроизводители, от непреработени продукти от селското стопанство, подлежат на текущо авансово облагане по реда на чл. 43 ЗДДФЛ, т.е. ако:

– доходът се изплаща от предприятие (респективно друго самоосигуряващо се лице) и физическото лице – земеделски производител/тютюнопроизводител:
– представи декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ (със свободен текст), че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО – в този случай платецът на дохода не удържа данък, не изготвя и Сметка за изплатени суми⁵, а изплаща сумата бруто. Самият регистриран земеделски производител/тютюнопроизводител се задължава да се самообложи, т.е. след изтичане на съответното тримесечие до 15-о число на следващия месец следва сам да си начисли и внесе 10 на сто авансов данък върху данъчна основа, равна на разликата между придобития за тримесечието доход, намален с 60 на сто разходи за дейността и внесените осигуровки (чл. 43, ал. 1, 5 и 6 и чл. 67, ал. 1 ЗДДФЛ). Ако лицето е с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, то дължи авансово данък, само след като облагаемият му доход от всички източници, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв. (чл. 43, ал. 2 ЗДДФЛ);
– не представи декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО – в този случай платецът на дохода би следвало да му изготви Сметка за изплатени суми по общия ред, като изчисли данъчна основа и удържи авансов данък 10 на сто по общия ред на чл. 43 ЗДДФЛ;
– доходът се изплаща от лице, което няма задължение да удържа данък, най-често друго физическо лице (без случаите на самоосигуряващо се лице). В този случай самият регистриран земеделски производител/тютюнопроизводител се задължава да се самообложи по реда, описан по-горе;

•  физическите лица, извършващи дейност като ЕТ, формират облагаем доход от производство на непреработен продукт от селското стопанство по общия ред на чл. 26 ЗДДФЛ, т.е. отчитат счетоводен финансов резултат на база на документално доказани разходи, който подлежи на преобразуване за данъчни цели по реда на ЗКПО. Доходите, реализирани от непреработени продукти от селското стопанство, вече не се изключват от облагаемия доход (чл. 26, ал. 2, т. 3 ЗДДФЛ се отмени). Едновременно с това на лицата, осъществяващи дейност като еднолични търговци (без случаите на предприятие в затруднение⁶), е дадена възможност за преотстъпване на данък в размер до 60 на сто върху годишната данъчна основа за доходите от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане⁷ (чл. 48, ал. 6 и 7 ЗДДФЛ).

За съжаление, въведената преференция не може да се ползва веднага от началото на 2010 г. под формата на намалени авансови вноски. Преотстъпването на данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ би могло да се приложи, едва след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. При условие че Европейската комисия постанови положително решение до 31.03.2011 г., преотстъпването може да се приложи и за 2010 г. (§ 26 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ). Ако посочената възможност се реализира, данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец може да се преотстъпва в срок до 31.12.2013 г. (§ 28 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ).
Така че засега, придобитите доходи на едноличните търговци, регистрирани като земеделски производители, респективно тютюнопроизводители, от непреработени продукти от селското стопанство, подлежат на авансово облагане по общия ред на ЗКПО при данъчна ставка 15 на сто (чл. 43, ал. 8 ЗДДФЛ). В тази връзка ще припомним, че не подлежат по принцип на авансово облагане доходите на ЕТ, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 200 000 лв. (чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗКПО). В останалите случаи, ако ЕТ изцяло е бил освободен от облагане по реда на отменения чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ и не е формирал данъчна печалба в предходната година, той дължи тримесечни авансови вноски на база фактически резултат за 2010 г., по общия ред на чл. 87 ЗКПО. В случай и на друга дейност през 2009 г., за която е формирана данъчна печалба, според становището на приходните органи по аналогични казуси – през 2010 г. се дължат месечни авансови вноски.

3. Деклариране на получени или предоставени небанкови заеми

Предложението на правителството за деклариране на предоставените/получените парични заеми от небанкови институции на стойност над 5000 лв. (годишно или като остатък в края на годината), бе обект на широка гласност и обсъждане в медиите. Целта на предложението е ясна – да се премахне практиката на укриване на доходи, прикривани чрез привидни заеми, водещи до възможност за “захранване” на “сивата” икономика с нови парични ресурси, а оттам – и до задържане на дела й в значителен размер спрямо брутния вътрешен продукт.
При гласуване на ЗИДЗДДФЛ за 2010 г. предложението за деклариране на предоставените/получените парични заеми изненадващо не бе прието от парламента. В последствие при гласуване на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. то все пак се прие, но не в първоначалния му вариант, а с корекции, които според нас намаляват неговата ефикасност (т. 3 от § 67 на ПЗР на ЗДБРБ).
Според нововъведената т. 5 на чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ, от 01.01.2010 г. местните физически лица следва да декларират в годишната данъчна декларация предоставените/получените парични заеми, както следва:
а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;
б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;
в) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ). Ще уточним, че по смисъла на чл. 1, т. 2 ЗКИ кредитни институции са банките и дружествата за електронни пари, получили лиценз или разрешение за осъществяване на дейност в страната. Следователно не следва да се декларират единствено получените банковите заеми от посочените институции;
г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.
Ще обърнем внимание, че сумите по повод предоставени/получени парични заеми, подлежащи на деклариране по реда на чл. 50, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ, се посочват задължително в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, дори и ако лицето няма никакви други облагаеми доходи през данъчната година (чл. 52, ал. 2 ЗДДФЛ). Такова деклариране ще се извърши за първи път през 2010 г. с годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г. (§ 29а от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ)⁸. (Виж част VII “Предоставени/получени парични заеми” на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г.)
Неспазването на нововъведената разпоредба е съпроводена с данъчна санкция – глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми. При повторно нарушение глобата е в размер 15 на сто от недекларираните суми, ако лицето не подлежи на по-тежко наказание (чл. 80а, ал. 1 и 2 ЗДДФЛ).

Ако резюмираме разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ, то:

•  заеми ще се декларират от местните физически лица както при предоставяне, така и при получаване;
•  в обхвата на заемите, подлежащи на деклариране, се включват и заеми от чуждестранни лица, както физически, така и юридически⁹. Изключени изрично са само банковите заеми, предоставени от лица, оторизирани от БНБ за извършване на дейност в България. Ще допълним, че в ЗДДФЛ понятието “заем”, за целите на същия закон, не е изрично дефинирано, така че то следва да се ползва в общоприетия му смисъл. От тази гледна точка, според нас, не следва да се декларират и вземат предвид в общата лимитираща сума за деклариране от 10 000 лв. и 40 000 лв. допълнителните вноски на съдружниците по чл. 134 от Търговския закон за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства. Те не са заем в точния смисъл на понятието “заем” и съответно не са оформени с договор за заем;
•  деклариране ще се извършва, само ако лицата, предоставили/получили заеми над 10 000 лв. през данъчната година (например 2009 г.), имат непогасени части от тях (не е уточнено към кой момент, но по всяка вероятност към края на годината – бел. авт.). Според цитирания текст би следвало:

– лице, предоставило/получило заем в размер на 100 000 лв. през 2009 г., ако заемът е погасен през 2009 г., да не го декларира. (Неприетото предложение на правителството бе за заемите, получени/предоставени през данъчната година, да се декларира целият размер, независимо каква част е погасена);
– лице, предоставило/получило заем през 2009 г. в размер на 11 000 лв., ако има за погасяване/получаване 2000 лв., да декларира сумата от 2000 лв.;

•  декларират се остатъци от получени/предоставени заеми до пет предходни данъчни години, т.е. през 2009 г. подлежат на деклариране парични заеми, възникнали от 2004 г. нататък, по които все още се очакват или дължат плащания. Непогасени заеми, възникнали до 31.12.2003 г., не са обект на деклариране. (Неприетото предложение на правителството бе при деклариране на остатъци за предходни години да не се налага ограничение до 5 години назад.) С други думи, деклариране е налице, когато сумата на остатъците по заеми от 2004 до 2009 г. включително (а не на самите заеми) превишава 40 000 лв. Например физическо лице може да има само предоставен/получен заем от 2004 г. в размер на 100 000 лв., като остатъкът по заема е 39 000 лв. Тогава няма какво да декларира. За заем, предоставен до 2003 г. включително, независимо колко голям е остатъкът, също няма какво да се декларира.

И още нещо – известно е, че по смисъла на чл. 77 ЗДДФЛ получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми, се счита за отклонение от данъчно облагане. До този момент този аспект се взимаше предвид на практика единствено при взаимоотношения, в които участваха физическо лице и търговец (предприятие).
Следва обаче да се има предвид, че изискването за формиране на доход, равен на пазарната лихва към момента на сключване на сделката, при договор за заем за данъчни цели се отнася и за взаимоотношения само между физически лица. Независимо че от гледна точка на Закона за задълженията и договорите (чл. 240, ал. 2) при договор за заем между физически лица заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено, за данъчни цели такава може да бъде вменена. В този случай на физическото лице, предоставило заема (няма значение дали е местно, или чуждестранно), според нас, може да му се вмени доход от лихва в рамките на пазарната, която независимо че реално не е получена, доколкото става въпрос за отклонение от данъчно облагане, формира ефективно данъчно задължение 10 на сто.
При условие че предоставени/получени заеми, включително и от физически лица, подлежат на деклариране, то този аспект следва да се има предвид. Ще допълним, че ако в договор за заем между физически лица е предвидена лихва, равна на пазарната, която обаче не е изплатена поради финансови затруднения на кредитополучателя, от една страна, доколкото в случая липсва отклонение от данъчно облагане и доходът от лихва не е получен – при заемодателя липсва доход, от друга страна, в ЗДДФЛ, за разлика от ЗКПО, няма разписани процедури за вменяване на данъчен приход на получателя на заема при изтичане на давностния срок, респективно 5-годишния срок на задължението.

Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант
__________
1 Според аргументите, посочени в Мотивите към проектозакона на ЗИД на ЗДДФЛ, внесен от Министерски съвет, за третиране на доходите на съдружници и член-кооператори, както и на акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд като доходи от трудови правоотношения за целите на данъчното облагане, е насочено към постигане на равно данъчно третиране на подобни по своя характер доходи. Посочено е, че независимо че основанието за възникване на правоотношенията с така посочените лица не е Кодексът на труда, това правоотношение не предполага осъществяването на независима стопанска дейност от данъчно задълженото лице предвид участието на лицето в дружеството. Във връзка с това такъв тип правоотношения се доближават по своята характеристика до трудовите правоотношения, поради което при формиране на данъчната основа не се налага приспадане на нормативно признати разходи. Съществуващата възможност в тези случаи данъчното облагане на доходите да се извършва с приспадане на нормативно признати разходи е необоснована и поставя избора на такова правоотношение в привилегировано положение, което оказва влияние както върху размера на дължимите данъци, така и върху вноските за осигуряване.
2 Тълкуване от страна на приходните органи е необходимо, тъй като новата редакция на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ЗДДФЛ, изискваща “местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, б. “е” и “и” от Допълнителната разпоредба, да подават годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 за тези доходи”, може да бъде тълкувана като изискване за изрично облагане на чуждестранните лица, придобили доходи, посочени § 1, т. 26, б. “и” по реда за местни лица, приключващ с подаване на годишна данъчна декларация, независимо че по-нататък в разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗДДФЛ се посочва, че във всички случаи подаване на декларация по чл. 50 ЗДДФЛ е налице само за местни лица, придобили доходи по реда на т. 26, б. “и” от § 1 на ДР на ЗДДФЛ.
3 По досегашния ред се облагат и доходите на нерегистрираните земеделски производители, както и на тези, произвеждащи преработени продукти от селското стопанство – признават се нормативни разходи 40 на сто (чл. 29, т. 2, б. “а” ЗДДФЛ).
4 До 31.12.2009 г. вместо “непреработен продукт от селското стопанство” се ползваше терминът “непреработена продукция” с идентично съдържание.
5 Земеделският производител/тютюнопроизводител би следвало на основание на чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ да предостави на платеца на дохода документ за придобития доход, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (например, разписка, квитанция или т.нар. “обикновена” фактура). Касова бележка, включително и от кочан, не следва да се издава, тъй като според чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства не се издава касова бележка при продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
6 Ще обърнем внимание,че ЗДДФЛ не дава определение на понятието “предприятие в затруднение”. Такова определение се дава от ЗКПО. “Предприятие в затруднение” е предприятие, за което е налице един от следните критерии: а) за дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество – когато регистрираният му капитал намалее с повече от 50 на сто, като повече от 25 на сто е през последните 12 месеца; б) за всички останали дружества – когато собственият им капитал намалее с повече от 50 на сто, като повече от 25 на сто е през последните 12 месеца; в) налице са условията на Търговския закон или на законодателството по мястото на регистрация за откриване на процедура по несъстоятелност (т. 30 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ). Очевидно, че определението на “предприятие в затруднение” по отношение на едноличен търговец би могло да е свързано само с откриване на процедура по несъстоятелност.
7 Според чл. 189б, ал. 2 ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации; 4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1. Изрично е посочено, че преотстъпването не е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в сгради и земеделска техника, които заместват съществуващи (чл. 189б, ал. 3 ЗКПО). Корпоративен данък не се преотстъпва, когато лицето е получило други помощи по смисъла на чл. 87, § 1 от Договора за създаване на Европейската общност, както и минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20.12.2007 г. за прилагане на чл. 87 и 88 и от Договора за създаване на Европейската общност към помощите “de minimis” в сектора на производството на селскостопански продукти за активите по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО (чл. 189б, ал. 4 ЗКПО).
8 С § 29а от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ е регламентирано, че с годишната данъчна декларация по чл. 50 за 2009 г. се декларират и паричните заеми по чл. 50, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ.
9 Задължението за деклариране се отнася само за местни физически лица, но по отношение на лицата, на които съответното местно лице е предоставило заеми, или от които е получило заеми, липсва ограничение.