Търсене
Close this search box.

Действие на режима на имуществените отношения между съпрузите и спрямо трети лица

 

Независимо дали изборът на режим на имуществени отношения, респективно сключването на брачен договор, се прави преди брака или по време на брака, законът изисква отразяването на акта за избор, респективно на брачния договор в акта за сключване на граждански брак – чл. 10, ал. 2 СК. Съгласно чл. 19, ал. 1 СК брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията. Поставя се въпросът за значението на тези две действия на длъжностното лице по гражданското състояние и на длъжностните лица от Агенцията по вписванията. Как се отразяват те върху последиците на изразената от съпрузите воля за избор на режим, съответно върху действието на брачния договор?

1. Преди да се отговори на поставените въпроси, трябва накратко да се изясни същността на изявлението за избор и на брачния договор, както и да се посочат изискванията към тяхната валидност

1.1. Правото на избор се упражнява по обща воля на сключващите брак. Това изисква те да бъдат дееспособни. Дори непълнолетните, които се еманципират след сключването на брака, преди това не разполагат с пълна дееспособност и не могат да направят валиден избор на режим на имуществени отношения. В случай че някой от встъпващите в брак е непълнолетен или поставен под ограничено запрещение, ще се прилага законовият режим на общност. Поради еманципацията на непълнолетния може да се мисли, че веднага след сключването на брака той би могъл да изяви воля за сключването на брачен договор или за избор на режим на разделност. Това би обезсмислило установеното ограничение, тъй като би представлявало прекалено лек път за неговото заобикаляне. Признаването на възможността непълнолетният да избере друг режим веднага след сключването на брака би противоречало на целта на закона. Дали изборът на режим ще бъде направен в същия ден – преди или след бракосъчетанието, това в еднаква степен застрашава интересите на непълнолетния съпруг и е еднакво недопустимо. Следва да се приеме, че тази възможност ще възникне с навършване на пълнолетие.1 Когато пък единият от сключващите брак е бил поставен под ограничено запрещение, възможността да се премине към друг режим ще настъпи при отпадане на запрещението.
Каква е правната същност на декларацията за избор? Тя съдържа волеизявленията и на двамата бъдещи или настоящи съпрузи – чл. 9, ал. 2 СК изисква представянето на “обща декларация”. Това е едно от съгласията, съпътстващи сключването на брака, чийто централен елемент е съгласието по чл. 5 СК. Друго сходно изявление е това относно фамилното име на съпрузите. Но в последния случай става въпрос за две едностранни изявления (в чл. 12 СК се казва “всеки от встъпващите в брак заявява”), които се правят пред длъжностното лице по гражданското състояние. За избора на режим е необходима съгласуваност на волите, постигната в специална форма за действителност. Може да се приеме, че в декларацията се съдържа едно своеобразно споразумение относно режима на имуществени отношения. Това съгласие не представлява обаче същински договор, понеже правните последици са изцяло уредени в закона, а не могат да се определят от страните в отклонение от законовата уредба чрез уговорки в декларацията. По тази причина декларацията за избор наподобява по своята същност съгласието за сключване на брак, в което също не могат да се определят правните последици на акта. Въпреки сходството в това отношение с юридическите постъпки, централното място на волеизявлението налага за действителността на изявлението за избор да е необходима дееспособност на страните – аргументирана от чл. 18, ал. 2 СК.
Като при всеки правен акт, съдържащ волеизявления, може да се постави въпросът за значението на евентуални пороци на волята за действителността на избора. Този въпрос не се урежда в текстовете на СК. Налице са достатъчно основания за прилагане по аналогия на правилата относно недействителността на сделките (договорите) по ЗЗД.
На първо място – съгласието не би могло да е нищожно на основанията по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – противоречие на закона, заобикалянето му или противоречие на добрите нрави, доколкото съдържанието му е твърде ограничено, за да се прояви някой от тези пороци. Разбира се, изборът трябва да е безусловен и при наличието на уговорки, които ограничават неговото действие, съдържанието на декларацията ще излезе извън допустимото съдържание на обикновен избор и тя би била нищожна.2 Изборът не би могъл да има невъзможен предмет, поради което и това основание е принципно неприложимо към декларацията. Доколкото изявлението няма за последица имуществено разместване, въпросът за каузата е илеревантен и липсата на основание също не може да бъде причина за неговата нищожност.
С оглед изискването за форма на декларацията за избор може да се стигне до нищожност поради нейното неспазване – например липса на нотариална заверка или заверка само на съдържанието на документа.
При спазването на изискуемата форма за действителност малко вероятно е да срещнем на практика липсата на съгласие като основание за нищожност.
Приложимо основание за нищожност според нас може да бъде и привидността на съгласието. Симулацията може да бъде както абсолютна, така и относителна. В първата хипотеза в обратното писмо се заявява, че не се желае действието на избрания с декларацията режим. Когато е бил избран режим на разделност, при установяване на привидността по силата на чл. 18, ал. 2 СК ще се прилага режимът на общност. Но ако избраният режим е бил този на общност, неговото изключване е невъзможно по този начин, тъй като не би могъл да бъде заместен от друг режим. При относителната симулация трябва да е налице прикрито изявление за избор или брачен договор. Установяването на привидността ще доведе до прилагане на прикритото съгласие, ако са били спазени изискванията за неговата действителност (чл. 17, ал. 1 ЗЗД). Разбира се, правата, които трети лица са придобили добросъвестно съобразно привидното съгласие, се запазват при условията на чл. 17, ал. 2 и 3 ЗЗД.
При недееспособност на някой от (настоящите или бъдещи) съпрузи изборът ще е нищожен, независимо от характера на недееспособността.3 Дори при непълнолетие или ограничено запрещение ще се прилага режимът на общност на основание чл. 18, ал. 2 СК.4
Основание ли са за унищожаемост на избора пороците на волята, като грешка, измама и заплашване? Отрицателният отговор би довел до несправедливи резултати. Следва да се признае възможността за релевиране на порока на волята, но с известни уговорки. Грешката и измамата в случая са трудно приложими основания, тъй като би следвало да се отнасят до същественото съдържание – в случая относно правните последици на акта. Това обаче трудно може да се съвмести с наличието на дееспособност. При такова заблуждение е по-резонно да се потърсят предпоставките за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД – при подписване на декларацията лицето да не е могло да разбира или да ръководи действията си. Такава хипотеза също е малко вероятна при изискването за нотариална заверка на подписите. Не би могло изборът да е опорочен и поради наличието на състояние на крайна нужда, тъй като съдържанието му не би могло да се квалифицира като “крайно неизгодно”, независимо от избрания режим. Със сравнително най-голямо практическо значение може да се посочи възможността за унищожаване на изявлението за избор поради заплашване.
Вписването на избрания режим на разделност, въпреки недействителността на избора, повдига въпроса за защитата на интересите на третите лица, които би следвало да имат доверие в публичните регистри. Предявяването на иск за обявяване нищожността или за унищожаване на избора би трябвало да подлежи на вписване в регистъра, за да е защитена правната сигурност. До този момент вписаното обстоятелство би следвало да е меродавно за третите лица. За съжаление, законът не предвижда вписването на искови молби или на постановените по тях съдебни решения. Може да се предложи алтернативно използването и на друго средство, осигуряващо правната сигурност при унищожаване на брачния договор – според чл. 43, ал. 2 СК унищожаването на договора да има действие занапред.
След признаване нищожността на избора или след унищожаването му, ако съпрузите не изберат режим или ако не сключат брачен договор, ще се прилага законовият режим на общност.

1.2. Същността на брачния договор не подлежи на съмнение. Договорът има консенсуален характер, но същевременно е и акцесорен, поради което при сключването му преди брака действието му е отложено до евентуалното сключване на брак. Когато е сключен по време на брака, той поражда действие между страните от момента на сключването му. В чл. 40 СК е предвидена дори възможността страните да уговорят настъпване на определени правни последици с обратна сила, което не би могло да засегне придобити преди сключването му права от трети лица.
Съгласно чл. 43, ал. 1 СК по отношение на брачния договор се прилагат съответно общите правила относно недействителността на договорите.
Когато договорът е нищожен, той няма да породи действие и ще се прилага режимът на общност. Вписването на договора в регистъра по чл. 19 СК не променя този извод. Затова при вписан договорен режим третите лица трябва да се уверят в действителността на брачния договор (или поне на тази част от него, която се отнася до имуществата – предмет на сделката със съпрузите).
Основанията за унищожаемост на брачния договор нямат специална уредба, но трябва да се отбележат поне две особености: 1) при недееспособност договорът няма да породи действие (ще бъде нищожен) и ще се прилага режимът на общност по силата на императивното правило на чл. 18, ал. 2 СК; 2) неприемливо би било прилагането на крайната нужда като основание за унищожаемост на брачния договор, когато е бил сключен при явно неизгодни условия. Това предложено изключение в законопроекта за нов Семеен кодекс не намери място в приетия от Народното събрание текст, но основната пречка за неприложимост на това основание е липсата на възмездност в отношенията по договора.
Както бе отбелязано вече, според чл. 43, ал. 2 СК унищожаването на договора има действие занапред и по този начин от унищожаването не могат да бъдат засегнати придобити вече от трети лица права.

2. Значение на отразяването на режима на имуществени отношения в акта за граждански брак

В акта за сключване на граждански брак се отразява избраният режим на имуществени отношения (чл. 10, ал. 2 СК). Когато е сключен брачен договор, в акта се записват данните от удостоверението от нотариуса относно датата на договора и регистрационния му номер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на действие (чл. 9, ал. 2 СК). Когато е представена декларация за избор, не е предвидено толкова подробно описание на документа. Не е казано нищо и относно съхранението на удостоверението и декларацията. В Наредба № 11 от 2009 г. за реда за водене, съхраняване и достъп до регистъра на имуществените отношения на съпрузите5 (Наредба № 11) е казано само, че към уведомлението до териториалното звено на Агенцията по вписванията се прилагат документи, без да е посочено необходимо ли е да се приложат декларацията или удостоверението от нотариуса в оригинал или копие.
Възможно е длъжностното лице да е пропуснало да изиска документите по чл. 9, ал. 2 СК, а страните да не са проявили инициативата да ги представят без поискване. Това няма да опорочи сключения брак, въпреки липсата на вписване в съответната графа за избрания режим в акта за брак. Съгласно чл. 18, ал. 2 СК, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, се прилага законовият режим на общност. Хипотезата на липса на избор обхваща и случаите когато има декларация за избор или е сключен брачен договор, но документите по чл. 9, ал. 2 СК не са били представени на длъжностното лице по гражданското състояние. Във всички случаи трябва да се впише режим на общност.
Отразяването на режима на общност в акта за брак няма конститутивно действие. В отношенията между съпрузите би трябвало да се прилага избраният от тях режим. Но при сделки с трети лица, дори те да са известени за действащия във вътрешните отношения между съпрузите режим, ще се прилага режимът на общност по силата на чл. 20 СК.
Друго възможно разминаване между действащия между съпрузите режим и отразения в акта ще е налице, когато в акта изобщо не е бил отразен или е бил погрешно отразен избраният режим. Например – вместо режим на общност е записан режим на разделност или обратно; вместо данните за брачния договор може да е записан някой от законовите режими. И в тези случаи за третите лица ще се прилага вписаният в регистъра режим, независимо от тяхната (не)добросъвестност, т.е. знанието за действителните вътрешни отношения между съпрузите.
Разбира се, при прилагането на чл. 20 СК се изхожда от презумпцията, че вписаното в регистъра отговаря на отразеното в акта за граждански брак.

3. Значение на вписването в централния регистър на имуществените отношения на съпрузите

Вписването в регистъра е предвидено, за да се даде гласност на действащия към всеки момент режим на имуществени отношения. По този начин се гарантира правната сигурност, тъй като третите лица могат да се информират за режима на притежание на придобитите от съпрузите имущества, както и за реда, по който те могат да извършват действия на управление и на разпореждане с общите и с личните си имущества.
Вписването в регистъра, както и отразяването в акта за брак, нямат поначало конститутивно действие.
С цел защита на сигурността в оборота в чл. 20 СК е предвидено, че при сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност. Това означава, че все пак в отношенията между съпрузите и трети лица ще се прилага вписаният режим, независимо дали той отговаря на действително избрания и приложим в отношенията между съпрузите режим.6
Така, ако съпрузите са избрали с декларация законов режим на разделност или са сключили брачен договор, но не са представили съответните документи пред длъжностното лице по гражданското състояние, за да ги отрази в акта за граждански брак и да изпрати съответното уведомление до териториалното звено на Агенцията по вписванията, техният избор е непротивопоставим на третите лица. По отношение на тях се прилага режимът на общност. Това важи и в случай че декларацията за избор или удостоверението за брачния договор са били представени на длъжностното лице, за да ги отрази в акта за граждански брак, но в нарушение на служебните си задължения то не е изпратило уведомление до Агенцията по вписванията или е изпратило уведомление с различно (погрешно) съдържание. Възможно е също така изпратеното уведомление да не е било отразено в централния регистър или да е бил вписан погрешно друг режим на имуществени отношения. В чл. 15 от Наредба № 11 е предвидено, че грешки във вписани в регистъра обстоятелства, допуснати поради грешки в уведомлението, се поправят чрез подаване в агенцията на ново уведомление от длъжностното лице по гражданското състояние.
В Наредба № 11 е предвиден ред за отстраняване на грешки при вписванията. Грешки може да са били допуснати при пренасяне на информация в регистъра от подадените уведомления, включително и при неправилно сканиране и прикачване на уведомления и документи в информационната система на регистъра. Те се установяват служебно от съответния служител на агенцията, който съставя и подписва констативен протокол. Когато грешката е установена от друго лице, то подава до съответния служител на агенцията искане за поправяне на грешка.
Защитата на чл. 20 СК се отнася за всички трети лица, включително и недобросъвестните (тези, които са знаели за направения избор или за сключения брачен договор).
Разбира се, за да действа ефективно този защитен механизъм, би трябвало съпруг, който сключва сделка с трето лице, да го уведоми, че се намира в брак. Въпреки публичния характер на регистъра, не може да се постави в тежест на третите лица при всяка сделка да правят справки в този регистър, без да има данни, че другата страна се намира в брак.

4. Промени в режима на имуществените отношения

Избраният режим на имуществени отношения, както и брачният договор, могат да бъдат променяни по всяко време, докато трае бракът. Разбира се, валидна воля за промяна могат да изразят само дееспособни съпрузи.
В чл. 19, ал. 3 СК се казва: “Промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак…” Понеже в актовете за граждански брак за сключени преди влизане в сила на изменението на чл. 53 ЗГР бракове няма графа относно режима на имуществени отношения, отбелязването ще се извършва в графа “бележки”.
Режимът на общност може да бъде прекратен, когато съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор. В този случай съпружеската имуществена общност се прекратява съгласно чл. 27, ал. 3 СК.
Законовият режим на разделност може да се прекрати, когато съпрузите изберат режим на общност или сключат брачен договор.
Брачният договор може да бъде изменян по взаимно съгласие на страните. Договорът може да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните (чл. 42, ал. 1, т. 1 СК). Договорът може да се прекрати и по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството. Договорът може да бъде развален по съдебен ред по чл. 87, ал. 1 ЗЗД (чл. 42, ал. 2 СК). В тези случаи съпрузите могат да изберат законов режим на общност или на разделност или да сключат нов договор. Ако не направят това, занапред ще се прилага законовият режим на общност.
Промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак и се регистрират по същия ред в централния регистър. За вписване на промяната съпрузите трябва да представят пред длъжностното лице документите по чл. 9, ал. 2 СК. Представянето е общо действие на двамата съпрузи, както при сключването на брака. Не е казано, че трябва да бъде извършено само лично, затова единият съпруг може да упълномощи другия да представи декларацията или двамата могат да упълномощят трето лице.
Поставя се и въпросът кой режим ще се прилага, ако длъжностното лице е приело декларация, представена само от единия съпруг и е извършило регистрацията на режима. Това нарушение не променя действието на избора, извършен от съпрузите в техните вътрешни отношения. От друга страна, правната сигурност изисква нарушенията в режима на отразяването в акта за брак и вписването в регистъра да не засягат правата на трети лица, затова спрямо тях ще се прилага вписаният в регистъра режим.

5. Отношенията между съпрузите при развод – съобразно акта, който има сила между тях

Във вътрешните отношения на съпрузите във всички случаи би следвало да се прилага избраният от тях режим на имуществени отношения. Този извод следва от липсата на конститутивно значение на отразяването в акта за брак и на вписването в регистъра на избрания режим.
Така на практика се допуска съпрузите да създадат привидност чрез един паралелен режим, действащ само между тях, който да не бъде достояние на третите лица. До отклонението от обявения при сключването на брака режим може да се стигне с нова декларация или нов брачен договор (респективно договор за изменението му), сключен още на следващия ден, но непредставен пред длъжностното лице за отразяването му в акта за брак. За третите лица този режим може да намери приложение в един по-късен момент, когато съпрузите решат да обявят промяната, представяйки документите за отразяване в акта за брак.
Прилагането на нерегистрирания режим във вътрешните отношения на съпрузите не може да засегне правата, придобити от трети лица чрез сделка със съпрузите или с някой от тях. Неговото практическо значение може да се открои при спор между съпрузите.
На общо основание би бил допустим установителен иск от всеки от съпрузите, с който да се признае какъв е действащият между тях към момента режим. Интересът от такъв иск може да се обуслови от прилагането му и спрямо третите лица. Този извод обаче няма да бъде безспорен, понеже не е предвидено вписване на едно такова решение в регистъра, което е пречка да се постигне преследваната цел.
Споровете между съпрузи най-често възникват след прекратяването на брака. Едва тогава може да се установи, че картината на имуществените отношения между тях е различна от тази, която изглежда според регистрирания режим. Това също не би могло да се отрази на придобити от трети лица права.

Проф. д-р Методи МАРКОВ
_________________
1 Така и Станева, А. По някои вече спорни въпроси относно имуществените отношения между съпрузи. Собственост и право, 2009, № 10.
2 Идеята за конвертирането й в брачен договор не е приемлива поради неспазване на по-сложната форма за действителност на договора.
3 Докато сделките, сключени от непълнолетни и ограничено запретени, са унищожаеми по чл. 27 ЗЗД.
4 Дори избраният от страните режим да е този на общност, основанието пак ще бъде законът.
5 Издадена от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 76 от 2009 г.
6 Вж. Станева, А., цит. съч.

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина