Търсене
Close this search box.

Оспорване на решенията на общото събрание на ООД

 


Преглед на съдебната практика

Общото събрание на съдружниците е висшият орган на управление на ООД, който по закон е носител на правомощията да решава основните въпроси относно управлението и дейността на дружеството и да определя насоката и съдържанието на функциите на другите органи. Една от гаранциите за законосъобразно упражняване на правомощията на общото събрание е регламентираният в чл. 136-139 ТЗ ред за неговото провеждане. Общественият интерес от стабилност, предвидимост и законосъобразност на актовете на общото събрание предопределя императивния характер на по-голяма част от нормите, регулиращи режима на свикване, заседаване и вземане на решения на висшия орган на ООД. Когато решенията на ОС са опорочени поради неспазване на процедурата (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т.е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде постигната по исков път, по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ. Искът по чл. 74 ТЗ е един от най-често срещаните способи за защита в дружественото право, което обяснява богатата съдебна практика, в т.ч. – постановяването на тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС.

Предмет на иска, страни и подсъдност
Искът по чл. 74 ТЗ е конститутивен и представлява предоставено на съдружника потестативно право да иска отмяна на решението на ОС. Качеството съдружник е условие за наличие на надлежна процесуална легитимация и обуславя допустимостта на иска. Активно легитимиран да води иска за отмяна на решение на ОС е само съдружникът, чиито членствени права са засегнати от това решение1. Това на първо място означава, че ищецът следва да е бил съдружник към момента на вземане на решението, чиято отмяна се търси, а освен това и към момента на постановяване на съдебния акт. Въпросът дали загубването на членството в дружеството в хода на висящия процес е процесуална пречка за разглеждане на иска, следва да се преценява в контекста на наличието на правен интерес от провеждането му. Например – вписването в търговския регистър на изключването на съдружника-ищец, настъпило именно в резултат на атакуваното пред съда решение, не е пречка за разглеждане на иска, а напротив – сочи на правния интерес от водене на делото. Обратно – напускането на дружеството с предизвестие от съдружника в хода на процеса го поставя в положение на лице външно за ООД. Доколкото решенията на ОС касаят дружеството и отношенията между дружеството и съдружниците, напускането на съдружника води до загубване на потестативното му право да търси правна промяна за защита на накърнените си членствени права. Легитимиран ответник по иска с правно основание чл. 74 ТЗ е самото дружество. Искът е приложим за отмяна на всяко решение на ОС, при това независимо от това дали решението е вписано в търговския регистър и дали подлежи на вписване, дали решението е изрично предвидено в ТЗ като такова от изключителната компетентност на ОС или не. Спорът е подсъден на окръжния съд по седалището на търговеца и се разглежда по специалния процесуален ред, предвиден за търговските спорове – чл. 365, т. 3 ГПК.

Специфични условия за допустимост
Предявяването на иска е обвързано от кратки преклузивни срокове. Съгласно чл. 74, ал. 2 ТЗ искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. От граматическото и логическото тълкуване на текста се налага изводът, че началото на срока законът свързва с момента, от който съдружникът е узнал или е могъл да узнае за решението, което засяга интереса му – редовна покана или присъствие на общото събрание на съдружниците. Под присъствие следва да се разбира такова, чрез което съдружникът е узнал за приетите решения в цялост. По изложените причини, когато съдружникът е напуснал ОС преди приключването му, срокът тече от узнаването на решенията на ОС. Доказването на датата на узнаване е в тежест на дружеството-ответник.

Отклонения от общия исков процес
Особеност е налице досежно режима на встъпването по делото на подпомагащи страни в две насоки. Законът презюмира правния интерес от встъпването, в случай че третото лице е съдружник, затова безусловно го допуска. Освен това – встъпващият придобива самостоятелно процесуално положение, като може да поддържа иска дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли (чл. 74, ал. 3 ТЗ). Тъй като решението на съда има действие по отношение на всички – на самото дружество и на отделните му членове, липсва правен интерес от привличането на подпомагаща страна по реда на чл. 175 ГПК. Не е допустимо предявяването на насрещен иск, тъй като не са налице предпоставките на чл. 211 ГПК – прихващане не би било възможно (с иска по чл. 74 ТЗ не се предявява вземане), а и естеството на спора изключва наличие на връзка на насрещния иск с първоначалния.2 Възможно е обаче в допълнителната искова молба ищецът да предяви инцидентен установителен иск за установяване по отношение на ответника на членствените му права, ако същите се оспорват (чл. 372, ал. 2 ГПК). По този ред и ответникът може да поиска от съда да установи, че ищецът не притежава такива права. Процесуалният момент, към който може да се направи това, е подаването на допълнителния отговор по чл. 373 ГПК.

Обхват на съдебната проверка
Съдебната проверка е сведена до съответствието на проведеното ОС и неговите решения със закона и устава. Проверката обхваща на първо място спазването на процесуалните норми по свикването и провеждането на ОС. Свикването на общото събрание е вменено като право и задължение на управителя на ООД. Това негово правомощие е продължение и конкретизация на общата му функция да организира и ръководи дейността на дружеството, установена с чл. 141 ТЗ. Макар и да няма изрично формулирана норма, от общия дух и смисъл на текстовете, уреждащи статута на ООД, може да се направи обоснованият извод, че именно управителят е този, който извършва или координира извършването на всички правни и технически действия по изготвяне на поканите до съдружниците и изпращане до адресатите, осигуряване на техническите условия за провеждане на заседанието на общото събрание, документиране на провеждането и взетите решения и предприема действията за оповестяване на резултатите от работата на общото събрание, когато това е предвидено в закона.
Интересен е въпросът кой би следвало да свика общото събрание на съдружниците, ако ООД няма управител. Подобна хипотеза би могла да възникне при осъществяване на някои от обективните основания за прекратяване на мандата, например – смърт или поставяне под пълно запрещение на управителя, а също и ако управителят е упражнил възможността по чл. 141, ал. 5 ТЗ да заяви за вписване в търговския регистър освобождаването си, преди на негово място да е избрано друго лице. Известната съдебна практика предлага прилагане по аналогия на текста на чл. 138, ал. 2 ТЗ – т.е. следва да бъде отправена писмена покана от съдружниците, притежаващи дял над 1/10 от капитала, поканата се отправя до останалите съдружници, следва да се изчака двуседмичният срок, посочен в същия текст, след което съдружниците, поискали свикването, имат право да свикат общото събрание.3
Съгласно чл. 139, ал. 1 ТЗ общото събрание на съдружниците се свиква чрез писмена покана, получена от всеки съдружник. В поканата следва да бъде посочен дневният ред, при това – изчерпателно и точно. Така се гарантира възможност за всеки съдружник предварително да се запознае с въпросите, които ще се обсъждат на общото събрание и по които ще се вземат решения, а с това и правото му реално да участва в управлението на дружеството. Покана, в която дневният ред на общото събрание не е ясно посочен, е нередовна 4.
Законът установява и минимален срок преди датата на провеждане на общото събрание, в който срок поканата би следвало да се връчи – 7-дневен. Дружественият договор може да предвиди и по-продължителен срок за предварително уведомяване на съдружниците. Празнота в уредбата има по отношение на въпроса как следва да се извърши и да се удостовери връчването на поканата. Практиката в това отношение е разнообразна – от връчване на ръка на съдружника, за което той се подписва собственоръчно, през писмо с обратна разписка, нотариална покана и др. Допустимо е поканата за ОС да се извърши чрез нотариално удостоверяване по чл. 592 ГПК, но в този случай връчването следва да се извърши на самия съдружник, а не на трето лице, със задължение да му я предаде и освен това, следва самата нотариална покана да не е опорочена поради неспазване на предвидената в ГПК форма и ред.5 Писма-покани за ОС могат да се изпращат и по пощата. Изпращането на пощенска пратка с допълнителна услуга “препоръка” е вид универсална пощенска услуга по смисъла на чл. 32 и сл. и § 1, т. 10 от ДР на ЗПУ. Няма пречка връчването на поканата за ОС да стане при отказ, но този отказ трябва да бъде направен от съдружника, който е адресат на поканата, а не от друго лице, независимо от това в какви отношения се намира със съдружника.6 В интерес на ООД и на участващите в него е дружественият договор да предвиди изрично реда и условията за връчване на поканите, така биха се предотвратили бъдещи спорове относно редовността на свикване на общото събрание.
Общото събрание се състои от съдружниците, и то от всички съдружници, независимо от размера на участието им в капитала, тъй като правото на участие в управлението на дружеството е основно неимуществено членствено право (чл. 136, ал. 1 ТЗ). Когато управителят на ООД не е съдружник, той участва в заседанията с право на съвещателен глас. При същите условия в заседанията на общото събрание участва и представител на наетите лица в дружеството, ако те са повече от 50. Участието на съдружниците – физически лица, е лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно. Юридическите лица се представляват на общото събрание от своите представители по закон или от изрично упълномощено лице – извод, който се налага при тълкуването на чл. 137, ал. 4 във връзка с чл. 65, ал. 3 ТЗ. Относно работата на общото събрание на съдружниците на ООД е допустимо и отклонение от правилото за пряко участие в заседанията – решенията могат да се вземат и неприсъствено, ако всички съдружници са заявили съгласието си за тях. Този ред за формиране на волята на ОС изисква във всички случаи писмени волеизявления на съдружниците и пълно единодушие при решаване на въпроса дори и когато ТЗ или дружественият договор предвиждат обикновено или квалифицирано мнозинство за този вид въпроси.7
В ТЗ не е предвидено изрично изискване за кворум, при наличието на който заседанието да се счита редовно. Условието за кворум може косвено да се извлече от правилата за мнозинството при вземане на решения, защото, за разлика от режима при АД, при ООД мнозинството се изчислява от общия размер на капитала, а не от размера на представения на заседанието капитал. Няма пречка в дружествения договор въпросът за кворума да бъде изрично уреден. Не е допустимо обаче въвеждането на възможността за спадащ кворум8.
Правомощията на общото събрание на съдружниците в ООД са неизчерпателно посочени в чл. 137, ал. 1 ТЗ. Общият им преглед обуславя извода, че това са въпроси с трайно значение за устройството, направлението на дейността и структурата на капитала на дружеството – изменение и допълнение на дружествения договор, изменения на капитала, промени в членския състав, разпореждане с имущество на дружеството със значителна стойност, решения относно годишния резултат от дейността и т.н. Основното, което следва да се има предвид, е, че нормите, посочващи правомощията, които изрично са предоставени в компетентност на общото събрание, имат императивен характер. Поради това тези правомощия не могат да се дерогират с разпоредби на дружествения договор. Компетентността на общото събрание не може да бъде ограничена с клауза в обратния смисъл, съдържаща се в устройствения акт на ООД.9 От друга страна, няма пречка общото събрание да решава и други въпроси, непосочени в ТЗ, но които са от съществено значение за дружеството.10
Решенията на ОС се вземат с мнозинство от капитала, като всеки съдружник гласува с толкова гласа, колкото е неговият дял в капитала, освен ако в дружествения договор не е предвидено друго (чл. 137, ал. 2 ТЗ). За формиране волята на ОС необходимо и достатъчно е съответното мнозинство от капитала, след което решението става задължително за всички съдружници, дори и да са гласували против или да не са присъствали на заседанието. Единодушие на съдружниците е необходимо само при вземане на решение за увеличаване и намаляване на капитала. За решенията относно изменяне и допълване на дружествения договор; за приемане и изключване на съдружници и за допълнителни парични вноски изискуемото се мнозинство е 3/4 от капитала. Останалите решения се приемат с мнозинство 1/2 от капитала. Допустимо е в дружествения договор да се предвиди и по-голямо мнозинство – т.е. изначално да се гарантира по-голяма степен на лично участие на съдружниците в управлението на дружествените дела.11 Следователно именно при уредбата на мнозинството за вземане на решения намират израз персоналните елементи в съдържанието на ООД, които го отличават от АД, при които акционерите са максимално дистанцирани от управлението.
Особености разкрива формирането на мнозинството в случаите, в които се вземат решения, които засягат съдружник. При гласуване на предложение за изключване на съдружник уредбата е изрична – изключваният съдружник не гласува и неговият дял в капитала не се взема предвид при изчисляване на мнозинството – чл. 137, ал. 3, изр. 3 ТЗ. Съдебната практика разкрива нееднаквост при тълкуване и прилагане на посочения текст. Според някои разрешения по конкретни казуси делът на изключвания съдружник се приспада само при вземане на решението за изключването му, но не и при гласуването по другите въпроси, включени в дневния ред на същото ОС.12 Според други – предложените за изключване няколко съдружници на едно и също основание не гласуват при всички изключвания.13 Заслужава внимание и становището че след изключването му съдружникът не следва да гласува по другите въпроси от дневния ред на ОС, подкрепяно с аргумента, черпен от текста на чл. 140, ал. 4 във връзка с ал. 3 ТЗ, че по отношение на самото дружество и останалите съдружници решението на ОС за изключване на съдружника влиза в сила с приемането му, а само за третите лица има действие от момента на вписването му в търговския регистър.
Интересен е въпросът, дали ако управителят е съдружник и се взема решение за предявяване на иск срещу него за вреди, той не следва да гласува и неговият дял в капитала също би следвало да се приспада при изчисляване на мнозинството. Безспорно – и в този случай решението засяга правата на съдружника и подобна забрана би препятствала злоупотребата с права на съдружника, когато интересите му противоречат на тези на дружеството. По тези съображения, в Решение № 383/06.10.1998 г. на ВКС по гражд. д. № 194/1998 г. е възприето точно това разрешение. Но от друга страна – в ТЗ не се съдържа изрична разпоредба в този смисъл.
Заседанието на общото събрание обикновено избира свое ръководство – председател на общото събрание и/или секретар. Няма пречка заседанието да се ръководи и от управителя. Провеждането на общото събрание се отразява в протоколната книга. Съставеният протокол се подписва от ръководството на събранието и има доказателствено и удостоверително действие относно обстоятелствата, отразени в него. При ООД не е приложимо заместването на протокола от ОС с нотариално удостоверяване, каквато възможност дава чл. 232 ТЗ относно АД 14.
Освен процесуална незаконосъобразност, с иска по чл. 74 ТЗ могат да бъдат наведени твърдения за материалната законосъобразност на приетите решения по същество. Извън съдебната проверка обаче остава целесъобразността на приетите решения. Произнасянето на съда обхваща тези пороци на решението на ОС, които са релевирани с исковата молба, и то в срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Обсъждане на нарушения по свикването или провеждането на ОС, които не са предявени с исковата молба, е в противоречие с диспозитивното начало на гражданския процес. Ако съдът се произнесе извън предявеното основание, той излиза извън предмета на спора, с който е сезиран. Не могат да бъдат разглеждани и допълнително въведени в рамките на съдебното производство основания, заявени след изтичане на преклузивния срок.

Тежест на доказване
Не ищецът, а ответникът по иск с правно основание чл. 74 ТЗ е този, който следва да докаже онези юридически факти, от осъществяването на които следва законосъобразността на взетите от общото събрание на търговското дружество решения. Отричането от ищеца на свързаните с тях правни последици го поставя спрямо правнорелевантните факти в положение на ищец по отрицателен установителен иск, което обуславя извода, че като следствие от разпределението на доказателствената тежест решението се явява като санкция спрямо ответника, който не е доказал тяхното настъпване.15
Решението на съда има действие по отношение на всички – на самото дружество и на всеки от членовете му. След успешното провеждане на иска, в случай че решението е подлежало на вписване в търговския регистър, вписаното обстоятелство ще бъде заличено на основание чл. 30, ал. 2 ЗТР. Заличаването е законна последица от уважаването на иска по чл. 74 ТЗ и действа занапред. От съществено значение при решението по иска за отмяна на решение на ОС са указанията на съда при тълкуването на дружествения договор и закона във връзка с конкретното решение. Неспазването на указанията по тълкуването води до нищожност на повторно взетото решение – чл. 75, ал. 2 ТЗ.

Нели МАДАНСКА, юрист
______________
1 Така Решение № 812 от 05.01.2007 г. на ВКС, I т.о., по т.д.№ 434/2006 г.
2 Вж. Определение № 569 от 27.10.2003 г. по гражд. д. № 7628/2003 г. на ВКС, ТК.
3 В този смисъл е Решение № 467/29.09.1992 г. по гражд. д. № 522/92 г. на V г.о.
4 Така Решение № 603 от 21.07.1995 г. по гражд. д. № 264/1995 г. на ВКС, 5-чл. състав.
5 Решение № 515 от 07.07.2006 г. по гражд. д. № 123/2006 г. на ВКС, ТК, I т.о.
6 Решение № 737 от 28.06.2005 г. на ВКС, ТК.
7 Решение № 7158/2003 г. по гражд. д. № 1468/2002 г. на ВКС, V г.о.
8 Така решение № 67 от 21.02.2005 г. на ВКС, ТК по гражд. д. № 605/2004 г.
9 Обратното становище е застъпено в Решение № 901/18.10.2005 г. по гражд. д. № 179/2005 г. на ВКС, II т.о.
10 Съображения за всеобхватната компетентност на ОС се съдържат в Решение № 145 от 2005 г. по гражд. д. № 5248/2004 г. на ВКС, ТК, I т.о.
11 Решение № 612 от 05.12.2004 г. на ВКС, ТК по т.д. № 116/2004 г.
12 Решение № 581 от 12.09. 2006 г. на ВКС, ТК по т.д. № 74/2006 г.
13 Решение от 12.03.2007 г. на ВКС, ТК, II т.о. по гражд. д. № 819/2006 г.
14 Решение № 708 от 16.11.2006 г. по гражд. д. № 313/2006 г. на ВКС, ТК и Решение № 311 от 21.06.2007 г. по т.д. № 10968/2006 г. на ВКС, ТК.
15 Решение № 16188 от 05.12.2003 г. по гражд. д. № 2488/2002 г. на ВКС, ТК.

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина