Разяснение
С Постановление № 28 на Министерския съвет от 9 февруари 2009 г. са направени изменения и допълнения в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Направените промени са вследствие на измененията в разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване от 01.01.2009 г., свързани с определяне правото и изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане.
Редът за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане е определен в раздел III от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
От 01.01.2009 г. базисният период за определяне на дохода, от който се изчисляват паричните обезщетения за майчинство, се различава от базисния период за определяне на дохода при изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест. На основание чл. 41, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за съответния риск за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
Считано от 01.01.2009 г., съгласно чл. 49 КСО, дневното парично обезщетение за бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. С направените изменения и допълнения в чл. 16, 17 и 19 на раздел III от наредбата разпоредбите са приведени в съответствие с направените промени в КСО.
На основание § 19 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 28 за изменение и допълнение в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, паричните обезщетения на майките (осиновителките), заварени в отпуск за бременност и раждане, който е започнал преди 01.01.2009 г., се изчисляват и изплащат по реда, определен до 31.12.2008 г., като периодът, от който се изчисляват паричните обезщетения, е 6 календарни месеца, предхождащи месеца на разрешаване на отпуска за бременност и раждане. На лицата, на които е разрешен отпуск за бременност и раждане след 31.12.2008 г., обезщетението се изчислява от сумата на осигурителния доход за период от 12 календарни месеца, предхождащи месеца, от който е разрешен отпускът.
От 01.01.2009 г. на бащите бе дадено право при раждане на дете да ползват два вида отпуск и за времето на отпуска да получават парични обезщетения от държавното обществено осигуряване. Съгласно новата ал. 7 на чл. 163 от Кодекса на труда (КТ), когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение. На основание чл. 50, ал. 6 КСО за периода на отпуска осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49 от кодекса, за срок до 15 календарни дни, ако отговаря на условията на чл. 48а КСО. Съгласно новата алинея 8 на чл. 163 КТ със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето, бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 календарни дни. За времето на отпуска по чл. 163, ал. 8 КТ, на основание новата ал. 7 на чл. 50 КСО, осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49 КСО, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, ако отговаря на условията на чл. 48а от кодекса.
За определяне на реда и начина на изчисляване и изплащане на паричните обезщетения на бащите при раждане на дете, в сила от 01.01.2009 г ., са създадени новите чл. 4а и 4б на Наредбата за изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 4а от наредбата паричните обезщетения при раждане на дете до 15 календарни дни по чл. 50, ал. 6 КСО се изплащат въз основа на подадено заявление-декларация от бащата по образец, съгласно Приложение № 13 (заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 6 КСО до 15 календарни дни), със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на парично обезщетение. В заявлението бащата декларира определени обстоятелства, свързани с правото за получаване на парично обезщетение при раждане. При попълване на данните бащите трябва да имат предвид следното:
- Паричното обезщетение по чл. 50, ал. 6 КСО се изплаща за времето, през което лицето ползва отпуск по чл. 163, ал. 7 КСО. Работодателите разрешават този отпуск въз основа на подадено писмено заявление, към което се прилага копие от акта за сключен брак или декларация от бащата и майката, че бащата е припознал детето и те живеят в едно домакинство, както и документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето. Продължителността на отпуска е определена на 15 календарни дни, като датата, от която се разрешава, е датата на изписването на детето от лечебното заведение. В рамките на периода от 15 календарни дни бащата може да пожелае да ползва и по-кратък отпуск. Самоосигуряващите се бащи за времето, през което получават обезщетение по чл. 50, ал. 6 КСО, не трябва да упражняват трудова дейност.
- Право на отпуск по чл. 163, ал. 7 от Кодекса на труда и на парично обезщетение за това време имат бащи, които не са лишени от родителски права, детето не е дадено за осиновяване или в детско заведение на пълна държавна издръжка или е настанено за отглеждане в семейство на роднини и близки или в приемно семейство, по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
- ;С направеното изменение в чл. 48а КСО от 01.01.2009 г. осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12-месечен осигурителен стаж като осигурени за този риск. Право на парично обезщетение при раждане имат бащите, които имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени във фонд “Общо заболяване и майчинство” и към деня на започване на отпуска са осигурени за общо заболяване и майчинство. Самоосигуряващите се сами декларират обстоятелствата, свързани с осигуряването, а за наетите лица обстоятелствата, свързани с осигуряването, в раздела на декларацията “Данни от осигурителя”, се удостоверяват от осигурителите.
За получаване на паричното обезщетение от НОИ към заявлението-декларация се прилагат и следните документи:
- за наетите лица – заверено от осигурителя копие от заповедта за разрешаване на отпуска и копие от документа от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето;
- за самоосигуряващите се – документът от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето;
- декларация за банковата сметка за изплащане на паричните обезщетения – Приложение № 7 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.
На основание разпоредбата на новия чл. 4б от наредбата, паричните обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 7 КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от бащата (осиновителя) по образец съгласно Приложение № 14 (заявление-декларация за изплащане на парично обезщетени при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 7 КСО след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка от 410 календарни дни) със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.
Следва да се има предвид, че право на парични обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст до 410 календарни дни имат бащите, които имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство, и които към датата на разрешаване на отпуска са осигурени във фонд “Общо заболяване и майчинство”. В заявлението за отпускане на парично обезщетение по чл. 50, ал. 7 КСО бащата декларира определени обстоятелства, свързани с правото за получаване на обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване. За наетите лица осигурителите удостоверяват обстоятелствата, свързани с осигуряването, в раздела на декларацията “Данни от осигурителя”.
Към заявлението се прилагат следните документи:
- заверени от осигурителя копия от заповедта за разрешаване на отпуска и удостоверението за раждане на детето. Самоосигуряващите се представят оригинал (за справка) и копие от удостоверението за раждане на детето;
- декларация за банковата сметка за изплащане на паричните обезщетения – Приложение № 7 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.
Отпускът по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда се разрешава само със съгласието на майката. За времето, през което бащата ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 КТ, отпускът на майката се прекъсва, но майката може по всяко време да оттегли съгласието си и да продължи да ползва полагаемия се отпуск за бременност и раждане.
Бащите, работещи по трудови, служебни правоотношения и правоотношения, възникнали на основание специални закони, представят необходимите документи за изплащане на обезщетенията по чл. 4а и 4б от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО на съответните осигурители, а съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества – представят тези документи в дружеството, чрез което се осигуряват. Останалите самоосигуряващи се лица представят необходимите документи за изплащане на съответния вид обезщетение в териториалното поделение на НОИ по постоянен адрес, а тези, които се осигуряват чрез осигурителни каси – съответно в осигурителната каса.
При настъпване на обстоятелство, водещо до прекратяване изплащането на паричното обезщетение по чл. 50, ал. 6 или 7 КСО, лицата трябва в срок от 3 работни дни да представят на осигурителите декларация за промяна в обстоятелствата (Приложение № 12 към наредбата).
В срок от 3 работни дни от получаване на декларацията и приложените към нея документи осигурителите я представят в съответното териториално поделение на НОИ. В тези случаи самоосигуряващите се представят декларация по образец съгласно Приложение № 12 и приложените документи в срок от 3 работни дни в териториалното поделение на НОИ по постоянен адрес, а съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица, членове на неперсонифицирани дружества – в дружеството, чрез което се осигуряват.
Размерът на обезщетението по чл. 50, ал. 6 и 7 КСО се определя от осигурителния доход на бащата и няма никаква връзка с получавано от майката обезщетение. Дневното парично обезщетение по чл. 50, ал. 6 и 7 КСО се определя по реда, предвиден за изчисляване на обезщетенията за бременност и раждане в чл. 49 КСО и раздел III от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО (90% от среднодневния осигурителен доход за период от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на разрешаване на отпуска, но в размер, не по-голям от среднодневното нетно възнаграждение за същия период).
В сила от 01.01.2009 г. са направени изменения и в разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от наредбата, която регламентира реда за изплащане на паричната помощ при смърт на осигуреното лице. При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер на две минимални работни заплати за страната към датата на смъртта. За придобиване право на помощта починалото лице трябва да е било осигурено към деня на смъртта. За изплащане на тази помощ правоимащите лица подават заявление-декларация по образеца на Приложение № 6 от наредбата и декларация за банковата сметка за изплащане на помощта – Приложение № 7. До 31.12.2008 г. правоимащите лица представяха необходимите документи за изплащане на помощта в съответното териториално поделение на НОИ, където е бил регистриран осигурителят на починалото лице или самоосигуряващото се лице. От 01.01.2009 г., с изменението, направено в чл. 13, ал. 2 от наредбата, лицата, поискали изплащане на помощ при смърт на осигуреното лице, ще представят необходимите документи по чл. 7 и 8 от наредбата лично или чрез упълномощени от тях лица в териториалното поделение на НОИ по постоянен или по настоящия им адрес. Документите се представят на хартиен носител. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, документите им се представят от законния им представител.
Направените промени в КСО, в сила от 01.01.2009 г., са отразени и в образците на заявленията-декларации – приложения към наредбата, както и в придружителното писмо и описа на документи, с които се представят документите за изплащане на паричните обезщетения в съответното териториално поделение на НОИ.
Румяна СТАНЧЕВА, главен експерт в НОИ
