Интересна хипотеза за превантивен административен контрол върху дейността на Централния депозитар е предвидена в новата Наредба № 8 на Комисията за финансов надзор от 2003 г. за Централния депозитар на ценни книжа (обн. ДВ, бр. 108 от 2003 г.). Тя предвижда едновременно административно въздействие както върху контролираното юридическо лице Централния депозитар, така и върху решенията на неговите акционери и на общото събрание на акционерите. Този засилен публичноправен надзор върху дейността на Централния депозитар вероятно има своята логика както с оглед на естественото монополно и господстващо положение на депозитара на капиталовия пазар в областта на регистрацията на безналични ценни книжа, така и във връзка с обстоятелството, че акционерите му (БНБ, Министерството на финансите, банки и инвестиционни посредници), макар и някои от тях са имат административноправна компетентност, не могат да осъществяват административен контрол върху дейността му.
Съгласно чл. 9 от Наредба № 8 поканата по чл. 223, ал. 4 ТЗ за свикване на общото събрание на акционерите на Централния депозитар заедно с писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, се изпраща на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”, преди обнародването є или преди изпращане на поканите за свикване на общото събрание. Член 10, ал. 1 предвижда, че поканата за свикване на общо събрание на акционерите може да се обнародва или да се изпрати, ако в 14-дневен ред заместник-председателят на Комисията за финансов надзор не открие производство за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК спрямо Централния депозитар1. Заместник-председателят на комисията упражнява тези свои правомощия, като ги съгласува предварително с министъра на финансите и Българската народна банка.
Като правило общото събрание на акционерите на всяко акционерно дружество е свободно да взема каквито и да било решения относно дейността на дружеството. То е органът, който представлява собствениците на капитала. При Централния депозитар като акционерно дружество това общо правило също се прилага. Общото събрание обаче не може да упражни свободата на волята си и да вземе решения, които намира за правилни, ако не бъде свикано по надлежния ред. С административната процедура по чл. 9 и 10 от Наредба № 8 се предвижда осъществяването на публичноправен контрол още на етапа на свикването на събранието. Наредбата предвижда извършването на административна проверка от Комисията за финансов надзор при и по повод всяко свикано от акционерите или от съвета на директорите на Централния депозитар общо събрание. Няма значение какъв е дневният ред, нито какви са проекторешенията, записани в поканата по чл. 223, ал. 4 ТЗ. Няма значение дали се касае за редовно или извънредно общо събрание на акционерите. Без значение е дали общото събрание, примерно, ще освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите или ще взема решения, свързани с отговорността на ръководството на Централния депозитар. Комисията за финансов надзор има правото да провери тъкмо по повод всяко свикано общо събрание на акционерите дейността на Централния депозитар, за да прецени дали да упражни правомощията си.
Поканата за свикване на общо събрание на акционерите може да се обнародва в “Държавен вестник” или да се изпрати на акционерите, ако в 14-дневен срок от уведомяването заместник-председателят на Комисията за финансов надзор не открие производство за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК спрямо Централния депозитар. За да се обнародва поканата, Централният депозитар трябва да удостовери пред редакцията на “Държавен вестник”, че Комисията за финансов надзор е получила поканата и писмените материали по дневния му ред и в 14-дневен срок не е образувала производство за налагане на принудителна административна мярка.
Срокът е в интерес на поднадзорното лице и е преклузивен. Комисията за финансов надзор обаче може да наложи принудителна административна мярка срещу Централния депозитар по всяко време, независимо от процедурата по свикване на общо събрание на акционерите. Преклузивният 14-дневен срок по чл. 10, ал. 1 от наредбата се отнася до процедурата по редовното свикване на общото събрание на акционерите на Централния депозитар. Той обаче не означава, че ако заместник-председателят на Комисията за финансов надзор е пропуснал да образува производство по налагане на принудителна административна мярка по повод свиканото общо събрание на акционерите, той изобщо не може да наложи такава мярка, докато не бъде свикано и само по повод на свикано следващо общо събрание на акционерите.
В 14-дневния срок по чл. 10, ал. 1 от наредбата принудителната административна мярка не трябва да бъде наложена, достатъчно е само да бъде образувано производство по налагането є. Производството започва по инициатива на Комисията за финансов надзор и се провежда по реда, предвиден в чл. 213 ЗППЦК и чл. 7 и 11 от Закона за административното производство (ЗАП), който намира субсидиарно приложение съгласно препращащата норма на чл. 215 ЗППЦК. Индивидуалният административен акт, с който е наложена принудителната административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за издаването на акта чл. 214, ал. 1 ЗППЦК. Актът подлежи на незабавно изпълнение, независимо че е обжалван.
Може ли Централният депозитар да свика общото събрание, съответно да обнародва покана в “Държавен вестник”, ако Върховният административен съд отмени акта, с който на основание чл. 10, ал. 1 от наредбата му е наложена принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК? Според мен отговорът на този въпрос трябва да е положителен, защото с отмяната на акта, с който мярката е наложена, отпада предварителното условие за свикване на събранието, съответно за обнародване и изпращане на поканата за свикването му.
В хода на инициирано от Комисията за финансов надзор производство за налагане на принудителна административна мярка във връзка със свикано общо събрание на акционерите на Централния депозитар, може да бъде установено, че не са налице достатъчно безспорни данни за налагането на административна мярка. Обясненията и възраженията на поднадзорното лице може убедително да докажат отсъствието на предпоставки за налагането на мярката. В този случай производството ще приключи с решение да не се налага принудителната административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК и поканата за свикване на събранието може да бъде обнародвана или изпратена до акционерите.
Има една особеност при инициирането на производство по налагане на принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК, когато това става при и по повод свикано общо събрание на акционерите на Централния депозитар, в сравнение с общия случай на образуване на производство за налагане на същата мярка Комисията за финансов надзор образува производството по своя преценка, действайки в пределите на своята оперативна самостоятелност, когато обаче инициира производство по налагане на мярката в рамките на процедурата за свикване на общо събрание, заместник-председателят на комисията трябва да съгласува образуването на производството предварително с министъра на финансите и Българската народна банка. Съгласуването трябва да се извърши в писмена форма, за да може издаването на акта, с който ще бъде наложена мярката, да стане при спазването на административнопроизводствените правила. Част от тези правила в случая на образуване на производство по налагане на мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК в хипотезата на свикано общо събрание на акционерите на Централния депозитар е съгласуването с министъра на финансите и БНБ.
Принудителната административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК може да бъде насочена към както към Централния депозитар като юридическо лице, така и към неговите акционери, притежаващи над 10 на сто от гласовете в събранието. Такива акционери в Централния депозитар могат да бъдат само Министерството на финансите и Българската народна банка. Каква е логиката тогава да се спира провеждането на общо събрание на акционерите, при положение, че пределите на административния контрол на Комисията за финансов надзор са ограничени до юридическото лице на Централния депозитар, а налагането на мярка спрямо МФ и БНБ в качеството им на акционери е твърде екзотична хипотеза? Според мен нормативната идея, залегнала в тази правна възможност, не е да се суспендира свободата при вземането на решения от върховния орган на Централния депозитар, а да се обсъди предварително с неговите основни акционери в рамките на едно производство по налагане на принудителна административна мярка необходимостта от включване в дневния ред на допълнителни точки. Така общото събрание на акционерите ще може да вземе решения, касаещи предприемането на предписаните от Комисията за финансов надзор мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения. По този начин административният контрол, осъществяван отвън, ще намери адекватно отражение във вътрешноорганизационната организация на Централния депозитар като акционерно дружество. В крайна сметка така ще се постигна ефективен двустранен контрол върху дейността на мениджмънта на Централния депозитар.
Владимир ГЕОРГИЕВ, адвокат
______________
1 Чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК гласи: “Когато установи, че контролираните от нея лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции или сключват сделка за сметка на контролираните от нея лица, както и лица, притежаващи над 10 на сто от гласовете в общото събрание на контролираните от нея лица, са извършили или извършват дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на правилника или други одобрени от комисията вътрешни актове на регулираните пазари на ценни книжа, на решения на комисията, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или са застрашени интересите на инвеститорите, комисията може да ги задължи да предприемат конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите, в определен от нея срок.”
