Вписването в търговския регистър на неподлежащи на вписване обстоятелства е всякога нищожно.
Чл. 97 ГПК (отм.);
Чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.)
Чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)
Чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
Производството е по чл. 288 ГПК, във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. П. В. и А. П. Д.q и двамата от гр. С.q против въззивното решение на САС № 18 от 28.02.2008 г. по т.д. № 236/2007 г., с което са обезсилени решенията – основно и за поправка на очевидна фактическа грешка на СГС, първото от 13.07.2006 г., а второто от 31.01.2007 г., двете по ф.д. № 9359/2002 г., в частта, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящите касатори срещу “П. Н.-В.” ООД и Д. П. Н. субективно съединени искове за прогласяване нищожността на сключени сделки, въз основа на които ответникът Д. Н., в качеството си на съдружник, е придобил 18 дяла от капитала на ТД “П. Н.-В.” ООД и са отхвърлени като неоснователни предявените от срещу ТД “П. Н.-В.” ООД и Д. П. Н. искове с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на извършено с решения на ВОС съд: № 2349/01.12.1992 г., № 167 от 14.06.1995 г. и решение № 282 от 27. 09.1996 г. последователно вписване в търговския регистър по партидата на ЮЛ-търговец на неподлежащи на вписване обстоятелства – размера на притежаваните от съдружника Д. Н. 8, респективно 18 и 19 дружествени дяла в капитала на ответното ТД, като в останалата част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящите касатори установителни искове по чл. 97 ГПК за прогласяване нищожността на взети от ОСС на “П. Н.-В.” ООД решения, по силата на които ответникът Д. Н. е придобил 18 дяла от капитала на същото дружество, съдебният акт на СГС е оставен в сила.
Съдържащите се в касационната жалба оплаквания се свеждат до неправилност на обжалваното решение, порок, обоснован с допуснато от въззивната инстанция нарушение на закона, на съдопроизводствените правила и несъответствие на приетите за установени факти по спора с доказателствения материал по делото, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Предвид така заявените оплаквания касаторът иска изцяло отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд – друг състав, от фазата на събиране на посочените с въззивната жалба доказателства.
В депозираното по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с предпоставките на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Твърди, че по съществения правен въпрос – валидността на извършено в съответния търговски регистър по партидата на търговеца, правно и структурно обособено в ООД вписване на неподлежащото на регистрация обстоятелство – размера на притежаваните от отделните съдружници дялове, с които последните участват в капитала на ТД, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2002 г. на ОСГК.
Отделно от това, според изложените доводи, по останалите съществени материалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл – отсъствието на правна възможност ОСС на ТД, структурно обособено в ООД, при взето решение извън пределите на компетентността му, с последващо свое решение самостоятелно да констатира и прогласи успешно неговата нищожност, с произтичащите от същата правни последици, включително по отношение извършеното в търговския регистър вписване и за действителността на осъществено въз основа на решение на ОСС в ООД преразпределение на дружествения капитал, чрез прехвърляне на дялове от един съдружник на друг, без спазване на предвидената от ТЗ форма, доколкото липсва съдебна практика, то те се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК по въведените от касатора основания за допускане касационното обжалване и по основателността на касационните оплаквания.
Настоящият състав на ВКС, Второ отделение, Търговска колегия, като взе предвид доводите на страната и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 288 ГПК, намира:
Касационната жалба, съответстваща на изискванията на чл. 284 ГПК, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, въз основа на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в случая е налице.
Въпросът за валидността на извършено в съответния търговски регистър вписване по партидата на търговец, правно и структурно обособен в ООД на конкретния размер, притежавани от отделните съдружници дялове в неговия капитал, по който въззивният съд се е произнесъл, е съществен материалноправен въпрос по вложения от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК смисъл, тъй като е обусловил крайния изход от спора по предявения установителен иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.).
Даденото в обжалвания съдебен акт разрешение на същия противоречи на възприетото в т. 3 от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, според което вписването на неподлежащи на вписване обстоятелства е всякога нищожно, поради което и допълнителните предпоставки на визирания в т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК селективен критерий, на който касаторът се позовава, са осъществени и касационното обжалване следва да се допусне.
Що се касае до останалите материалноправни въпроси, с които приложното поле на касационното обжалване е обосновано, то безспорно същите са важни за правилното приложение на закона, но доколкото въз основа на тях крайните решаващи изводи на САС за неоснователност на заявената при условията на чл. 103 ГПК (отм.) установителна искова претенция за прогласяване нищожността на взетите от проведените ОСС на “П. Н.-В.” ООД решения, както следва: на 27.11.1992 г. по т. 1 и 3 от дневния ред; на 07.06.1995 г. по т. 7.2 от дневния ред; на 24.04.1996 г. по т. 3.2 от дневния ред, въз основа на които ответникът Д. Н. е придобил нови 18 дяла в капитала на ТД, не са изградени, те не се явят съществени по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да потвърди решението на СГС в тази му част, въззивният съд е приел, че ищците не са установили в хода на делото, съобразно въведената с чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) доказателствена тежест в процеса, че на проведените ОСС в ответното ТД са взети решения, излизащи извън определените от ТЗ и дружествения договор предели на неговата компетентност, включително касаещи придобиване на дружествени дялове от ответника Н. Следователно аргументацията на САС, обусловила приетата неоснователност на предявения иск, не се основава на предприето от решаващата инстанция тълкуване на закона в посочения от касатора смисъл, а на конкретно установените по делото фактически констатации.
