Липсата на писмено разрешение за ползване на отпуск означава, че неявяването на работа на ищцата представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Без правно значение в случая е и обстоятелството, дали в училището се е водила присъствена книга – форма 76, или не. Няма законова възможност за ползване на платен годишен отпуск без писмено разрешение от работодателя, нито задължение на последния да уведомява работника или служителя за отказа си да разреши ползването на отпуск за определен период от време.
Чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ
Решение № 127/2007 г. от 5.03.2007 г. на ВКС, III г.о.
Б. окръжен съд е оставил в сила решение № 38 от 04.03.2003 г. на С. районен съд по гр. дело № 674/2002 г., с което са отхвърлени като неоснователни исковете на Е. Д. И. срещу СОУ “…”, град С., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда (КТ), за отмяна на заповед № 110 от 24.09.2002 г. на директора на училището за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “възпитател” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивният съд е приел, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, и е доказано дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа за два последователни работни дни, а именно неявяването на ищцата на работа за периода от 01.09.2002 – до 11.09.2002 г. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение.
Въззивното решение е правилно.
Процесната заповед е издадена за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа за два последователни работни дни за периода от 01.09.2002 до 11.09.2002 г. В случая, преди налагането на наказанието дисциплинарно уволнение, работодателят е поискал от ищцата и получил обяснения за извършеното нарушение. Това е станало в рамките на дисциплинарното производство, което е започнало веднага след констатиране на нарушението. Целта на дадените обяснения от ищцата е била да се съберат доказателства, необходими за преценка от работодателя на вината на работника. Дадена е възможност на ищцата като подлежаща на уволнение да се защити. При тези данни въззивният съд правилно е приел, че е изпълнена процедурата по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда.
Безспорно е установено, че ищцата не се е явявала на работа за целия посочен период и за същия не е била в отпуск, тъй като липсва разрешение от работодателя за ползването на такъв отпуск по реда на чл. 173, ал. 1 КТ. Не намират правна опора доводите, че при невключването й в графиците за дежурства, то неявяването на работа на ищцата повече от два последователни работни дни не е нарушение на трудовата дисциплина. Липсата на писмено разрешение за ползване на отпуск означава, че неявяването на работа на ищцата за посочения период представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Без правно значение в случая е и обстоятелството, дали в училището се е водила присъствена книга – форма 76, или не. Няма законова възможност за ползване на платен годишен отпуск без писмено разрешение от работодателя, нито задължение на последния да уведомява работника или служителя за отказа си да разреши ползването на отпуск за определен период от време.
Заповедта за уволнение е мотивирана. Обоснован е изводът на въззивния съд, че е доказан фактическият състав на дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието. Това нарушение на трудовата дисциплина, посочено в процесната заповед, е само по себе си тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като се отнася до най-съществения елемент на трудовото правоотношение – престиране на работната сила в рамките на установените работни дни. По делото няма доказателства, че това нарушение на трудовата дисциплина не може да се вмени във вина на ищцата, нито постигането на съгласие по трудовото правоотношение за ползване на отпуск.
Ето защо при така събраните доказателства въззивният съд правилно е приел, че от обективна и субективна страна ищцата е осъществила соченото дисциплинарно нарушение, което с оглед на своята тежест и значимостта на неизпълненото трудово задължение е достатъчно, за да обоснове наложеното наказанието “уволнение” от субекта на дисциплинарната власт. Работодателят е наложил наказанието в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, като е съобразена тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, и поведението на ищцата. Ето защо той е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение при извършеното от служителя тежко дисциплинарно нарушение.
Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон.
