НОВАТА НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА
В изпълнение на Меморандума с Международния валутен фонд, препоръките на Европейската комисия в Мониторинговия доклад за напредъка на Република България за членството й в Европейския съюз и съгласно договореностите в Пакта за икономическо и социално развитие на Република България до 2009 г. за премахване на преносимостта на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа и създаване на условия за гъвкавост на пазара на труда, междуведомствена работна група, с участието на социалните партньори – национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, разработи проект на Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Проектът на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е мярка 81 от допълнителните мерки за изпълнение на препоръките в Мониторинговия доклад на Европейската комисия от 26.09.2006 г. към Плана за действие за 2006 г. за изпълнение на ангажиментите, поети в процеса на преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
С Постановление № 4 от 17.01.2007 г. Министерският съвет прие Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Постановлението влиза в сила от 01.07.2007 г., като от същата дата се отменя Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г., обн. ДВ, бр. 67 от 06.08.1993 г., изм. и доп. бр. 1 и 63 от 1994 г., бр. 29 и 72 от 1996 г., бр. 24 от 1997 г., изм. бр. 25 от 1999 г., бр. 2 от 2006 г.
В срока на влизане в сила на Постановлението министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката и министърът на земеделието и горите трябва да направят съответни изменения и допълнения в издадените от тях нормативни актове в съответствие с Постановление № 4 от 17.01.2007 г. на Министерския съвет за приемане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата отразява достигнатото ниво на развитие на отношенията, свързани със заплащането на труда и дава възможност за тяхното усъвършенстване с инструментите на социалния диалог – колективното трудово договаряне на всички нива. Отразени са добрата практика и принципите при формиране и договаряне на работната заплата в страните членки на Европейския съюз.
Наредбата ще се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия, независимо от формата на собственост и източниците на финансиране.
Основно достойнство на проекта на наредбата е разрешаването на проблема с преносимостта на целия трудов стаж, включително и времето, през което лицето не е упражнявало трудова дейност, но този период, съгласно нормативните актове се зачита за трудов стаж при определянето на размера на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа. Това са наборната военна служба, отпускът за раждане и отглеждане на малко дете до тригодишна възраст и други.
Създава се нов вид допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Новото допълнително трудово възнаграждение ще се определя и изплаща само за реален трудов стаж, придобит на една и съща, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите ще се определя в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.
Новост от досегашната практика е предоставяне на правото на браншовите организации на работодателите и на работниците и служителите да договорят условията, при които ще се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията. Също така се предлага минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение да не се фиксира в разпоредбите на нормативния акт, а да се определя от Министерския съвет след провеждане на консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално ниво.
С разпоредбите на наредбата се гарантира запазване на размерите на трудовите възнаграждения на работниците и служителите. Определеното в процент и получавано в размер допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа от работниците или служителите се запазва, докато те се намират в трудово правоотношение със същия работодател или при промяна на собствеността и на работодателя, продължават да работят в същото предприятие.
Въвеждат се нови, по-високи минимални размери на допълнителните трудови възнаграждения за нощен труд – 0.25 лв., за времето на разположение – 0.10 лв., за образователна степен “доктор” – 15 лв. и за научна степен “доктор на науките” – 50 лв.
С Наредбата се разширява възможността с формите на колективното и индивидуалното трудово договаряне да се определят и други, нерегламентирани с нормативен акт, допълнителни трудови възнаграждения – за постигнати резултати от труда; промени в условията на труд с временен характер; участие в печалбата на предприятието и други.
Въвежда се задължение за работодателите да разработят и утвърдят вътрешни правила за организацията на работната заплата в предприятията, които да бъдат вътрешен акт на предприятието, по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. Във вътрешните правила задължително трябва да се включат:
1. общи положения за организацията на работната заплата в предприятието;
2. определяне и разпределение на средствата за работна заплата;
3. определяне на минимални стойности или на диапазони на основните заплати по длъжностни нива;
4. реда и начина за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения.
В големи предприятия, със сложна йерархична структура на управление, във вътрешните правила за организацията на работната заплата могат да се включват:
1. системи и методи за оценка на работните места и на длъжностите;
2. групиране на длъжностите по длъжностни нива и квалификационно-образователни изисквания;
3. правила и процедури за определяне и изменение на основните работни заплати;
4. правила и процедури за оценяване на трудовото изпълнение;
5. системи на заплащане на труда;
6. правила и процедури за определяне на индивидуалните работни заплати;
7. реда за събиране, обработване, съхраняване и използване на информация и документи, необходими за изчисляването на полагащите се брутни и нетни трудови възнаграждения;
8. реда и начина за изплащане на работната заплата.
Гълъб Донев, директор на Дирекция “Условия на труд, управление при кризи и алтернативна служба” в МТСП