Всичко за работното време, почивките и отпуските

Част първа
КОМЕНТАР ПО ВЪПРОСИТЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ

І. РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ
1. Работно време
2. Нормална продължителност на работното време
3. Намалено работно време
4. Непълно работно време
5. Въвеждане на непълно работно време от работодателя
6. Удължаване на работното време
7. Работно време с променливи граници (променливо работно време)
8. Разпределение на работния ден на части или разпокъсано работно време
9. Дежурство и разположение
10. Ненормиран работен ден
11. Работа на смени
12. Нощен труд и особени правила при полагане на нощен труд
13. Сумирано изчисляване на работното време
14. Извънреден труд
15. Почивки в работния ден
16. Междудневна и междуседмична почивка
17. Физиологичен режим на труд и почивка
18. Официални празници
19. Работно време и почивки при работа със специфичен характер и/или организация на труд

II. ОТПУСКИ
1. Основни и допълнителни отпуски – чл. 155, 156, 156а КТ
2. Отпуски за изпълнение на граждански, обществени и други задължения, регламентирани в Кодекса на труда – чл. 157 КТ
3. Отпуск по време на активна служба в доброволния резерв
4. Отпуск на синдикални дейци – чл. 159 КТ
5. Неплатен отпуск на работещите по трудово правоотношение – чл. 160 КТ
6. Служебни и творчески отпуски – чл. 161 КТ
7. Отпуск при временна неработоспособност – чл. 162 КТ
8. Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване – чл. 163 КТ
9. Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – чл. 164 КТ
10. Отпуск за отглеждане на дете, настанено при близки или роднини или в приемно семейство – чл. 164а КТ
11. Отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст – чл. 164б КТ
12. Отпуск за кърмене и хранене на дете – чл. 166 КТ
13. Отпуск при смърт или тежко заболяване на родител – чл. 167 КТ
14. Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст – чл. 167а КТ
15. Платен отпуск за две и повече живи деца – чл. 168 КТ
16. Отпуск за обучение по реда на Кодекса на труда – чл. 169, 170, 171, 171а КТ
17. Платен годишен отпуск – ползване – чл. 172-178 КТ

Част втора
АДМИНИСТРАТИВНА ПРАКТИКА
ПРАКТИКА НА МТСП ПО РАБОТНОТО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИТЕ

1. За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
2. В Кодекса на труда има ограничения, свързани с полагане на нощен и извънреден труд и при командироване на майки с малки деца. Майките с деца до 3-годишна възраст ползват закрила при уволнение.
3. За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна
седмица в размер не по-малък от 24 часа.
4. Решението на съответния общински съвет за обявяването на определен ден за празничен се отнася за работещите на територията на съответната община, като правното му действие обвързва всички работодатели, независимо от форма на собственост, седалище и адрес на управление и други характеристики на работодателя.
5. Работата на официален празник се отчита в часове. Отчитането на отработените часове се прави, като се проследява фактическата заетост през 24-те часа между 00.00 часа и 24.00 часа на съответния календарен ден, обявен за официален празник.
6. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
7. Разпоредбата на чл. 262 от Кодекса на труда регламентира увеличеното заплащане на извънредния труд. Тя предвижда увеличено заплащане на извънредния труд според това кога или как е положен.
8. Извънреден труд се допуска по изключение за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ. Следователно извънреден труд се допуска по изключение и за възстановяване на съобщителните връзки, но само за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяването.
9. В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В този случай работниците и служителите не ползват почивка, а им се осигурява време за хранене, което e в рамките на работното им време
10. Въпросите, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, съобразена с особеностите и характера на дейността на предприятието, се уреждат в Правилника за вътрешния трудов ред
11. Ползването на платен годишен отпуск в рамките на периода на сумирано изчисляване на работното време налага преизчисляване на нормата работно време за периода.
12. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд, тъй като в този случай работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.
13. Законът поставя установяването на задължение за работниците и служителите да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието в зависимост от особения характер на работата.
14. В случаите, когато е въведено сумирано изчисляване на работното време, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите.
15. Сумираното изчисляване на работното време е форма на изчисляване на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време

ПРАКТИКА НА МТСП ПО ОТПУСКИТЕ
1. Експертното решение на ТЕЛК/‌НЕЛК следва да бъде представено на работодателя при сключването на трудовия договор или впоследствие, при издаването му, за да бъде възможно при определяне размера на основния платен годишен отпуск работодателят да спази разпоредбата на чл. 319 от Кодекса на труда.
2. Отпускът за кръводаряване е в размер на 2 работни дни, които се използват в точно определени дни
3. Разпоредбата на чл. 33 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските урежда различни хипотези относно ползването на платения годишен отпуск в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя и сключване на нов трудов договор в рамките на една календарна година
4. Само ако майката работи по трудов договор и има право на отпуск поради бременност и раждане, след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни
5. Възможно e след изтичане на срока на отпуска поради бременност и раждане майката да се върне на работа, а отпускът за отглеждане на детето с нейно съгласие да се ползва от баба или дядо на детето
6. При определяне размера на отпуска поради осиновяване законодателят е предвидил, че осиновителката има право на отпуск в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичане срока на полагащия се отпуск за раждане.
7. Лице, което ползва отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, е длъжно да уведоми работодателя си, в случай че детето е настанено в детско заведение, включително детска ясла, без значение дали детето посещава детското заведение през целия ден, или за няколко часа
8. Когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение
9. За целия период на временната неработоспособност, вписана в издадените болнични листове, работникът или служителят има право на отпуск.
10. Отпускът на майката поради бременност и раждане, разрешен от работодателя, се прекратява по нейно искане с писмено заявление до предприятието
11. Разпоредбата на чл. 21 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се прилага, когато има увеличение на работната заплата на работника или служителя, в два случая
12. Работничка или служителка, която осинови дете, навършило 2-годишна възраст, при условията на пълно осиновяване, има право на отпуск за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст
13. Отпускът по чл. 167а от Кодекса на труда се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от правоимащото лице най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска
14. Всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст
15. Когато с колективен трудов договор или между страните по трудовото правоотношение е уговорен по-голям размер на удължения платен годишен отпуск, размерът на отпуска за всеки прослужен месец се определя пропорционално на уговорения по-голям размер
16. Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда е основен платен годишен отпуск, който се ползва от категория работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто на специално предвидено за това правно основание
17. Необходимо условие, за да може бащата да ползва отпуск след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, е майката да му даде съгласието си да ползва „вместо нея отпуск“. За да даде своето съгласие на бащата, майката трябва да е титуляр на правото на отпуск поради бременност и раждане, на който тя има право, ако работи по трудово, съответно служебно правоотношение
18. Тъй като размерът на основния платен годишен отпуск е определен в работни дни, ползването му също се осъществява в работни дни, независимо от начина на отчитане на работното време – подневно или сумирано.
19. За работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве, се установява намалено работно време. За работа при специфични условия работниците и служителите имат право на допълнителен платен годишен отпуск
20. Няма основание да бъде заплатена добавка към възнаграждението за отпуска, когато към датата, от която е увеличена работната заплата, е ползван неплатен отпуск
21. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в кодекса, в друг закон или в акт на Министерския съвет. В трудовата книжка се вписва продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж
22. Бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение. Когато три деца, родени при раждането, са изписани от болницата по различно време, право на бащата е да избере кога да ползва отпуска в размер на 15 дни
23. Необходимо е работодателят писмено да е поканил работника или служителя да ползва отпуска си до края на календарната година. Ако работникът или служителят не е поискал и ползвал отпуска си до края на същата календарна година, работодателят има право да му го предостави от 1 януари на следващата година до изтичане на давностния срок
24. Работникът или служителят има право сам да определи времето на ползване на платен годишен отпуск. Упражняването на това право става при наличие на предпоставките, установени в закона.
25. При определяне размера на допълнителния платен годишен отпуск за ненормиран работен ден при постъпване на работа и на обезщетението за неползван отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение се прилага принципът на пропорционалност, т.е. размерът на отпуска следва да бъде определен пропорционално на отработеното време. Същият принцип следва да се прилага и при преминаване през календарната година от нормиран към ненормиран работен ден и обратно
26. Правото на прехвърляне на родителски отпуск може да се упражни, когато и двамата родители работят по трудово правоотношение, уредено съгласно Кодекса на труда
27. Часовете, които надхвърлят нормата работно време/‌часове за периода, се заплащат с увеличение в размер не по-малко от 50 на сто за работа при сумирано изчисляване на работното време, в края на периода на отчитане. При изчисляването на увеличението следва да се използва средномесечният брой работни дни за периода на сумираното изчисляване/отчитане на работното време
28. Когато детето посещава държавна детска ясла, за която се заплаща такса от родителите (осиновителите) на детето, ползването на разрешения неплатен отпуск по чл. 167а, ал. 1 КТ не се прекратява.
29. При определяне размера на платения годишен отпуск е предвиден принципът на пропорционалност на прослужените месеци до края на календарната година при постъпване на работа на работник или служител с придобито право на отпуск.
30. При смърт на работника или служителя преди ползването на платен годишен отпуск на наследниците му се изплаща обезщетение по чл. 224 КТ пропорционално на полагащия му се платен годишен отпуск до деня на смъртта.
31. За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
32. Ползването на платения годишен отпуск се иска от работника или служителя и се разрешава от работодателя в работни дни по календар, независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано).
33. Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. Следователно няма пречка по всяко време на годината да се ползва пълният размер на отпуска.

СТАНОВИЩА
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по работното време, почивките и отпуските
1. Максимална продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд.
2. Въвеждане на непълно работно време
3. Въвеждане и работа при сумирано изчисляване на работното време
4. Работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки

ЧАСТ ТРЕТА
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

І. РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ
1. Уговаряне на работа за част от законоустановеното работно време
2. Времето за пътуване и достигане от и до работното място не влиза в работното време
3. Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 40 часа седмично за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители и 48 часа седмично за другите работници и служители, но само с тяхно писмено съгласие
4. Ограничението на чл. 112, т. 1 КТ касае общата продължителност на работното време и престоя на работника в работната среда, носеща и рисковете за живота и здравето, а не броя на трудовите договори, с които работникът е договорил работно време в тази среда
5. Продължителност и разпределение на работното време по трудов договор за работа през определени дни от месеца
6. Осигурителен и трудов стаж при намалено работно време
7. При подневното отчитане на работното време работодателят няма право да разпределя работни дни извън 5-дневната работна седмица и 8-часовия работен ден, включително в празничните и почивните дни
8. Времето за отиването и завръщането от и до мястото на командировка е част от работното време, в което работникът не разполага с времето си, а изпълнява законното нареждане на работодателя
9. При определени условия работодателят има право да удължава работното време
10. По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, без това да се счита за извънреден труд и удълженото работно
време да се заплаща като извънреден труд
11. Право на намалено работно време и на допълнителен платен годишен отпуск
12. Уговаряне на непълна продължителност на работното време
13. Условия за въвеждане на непълно работно време от работодателя
14. Ред за въвеждане на непълно работно време от работодателя
15. Установяване на задължение за разположение
16. При определяне на време на разположение на работник или служител следва да му бъде осигурена междудневната и седмичната почивка
17. Когато характерът на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция
18. Дежурството е работно време и се отчита като работно време. Времето, през което работникът или служителят е на разположение, не се отчита като работно време. Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд – чл. 3, ал. 4 от Наредба № 2 от 1994 г.
19. За работници или служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им, които не могат да бъдат отстранени или намалени независимо от предприетите мерки, се предвижда намалено работно време
20. Максималната продължителност на работното време за лечебните заведения може да бъде до 12 часа независимо от продължителността на намаленото работно време, която възможност е регламентирана не в Кодекса на труда, а в чл. 81а от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), който е специален по отношение на Кодекса на труда
21. За работници и служители, които имат право на намалено работно време не може да се установява ненормиран работен ден
22. За работниците и служителите, ненавършили 18 години, е установено намалено работно време
23. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят може да отработва неотработеното дневно работно време в следващия или в други дни
от същата работна седмица
24. Работодателят може да въведе работно време с променливи граници, предвидено в чл. 139, ал. 2 и 3 КТ, но работниците имат право, а не са длъжни да се възползват от въведеното
от работодателя работно време с променливи граници
25. Условия за установяване на ненормиран работен ден
26. Установяването на ненормиран работен ден се извършва за длъжности. Преценката е на работодателя, тъй като той най-добре познава особеностите на труда и необходимостта той да бъде полаган и след изтичането на нормалната
продължителност на работния ден
27. Редът и условията за установяване на ненормиран работен ден и за сумирано изчисляване на работното време са различни. Не се допуска сумирано изчисляване на работното време при работници или служители на ненормиран работен ден
28. Работата в почивни и празнични дни за работници и служители на ненормирано работно време се компенсира с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Допълнителният платен годишен отпуск компенсира единствено работата през работните дни
29. Навършилите 16-, но ненавършили 18-годишна възраст могат да полагат труд до 22.00 ч. За тях полагането на нощен труд в границите от 22.00 до 06.00 ч е забранено
30. Посочените часове нощен труд в чл. 140а КТ не са свързани с определяне на продължителността на нощната смяна, а с ангажимента на работодателите към работниците, полагащи нощен труд с продължителност повече от 3 часа.
31. Законодателят не е предвидил начин да се заплаща пропорционално допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд, съобразно продължителността в минути на започнатия, но непълен нощен час.
32. Дали полагането на нощен труд вреди на здравето на трудоустроен работник, или е въпрос на преценка на здравен орган? Тази преценка не може да се прави от работодател или от работника или служителя.
33. Когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За тези смени нощният труд се преизчисляват с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
34. Работодателят е длъжен да осигури топла храна и ободряващи напитки за смените, през които работниците или служителите полагат нощен труд. Задължението на работодателя не е да осигури пари, а да предостави реално на работника или служителя топла храна и ободряващи напитки
35. Увеличеното заплащане на нощен труд е допълнително трудово възнаграждение.
36. Допълнителното трудово възнаграждение за положен нощен труд по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се заплаща
всеки месец
37. Допълнителното трудово възнаграждение за положен нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. и допълнителното трудово възнаграждение, представляващо увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, се дължат и начисляват за месеца, през който е положен трудът. Наличието на извънреден труд се преценява на края на отчетния период
38. Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден
39. Няма пречка работното време на служител, който работи на непълно работно време, да се изчислява сумирано
40. Въвеждането на сумирано изчисляване на работното време не води до промяна на уговорената с трудовите договори на работниците и служителите продължителност на работния ден или седмица
41. Увеличението в заплащането на нощния труд с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, няма отношение към изчисляване на отработеното време и не води до формиране на извънреден труд
42. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място
43. При сумираното отчитане на работното време почивните дни се определят по графика, както и работните дни. Не е задължително тези почивни за съответния работник дни да са събота и неделя. Важно е да се спазват междудневните и седмичните почивки
44. Работниците и служителите следва да бъдат запознати с акта на работодателя, с който се въвежда сумирано изчисляване на работното време, и с графиците за работа, включително и с техните промени.
45. Работодателите от охранителни фирми следва да разполагат с персонал, който да гарантира спазването на нормативните изисквания за осигуряване на законово установените максимални часове работа на всеки работник и гарантирането на междудневните и седмичните почивки, и за осигуряване смяна на персонала при ползване на платен годишен отпуск, както и други видове целеви отпуски.
46. Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, нормата за продължителност на работното му време се редуцира. Не е правилно дните за временна неработоспособност вместо да се редуцират, да се заменят с почивни дни.
47. Ако отработените от работника или служителя часове са повече от часовете на съответната норма за продължителност на работното време за периода на отчитане, разликата е извънреден труд, който се заплаща с увеличен размер.
48. Полагането на труд в дните на официални празници в условията на сумирано изчисляване на работното време не е извънреден труд. В тези случаи на работниците, положили труд в дните на официален празник, им се дължи допълнително заплащане
49. Наличието или липсата на положен извънреден труд се преценява след края на отчетния период и тогава следва да се заплати. Възнаграждение за положен нощен труд се изплаща ежемесечно.
50. Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение, а работникът или служителят е длъжен да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време.
51. Недостигащите часове в нормата на продължителност на работното време за един период на отчитане не може да се компенсира с добавянето на тези часове в следващи или предходни периоди на отчитане. Часовете следва да се изравнят в границите на съответния период на отчитане на работното време
52. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, тъй като междудневната почивка не може да бъде по-малко от 12 часа. Продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време
53. Здравните органи издават болничния лист за периода на временна неработоспособност, определен в календарни дни, и посочват деня на явяване на работа. Няма пречка след изтичане на разрешения отпуск поради временна неработоспособност работникът или служителят да започне да работи по определения за него променен график
54. Когато трудовото правоотношение на работник е прекратено преди изтичането на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и отработените от него часове по графика са по-малко от часовете, определени за целия отчетен период, за периода до датата на прекратяването се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа, и работодателят му дължи пълния размер на брутното трудово възнаграждение за реално отработените до тази дата работни дни
55. Когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от нормата на продължителност на работното време, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа.
56. Времето, необходимо за достигане на мястото на работа на отделния работник или служител, както и за връщане от определеното с трудовия договор място на работа не може да бъде време, в което работникът полага извънреден труд.
57. Извънредният труд се заплаща с увеличение. Работата на официални празници, независимо дали са извънреден труд, или не, също се заплаща с увеличение. Така работникът е възможно да получи четворна надница при работа
на официален празник, ако тя представлява и извънреден труд
58. Когато работната смяна обхваща часове от два месеца, периодът за отчитане е едномесечен и часовете от работната смяна в единия от двата месеца са част от официален празник, се изчисляват празничните часове, в които се дължи заплащане по чл. 264 КТ. При полагане на извънреден труд при сумирано изчисляване на работното време в часовете от смяната, обхващащи официален празник, трудът се заплаща с увеличение като извънреден труд
59. Законодателството предвижда ограничения в продължителността на извънредния труд и е предвидил гарантиране на задължителна междуседмична почивка. Само наличието на много сериозно обстоятелство може да наложи работа над максимално установената продължителност на работното време (смяна).
60. Работникът може да откаже да полага извънреден труд. Отказът се прави в писмена форма мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане.
61. Създаването и поддържането на книга за отчитане на извънреден труд е задължителна за всяко предприятие. Времето, през което е положен извънреден труд, следва да бъде конкретно определено и посочено от работодателя по реда на чл. 18 от НРВПО в книгата по чл. 149, ал. 1 КТ и във ведомостта за работната заплата.
62. Полагането на извънреден труд в случаите по чл. 144, т. 3 КТ се налага от непредвидени и непредвидими обстоятелства
63. Работодателят е длъжен да заплаща положените часове извънреден труд.
64. Полагане на извънреден труд
65. Полагане на извънреден труд от работници и служители, за които е установено намалено работно време
66. Работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд
67. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд
68. Заплащане на извънредният труд при ненормиран работен ден
69. В закона има ограничения, свързани с полагане на нощен и извънреден труд от майки с деца до 6-годишна възраст
70. Почивките по време на работа се определят в правилника за вътрешния трудов ред
71. Физиологичните режими на труд и почивка са част от цялостната организация на работа за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
72. При разделяне на работния ден на части не може да се нарушава минималната непрекъсната междудневна и седмична почивка
73. Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа
74. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа, а при промяна на смените – не по-малко от 24 часа
75. За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица
76. Когато официалните празници, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени
77. Законодателят използва израза „неспазения срок от предизвестието“, без да се уточнява дали се касае за работни, или календарни дни. Както трудовото възнаграждение се дължи за положен труд, т.е. за работни дни, така и обезщетението по чл. 220, ал. 1 да се дължи за неотработените работни дни през периода на неспазеното предизвестие
78. Вътрешното заместване е форма на допълнителен труд, който се полага в рамките на нормалното работно време на работника или служителя по основното му трудово правоотношение, както и в законоустановеното работно време на замествания работник
79. Ако изпълняваната от отсъстващия работник или служител дейност има важно значение за трудовия процес в предприятието, работодателят може да прецени дали да възложи изпълнението на задълженията на отсъстващия титуляр на други работници или служители от същото предприятие при условията на вътрешно заместване
80. При договор от разстояние работодателят и работникът могат да се договорят, че работникът сам определя и отчита работното си време. Може да се договори забрана за полагане на извънреден труд

II. ОТПУСКИ
1. Правото на отпуск е право на работника или служителя по трудовото правоотношение
2. Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж
3. Определяне размера на платения годишен отпуск на служител, представил експертно решение на ТЕЛК
4. Периодът от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на работника или служителя на предишната работа се признава за трудов стаж, макар да не е съществувало трудово правоотношение, по силата на законовата фикция на чл. 354, ал. 1 от Кодекса на труда. През този период работникът реално не престира труд по трудово правоотношение и за него не възниква право на платен годишен отпуск и обезщетение
за неизползвания такъв
5. Работодателят няма право да изисква от новопостъпил работник или служител да работи 8 месеца, за да ползва платен годишен отпуск, ако този работник или служител вече притежава натрупан 8-месечен трудов стаж
от предходни трудови правоотношения
6. Напусналият работник няма право на отпуск при нов работодател, ако за календарната година е използвал цялата си отпуска при стария работодател, освен ако не договори по-голям размер на отпуск с новия работодател
7. Кодексът на труда определя минимални размери на платен годишен отпуск.
8. Удължен е отпускът, който има по-голяма продължителност, но в него е включен основният платен годишен отпуск
9. Платеният годишен отпуск се изчислява в работни дни
10. Право на допълнителен платен годишен отпуск на работници и служители за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки.
11. Размерът на допълнителния платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, се определя пропорционално на отработеното време
12. Отпускът на лицата с трайно намалена работоспособност и допълнителният отпуск за вредни условия на труд се полагат на различни правни основания
13. Определяне размера на допълнителния платен годишен отпуск за ненормиран работен ден.
14. Право на допълнителен платен годишен отпуск при ненормиран работен ден и ползване на отпуска.
15. Работничките и служителките по майчинство нямат право на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден за времето, през което са ползвали съответните отпуски по майчинство.
16. Допълнителният платен годишен отпуск се ползва заедно с основния и с удължения платен годишен отпуск
17. Кодексът на труда изрично допуска само възможността за уговаряне на по-голяма продължителност на основния (обикновен и удължен) платен годишен отпуск
18. По-големи размери на основния и допълнителните отпуски могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение
19. Работодателят е длъжен да осигури ползването на целеви отпуск по чл. 157 от Кодекса на труда, като освобождава от работа работника или служителя без право на преценка дали да разреши, или не отпуска и кога да го разреши.
20. Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при встъпване в брак, при кръводаряване и при смърт
21. За сключване на граждански брак се полагат два работни дни отпуск
22. Ползване на отпуск при кръводаряване.
23. Отпускът при смърт на близък роднина се ползва в работни дни.
24. За да може работникът или служителят да ползва предвидения по чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда отпуск, той трябва да попада в кръга на изброените в разпоредбата лица
25. Отпускът при смърт на близък роднина се ползва след представяне на документ, доказващ факта на смъртта и наличието на връзка на родство или сватовство между
починалото лице и лицето, което има право да ползва отпуска
26. Работникът има право на отпуск, когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице.
27. Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател
28. Служителките в напреднал етап на лечение ин-витро ползват отпуск за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършат в работно време
29. Задължение на работодателя да освобождава един час по-рано от работа работника или служителя, когато му е връчил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение
30. Отпускът за активна служба в доброволния резерв е субективно право на работника или служителя, което се ползва непосредствено по силата на закона
31. Синдикална дейност се осъществява в „работно време“.
32. В Кодекса на труда не се съдържа ограничение за продължителността на неплатения отпуск, който работодателят може да разреши на работника или служителя, поради което размерът може да се уговори между страните по трудовото правоотношение
33. За разлика от платения годишен отпуск по чл. 155 от Кодекса на труда, който е субективно право на работника и служителя, неплатеният отпуск по реда на чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда е само правна възможност
34. Неплатеният отпуск се ползва въз основа на подадено заявление и издадена от работодателя заповед
35. Прекратяването на неплатения отпуск може да стане по взаимно съгласие на двете страни, изразено писмено, независимо дали инициативата за това е на работника и служителя, или на работодателя
36. Неплатеният отпуск не може да се прекрати предсрочно едностранно от работодателя, без наличие на съгласие от страна на работника или служителя.
37. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж
38. При ползване на по-продължителен неплатен отпуск, платеният отпуск се намалява
39. Времето на по-продължителен неплатен отпуск не е работа при „същия работодател“ по смисъла на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда
40. Неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година се зачита за осигурителен стаж
41. За периода на неплатен отпуск се дължат здравноосигурителни вноски
42. Към настоящия момент в трудовото законодателство няма разпоредба, на основание на която работодателят без съгласието на работника или служителя да му предостави неплатен отпуск
43. Ако неплатеният отпуск е предоставен, въпреки че в предприятието не е депозирана писмена молба или писмено съгласие от работника или служителя за ползване на такъв вид отпуск, лицето може едностранно да прекрати трудовото си правоотношение
44. Право на платен годишен отпуск за периода на ползване на неплатен отпуск по Закона за дипломатическата служба
45. Служебните и творчески отпуски са правна възможност за работника или служителя и работодателят няма задължение да разрешава такъв вид отпуск.
46. Времето на неплатен служебен или творчески отпуск се зачита за трудов стаж
47. Ако друго не е уговорено в колективен трудов договор, щатните изборни синдикални дейци се считат в неплатен отпуск за времето, докато заемат съответната синдикална длъжност
48. Отпускът за временна неработоспособност представлява определен период от време, в който работникът (служителят) временно е освободен от задължението да изпълнява работата по трудовото си правоотношение поради влошаване на здравословното му състояние и неработоспособност или поради влошаване на здравословното състояние на друг член на семейството и необходимостта да бъдат положени грижи за него
49. Кодексът на труда регламентира правото на работещите по трудово правоотношение (осигурени) майки на отпуск поради бременност и раждане в размер на 410 календарни дни
50. Ползване на отпуск поради бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст
51. В случаите, при които бременната се явява по-късно за оформяне на отпуска си по бременност, тя представя на здравните органи документ от предприятието за датата, до която е работила
52. За да има право на обезщетение за бременност и раждане от държавното обществено осигуряване, майката трябва да има 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за този риск
53. Майка, която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за бременност и раждане, когато след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, не ползва отпуск за бременност и раждане или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване
54. Работодателят може да уволни работник или служител, който ползва отпуск за бременност и раждане, само на основание закриване на предприятието.
55. Не е необходимо връщането на работа, за да се връчи предизвестие на работодателя за прекратяване на трудовия договор
56. В случай че майката удостовери наличие на осигурителни периоди по законодателството на друга държава членка в Европейския съюз, попадащи в 18-месечния период преди месеца на настъпване на риска майчинство, дневното парично обезщетение за бременност и раждане следва да се изчисли само от доходите за българските осигурителни или неосигурени периоди, предхождащи месеца на настъпване на риска, като среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневният осигурителен доход (но не повече от максималния осигурителен доход) се раздели на работните дни по календар за същия период, от които са взети доходите
57. При прекратяване на договора по време на отпуска за бременност и раждане лицето получава обезщетение до изтичане на срока на обезщетението.
58. Редът и условията за ползване на отпуск от бащата при раждане на дете са предвидени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
59. Като отпуск със специално предназначение, отпускът на бащата при раждане на дете може да се ползва само в рамките на 15-те календарни дни от датата на изписване на детето от родилния дом и не може да се отлага за по-късен период
60. Право на отпуск на бащата при раждане на дете
61. Докато ползва отпуска от 15 календарни дни след изписване на детето от родилния дом, работникът или служителят попада в обхвата на закрилата при уволнение на чл. 333 от Кодекса на труда
62. Основанията за прекратяване на отпуска от 15 календарни дни след изписване на детето от родилния дом са регламентирани в Наредбата за работното време, почивките и отпуските
63. През време на отпуска осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера за обезщетенията поради бременност и раждане за срок до 15 календарни дни
64. Разпорежданията за отказ за изплащане на парични обезщетения за 15 календарни дни на бащата при раждане на дете могат да се обжалват по административен ред
65. Ползване на отпуск поради бременност и раждане след навършване на 6-месечна възраст на детето
66. Когато работодателят нарушава разпоредбите на трудовото законодателство, той носи административнонаказателна отговорност
67. За времето, през което бащата ползва отпуск за бременност и раждане след 6-ия месец на детето, отпускът на майката се прекъсва
68. За прехвърляне на отпуска поради бременност и раждане майката трябва да работи по трудов договор и да има право на отпуск поради бременност и раждане.
69. Отпускът по чл. 163, ал. 10 от Кодекса на труда на бащата се прекратява, когато трудовото правоотношение на майката бъде прекратено
70. Обезщетението при раждане на дете, което бащата ползва на основание чл. 50, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване, се изчислява от осигурителния доход на бащата
71. Отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст може да бъде прекъснат по всяко време от работничката или служителката
72. Прекратяване ползването на платения отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст
73. Ползване на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст
74. При настаняване на детето в детско заведение (каквото са и детските ясли) по време на ползване на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда изплащането на паричното обезщетение в пълен размер се прекратява
75. Прекъсването на трудовата, респ. на търговската дейност е основна предпоставка за правото на едноличния търговец на обезщетение за отглеждане на малко дете
76. Когато майката не ползва допълнителния платен отпуск за гледане на малко дете, а работи, тя има право освен на трудовото си възнаграждение, да получава и половината от обезщетението за майчинство
77. Няма пречка по време на майчинство лицето да работи по граждански договор или да сключи втори (допълнителен) трудов договор
78. Със съгласието на работничката или служителката отпускът за отглеждане на малко дете може да се прехвърли на бащата или на един от техните родители (баба/ дядо на детето), когато работят по трудово правоотношение
79. Определяне размера на отпуска поради осиновяване на дете
80. Отпускът в размер на остатъка до 410 дни се ползва въз основа на писмено заявление на осиновителката до предприятието
81. Отпускът по чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда не се прекратява, когато майката (осиновителката) ползва друг вид отпуск
82. При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето
83. Приемният родител има право на платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст
84. Кодексът на труда регламентира отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст
85. Ако осиновителката продължи лично да ползва отпуска при осиновяване на дете, отпускът на осиновителя се прекратява
86. През време на отпуска, който се полага на осиновителите при пълно осиновяване се заплаща парично обезщетение
87. Работещите по трудово правоотношение майки имат право на отпуск за кърмене и хранене на малко дете
88. Отпускът по чл. 167а от Кодекса на труда може да се ползва и когато преди него не е ползван отпуск по чл. 163 и чл. 164 от Кодекса на труда, в границите между 2- и 8-годишна възраст на детето
89. Ползване на неплатен родителски отпуск
90. Условие за ползване на неплатения родителски отпуск е детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка
91. Правото на прехвърляне на родителски отпуск може да се упражни, когато и двамата родители работят по трудово правоотношение, уредено съгласно Кодекса на труда.
92. Право на неплатен родителски отпуск в размер на 12 месеца.
93. Ползване на неплатен родителски отпуск в размер на 12 месеца.
94. Неплатеният родителски отпуск се прекъсва по искане на майката или бащата – с писмено заявление до предприятието.
95. Работещите родители имат възможност да изменят трудовото си правоотношение при завръщане от отпуск за раждане и отглеждане на дете
96. Изменението на продължителността и разпределението на работното време след завръщане от отпуск по майчинство става с допълнително споразумение.
97. Отпускът по чл. 168 от Кодекса на труда се ползва, ако е уговорен в колективен трудов договор
98. Кодексът на труда урежда различни видове учебни отпуски, които се предоставят на работника или служителя с цел да съчетае работата по трудовото правоотношение с обучение в учебно заведение
99. Право на ученически отпуск
100. Служителят има право да поиска да ползва отпуск по реда на чл. 169 от Кодекса на труда, когато започва да се обучава за степен „магистър“, но за придобиване на друга специалност, различна от притежаваната
101. Ползване и отлагане на платения годишен отпуск
102. Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя
103. Всеки работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползва платен годишен отпуск
104. Ползване на платен годишен отпуск при работа по основен и допълнителен трудов договор
105. Обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудов договор за допълнителен труд
106. Отпускът на лицата, които изповядват различно от източноправославното вероизповедание, е част от техния годишен платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160 от Кодекса на труда по техен избор
107. В някои изрично уредени от закона хипотези работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие
108. Право на удължен платен годишен отпуск
109. Работникът и служителят не дължи на работодателя обезщетение за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време
110. Работодателят има право да отложи ползването на не повече от половината от полагащия се за календарната година платен годишен отпуск за следващата календарна година поради важни производствени причини
111. Прекъсване ползването на платения годишен отпуск
112. Няма пречка целият размер на платения годишен отпуск да се ползва още в началото на календарната година.
113. Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск (отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и друг вид законоустановен отпуск)
114. Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година по искане на работника или служителя със съгласието на работодателя
115. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага
116. При смърт на работника и служителя преди ползването на платен годишен отпуск на наследниците му се изплаща обезщетение
117. За натрупаните и неизползвани дни платен годишен отпуск за периода до 31.12.2009 г. работникът или служителят има право на обезщетение
118. До 31 януари на съответната година работодателят трябва да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години
119. По искане на работника или служителя възнаграждението за времето на ползването на платения годишен отпуск се изплаща преди началото на ползването
120. Когато работничката или служителката е ползвала отпуск по майчинство и непосредствено след това поиска да ползва платен годишен отпуск, за база за изчисляване на възнаграждението съгласно чл. 177 от Кодекса на труда следва да се вземе последният месец назад във времето, в който има 10 работни дни, независимо колко назад във времето е този месец
121. Обезщетение за неползван платен годишен отпуск
122. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение се вписва в трудовата книжка
123. Изчисляване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
124. Обезщетението за неползван отпуск не зависи от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
125. Към възнаграждението за платен годишен отпуск се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение
126. Съгласно практиката на ВКС работодателят не дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода на незаконното уволнение при следващо прекратяване на трудовото правоотношение.
127. Ползване на платен годишен отпуск при сумирано изчисляване на работното време
128. Допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит задължително се включва в базата за изчисляване на възнаграждението при ползване на платен годишен отпуск.
129. Определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск
130. База за изчисляване на обезщетението за неползван платен годишен отпуск
131. Право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при придобит поне 1 пълен месец трудов стаж
132. Платеният годишен отпуск не може да се компенсира с парично обезщетение освен при прекратяване на трудовото правоотношение
133. Председателят на общинския съвет има право на отпуски и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при условията и по реда на Кодекса на труда.
134. Размер на платения годишен отпуск на председател на общински съвет
135. Когато работи по трудово правоотношение, общинският съветник ползва неплатен служебен отпуск при заседание на общинския съвет
136. Общинският съветник не може да преотстъпва отпуск за отглеждане на дете до 8 години освен ако не работи по трудово правоотношение.
137. Общинският съвет има право със свое решение да обяви
определен ден за празничен и неприсъствен.
138. Разпоредбите на Кодекса на труда за разрешаване и отлагане на ползването на платения годишен отпуск от работодателя не могат да се приложат по отношение на кметовете.
139. Разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 от Кодекса на труда се прилага по отношение на кметовете.
140. Кандидатите за кметове, които работят, имат право на отпуск за провеждане на предизборна кампания.
141. Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят няма придобито право на отпуск.
142. Законът не ограничава правото на работника или служителя да връчи предизвестие за прекратяване на трудовия си договор по време, през което ползва разрешен отпуск
143. Закрила при уволнение на майка с дете до 3-годишна възраст, която ползва платен годишен отпуск
144. Работа по втори трудов договор по време на неплатен отпуск по основния трудов договор
145. Право на платен годишен отпуск на работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ПРИЛОЖНИ ДОКУМЕНТИ

I. РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ
Протокол за проведени консултации по чл. 137, ал. 2 КТ
Заповед за определяне на работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по чл. 137 КТ
Заповед за удължаване на работното време по чл. 136а КТ
Заповед за компенсиране на работното време по чл. 136а, ал. 4 КТ
Декларация-съгласие за работа при удължено работно време
Образец на книга за отчитане на удължаването и компенсирането на работното време
Декларация-съгласие за полагане на извънреден труд
Отказ за полагане на извънреден труд
Специална книга за отчитане на извънредния труд
Образец на заповед за полагане на извънреден труд
Съобщение до Инспекцията по труда за отчитане на положения извънреден труд

II. ОТПУСКИ
Заявление за ползване на неплатен отпуск – чл. 160, ал. 1 КТ
Заповед за неплатен отпуск по чл. 160 КТ
Заявление за прекратяване на неплатен отпуск
Заявление за ползване на отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ
Заповед за ползване на отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ
Заявление за ползване на отпуск по чл.164а КТ
Декларация по чл. 46а, ал. 3 НРВПО
Уведомление, че лицето няма право на отпуск по чл. 164а, КТ и чл. 46а, ал. 1 НРВПО
Заповед за ползване на отпуск по чл. 164а КТ
Уведомление за настъпилите обстоятелства по чл. 46а, ал. 4, НРВПО
Заявление за ползване на отпуск по чл. 167а КТ
Уведомление, че лицето няма право на отпуск по чл. 167а КТ и чл. 49, 49в, 49г и 49д НРВПО
Заповед за ползване на отпуск по чл. 167а, ал. …. КТ
Писмено съгласие от настойника (чл. 167а, ал. 2 КТ)
Документ за ползван на отпуск по чл.167а КТ
Молба за получаване на съгласие за обучение
Съгласие за обучение
Заявление за ползване на отпуск за обучение и кандидатстване
Заповед за ползване на отпуск за обучение, кандидатстване

ЧАСТ ПЕТА
НОРМАТИВНИ АКТОВЕ
Кодекс на труда (Извлечение)
Наредба за работното време, почивките и отпуските