Списание „Труд и право“, 2026 г., бр. 5
В „Държавен вестник“, бр. 36 от 17 април 2026 г. е обнародвана Наредба за изменение на Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
Промените в нейното съдържание са наложени от обстоятелството, че от приемането и обнародването на наредбата в „Държавен вестник“, бр. 1 от 2006 г., са изминали вече 20 години, през които заложените в тогавашната й редакция стойности не са осъвременявани, като е отчетено и въвеждането на еврото като официална парична единица на Република България, считано от 1 януари 2026 г.
Следва да се има предвид, че промените в Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, влизат в сила от 1 септември 2026 г.
Направени са изменения в чл. 5 от наредбата, с които досегашната минимално определена стойност на безплатната храна и/или добавките към нея за един работник или служител от два лева става две евро. Стойността на тонизиращите и ободряващите напитки от един лев на смяна става едно евро на смяна. На практика стойността на предоставяните от работодателя на всеки работник или служител храна и/или добавки към нея и напитки се увеличава приблизително двойно. В тази връзка в мотивите към проекта на изменителната наредба, публикувана на Портала за обществени консултации, се посочва, че се налага стойностите да се регламентират в евро предвид въвеждането на еврото като парична единица на Република България от 1 януари 2026 г., както и че се актуализира техният размер в съответствие с инфлационните процеси за периода от 2006 г., когато е приета наредбата, до момента.
Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (Наредба № 11) е издадена на основание чл. 285 от Кодекса на труда (КТ). Законовата разпоредба създава задължение за работодателя да осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Осигуряването на безплатна храна по реда на Наредба № 11 е част от общите задължения на работодателя, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Затова е важно да се отбележи, че осигуряването на безплатната храна по чл. 285 КТ и Наредба № 11 следва да се различава от други случаи, в които работодателят предоставя ваучери за храна, които по-скоро имат характер на социална придобивка или допълнително трудово възнаграждение в натура в зависимост от начина, по който са предоставени, а не с цел изпълнение на задължение, свързано с безопасността и здравето на работниците и служителите.
В Наредба № 11 са регламентирани условията, които следва да са налице, за да възникне задължение за работодателя да осигурява на своите работници и служители безплатна храна и/или добавки към нея, тонизиращи и ободряващи напитки, както и редът за осигуряването им. За прилагането на Наредба № 11 е издадено Указание № ПК 25-3 от 31.08.2006 г. (достъпно на https://www.mlsp.government.bg/uploads/37/politiki/trud/zakonodatelstvo/uk-pk25-3bezplhrana.pdf)
На първо място, в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11 е определено кога е налице „специфичен характер на труда“. Специфичен е характерът на труда на работниците и служителите, които работят:
1. под земята в мини, геологопроучвателни обекти, тунелно и минно строителство, подземни ВЕЦ и ПАВЕЦ;
2. като водолази и работещи в кесони;
3. при среднодневни температури под +10 °С и над +30 °С през повече от половината от максимално установеното с Кодекса на труда работно време;
4. в състава на екипажите на кораби от морския и речния флот;
5. в среда на йонизиращи лъчения;
6. под въздействие на експозиция над установените норми на: канцерогени или мутагени, силикозоопасен прах, тежки метали, органични разтворители и биологични агенти, химически агенти, прах, шум и вибрации;
7. в лечебни заведения като: лекари, които оперират, анестезиолози, акушерки, операционни и анестезиологични сестри – в дните, когато извършват операции, както и санитарите в операционни зали;
8. в контакт с биологични агенти в клинични лаборатории; лаборатории по микробиология, вирусология, паразитология; центрове за трансфузионна хематология и диализни центрове; лечебни и здравни заведения, в които се обслужват болни от заразни и паразитни болести, включително туберкулоза, както и с животни, експериментално заразени с биологични агенти;
9. в производството и преноса на електрическа и топлинна енергия, включително ремонтно обслужване и технологичния транспорт;
10. непосредствено във:
а) добива и горещата обработка на чугун, включително чугунени отливки, стомана, феросплави, цветни метали и техните сплави, в пластична обработка на черни и цветни метали;
б) производството на кокс и металургични огнеупори;
в) преработката на концентрати и агломерати от руда;
г) преработка и обогатяване на въглища;
д) производството на оловни акумулатори;
11. в производството и изпитването на взривни материали и боеприпаси – само за пряко заетите;
12. в добива, преработката и обогатяването на полезни изкопаеми;
13. в производства по горещо и електролизно поцинковане и галванотехника;
14. в специални (затворени) помещения с клас на чистота – А, В и С.
На второ място, в чл. 2, ал. 2 от Наредба № 11 е определено кога е налице „специфична организация на труда“. Организацията на труда е специфична, когато работниците и служителите:
1. са ангажирани в предприятието преди/след установеното работно време с продължителност не по-малка от два часа;
2. работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време;
3. работят в производства с непрекъсваем процес на работа;
4. работят в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене.
Съгласно Указание № ПК 25-3 от 31.08.2006 г., за да има задължение работодателят за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея двете условия – за специфичен характер на труда и за специфична организация на труда трябва да действат кумулативно съгласно чл. 285, ал. 1 КТ. Тонизиращи или ободряващи напитки се осигуряват по време на нощни смени или при полагане на нощен труд от работниците и служителите.
Следователно, за да имат работещите право на безплатна храна и/или добавки към нея е необходимо да са изпълнени едновременно поне по едно от условията, определени в ал. 1 и в ал. 2 от чл. 2 на Наредба № 11. Освен това, работниците и служителите имат това право само за дните, когато работят при условията на чл. 2. Стойността на храната се диференцира за отделните работници в съответствие с дните, но не и часовете, при които са работили при условията на чл. 2 от Наредба № 11.
В чл. 7 от Наредба № 11 е определен редът за предоставянето на безплатна храна и/или добавки към нея, който изисква:
1. извършване на оценка на риска от работодателя;
2. провеждане от работодателя на предварителни консултации с представителите на работниците и служителите (по чл. 7, ал. 2 КТ) и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина;
3. издаването на писмена заповед от работодателя, в която да се определят:
а) работниците и служителите, които имат право на:
– безплатна храна;
– добавки към храната;
– безплатна храна и добавки към храната;
б) видът на храната и/или добавките към нея;
в) стойността на храната и/или добавките към нея (при спазване на нормативно установените стойности), като следва да се има предвид, че по-големи размери могат да се договарят в индивидуален или в колективен трудов договор.
Указанията за прилагане на Наредба № 11 съдържат правила, които следва да се съобразяват от работодателите при изпълнение на задължението им за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, вкл. по отношение на преценката за наличие на условията по чл. 2 от наредбата.
В Указанията се посочва, че в зависимост от преценката на специфичните условия на труд, видът и стойността на безплатната храна биха могли да варират за отделни групи работници в едно и също предприятие. За определянето на подходящите за конкретните условия на труд храна и/или добавки към нея работодателят или службата по трудова медицина може да се консултират със специалист по хранене и диетика.
При изпълнение на задължението си за осигуряване на безплатна храна, работодателят може да предоставя както храна, така и пари, купони (талони) за храна и ваучери за хранене.
При определяне на начина за осигуряване на безплатна храна следва да се има предвид, че за предоставяне на храна в готов вид може да се счита и храната, предоставена в други, външни за предприятието заведения за хранене, когато са изпълнени условията на чл. 285 КТ. В този случай по силата на сключен договор между заведението и работодателя, получател на храната трябва да е работодателят и той да заплаща храната директно на заведението за хранене.
При спазване на условията на чл. 285 КТ може да бъде предоставяна храна и под формата на ваучери за храна, когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, съответстваща на тази, определена с издадената от работодателя писмена заповед по реда на чл. 7 от наредбата.
Важно значение за правоприлагането, има изричната разпоредба на чл. 9 от Наредба № 11, съгласно която в случаите, когато работници и служители ползват безплатна храна и/или добавки към нея на друго основание, получават храна само на едно от основанията. Това са регламентирани с нормативен акт други основания, съгласно които работодателят може да предоставя безплатна храна.
Трудовото законодателство предоставя на работодателите различни възможности за осигуряване на безплатна храна на работниците и служителите, в зависимост от условията, при които се работи, както следва:
1. По реда на чл. 140, ал. 3 КТ, който задължава работодателите да осигуряват на работниците и служителите топла храна и ободрителни напитки при работа през нощта.
2. По реда на чл. 294, т. 1 КТ, който дава възможност на работодателите да осигуряват безплатна храна за своите работещи за работа при специфични условия на труд. Като „работи при специфични условия на труд“ могат да бъдат определени различни видове работи и дейности, извършвани в среда на йонизиращи лъчения, под въздействие на физични, химични и биологични агенти, физическо натоварване, неблагоприятен микроклимат и др.
3. По реда на Постановление № 133 на МС от 14.07.1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн. ДВ, бр. 67 от 1993 г.), което задължава работодателите да осигуряват безплатна храна на определени в постановлението групи работещи – в здравните заведения, на операционните екипи и на екипите по кръвонабиране, на членовете на корабните екипажи и др.
Лариса ТОДОРОВА, юрист
