Права и задължения на ръководителя на предприятието, регламентирани в счетоводното законодателство

Списание „Счетоводство, данъци и право“, 2026 г., бр. 4

Обикновено свързваме ръководителя (управителя) на предприятието, с неговата роля да управлява и представлява отчитащото се предприятие. Тоест, всички негови функции отъждествяваме с неговата представителна и управленческа власт, дадена му по силата на търговското законодателство[1]. По този начин ръководителят (управителят) на търговското дружество по смисъла на Търговския закон (ТЗ), преди всичко го идентифицираме като мениджър, администратор, а в не малко случаи от нашата практика се явява и основен инвеститор в капитала на дружеството.

Едва ли някой ръководител счита за нужно да се влиза в ролята на счетоводител в повереното му предприятие, без да подозира, че именно счетоводното законодателство изисква от него както притежаването на определени икономически познания, така и извършването на определени действия, свързани със счетоводната отчетност в предприятието. Неоспорим факт е, че познаването на счетоводните регулации и данъчните закони, е приоритет на счетоводителя, респективно на съставителя на финансовите отчети.

В същото време, един ръководител или мениджър на предприятие, дори и да няма познания по счетоводство, е отговорен както за достоверността на финансовите отчети, изготвяни и представяни от повереното му предприятие, така и за регламентирането на счетоводната му политика. Според автора, напълно погрешно е схващането, че задълженията на ръководителя по отношение на счетоводната отчетност, се изразяват в акта на самото подписване на годишния финансов отчет (ГФО) [2]. Следва да се има предвид, че самия административен акт на полагането на подпис под ГФО, по никакъв начин не заменя всички права и задължения, които счетоводното законодателство му вменява.

Ето защо, с настоящата статия ще поясним какви права и задължения вменява приложимото национално счетоводно законодателство на ръководителя на предприятието.

Четейки внимателно постановките на Закона за счетоводството трябва да отбележим, че счетоводната отчетност на дадено предприятие е задължение и отговорност не само на счетоводителите (без оглед на това дали се намират в трудово, служебно или облигационно отношение с отчитащото се предприятие), но и на самите ръководители на предприятието. Нещо повече – националното счетоводно законодателство дава легална дефиниция на смисъла, който влага в понятието „Ръководител на предприятието”, поради което тази информация със сигурност ще ни е от помощ при нашето разбиране за отговорностите и задълженията, които счетоводният закон вменява на мениджмънта на предприятията. Според § 1, т. 24 от ДР на ЗСч., под „ръководител на предприятие“ се разбира лице или лица (изпълнителна структура – като например съвет на директорите), които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици или управители, или упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците – акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата. Анализирайки дефиниция на понятието трябва сами да се убедим, че независимо от обстоятелството, че познаването на счетоводните и данъчни закони е приоритет на счетоводителя, то по своята същност цялата отговорност свързана с независимата икономическа дейност на предприятието и резултатите от нея, се носи именно от ръководителя на предприятието.

От професионална гледна точка следва да обърнем внимание, че чисто технически изграждането на една добра работеща система, която да може да обхване и документира всички настъпващи процеси и явления така, че в крайна сметка същите да могат да бъдат идентифицирани, оценени, класифицирани и представяни по подходящ начин в изготвения финансов отчет по реда на счетоводните стандарти е дело на счетоводителя на предприятието. От друга страна, трябва да се знае – дори и да няма познания по счетоводство, ръководителят (управителят) е този, който в крайна сметка е отговорен както за достоверността на финансовия отчет на управляваното от него предприятие, така и за счетоводната политика на отчитащото се предприятие.

За да разберем задълженията и отговорностите на ръководителя на предприятието, които урежда Закона за счетоводството, ще трябва да преминем през всичките му нормативни текстове. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 6 от закона, поддържането на счетоводната система в предприятието изисква прилагането на такъв индивидуален сметкоплан и такава счетоводна политика, която е утвърдена от ръководителя на предприятието. Съгласно точка 25.1 от СС 1 – „Представяне на финансови отчети”, счетоводната политика представлява съвкупност от принципи, изходни предположения, концепции, правила, бази и процедури, възприети от отделното предприятие, с помощта на които всички явления, дейности и стопански процеси на отчетната стопанска единица следва да се представят във финансовите отчети. Разбира се че счетоводната политика следва да не влиза в противоречие със самото счетоводно законодателство – Закона за счетоводството и възприетата счетоводна база за изготвяне на финансовите отчети, която може да бъде НСС[3] или МСФО[4]. Задължение на управляващият орган е да определи такава счетоводна политика на предприятието, която да е в съответствие с:
– изискванията на ЗСч и НСС;
– изискванията на МСФО за онези въпроси, за които в НСС не са разписани изрични разпоредби;
– вътрешните актове на предприятието, отразяващи неговата специфична дейност.

Когато говорим за счетоводната политика и нейното значение за счетоводната отчетност и изготвянето на финансови отчети, несъмнено трябва да изтъкнем основополагащото ѝ значение за честно и вярно представяне на стопанските събития. Съдържанието на счетоводната политика следва да отразява индивидуалното виждане на ръководството на отчитащото се предприятие за конкретиката на бизнеса, финансовата отчетност и достоверното представяне на възникналите стопански операции. Създаването на една счетоводна политика представлява един продължителен и непрекъснат процес. Затова когато разширяваме, дописваме, променяме и обогатяваме счетоводната политика на дадено предприятие, винаги следва да се съобразяваме както с приложимото счетоводно законодателство, така и с динамиката на процесите и стопанските явления, които се осъществяват в него. Тъй като икономическото развитие на стопанската единица не представлява статичен, а постоянно динамичен процес, за да може всички стопански операции да бъдат обхванати и достоверно представени във финансовите отчети, счетоводната политика трябва да може да идентифицира тези изменения и да намери съответния им израз във възприетата счетоводна база за изготвяне на финансовите отчети. От своя страна при промяна в приложимите счетоводни стандарти, задача на ръководството на всяко едно предприятие е да оцени доколко промените са свързани и имат пряк ефект върху стопанските операции на предприятието, за да може своевременно да се прецени дали ще е налице необходимост от изменение на вече утвърдената счетоводна политика, с цел постигане на достоверно представяне на финансовата информация в изготвяните от предприятието финансови отчети. Самата счетоводна политика изисква от отчитащото се предприятие да разработи и внедри вътрешни актове на самото предприятие, които до голяма степен да отразяват спецификата на дейността му. По начало съдържанието на счетоводната политика на всяко едно предприятие следва да отразява както вижданията на ръководството за бизнеса, финансовата отчетност и достоверното представяне на възникналите стопански операции, така и избора при прилагането на принципните постановки, регламентирани като препоръчителни или допустими алтернативни подходи по смисъла на всеки един счетоводен стандарт, които следва да бъдат съобразени при изготвянето на финансовите отчети на предприятието. На регламентиране и в същото време на оповестяване в счетоводната политика подлежат базите за оценяване на активите, пасивите, приходите и разходите според тяхното естество и начин на представяне във финансовите отчети.

Задължението да определи и ръководи тази счетоводна политика на отчитащото се предприятие е не на някой друг, а на самия ръководен орган. Доколкото в отделното предприятие функцията на ръководен орган се изпълнява от управителя (в други предприятие това може да бъде управителния съвет например), то именно на него се пада честта и задължението да менажира цялата счетоводна политика. Функцията на управляващия орган, натоварен с определянето на счетоводната политика на предприятието до началото на отчетния период е регламентирана и с изискването на точка 25.2 от СС 1 – Представяне на финансови отчети”.

В допълнение, с утвърждаването на индивидуалния сметкоплан на предприятието, се дава предпоставка всички стопански операции да се отразяват в хронологичните счетоводни регистри по дебита и по кредита на съответните счетоводни сметки. Независимо че политиката носи в своето название думата „счетоводна”, то не счетоводителя, а именно ръководството (мениджмънта) следва да бъде отговорен за нейното приемане, утвърждаване и несъмнено съблюдаване за нейното спазване. С текстовете в Закона за счетоводството за регламентиране на основните права и задължения на ръководителите, се постига достатъчна яснота по въпросите, свързани с цялостното представяне на активите, пасивите, финансовото състояние, както и финансовите резултати от дейността и паричните потоци, отговорността за които се носи от ръководството на предприятието^[5].

Основните права и задължения на ръководителя на предприятието са регламентирани в Раздел V от Глава първа на закона. Съгласно изискванията на чл. 16, ал. 1 от Закона за счетоводството, ръководителят на предприятието има следните задължения и отговорности:

1. Утвърждава индивидуалния сметкоплан на предприятието;

2. Организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на този закон;

3. Утвърждава формата на счетоводството, която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане;

4. Отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и годишните доклади, изисквани по този закон;

5. Определя периодичността на финансовите отчети за нуждите на управлението на предприятието;

6. Отговоря за извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори;

7. Определя реда и начина за извършване на инвентаризация;

8. Отговаря за съхраняването на счетоводната информация по ред и в срокове, определени в закона;

9. Определя реда и движението на счетоводните документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието до момента на унищожаването или предаването им съгласно закон.

В същото време, чл. 16, ал. 2 от ЗСч. определя за отговорни лица ръководителят и членовете на управителния и надзорния орган на предприятието във връзка със съставянето, извършването на независим финансов одит и извършването на ангажимент за изразяване на сигурност по устойчивостта от регистрирани одитори и публикуването на годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и годишните доклади към тях.

Ръководителят е лицето, което има правомощията да изисква съставянето на финансови отчети за периоди, обхващащи времето по-малко от един отчетем период. Т.е. съставянето на междинни финансови отчети за оперативните, инвестиционните и управленческите цели на ръководството.

Ръководителят е онзи, който определя реда и начина за провеждането на инвентаризацията на активите и пасивите в предприятието във връзка със съставянето на годишните финансови отчети. При неизпълнение на това си задължение, на предприятието би могло да се наложи имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лева по реда на чл. 77, ал. 1 от закона, която санкция е предвидена за всички нарушения, за които няма специално предвидена санкция. Единствено предприятията, чиито нетни приходи от продажби (т.е. приходите от продажба на продукция, стоки и услуги, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с приходите) за текущия отчетен период не надхвърля 200000 лева, нямат законовото задължение за извършване на задължителна инвентаризация и съответно няма опасност да бъдат санкционирани с имуществена санкция. Доколко липсата на законово задължение за провеждане на инвентаризация в предприятията, които са реализирали нетни приходи от продажби на продукция, стоки и услуги за годината, непревишаващи сумата от 200000 лева е облекчение или предпоставка за пропуски по отношение на честното и вярно представяне на информацията във финансовите отчети е въпрос на друга тема, която няма да бъде разглеждана в настоящата статия.

За първи път промените в ЗСч., в сила считано от 01.01.2016 г., се опитват да въведат забрани за съставяне и отчитане на счетоводни документи за сделки, които изкривяват и изопачават действителното финансово и имуществено състояние на предприятието, както и осчетоводяването на фиктивни и привидни сделки, които прикриват други сделки, включително подкупването на длъжностни лица. Този нов момент в закона се постига, посредством приемане на такива разпоредби, които имат за цел да поставят началото на една ефективна борба с водене на фалшиво счетоводство, съгласно Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, по която Република България е страна.

В тази връзка, съобразявайки се с изискванията на чл. 9 от закона, ръководителите и служителите на предприятията не следва да допускат:

• Отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри; както и
• Счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет.

Обръщаме внимание на факта, че отговорността за воденето на т.нар. „черно счетоводство” отново се носи от ръководителя.

Видно и от Административнонаказателните разпоредби на чл. 68, ал. 1 и чл. 68а, ал. 1 от ЗСч., ръководителят е персонално отговорен за нарушаване разпоредбата на чл. 9 от Закона за счетоводството.

За него е предвидена глоба в размер от 5 000 до 15000 лева, а когато нарушение начл. 9е извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп, се предвижда глоба в размер от 20 000 до 200000 лева. Освен ръководителя, на санкциониране при такова нарушение ще подлежи и самото предприятие, като предвидената имуществена санкция е в размер от 10000 до 20000 лева за установено нарушение за първи път, а когато нарушение начл. 9е извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп, се предвижда имуществена санкция в размер до 5 на сто от нетните приходи от продажби съгласно годишния финансов отчет на предприятието за предходния отчетен период на периода, през който е извършено нарушението, но не по-малко от 100 000 лева и не повече от 10 000 000 лева.

Не бива да подминаваме с лека ръка и онези задължения на ръководителя, които следва да се проявят в ситуации, свързани с прекратяване на взаимоотношенията между предприятието от една страна и счетоводителя на самото предприятие.

Според чл. 14, ал. 1 от ЗСч., в случай когато отчитащото се предприятие прекратява трудовото, служебното или облигационното правоотношение с лицето, което извършва текущото счетоводно отчитане или с физическото или юридическото лице, което съставя финансовите отчети (съставителя), ръководителят следва да се нагърби със задължението да посочи лицето, на което следва да се предаде цялата счетоводна документация. Именно той следва да определи и реда и начина, по който ще се извърши предаването на счетоводната документация на новото лице.

Аналогично на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗСч., по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСч. в случаите когато се прекратява трудовото, служебното или облигационното правоотношение на ръководителя на предприятието, именно същият е длъжен да предаде цялата намираща се при него счетоводна и друга служебна документация на онова лице, определено от съответния компетентен орган на предприятието.

Превръщането на ръководителя на предприятието в съставител на ГФО е може би рядко срещано явление, но напълно допустимо съгласно националното ни законодателство. В Закона за счетоводството е предвидена възможността финансовите отчети да се съставят от собствениците (респективно от съдружниците) на съответните предприятия, без съответните лица да покриват критериите за завършено образование и съответстващ към него действителен стаж, изисквани за съставителите на финансови отчети по реда на чл. 18 от закона. Това изключение е валидно само и единствено при следните две хипотези:

• В случай че предприятието е Едноличен търговец, което през предходната отчетна година е отчело нетни приходи от продажби, чиято стойност не превишава 50000 лева и което отчита дейността си, без да използва способа на двустранното счетоводно записване, а вместо това съгласно способа на едностранното счетоводно записване води специфични регистри-книги, чрез които постига вярна и честна представа за финансовия резултат за отчетния период. В тази хипотеза физическото лице – собственик на предприятието на едноличния търговец има право да съставя финансовите отчети, изискващи се по закон.

• Вторият случай се отнася до онези микропредприятия, които не са осъществявали дейност през съответния отчетен период. Именно в подобна хипотеза ако ръководителят на предприятието е и негов собственик, то тогава физическото лице (в качеството му на собственик) може да бъде и съставител на финансовите отчети. За да се счита, че предприятието не е осъществявало дейност през отчетният период, следва кумулативно да са изпълнени всичките четири изисквания на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч., а именно:

1. през отчетния период не са извършвали сделки почл. 1, ал. 1 от Търговския закон;

2. през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласноЗакона за счетоводствотои приложимите счетоводни стандарти;

3. не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;

4. не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

Обръщаме внимание на факта, че дори предприятието да не е осъществявало дейност през съответната финансова година, но ако същото не покрива критериите за микропредприятие, то финансовите отчети следва да бъдат съставени от лица, които отговарят на условията, предвидени в закона (т.е. лицето следва да притежава съответното образование и професионален стаж и същото да не е осъждано за престъпление от общ характер по глава пета и по раздел I на глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс).

В заключение можем да кажем, че една съществена част от предвидените в Закона за счетоводството санкции, които ще изброим в таблицата по-долу и които могат да се наложат на предприятието, биха могли да бъдат избегнати, при условие че ръководителя или мениджъра далновидно и професионално управлява повереното му предприятие, спазва изискванията на закона по отношение на счетоводната отчетност, извършване на независим финансов одит на финансовите отчети, публично представяне на финансовите отчети, съставянето на финансовите отчети от съставител, отговарящ на законовите изисквания и съхраняване на счетоводната информация.

Таблица на предвидените в глава девета от Закона за счетоводството административни санкции [6]:

Христо ДОСЕВ, д.е.с., регистриран одитор
_____
[1] Съгласно чл. 141, ал. 1 от Търговския закон, управителят на дружество с ограничена отговорност ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание.
[2] Съгласно чл. 25, ал. 2 от Закона за счетоводството, финансовите отчети се подписват от:
1. ръководителя на предприятието;
2. физическото лице, което е съставило финансовия отчет, или от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие.
[3] НСС – Национални счетоводни стандарти, които включват в себе си счетоводни стандарти за финансови отчети, специален счетоводен стандарт СС 9 за представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска цел, както и специалния счетоводен стандарт СС 13 за отчитане при ликвидация и несъстоятелност.
[4] МСФО – Международни стандарти за финансово отчитане, включващи в себе си Международните счетоводни стандарти (МСС); Международните счетоводни стандарти за финансово отчитане (МСФО); както и Разясненията по прилагането им (ПКР и КРМСФО).
[5] В случая акцентираме върху отговорността за изготвения и представен на потребителите финансов отчет, изготвен по реда на приложимите счетоводни стандарти. Тази отговорност не бива да се бърка с отговорността на всяко едно лице, съставило и подписало счетоводни документи (фактури, договори, разходни ордери, платежни нареждания, ведомости и много др.), която е регламентирана в чл. 10 от ЗСч. и има за цел да определи и идентифицира отговорността за достоверността на информацията в съответния счетоводен документ.
[6] В таблицата размерите на глобите и имуществените санкции са посочени в лева, така, както са регламентирани в съответния закон. Тези стойности следва да се превалутират и закръгляват от левове в евро, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (бел. ред.).