Списание „Труд и право“, 2026 г., бр. 4
На 5 март 2026 г. Народното събрание на Република България прие мащабни изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване (КСО), свързани основно с въвеждането на многофондовата система за управление на средствата на лицата, осигурени в универсални пенсионни фондове и във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
Някои от промените са разглеждани, обсъждани и отлагани с години, но в крайна сметка законодателният орган прие предложените от правителството изменения и допълнения в КСО, с което се дава старта на сериозен подготвителен период за въвеждане на новите положения в дейността по допълнително пенсионно осигуряване, включително за създаването и актуализирането на необходимата подзаконова нормативна уредба.
Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ЗИД на КСО) е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 27 от 17.03.2026 г., като преобладаващата част от текстовете влиза в сила от началото на 2027 г.
Съдейки от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на КСО, както и базирайки се на характера на извършените промени, е видно, че с тях се цели да се осигури:
- по-голяма гъвкавост при управлението на средствата на осигурените лица чрез обогатяване на предлаганите услуги и продукти във фазата на акумулиране на пенсионните спестявания;
- разширяване на инвестиционните възможности и по-добри стимули за управление на инвестициите;
- развитие на фазата на изплащане от гледна точка на по-добро покритие на поеманите от пенсионноосигурителните дружества рискове и чрез прецизиране на видовете пенсионни плащания, за да се гарантира тяхната устойчивост и стабилност, включително при неблагоприятни икономически условия;
- по-ефективно разпределение на биометричния риск по отношение на лицата, получаващи плащания;
- усъвършенстване на уредбата относно правата на наследниците на починалите осигурени лица и пенсионери;
- намаляване на таксите и удръжките, събирани в полза на пенсионноосигурителните дружества;
- завишаване на изискванията към капитала и дейността на пенсионноосигурителните дружества с цел по-ефективното им управление и по-качествено обслужване на клиентите им.
Предприетите промени в тяхната цялост и съвкупност носят потенциал за постигане както на по-високи резултати при управление на средствата на осигурените лица и пенсионерите, така и за гарантиране на финансовата стабилност и утвърждаване на социално-защитната функция на допълнителното пенсионно осигуряване.
Може да се обобщи, че измененията и допълненията в КСО, приети през март 2026 г., засягат три основни направления:
1. фазата на натрупване на пенсионните спестявания във фондовете за допълнително задължително и за допълнително доброволно пенсионно осигуряване;
2. фазата на изплащане на натрупаните от осигурените лица средства в двата допълнителни пенсионни стълба;
3. изискванията към капитала и управлението на пенсионноосигурителните дружества, управляващи фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания.
I. Нови моменти във фазата на акумулиране на пенсионните спестявания
1. Създаване на многофондова система за управление на пенсионните спестявания
1.1. Общи положения
Същността на многофондовата система за управление на пенсионните спестявания се изразява в създаването в рамките на основния пенсионен фонд за допълнително пенсионно осигуряване на няколко обособени структури с различен инвестиционен и рисков профил. Това означава, че средствата на осигурените в отделните структури лица се управляват съгласно различни инвестиционни стратегии и правила, което допуска използването на различни по вид инвестиционни инструменти, различни ограничения относно инвестициите във финансови инструменти с променлив доход и съответно – различни нива на инвестиционния риск. Законодателят именува тези структури „подфондове“.
Създаването на подфондове с различен инвестиционен профил е регламентирано за универсалните пенсионни фондове (УПФ) от втория стълб и за доброволните пенсионни фондове (ДПФ) и доброволните пенсионни фондове за паневропейски персонален пенсионен продукт (ПЕПП) от третия стълб на българската пенсионна система. При задължителните професионални пенсионни фондове (ППФ) не е предвидена възможност за формиране на структури с различни инвестиционни правила.
Като основна цел и главно предимство на многофондовия пенсионен модел се сочи това, че той дава възможност за създаване и управление на инвестиционни портфейли с по-висока възвръщаемост/доходност, което следва да доведе до по-големи натрупвания в индивидуалните партиди на осигурените лице и впоследствие – до по-високи пенсионни плащания. Важно е да се уточни, че участието на осигурените лица в подфондовете с различни инвестиционни стратегии се съобразява с техния жизнен цикъл и с относимия към подфонда инвестиционен риск, което означава, че в подфондовете с динамичен и по-висок рисков профил следва да участват по-младите лица с по-дългосрочен осигурителен хоризонт, а средствата на лицата във възраст близка до пенсионната следва да се управляват в подфондове с по-висока сигурност на инвестициите при консервативен подход.
С въвеждането на многофондовата система в УПФ и във фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се дава и възможност на осигурените лица, в значителна степен, сами да избират начина, по който да се инвестират техните пенсионни спестявания, посредством участието им в инвестиционни портфейли с различен рисков профил. По този начин осигуреното лице може да избира не само пенсионния фонд, в който да се осигурява, но също и подфонда, чийто инвестиционен профил то намира за най-близък до своите лични предпочитания.
Относно правната форма, под която функционират подфондовете, законодателят предвижда те да бъдат създавани като обособени имущества в рамките на съответния универсален или доброволен пенсионен фонд (чл. 137, ал. 4 и чл. 214б, ал. 1 КСО). Вносителите на ЗИД на КСО изтъкват, че този подход дава достатъчно гаранции за правата на осигурените лица, като същевременно е свързан с по-малка административна тежест за управляващото фонда пенсионноосигурително дружество в сравнение с варианта за създаване на инвестиционни портфейли като отделни юридически лица. Във връзка с това в КСО са въведени детайлни правила за осигуряване на:
– разделност на активите посредством воденето им по отделни регистри при банката-попечител на фонда, която ги съхранява;
– отделна отчетност за всеки подфонд, предоставяна от пенсионноосигурителното дружество и банката-попечител за обезпечаване на надзорната дейност;
– изчисляването на стойност на един дял за всеки отделен подфонд;
– вписване на всеки подфонд в регистъра, воден от Комисията за финансов надзор (КФН) на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за Комисията за финансов надзор;
– уреждане на дейността на подфондовете в правилника за организацията и дейността на пенсионния фонд;
– конкретни изисквания към инвестиционните политики и правилата за управление на риска на пенсионните фондове във връзка със създаване на подфондове с различен инвестиционен профил;
– регистриране на подфондовете в Регистър БУЛСТАТ.
1.2. Видове подфондове в универсалните пенсионни фондове
Всяко пенсионноосигурително дружество, управляващо универсален пенсионен фонд, е задължено да създаде в него три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Основен критерий за определяне на инвестиционните профили на подфондовете е допустимият максимален размер на инвестициите му във финансови инструменти с променлив доход. Съгласно установеното в новата разпоредба на чл. 137, ал. 3 КСО в динамичния подфонд относителният дял на инвестициите във финансови инструменти с променлив доход е до 90 на сто, в балансирания – до 55 на сто, а в консервативния – до 25 на сто от активите на подфонда. С оглед всяко дружество да може да избере най-подходящата стратегия за управление на подфондовете не са заложени минимални лимити.
Всеки подфонд се формира от вноските и прехвърлените средства на осигурените в него лица и се състои от активите и задълженията, придобити, съответно поети във връзка с дейността на подфонда. От средствата във всеки подфонд могат да се извършват само установените в КСО плащания, които включват разходите за придобиване, продажба и трайни подобрения на неговите активи, ежегодните разходи за данъци и такси, изпълнението на задължения към осигурените лица и заплащането на дължимите към пенсионноосигурителното дружество такси и удръжки по чл. 201, ал. 1 КСО.
1.3. Ред за избор или служебно определяне на подфонд в УПФ
1.3.1. Правото на осигурените лица да изберат подфонд с определен инвестиционен профил е въведено като основен принцип в КСО, който произтича от необходимостта да се отчитат предпочитанията на осигурените лица и да се стимулира активното им участие в инвестиционния процес. Предвид това всяко лице по правило трябва да избере подфонд, в който желае да бъдат управлявани неговите средства, при подаване на заявление за:
- първоначален избор на УПФ по реда на чл. 137, ал. 11 КСО;
- възобновяване на осигуряването от ДОО в УПФ по реда на чл. 124а КСО;
- промяна на участието от един в друг УПФ, управляван от друго пенсионно-осигурително дружество, по реда на чл. 171 КСО;
- прехвърляне на пенсионни права от пенсионните схеми на Европейския съюз по реда на чл. 343в КСО.
Със заявлението си, подадено на някое от горепосочените основания, вместо подфонд, лицето може алтернативно да избере автоматичен режим, при който управлението и прехвърлянето на средствата му в съответните подфондове се извършва от пенсионноосигурителното дружество последователно във времето съобразно възрастта на осигурения.
Направеният от лицето избор на подфонд или автоматичен режим може да бъде променен в рамките на същия УПФ след изтичане на една година при условията на чл. 163, ал. 2 КСО. Критерият „възраст“ не се прилага служебно при заявен от лицето избор на подфонд. Ограничение е предвидено в чл. 163, ал. 4 КСО единствено по отношение на лицата, на които им остават три или по-малко от три години до навършване на общата пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 КСО, като за тях е изключена възможността за участие, съответно – за прехвърляне на натрупаните в индивидуалната им партида средства, в по-рисков подфонд.
1.3.2. Важно е да бъде подчертано, че преди сключване на осигурителен договор за участие в УПФ, пенсионноосигурителното дружество трябва да изследва рисковия профил на лицето с оглед на вземане на информирано решение от негова страна. Съгласно чл. 142а, ал. 2 и 3 КСО това се прави въз основа на получени от лицето данни чрез попълване на въпросник, изготвен от дружеството, като изисквания относно неговата форма и съдържание се определят с наредба на КФН. На базата на така получената информация пенсионноосигурителното дружество е длъжно да прецени степента на допустимия за лицето инвестиционен риск, да го запознае с резултатите от направената преценка и да го консултира при избора на подфонд с подходящ инвестиционен профил.
1.3.3. За случаите, когато осигуреното лице не е избрало самò УПФ, а подлежи на служебно разпределение в някой от регистрираните универсални пенсионни фондове по реда на чл. 137, ал. 12 КСО, разпределението се прави в съответния УПФ директно към подфонд със конкретен инвестиционен профил, който се определя съобразно следните условия, установени в ал. 13 от същия член:
- в динамичен универсален подфонд – за лицата, ненавършили 50 години;
- в балансиран универсален подфонд – за лицата на възраст от 50 години до три години преди възрастта им почл. 68, ал. 1 КСО;
- в консервативен универсален подфонд – за лицата, на които остават три години или по-малко до навършване на възрастта им почл. 68, ал. 1 КСО.
Служебно разпределените в подфонд на УПФ лица съобразно възрастта им също имат право, след изтичане на една година от служебното им разпределение, да се прехвърлят в подфонд с различен инвестиционен профил в същия универсален пенсионен фонд при спазване на възрастовото ограничение по чл. 163, ал. 4 КСО, както и на последваща промяна на избора веднъж годишно.
Средствата на лицата, които, след служебно разпределение или по техен личен избор, се управляват в режим на автоматично прехвърляне в подфонд съобразно възрастта им, при навършване на 50-годишна възраст се прехвърлят служебно от динамичния в балансирания подфонд на същия УПФ от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява. При навършване на възраст, по-ниска с три години от възрастта им почл. 68, ал. 1 КСО, осигурените лица в балансиран подфонд и в динамичен подфонд задължително се прехвърлят служебно в консервативния подфонд на същия УПФ. Решението е мотивирано от разбирането, че за постигане на оптимална доходност в дългосрочен план, доколкото пенсионното осигуряване в базовата хипотеза се осъществява в рамките на период от 37-40 години, средствата на осигурените лица е необходимо да бъдат инвестирани за най-дълъг период в динамичен подфонд, за по-кратък срок – в балансиран подфонд, и за най-кратък – в консервативен подфонд.
1.3.4. С преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗИД на КСО са регламентирани сроковете през 2026 г. и редът за създаването на подфондове в действащите универсални пенсионни фондове, както и за вписването им в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за Комисията за финансов надзор и в регистър БУЛСТАТ. Така създадените подфондове се смятат за учредени, считано от 1 януари 2027 г. (§ 180 от ПЗР на ЗИД на КСО).
В срок до 31.08.2026 г. всяко пенсионноосигурително дружество следва да приеме инвестиционните политики на УПФ с изискванията към инвестициите на подфондовете и да уведоми осигурените лица за правото им да изберат подфонд чрез съобщение на страницата си в интернет и по електронна поща, когато е налице съгласие за комуникация по този начин.
С разпоредбите на § 181 и § 182 от ПЗР на ЗИД на КСО са уредени правата на лицата да изберат начина на инвестиране на средствата им след 01.01.2027 г., съответно – е уредена процедурата да им бъде определен служебно подфонд, когато не са направили личен избор. Единствено лицата, които към 01.01.2027 г. са на възраст до три години преди относимата за тях пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 КСО, нямат възможност за избор, тъй като тяхното участие принципно е установено в консервативния универсален подфонд. Лицата на по-ниска възраст, осигурени в УПФ могат да изберат начина на инвестиране на средствата им, като в срок от 1 септември до 30 ноември 2026 г. подадат писмено заявление, след като преди това са получили консултация от съответното пенсионноосигурително дружество. В заявлението може да се посочи конкретен подфонд или да се избере режим на управление и автоматично прехвърляне на средствата в подфонд съобразно възрастта.
Лицата, които не са избрали подфонд по този ред, се разпределят служебно при условията на чл. 137, ал. 13 КСО в срок до 15.12.2026 г. от пенсионноосигурителното дружество, управляващо УПФ, съобразно възрастта им, определена към 01.01.2027 г.
Предвидено е също така, че всяко лице, което подава заявление за промяна на участието от един в друг УПФ през последното тримесечие на 2026 г., може заедно със заявлението да подаде (при спазване на възрастовото ограничение за последните три години преди пенсиониране) и искане за избор на подфонд, в който да се управляват средствата му, като искането е по образец на дружеството, управляващо фонда, в който лицето желае да се осигурява. Ако лицето не избере подфонд по този ред, то се разпределя служебно от дружеството в съответен подфонд въз основа на възрастта му, определена към 01.01.2027 г. Разпределението се прави до края на работния ден, следващ постъпването на средствата за осигуреното лице във фонда, в който е променило осигуряването си.
1.4. Подфондове във фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване
С разпоредбите на чл. 214, ал. 3, изречение второ и ал. 4 КСО е предвидена възможност всяко пенсионноосигурително дружество по своя преценка да създаде и да управлява подфондове с различен инвестиционен профил в рамките на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Възможността се отнася както за доброволните пенсионни фондове, така и за доброволните пенсионни фондове за ПЕПП.
Броят и видът на подфондовете не е нормативно установен или ограничен. Това решение е продиктувано от разбирането, че създаването на подфондове е въпрос на управленска политика и следва да бъде взето от пенсионноосигурителното дружество въз основа на неговата пазарна стратегия, която отчита фактори като броя на осигурените лица в доброволния пенсионен фонд, размера на активите му, интереса на клиентите, разходите за дейността и др. Задължително е обаче създаването на балансиран подфонд, чиито инвестиции във финансови инструменти с променлив доход следва да са до 55 на сто от активите на подфонда, което пък означава, че ако във фонда не са създадени подфондове, то той следва да се управлява като балансиран.
Подфондовете се създават с решение на общото събрание на пенсионноосигурителното дружество (при учредяване на фонда) или с решение на управителния му орган и се вписват в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за Комисията за финансов надзор. Наименованието на всеки подфонд трябва да съдържа кратко описание на неговия инвестиционен и рисков профил, като съгласно чл. 261, ал. 6 КСО:
- само подфонд, който инвестира над 55 на сто от активите във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 7, 8 и 12 – 16 КСО, може да използва в наименованието си думите “динамичен”, “агресивен”, “активен”, “високодоходен”, “високорисков”, “високовъзвръщаем”, “оптимален”, “в акции”, “растеж” или думи със същия смисъл;
- само подфонд, който инвестира над 30 и до 55 на сто от активите във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 7, 8 и 12 – 15 може да използва в наименованието си думите “балансиран”, “умерен” или думи със същия смисъл;
- само подфонд, който инвестира до 30 на сто от активите във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 7, 8, 12 и 13, може да използва в наименованието си думите “консервативен”, “нискорисков”, “безрисков”, “защитен”, “стабилен”, “предпазливо инвестиране”, “в облигации”, “в ДЦК” или думи със същия смисъл.
Преди сключване на договор за осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, в който са създадени подфондове с различен инвестиционен профил, пенсионноосигурителното дружество е длъжно въз основа на получени от осигуреното лице данни чрез попълване на въпросник да прецени степента на допустимия за него инвестиционен риск, да го запознае с резултатите от тази преценка, да му предостави информационен документ с информация за характеристиките на подфондовете и да го консултира при избора на подфонд с подходящ инвестиционен профил (чл. 237, ал. 2 КСО).
Осигуреното лице във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, в който са обособени подфондове, има право да прехвърли средствата си или част от тях от един в друг подфонд в същия пенсионен фонд при условията, установени в чл. 247а КСО, а именно:
- веднъж в рамките на една календарна година;
- при несъгласие с промени в инвестиционната политика на фонда, свързани с управлението на средствата на подфонда, в който участва – в тримесечен срок от уведомлението по чл. 175а, ал. 4 КСО, освен ако тези промени произтичат от изменение в нормативната уредба;
- при създаване на нов подфонд, в който желае да прехвърли средства – в тримесечен срок от съобщението за направените промени в правилника за организацията и дейността на фонда.
2. Замяна на механизма за гарантиране на минималната доходност при управлението на средствата на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване с пазарен показател (бенчмарк)
В контекста на въвеждането на многофондовия пенсионен модел е извършена промяна, като отпада механизмът за гарантиране на минималната доходност от управлението на активите на универсалните и професионалните пенсионни фондове и той се заменя с нов, пазарен показател за инвестиционните резултати. По този начин се цели да се даде възможност за по-голяма гъвкавост при управление на активите на тези фондове и постигане на по-пълно съответствие с дългосрочния инвестиционен хоризонт на осигурените в тях лица, като се стимулира постигането на по-висока доходност при управлението на активите на УПФ и ППФ.
Във връзка с това е предвидено средствата, покриващи резерва за гарантиране на минималната доходност в УПФ, които понастоящем са в размер, не по-малък от 0,5 на сто от активите на фонда, да се пренасочат за увеличение на резерва за гарантиране на брутния размер на вноските в универсалните пенсионни фондове. Аналогичен е подходът и по отношение на съществуващите резерви за гарантиране на минималната доходност на ППФ, които се трансформират в резерви за гарантиране на брутния размер на вноските за този вид фондове. Този подход ще доведе до еднакво третиране на осигурените лица в двата вида фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване и ще повиши защитата на интересите на участниците в ППФ.
Новият показател, с който ще се съпоставя доходността при управлението на всеки от подфондовете в УПФ и на всеки от професионалните пенсионни фондове, ще отразява обективното представяне на финансовите пазари и тенденции в дългосрочен план. Той ще се изчислява по правила, установени в наредба на Комисията за финансов надзор, като ще се обявява от КФН до края на месеца, следващ всяко тримесечие.
Тези подфондове в УПФ и тези ППФ, при управлението на които е постигната доходност, която е по-ниска от обявената стойност на показателя, намалена с предвидено в подзаконовия нормативен акт отклонение, няма да участват в служебното разпределение на лицата, неизбрали фонд за задължително пенсионно осигуряване, въз основа на критерия доходност (чл. 137, ал. 14 и чл. 140, ал. 5 КСО).
3. Изисквания към инвестициите и тяхното управление
Въвеждането на многофондовия пенсионен модел е съпътствано с развиване на изискванията към и обогатяване на асортимента на инвестициите на пенсионните фондове, като по този начин се предоставят допълнителни инвестиционни възможности за тях с оглед на постигане на по-добра доходност и диверсификация на портфейлите им.
В списъка на допустимите финансови инструменти, в които могат да бъдат инвестирани средствата на фондовете, са добавени нови възможности, като:
- инструменти на паричния пазар, издадени или гарантирани от държава – членка, от Европейската централна банка, от Европейската инвестиционна банка, както и от трети държави, определени с наредба на КФН (включването на този вид нискорискови инструменти на паричния пазар като отделен клас активи дава допълнителна възможност за диверсификация при управление на средствата на фондовете);
- акции и облигации, приети за търговия на пазари за растеж на малки и средни предприятия или предмет на първично публично предлагане с поет ангажимент за приемане на такива пазари (цели се както разширяване на инвестиционните възможности на фондовете, така и достъп на малките и средни предприятия, които набират капитал на този вид пазари, до институционални инвеститори от размера на пенсионните фондове, което ще се отрази благоприятно и за развитието на икономиката наред с възможността фондовете да постигнат задоволителна доходност от инвестиции в бързорастящи компании);
- акции и/или дялове на борсово търгувани фондове, различни от колективни инвестиционни схеми (освен че се характеризират с висока ликвидност, този вид финансови инструменти дават възможност за непряко инвестиране на пазарите на ценни метали и други суровини, което има важно значение, особено в периоди на кризи и несигурност на финансовите пазари);
- акции и/или дялове на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лице, регистрирано като техен управител, съгласно Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 08.06.2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ, L 174/1 от 1 юли 2011 г.).
Инвестиционните ограничения в УПФ са детайлизирани, като са съобразени с инвестиционния профил на всеки от подфондовете в него (чл. 177б, чл. 177в и чл. 178 КСО). Активите на ППФ, доколкото в него не се предвижда създаване на подфондове, следва да се инвестират по правилата и ограниченията, относими за балансирания универсален подфонд. По отношение на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване изискванията за управление на подфондовете в тях е предвидено да бъдат определени в инвестиционната им политика предвид гъвкавите възможности за създаване на неограничен брой подфондове в трети стълб.
Поставени са и по-високи изискванията към кадровата обезпеченост на пенсионноосигурителните дружества, като се предвижда те да разполагат с достатъчно служители, притежаващи необходимите умения, знания и опит за разработване на инвестиционната политика, изготвяне на инвестиционни предложения и за изпълнение и текущо наблюдение на направените инвестиции. Въведено е задължително изискване пенсионноосигурителното дружество да сключи договор за инвестиционни консултации, при условията на чл. 123в КСО, с достатъчно лица с необходимата правоспособност или с инвестиционен посредник, управляващо дружество или лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове. Изисква се те да притежават необходимите умения, знания и опит за разработване на инвестиционната политика, предлагането на инвестиционни решения, тяхното изпълнение и текущото наблюдение на направените инвестиции, в съответствие с размера, естеството, мащаба и сложността на своята дейност и дейността на управляваните от него фондове.
4. Изисквания към продажбата на пенсионни продукти и към подготовката на осигурителните посредници
С измененията и допълненията в КСО са завишени изискванията към осигурителните посредници като ключов елемент в комуникацията на пенсионноосигурителните дружества с осигурените лица. Въвеждането на многофондовия модел и другите промени в законодателството поставят все по-високи изисквания към дейността на посредниците, към знанията в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, които трябва да притежават, към тяхното обучение (първоначално и поддържащо), към уменията им да информират и консултират осигурените лица както при избор на пенсионен продукт, така и при решението за вида на пенсионното плащане в края на осигурителния период.
Завишено е условието за степента на образованието на осигурителните посредници, като в чл. 123г, ал. 6, т. 1 КСО е предвидено, че те трябва да имат не по-ниска от висше образование.
Освен обученията на осигурителните посредници, които са ангажимент на съответното пенсионноосигурително дружество, е въведено и задължение за полагане на изпит пред КФН. Комисията за финансов надзор следва да определи с наредба изискванията към тематичния обхват на обученията и изпитите, както и условията и реда за тяхното провеждане (чл. 123г, ал. 19 КСО).
5. Намаляване на таксите и удръжките
Освен инвестиционните резултати, постигнати при управлението на активите на пенсионните фондове и подфондовете, важно значение за нарастването на средства по индивидуалните партиди на участниците във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване имат и таксите и удръжките, които осигурените лица заплащат на пенсионноосигурителните дружества. С последните изменения и допълнения в КСО е предвидено плавно намаляване в рамките на 10-годишен период (от 2027 г. до 2036 г. включително) на събираните задължителни такси по чл. 201 КСО за осъществяване на дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване и за управление на пенсионните фондове и подфондовете в тях.
На първо място е установено стъпаловидно годишно намаляване на удръжката от всяка осигурителна вноска, която от 3,75 на сто през 2026 г. следва да достигне 2,10 на сто през 2036 г.
На следващо място е предвидено намаляване и на инвестиционната такса, която има най-съществено влияние върху размера на натрупаните в индивидуалните партиди средства. При задължителните пенсионни фондове понастоящем тя се удържа независимо от постигнатия инвестиционен резултат, като се изчислява върху стойността на нетните активи на фонда в зависимост от периода, през който са били управлявани. С измененията в чл. 201, ал. 1, т. 2 КСО, считано от 2027 г., се въвежда двукомпонентна такса, първата част от която съставлява процент от управляваните активи на фонда/подфонда, а втората част е процент от постигнатия инвестиционен резултат.
Първият компонент се определя въз основа на стойността на нетните активи на ППФ и на подфондовете в УПФ в зависимост от периода, през който те са били управлявани от пенсионноосигурителното дружество. Предвижда се стойността на този компонент да намалява плавно в рамките на десетгодишен период. Вторият компонент се изчислява въз основа на дохода, реализиран от инвестирането на средствата на ППФ и на подфондовете в УПФ, като тежестта му се увеличава плавно в рамките на същия десетгодишен период. Размерите на двата компонента са диференцирани в зависимост от инвестиционния профил на подфондовете в УПФ и на ППФ, различните разходи за по-активно управление на инвестициите и свързания с тях риск.
Сравнително дългият период за намаляване на таксите и удръжките, събирани от пенсионноосигурителните дружества, се мотивира с целта да се избегнат резки колебания в постъпленията и по-добро планиране на разходите на дружествата и за запазване както на тяхната финансова стабилност, така и на системата за допълнително пенсионно осигуряване като цяло.
II. Нови моменти във фазата на изплащане на натрупаните средства
……………………………
Любомира ЯЗАДЖИЕВА, директор на Дирекция „Пенсии“ в ЦУ на НОИ
! Пълният текст на коментара е достъпен в печатното/електронното списание „Труд и право “ и компютърният информационен продукт “ЕПИ Труд и социално осигуряване”
