Актуални условия за придобиване право на пенсия през 2026 година

Списание „Труд и право“, 2026 г., бр. 3

Пенсията е периодично парично плащане, което се полага при определени законови предпоставки (навършена изискуема възраст, придобит осигурителен стаж или определена трайно намалена неработоспособност) и се изплаща от Националния осигурителен институт.
В следващите редове ще разгледаме актуалните условия и параметри за пенсиониране в България през 2026 година, както и изискванията за зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски.

I. УСЛОВИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВО НА ПЕНСИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ ПРЕЗ 2026 ГОДИНА

1. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за лица, работещи при условията на трета категория труд

Пенсията за осигурителен стаж и възраст, която се отпуска по условията на трета категория труд, е така наречената „основна“ пенсия, като от нея се ползва най-широк кръг лица, които полагат изцяло или предимно труд при условията на трета категория. Условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за тези лица са регламентирани в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

За да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2026 година по посочената разпоредба:

жените трябва да имат навършена минимална пенсионна възраст 62 години и 6 месеца и придобит осигурителен стаж не по-малко от 36 години и 10 месеца;
мъжете трябва да имат навършена възраст 64 години и 9 месеца и придобит осигурителен стаж не по-малко от 39 години и 10 месеца.

Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се поражда от момента, в който едновременно бъдат изпълнени условията за навършена възраст и придобит осигурителен стаж.

Ежегодното нарастване на изискуемата възраст продължава и през следващите календарни години до достигане на 65-годишна възраст за жените през 2037 г. и 65-годишна възраст за мъжете през 2029 г.

Изискуемата продължителност на осигурителния стаж също нараства през следващите календарни години до достигане на 37 години осигурителен стаж за жените през 2027 г. и 40 години осигурителен стаж за мъжете също през 2027 година.

В случай че лицата не са придобили изискуемия за право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО осигурителен стаж, осигурителното законодателство предвижда възможност за пенсиониране при по-малка продължителност на осигурителния стаж, но при по-висока изискуема възраст. Отпускането на така наречената пенсия за осигурителен стаж и възраст при непълен стаж е регламентирано с разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, съгласно която е достатъчно лицето да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж и да е навършило необходимата по-висока възраст.

По посочената разпоредба през 2026 г. жените и мъжете придобиват право на пенсия по разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО при навършена възраст 67 години и придобит осигурителен стаж не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.

Наличието на дeйcтвитeлeн осигурителен cтaж e определящо зa oтпycĸaнeтo нa пeнcиите зa ocигypитeлeн cтaж и възpacт пo чл. 68, aл. 3 oт KCO. Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО, „действителният стаж“ представлява действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Нормата на чл. 68а, ал. 1 от КСО създава възможност отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер (ранно пенсиониране). Това означава, че осигуреното лице може да се пенсионира преди да е навършило общата пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, ако отговаря на определени условия.

Съгласно посочената норма лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Намалението е регламентирано с текста на чл. 70, ал. 14 от КСО, съгласно който размерът на пенсията по чл. 68а е намален с 0,4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 от КСО, включително непълен. Например при отпускане на пенсия на основание чл. 68а от КСО с 12 месеца по-рано от навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, размерът на същата ще бъде намалена с 4,8 на сто.

Намален размер пожизнено означава, че след като веднъж се е възползвало от правната възможност по чл. 68а от КСО и е упражнило правото си на пенсия в намален размер, лицето няма право да поиска отпускане на пенсия в пълен размер, когато навърши общата пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, т.е. ще получава пенсия в намален размер пожизнено, както и не се отпуска друг вид пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсията по чл. 68а от КСО се преизчислява и осъвременява по същите правила, предвидени за останалите трудови пенсии, но размерът на намалението в проценти не се променя, което е регламентирано с разпоредбата на чл. 68а, ал. 3 от КСО. Това означава, че при преизчисляване/осъвременяване на пенсията, отпусната на основание чл. 68а, ал. 1 от КСО, новият размер на пенсията се изчислява от размера, определен без намаление при отпускането ѝ, след което се прилага процентът на намаление, определен съгласно чл. 70, ал. 14 от КСО, който не се променя.

Началната дата, от която се отпуска този вид пенсия, е датата на заявлението. Общото правило на чл. 94, ал. 1 от КСО за отпускане на пенсията от датата на придобиване на правото при подадено заявление в 2-месечен срок от тази дата е неприложимо за пенсиите по чл. 68а от КСО. Те винаги се отпускат от датата на заявлението.

Съгласно чл. 105, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване правото на пенсия не се погасява по давност. Това означава, че след като веднъж са възникнали предпоставките за придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то може да се упражни (т.е. да бъдат подадени документи за получаване на пенсия до съответното териториално поделение на НОИ), когато лицето пожелае. Няма пречка лицето да продължи да работи без да е упражнило правото си на пенсия, като в този случай изискуемата се възраст за лицето и изискуемият се осигурителен стаж не се увеличават.

2. Придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при специални условия и за кои лица се отнасят те

Изключение от общия принцип за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст (по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО) осигурителният кодекс прави и за следните категории лица, включени в обхвата на чл. 69 от КСО:

военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на РепубликаБългария и резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (чл. 69, ал. 1 от КСО);
държавните служители по Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (чл. 69, ал. 2 от КСО);
държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги (чл. 69, ал. 2 от КСО);
държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията (чл. 69, ал. 2 от КСО);
държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт почл. 391 от Закона за съдебната власт (чл. 69, ал. 2 от КСО);
следователите и младшите следователите с положен стаж на тези длъжности до 09.08.2016 г. (чл. 69, ал. 2 от КСО в редакцията ѝ до 09.08.2016 г.);
държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (чл. 69, ал. 3 от КСО);
лицата по ал. 1, 2 и 3 на чл. 69 КСО, които са служили на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав (чл. 69, ал. 4 от КСО);
държавните служители от Държавна агенция „Разузнаване“ (чл. 69, ал. 5 от КСО);
офицерите и сержантите от „Национална служба за охрана“ (чл. 69, ал. 5а от КСО);
служителите в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи (чл. 69, ал. 6 от КСО);
служителите на длъжност “водолаз” в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи (чл. 69, ал. 7 от КСО).

Военнослужещитеот 1 януари 2026 г. придобиват право на пенсия при навършване на възраст 54 години и 6 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети или 18 години действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и/или като резервисти на активна служба и/или срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (по чл. 69, ал. 1 от КСО).

Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, по Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (до 05.10.2023 г. включително) и по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията (от 06.10.2023 г.), държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, а така също и следователите и младши следователите с положен осигурителен стаж на тези длъжности до 09.08.2016 г., придобиват право на пенсия от 1 януари 2026 г. при навършване на възраст 54 години и 6 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети (18 години) действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи за времето до 9 август 2016 г. (по чл. 69, ал. 2 от КСО).

Държавните служители от Държавна агенция “Национална сигурност” придобиват право на пенсия от 1 януари 2026 г. при навършване на възраст 54 години и 6 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети (18 години) действително изслужени по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, на военна служба или по законите по чл. 69, ал. 2 от КСО (по чл. 69, ал. 3 от КСО).

Лицата, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав по чл. 69, ал. 1, 2 и 3 от КСО, придобиват право на пенсия от 1 януари 2026 г. при навършване на възраст 44 години и 6 месеца и 15 години на тези длъжности (по чл. 69, ал. 4 от КСО).

Държавните служители от Държавна агенция “Разузнаване” придобиват право на пенсия от 1 януари 2026 г. при навършване на възраст 54 години и 6 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети (18 години) действително изслужени по Закона за Държавна агенция “Разузнаване”, на военна служба или по законите по чл. 69, ал. 1, 2 и 3 от КСО (по чл. 69, ал. 5 от КСО).

При преценка правото на пенсия се отчита, че Държавна агенция „Разузнаване“ е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Националната разузнавателна служба.

Офицерите и сержантите от Национална служба по охрана придобиват право на пенсия от 1 януари 2026 г. при навършване на възраст 54 години и 6 месеца при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети (18 години) действително изслужени по Закона за Националната служба за охрана, на военна служба или по законите, постановени в чл. 69, ал. 1, 2 и 3 от КСО (по чл. 69, ал. 5а от КСО).

Служителите в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия от 1 януари 2026 г. при навършване на възраст 54 години и 6 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети (18 години) действително изслужени в системата на гражданска защита (по чл. 69, ал. 6 от КСО).

Служителите на длъжност “водолаз” в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия от 1 януари 2026 г. при навършване на възраст 44 години и 6 месеца и 15 години на длъжност “водолаз” в тази дирекция (по чл. 69, ал. 7 от КСО).

Осигурителният стаж за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО се зачита при взаимно допълване, а осигурителният стаж по чл. 69, ал. 4 и 7 от КСО може да допълва осигурителния стаж по чл. 69, ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО.

Право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1-9 от КСО имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по чл. 69, ал. 1-3, 5 и 5а от КСО, лицата, които са били на длъжностите по чл. 69, ал. 4 и 7 от КСО, и служителите, които са извършвали дейностите по чл. 69, ал. 6 от КСО.

ВАЖНО: С параграф 43, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата, , обн., ДВ., бл. 16 от 10.02.2026 година, са направени промени в чл. 69, ал. 2 от КСО, където думите „държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията“ са заличени.

Член 69 от КСО урежда правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на служители в специални категории труд, които имат възможност да се пенсионират по-рано (на по-ниска възраст и с по-малък стаж) в сравнение с общия ред по чл. 68 от КСО.

Алинея 2 на чл. 69 от КСО конкретно включва една категория – „държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията“ – за които се признава право на ранна пенсия според правилата на чл. 69 от КСО. След промяната от 10.02.2026 г. се премахва правното основание тези лица да бъдат третирани като специална категория по тази алинея.

Ако към датата на влизане в сила на цитираната промяна в чл. 69, ал. 2 от КСО лице е придобило право на пенсия, това право се запазва. Но ако право още не е било придобито – ще се прилагат новите условия.

3. Придобиване право на пенсия от балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации

От 1 януари 2026 г. лицата, които имат осигурителен стаж 25 години на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 44 години и 6 месеца (чл. 69а от КСО).

Културни организации по смисъла на чл. 69а от КСО са организациите, вписани в регистъра, регламентиран в чл. 14, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), както и всяка друга структура (на основание § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗЗРК), чийто статут на културна организация е удостоверен от Министерство на културата.

За категоризирането на труда на работещите при тези условия на труд осигурителният стаж до 31 декември 1999 г. включително, положен на длъжности “балерини”, “балетисти”, „балерини солисти“ и „балетисти солисти”, се зачита по условията на първа категория труд (по т. 66к от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране). При изчисляване на размера на пенсията този осигурителен стаж от първа категория труд се превръща, като 3 години осигурителен стаж се зачитат за 5 години осигурителен стаж от трета категория труд.

От 1 януари 2000 г. до 31 декември 2010 г. осигурителният стаж на длъжност “балерина”, “балетист” или “танцьор” в културни организации е от втора категория труд по чл. 2, т. 42 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и се превръща като 4 години се зачитат за 5 години осигурителен стаж от трета категория труд.

От 1 януари 2011 г. трудът на този кръг лица е от трета категория (отменен е чл. 2, т. 42 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране), но от същата дата се създадена разпоредбата на чл. 69а от КСО за ранно пенсиониране при придобити 25 години осигурителен стаж на длъжност “балерина”, “балетист” или “танцьор” в културни организации.

От 5 август 2011 г. при изчисляване на размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж по чл. 69а се превръща като 4 години се зачитат за 5 години осигурителен стаж от трета категория.

Независимо от превръщането на стажа, за определяне на размер на пенсията, осигурителният стаж, положен на длъжност „балерина”, “балетист” или “танцьор“ в културни организации е от трета категория труд.

4. Придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от лица, работили при тежки и вредни условия на труд (чл. 69б от КСО)

Категориите труд са определени в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП, в сила от 01.01.2000 г. и са задължителни за всички работодатели, които осъществяват производства и дейности и имат назначени лица, чиито длъжности, производства, работни места и професии са обхванати с тези нормативни актове. В текста на всяка разпоредба са определени конкретните изискванията, съобразно които дадена длъжност или професия се причислява към съответната категория труд.

За лицата, чиито труд попада в обхвата на първа и/или втора категория труд, има две пенсионни схеми:

Пенсии от професионалните пенсионни фондове (чл. 168 от КСО)

Осигурените лица в професионален пенсионен фонд, които не са избрали да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (първи стълб), имат право на срочна професионална пенсия, изплащана от професионалните пенсионни фондове, ако са изпълнени следните условия:

имат най-малко 10 години осигурителен стаж при първа категория труд, положен след 31.12.1999 г. и все още имат 10 години преди да достигнат пенсионна възраст, която е изискуема за пенсиониране на лицата, работили в условията на трета категория труд;
имат най-малко 15 години осигуряване от втора категория труд или сумарно първа и втора категория на труд след 31.12.1999 г. и все още имат 5 години, преди да достигнат пенсионната възраст за пенсиониране на лицата, работили в условията на трета категория труд.

Срочната професионална пенсия се изплаща, докато лицето навърши пенсионната си възраст, изискуема за трета категория труд.

Пенсия от фонд „Пенсии“ (Първи стълб)

Ако лицата не са придобили право на пенсия, плащана от професионален пенсионен фонд, или са избрали да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (първи стълб), те имат право на пожизнена пенсия, изплащана от Националния осигурителен институт при следните условия за 2026 година:

Лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия през 2026 година при навършена възраст 51 години и 4 месеца за жените и 54 години и 6 месеца за мъжете и наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.
Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия през 2026 година при навършена възраст 56 години и 4 месеца за жените и 59 години и 6 месеца за мъжете и наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.

За преценяване правото на пенсия по условията на втора категория труд, осигурителният стаж от първа категория труд може да допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.

Когато лицата, работещи при условията на първа и/или втора категория труд, които не са придобили право на срочна ранна пенсия от Професионален пенсионен фонд, поискат да им бъде отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване, едновременно със заявлението за отпускане на пенсия те подават и заявление по обр. УП-23, с което искат средствата по индивидуалната им партида в Професионален пенсионен фонд да се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Заявлението за прехвърляне на средствата се подава чрез териториалното поделение на НОИ до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо пенсионноосигурителния фонд, в който лицето е осигурено, едновременно с подаването на заявлението за отпускане на пенсия от държавното обществено осигуряване. В седемдневен срок от отпускане на пенсията териториалното поделение на НОИ изпраща заявлението на лицето до пенсионноосигурителното дружество, освен ако до тази дата лицето не е променило осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване по реда на чл. 4в от КСО. В тези случаи пенсионноосигурителното дружество превежда средствата във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване в едномесечен срок от получаване на заявлението. Когато в индивидуалната партида няма натрупани средства, пенсионноосигурителното дружество уведомява НОИ за това.

Заявление обр. УП-23 се подава лично или от лице, упълномощено с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа, което се представя заедно със заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от държавното обществено осигуряване.

С разпоредбата на чл. 4в от КСО е създадена правна възможност за лицата да упражнят правото си на еднократен изборза промяна на осигуряването си от Професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. По този начин те упражняват избора си за вида на пенсията, която ще получават, а именно – пенсия в пълен размер от държавното обществено осигуряване, определена на разходопокривен принцип, или срочна пенсия за ранно пенсиониране от Професионален пенсионен фонд. Последната се определя на капиталопокривен принцип, съобразно натрупаните средства в индивидуалната партида на лицето. Придобилите право на срочна пенсия от Професионален пенсионен фонд могат да се възползват от правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст от държавното обществено осигуряване само при условие, че преди това са избрали да променят осигуряването си от Професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.

5. Придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от учителите

Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на учителите е регламентирано в чл. 69в от КСО.

От 1 януари 2026 г. осигурените на учителски длъжности лица придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 59 години и 6 месеца от жените и 61 години и 9 месеца от мъжете, при условие че имат учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете.

С чл. 19, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е дадено легално определение на понятието учителски стаж – това е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения.

Учебни и възпитателни заведения по смисъла на тази разпоредба са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета, действал до 01.08.2016 година, или по действащия от същата дата Закон за предучилищното и училищното образование. Учителските и възпитателски длъжности, съгласно чл. 227, ал. 2 от Закона за училищното и предучилищното образование са: “учител”, “старши учител”, “главен учител”, “възпитател”, “старши възпитател”, “главен възпитател”.

За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа.

Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността “учител” или “възпитател”, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа.

На лицата, които са подали заявления за пенсия и са изпълнили горепосочените условия за навършена възраст и придобит учителски стаж, се отпуска срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по общия ред за изчисляване на пенсия за осигурителен стаж и възраст и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по условията на трета категория труд.

На лицата, които са придобили право на ранно пенсиониране като учители, но се пенсионират по разпоредбата на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО за масовата трета категория труд, се изплаща пенсия в пълен размер от фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер на 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване на право на ранно пенсиониране като учител до датата на пенсионирането.

II. ЗАЧИТАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ СЪС ЗАПЛАЩАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ

Зачитането на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски е уредено с разпоредбата на чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

На основание чл. 9а, ал. 1 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски за сметка на лицето, се зачита:

1. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност;

2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“.

От посочената разпоредба биха могли да се възползват лицата, завършили висше или полувисше образование във всички форми на обучение (редовна, задочна, дистанционна и др.) или придобили образователна и научна степен „доктор“. Допустимият период, за който е възможно внасяне на осигурителни вноски е ограничен единствено от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, като за времето, през което лицето е осигурено на друго основание, т.е. има осигурителен стаж, който се зачита на друго основание, не се следва внасяне на осигурителни вноски.

Съгласно чл. 9а, ал. 4 от КСО внасянето на осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 1 от КСО се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредба, издадена от министъра на финансите. Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд “Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Предвид минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, който считано от 1 април 2025 г. е 1077 лв., както и с оглед размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 01.01.1960 г. – 19,8 на сто, размерът на осигурителната вноска по чл. 9а, ал. 4 от КСО е 213,25 лв. (1077 лв. х 19,8 на сто), който размер е за един месец осигурителен стаж.

С разпоредбата на чл. 7 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., се регламентира, че до приемането на ЗБДОО за 2026 г. приходите се събират и разходите се извършват съгласно действащите към 31.12.2025 г. размери, база, механизми, процедури, критерии или други относими показатели, параметри, ограничения, минимални/максимални размери на определени показатели, свързани с осигурителните вноски, пенсиите, обезщетенията и други осигурителни плащания, и в съответствие с останалата приложима нормативна база.

Запазването на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, както и запазването на размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 01.01.1960 г. – 19,8 на сто, води до запазване и на размера на осигурителната вноска по чл. 9а, ал. 4 от КСО.

На основание чл. 12 и чл. 13, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, размерът на вноската, превалутиран в евро по общото математическо правило, за един месец осигурителен стаж е 109,03 евро (550,66 евро. х 19,8 на сто), когато същата бъде внесена след 1 януари 2026 г.

Редът, по който се внасят осигурителните вноски за периода на обучение е описан в Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. На основание нормата на чл. 2, ал. 7 от цитираната наредба лицата, които внасят осигурителни вноски по чл. 9а от КСО, подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) декларация образец № 8. В декларацията се вписват имената по документ за самоличност, единният граждански номер, личен номер, личен номер на чужденец (служебен номер) и сумата на вноските.

Внасянето на осигурителни вноски се извършва по банкова сметка на НАП.

Времето на обучение, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО, се зачита при пенсиониране за осигурителен стаж от трета категория труд. Установява се с удостоверение по утвърден от управителя на НОИ образец – УП-16, което се издава от териториално поделение на НОИ въз основа на информацията, получена по служебен път от НАП за внесените осигурителни вноски. За издаване на удостоверение обр. УП-16 се представя диплома за завършено висше или полувисше образование и документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ срока на обучението – уверение или удостоверение. Последното се представя в случай че се закупува целият срок на обучение, тъй като в дипломите липсват конкретни дати за начало и край на обучението.

За улеснение на гражданите на официалната интернет-страница на НОИ (www.nssi.bg), в раздел „Формуляри“ – „Примерни образци“, е поместен обр. З-3 – Заявление за издаване на Удостоверение за внесени осигурителни вноски за осигурителен стаж (УП-16).

Заплащането на осигурителни вноски за периодите на обучение могат да бъдат направени по всяко време без оглед на възрастта на лицето за целия период на обучение или за част от него, наведнъж или на няколко пъти.

Друга възможност, разписана в разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО, е да се направят осигурителни вноски за недостигащия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред, но за не повече от 5 години. Тази опция може да се ползва от лицата, навършили общата възраст за пенсиониране по условията на трета категория труд. В заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по разпоредбата на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, подадено до съответното териториално поделение на НОИ, лицето вписва желанието си да заплати осигурителни вноски за недостигащия осигурителен стаж. Пенсионният орган извършва преценка точно колко осигурителен стаж не достига на лицето за придобиване право на пенсия и го уведомява писмено за неговия размер, за сумата на дължимите осигурителни вноски и за реда за внасянето им. Когато са заплатени осигурителни вноски за недостигащ стаж, правото на пенсия възниква от датата на заявлението за отпускане на пенсия. Времето, за което са внесени осигурителни вноски на това основание, се зачита за осигурителен стаж от трета категория само във връзка с придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Това време се установява въз основа на данните за внесените осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ.

Следва да се има предвид, че когато са внесени осигурителни вноски за периоди на обучение, по-малки от 5 години, лицето има право да внесе осигурителни вноски като ползва посочената втора възможност до допълване на петте години.

Елка АТАНАСОВА, началник на отдел „Методология на отпускане на пенсиите” в Дирекция „Пенсии” в ЦУ на НОИ

Етикети: пенсии 2026 пенсия право на пенсия