Правни въпроси на защитата на потребителя при преминаване от лева към евро с акцент върху потребителските заеми

Списание „Търговско и облигационно право“, 2026 г., бр. 2

1. Въведение

Присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. е не само икономически, но и правен процес. За обикновения гражданин най-осезаемо е превалутирането на спестяванията, цените и заемите. Потребителските кредити поставят редица въпроси за защита на правата на длъжниците и за прозрачността на финансовите институции.

Законодателят поставя на челно място принципа на защита на потребителя. Член 7 от Закона за въвеждане на еврото в Република България[1] закрепва правното положение, че
„превалутирането на цените и другите стойности от левове в евро не може да води до поставяне на потребителите във финансово по-неблагоприятно положение, отколкото биха били, ако еврото не е въведено като парична единица на Република България, в съответствие с приложимите актове на Европейския съюз в областта на защитата на потребителите. Въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори“.

Този принцип е всеобщ и важи както за цените на стоките, така и за банковите кредити – такси, разходи, размер на кредита и на вноските. Ако има някаква промяна, тя не би следвало да се намира в причинно-следствена връзка със самото превалутиране на кредитите, а само с обосновани обективни икономически фактори.

Законовият принцип има не само декларативно, но и непосредствено правно и практическо значение. Неговото нарушаване води до нищожност на действията, с които банката едностранно и необосновано увеличава размера на вноски, лихви или въвежда увеличени такси, които утежняват финансовото състояние на потребителите. Потребителите разполагат както с възможността да сезират БНБ и Комисията за защита на потребителите, така и с възможността да релевират по съдебен ред противоправните действия на банката като предявят установителен иск за действителния размер на кредита, лихвите и вноските.

2. Законова рамка

Законовата регулация на процеса на преминаване към евро се намира в Закона за въвеждане на еврото в Република България. В чл. 5 от него се фиксира официалният курс – 1,95583 лв. за 1 евро, а членове 7-9 задължават търговците и банките да обявяват цените и задълженията едновременно в лева и евро в преходния период. Законът предвижда санкции за спекулативни практики и необосновано увеличение на цените – чл. 20 – чл. 25.

Наред с общия закон за въвеждане на еврото, допълнения и изменения настъпиха и в специалния Закон за потребителския кредит[2]. Според неговия чл. 3, ал. 4 разпоредбите на закона се прилагат за договори за потребителски кредити, които не са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот и които се предоставят за ремонт на недвижим имот, с общ размер на кредита, по-голям от 75 000 евро или равностойността им в друга валута по курса на Българската народна банка към датата на сключване на договора.

Законовата рамка на защита на потребителите се изгражда и в съответствие с правото на Европейския съюз, което е намерило израз в:
– Регламент (ЕО) № 974/98 – относно превалутирането на националната валута в евро[3];
– Рeгламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997 година относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еврото (консолидирана версия)[4];
– Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите; в нея се съдържат гаранции за правото на ясна информация при преминаването на лева в евро и забраната за скрити такси на банките[5];
– Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредит. Тя изисква банката да спазва прозрачност при определяне на условията на кредита и да се осигури защита на потребителите срещу нелоялни клаузи[6].

3. Превалутиране на потребителски заеми

Законодателството ни е приело системата на автоматично превалутиране. Всички кредити в лева се считат за кредити в евро по фиксирания курс, без нужда от анекс към договора. Според чл. 12, ал. 1 в съответствие счл. 4 от Регламент (EО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. А според алинея втора на същия член официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането. Но в съответствие с чл. 45 от Регламент (EО) 1103/97, в чл. 12 получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване:

1. когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен;
2. когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

Изключение от правилото на чл. 12, ал. 1 относно знака след десетичната запетая, на базата на който се извършва закръгляването, се допуска само когато този или друг закон или правен акт на Европейския съюз предвиждат закръгляването да се извършва до знак след десетичната запетая, различен от посочения в ал. 1 – чл. 13, ал. 2 от Закона за преминаване на лева в евро в Р България.

4. Проблемите при автоматичното превалутиране

Законът за въвеждане на еврото в Р България предвижда автоматично превалутиране на всички задължения в лева по фиксирания курс. На пръв поглед това изглежда като гаранция за правна сигурност. Въпросът обаче е дали автоматичното превалутиране не нарушава принципа на свободата на договаряне (чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Договорът е двустранен акт между банката и потребителя, а превалутирането се извършва едностранно от държавата. Това поражда въпроса: доколко е допустимо държавата да променя съдържанието на частноправни договори без съгласието на страните? Очакваният отговор е, че разпоредбите за смяната на валутата имат императивен характер и заместват по право клаузите, в които цената на стоката или услугата е уговорена в лева.

Превалутирането води до дробни стойности. Това поражда въпроса как да се закръгляват вноските – винаги в полза на клиента или според банковата практика? Законът държи на интересите на потребителите и затова закръгляването на сумите става в тяхна полза. Ако е в ущърб на потребителя, то може да се окаже нарушение на принципа на добросъвестност и да бъде атакувано като неравноправна клауза.

Фиксираните лихви остават непроменени, но при плаващи лихви се прилага нов референтен индекс. Последният не може да води до по-висок процент от предишния. Според чл. 44, ал. 3 от Закона за преминаване към евро в Р България към датата на въвеждане на еврото в Република България новият лихвен процент, приложим по договори за кредит с променлив лихвен процент, не може да е по-висок от размера на лихвения процент по тях преди датата на въвеждане на еврото. При договор за кредит, в който е договорен фиксиран лихвен процент, към датата на въвеждане на еврото в Република България лихвеният процент остава такъв, какъвто е бил договорен преди датата на въвеждане на еврото – изрично чл. 44, ал. 4 от Закона за преминаване на лева в евро в Р България.

Например заем от 20 000 лв. става 10 225,84 евро. Месечна вноска от 500 лв. – 255,65 евро.

При фиксирани лихви проблем няма – процентът остава същият. Но при плаващи лихви възниква въпросът за замяната на националния индекс (например SOFIBOR) с европейския EURIBOR. Това може да доведе до по-високи лихви. Юридическият проблем е дали подобна промяна представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), ако води до значително неблагоприятно положение за потребителя. Тепърва съдебната практика ще се сблъсква с посочения проблем.

Обезпеченията – ипотеките и гаранциите се превалутират без промяна на стойността. Ипотеките се превалутират автоматично, но оценката на имота в евро може да се промени. Ако цената на недвижимите имоти спадне, банката може да поиска допълнителни обезпечения. Това поставя въпроса дали подобно искане е допустимо, след като задължението вече е превалутирано по закон. Тук действа принципът на стабилност на договора и интересът на кредитора да защити вземането си. Какви биха били последиците, ако потребителят не разполага с друго обезпечение?

5. Защита на потребителите

Въпросът за защитата на потребителите е един от основните проблеми на правната уредба в Европейския съюз. Когато една държава членка влиза в еврозоната, този въпрос става жизненоважен за населението ѝ и затова пропагандата на еврото у нас се свързва преди всичко с уредбата на мерки за защита.[7] Правната защита на потребителите при преминаването към евро е ключова за доверието в процеса. Законът за въвеждане на еврото и европейските директиви създават стабилна рамка, но ефективността зависи от реалния контрол и информираността на гражданите. Потребителските кредити са особено чувствителни, защото засягат дългосрочни финансови ангажименти. Затова институциите трябва да гарантират, че преходът няма да доведе до скрити разходи или неравнопоставеност между кредитор и длъжник.

Според мен най-важното правило, свързано със защитата на потребителите, представлява правилото за автоматичното превалутиране на стойността на кредитите, лихвите, вноските и таксите от левове в евро. Това позволява на всеки потребител да направи сам изчисленията и да сигнализира банката за неправилно изчисляване. В съответствие с чл. 3 от Регламент (EО) № 1103/97на Съвета от 17 юни 1997 г. относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждане на еврото, „въвеждането на еврото няма за последица промяна на никой от сроковете в правен инструмент или освобождаване от задължение или изпълнение съгласно който и да е правен инструмент, нито дава право на страна едностранно да измени или прекрати такъв инструмент. Тази алинея се прилага, без да се засяга договореното между страните“. Според мен това е най-важното правило за защита на потребителите, защото лишава банките от възможността да използват преминаването на лева в евро с цел да засегнат неблагоприятно интересите на кредитополучателите. Освен това, дори банката да е забравила да отбележи сумите по кредита в евро, по силата чл. 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) 974/98 позоваванията в правните инструменти на лева без посочване на стойността се считат за позовавания на еврото. Следователно законът въвежда една необорима презумпция.

На следващо място, защитата на потребителите в периода на преминаване на лева в евро се проявява в прозрачността на процеса. Тя намира израз в задължителността на двойното обявяване на цените и на сумите по договорите.

Тясно свързана с този процес е информираността на обществото. Националният план за въвеждане на еврото предвиждаше кампании за разясняване на правата на гражданите. Друг е въпросът как на практика се реализира изискването всички граждани да бъдат уведомени за ползите и рисковете при преминаване на лева в евро и отражението му върху текущите им финансови дела. Основно информирането протича през средствата за масово осведомяване, но, за съжаление, тяхната активност не беше достатъчна.

По-нататък защитата на потребителите се проявява в усилията на държавните органи да предотвратят злоупотреби. Това става, като законът забранява въвеждането на нови такси, свързани с превалутирането и предоставя на потребителите право на жалба. При спор с банките потребителите могат да се обърнат към БНБ или Комисията за защита на потребителите, т.е. да използват административен път за защита на своите права. Всеки гражданин може да подава сигнал до компетентния орган – в областта на потребителските кредити това е БНБ, в която правомощията по контрол на нарушенията се упражняват от подуправител. Съгласно чл. 56, ал.1 от Закона за преминаване в евро в Р България всяко лице има право да подаде сигнал за нарушения по тозизакондо компетентния орган. Всички държавни органи са длъжни да оказват съдействие на компетентния орган и да предоставят при поискване информация – чл. 56, ал. 2 от същия закон.[8]

Предвидени са и административни нарушения, за които на банката може да се наложи административно-наказателна отговорност.

Гаранция за защита на кредитополучателите е императивното правило на Закона за потребителския кредит, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България – чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит.

6. Какви са потенциалните проблеми, които възникват при установяване на еврото в българската платежна система?

На първо място, кредитополучателите могат да бъдат засегнати неблагоприятно при закръгляване на сумите по техните вноски. При дългосрочни кредити то може да доведе до натрупване на значителна сума. Закръгляването трябва да бъде винаги в полза на потребителя. Ако не е, защитата на потребителя може да се осъществява по исков ред, включително чрез предявяване на колективни искове.

На второ място, кредитополучателите могат да бъдат застрашени от скритото увеличение на такси, въпреки забраната на закона и контрола, който държавата е длъжна да упражнява.

На трето място, защитата на потребителите може да пострада от информационен дефицит. Липсата на навременна информация може да доведе до масови жалби и недоверие, а бездействието и неадекватните мерки на компетентните държавни органи могат да откажат потребителя от желанието му да търси защита на правата си.

На четвърто място, не трябва да се подценява проблемът с лихвените проценти при прехода от лихви в лева към лихви в евро. Макар законът да гарантира непроменен процент, в бъдеще банките могат да променят референтния индекс (например от SOFIBOR към EURIBOR). Това може да доведе до по-високи лихви при плаващи кредити. В тази връзка не са изключени правни спорове. Заемополучателят може да твърди, че промяната нарушава принципа на предвидимост и добросъвестност по чл. 63 ЗЗД.

На пето място, съществува валутен риск и риск от инфлация. Въпреки фиксирания курс, заемополучателят ще бъде изложен на еврозонова инфлация, която може да оскъпи реалната стойност на кредита. Възможно е да възникнат спорове, произтичащи от „неравноправни клаузи“, ако банките използват инфлацията като основание за нови такси.

На шесто място, интересите на потребителите могат да бъдат засегнати от анекси и допълнителни клаузи, инициирани от банките. Макар законът да предвижда автоматично превалутиране, някои банки могат да изискват подписване на анекси, което да доведе до нови условия. В тези случаи кредитополучателят трябва да се позове на защитата, която националното – българското законодателство му осигурява. За целта той може да предявява искове срещу банката. На тази плоскост от голямо значение е как ще се тълкуват новите клаузи, особено ако те са неравноправни или банката се опита да прехвърли разходите от промяна на договорите на клиентите си.

На седмо място, не трябва да се подценяват и проблемите при обезпеченията. Както се посочи по-горе, ипотеките ще бъдат превалутирани, но оценката на имота може да се промени в евро. Това може да доведе до спор дали обезпечението е достатъчно. Възможен е конфликт между кредитор и длъжник при нова оценка на имота, особено ако цените на недвижимите имоти се променят след въвеждането на еврото.

На осмо място, не е гарантирана появата на информационен дефицит. Ако банките не предоставят достатъчно ясна информация, заемополучателят може да не разбере реалните последици от превалутирането. Това би могло да доведе до масови жалби и колективни искове по Закона за защита на потребителите, тогава когато заемополучателят се сблъска с реалните проблеми. Законът предвижда двойно обявяване на цените и задълженията, но на практика потребителите може да не получат достатъчно ясна информация. Ако банката не предостави нов погасителен план в евро, заемополучателят може да не разбере реалната тежест на кредита си. Това е нарушение на правото на информация по Директива 2011/83/ЕС и може да доведе до административни санкции и съдебни спорове.

7. Сравнителноправен преглед

Изложените опасения от рискове за потребителите при договорите за потребителски кредит не са въображаеми, а вече са се появявали в други държави членки, които преди нас са приели еврото.

Словакия,която прие еврото през 2009, се сблъска със спорове за закръгляване на вноски и за промяна на лихвите при преминаване към EURIBOR.

В Хърватия през 2023 г. потребителите се оплакваха от скрити такси при превалутиране на кредити въпреки законовата забрана. Някои банки начисляваха „технически такси“ за превалутиране на кредити. Това доведе до намеса на регулатора и колективни искове. При ипотеките възникнаха спорове за оценката на недвижимите имоти в евро, особено при спад на цените.[9]

В Гърция през 2001 г. бяха образувани дела за неравноправни клаузи при ипотечни кредити, свързани с промяна на референтния индекс.

Словения през 2007 г. имаше проблеми със закръгляване на сумите по вноските. При превалутиране на кредити и цени се появиха спорове за неблагоприятно закръгляване, особено при дългосрочни заеми. Наблюдаваше се и информационен дефицит, доколкото много граждани не бяха достатъчно информирани за новите условия, което доведе до масови жалби. В Словения се натрупа съдебна практика от дела за неравноправни клаузи, свързани с промяна на лихвени индекси (преминаване от национален към EURIBOR)[10].

Би могло да се направи извод, че бъдещите проблеми за заемополучателите няма да бъдат свързани само с техническото превалутиране, а с дългосрочните ефекти върху лихвите, обезпеченията и инфлацията. През предстоящите месеци ще трябва да се следи внимателно съдебната практика и да се прецени дали националното и европейското право осигуряват достатъчна защита. България трябва да съобрази пропуските и проблемите на другите държави, да си направи изводи от тях, за да предотврати тяхната поява. Необходим е строг контрол от Комисията за защита на потребителите и БНБ, за да се избегнат подобни практики.

Краткото изложение на проблемите в страните, които са заменили националната си валута с евро, показва, че има общи проблеми като закръгляване на сумите по кредитите, промяна на лихвени индекси, въвеждане от банката на скрити такси, поява на информационен дефицит, промяна на оценката на имотите. Анализът на проблемите показва, че макар законът да предвижда защита, реалният риск за потребителите се състои в практическото прилагане и ефективността на контрола. Опитът на Словения и Хърватия показва, че правната рамка сама по себе си не е достатъчна. Необходими са ефективен контрол от институциите, ясна и навременна информация за потребителите, ясна и непротиворечива съдебна практика, която да защитава длъжниците при спорове. Заемополучателите в България могат да се сблъскат със същите проблеми – закръгляване, промяна на лихви, скрити такси, ако институциите не действат активно. За България основното предизвикателство е не толкова законовата рамка, която е ясна, а ефективното прилагане и контрол. Ако институциите не действат активно, заемополучателят може да се сблъска със същите трудности, които вече са наблюдавани в други държави.

7. Юридически проблеми в перспектива

На конституционно ниво възниква въпросът дали автоматичното превалутиране нарушава правото на собственост (чл. 17 КРБ), като променя съдържанието на договорите без съгласие на страните. Преминаването от лева към евро поставя редица правни въпроси, които надхвърлят чисто техническото превалутиране. Основният проблем е балансът между правната сигурност и защитата на потребителя. От една страна, автоматичното превалутиране по фиксирания курс гарантира стабилност и предвидимост. От друга страна, то представлява законова промяна на договорите, която поражда въпроси относно принципа на свободата на договаряне и защитата на частната автономия.

Предстои да се създаде нова практика на ВКС относно превалутирането и закръгляването на сумите в евро.

Очаква се в бъдеще да има колективни искове. Вероятно ще се появят и масови дела срещу банки за скрити такси или неблагоприятни промени в лихвите.

Особено чувствителен е въпросът за лихвените проценти. Замяната на националните индекси с EURIBOR може да доведе до по-високи лихви, което поставя заемополучателите в неблагоприятно положение. Тук възниква риск от неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите и Директива 93/13/ЕИО. Възможно е съдебната практика да се наложи като коректив, както се случи в Словения, където съдилищата разглеждаха дела за промяна на лихвени индекси.

Друг въпрос в бъдеще ще бъде въпросът за закръгляването на суми. Макар да изглежда технически въпрос, той има правни последици. При дългосрочни кредити малки разлики могат да натрупат значителна тежест. Ако закръгляването е системно в ущърб на потребителя, това може да се окаже нарушение на принципа на добросъвестност и да доведе до колективни искове, както показа опитът на Хърватия.

Не на последно място стои информационният дефицит. Законът предвижда двойно обявяване на цените, но практиката показва, че потребителите често не получават достатъчно ясна информация. Това е особено опасно при кредити, където липсата на прозрачност може да доведе до сериозни финансови затруднения. Европейското право поставя акцент върху правото на информация, но неговото прилагане зависи от ефективността на националните институции.

8. Заключение

Анализът на правните проблеми при превалутиране на потребителските заеми показва, че нормативната рамка сама по себе си не е достатъчна. За да се гарантира реална защита на заемополучателя, са необходими конкретни практически мерки:

А. За банките и кредиторите:

• Прозрачност при лихвите: при преминаване от национален индекс към EURIBOR банките трябва да уведомяват клиентите за възможните промени и да предоставят симулации на бъдещи вноски.
• Закръгляване в полза на клиента: при превалутиране на вноски закръгляването следва да бъде винаги в полза на заемополучателя, за да се избегнат спорове.
• Забрана за допълнителни такси: банките не трябва да въвеждат „технически“ или „административни“ такси за превалутиране, както се случи в Хърватия.
• Да предоставят прозрачна информация за промяната на лихвените индекси и да избягват скрити такси.
• Да изготвят нови погасителни планове в евро и да ги предоставят своевременно на клиентите.
• Да се въздържат от искания за допълнителни обезпечения, освен ако това е обосновано от реален риск.

Б. За законодателя и държавните институции

Да се въведат ясни правила за закръгляване на суми, винаги в полза на потребителя.

Да се засили контролът върху банките чрез БНБ и Комисията за защита на потребителите, включително с бързи реакции и санкции при нарушения.

Да се създаде съдебна практика, която да тълкува спорните клаузи и да осигури предвидимост. Необходимо е Върховният касационен съд да изгради ясна практика по споровете за превалутиране, за да се осигури предвидимост и еднакво прилагане на закона.

Държавата трябва да организира широкомащабни кампании, които да обяснят на гражданите как ще се променят заемите им, какво означава EURIBOR.

В. За потребителите

Активно упражняване на права. Заемополучателите трябва да следят внимателно новите си погасителни планове и да подават жалби при нарушения. Да бъдат активни в упражняването на правата си и да подават жалби при всяко съмнение за злоупотреба.

Колективни искове. При системни злоупотреби потребителите могат да се обединяват и да предявяват колективни искове, което увеличава ефективността на защитата.

Правна консултация. Препоръчително е заемополучателите да търсят правна помощ при съмнения за неравноправни клаузи или скрити такси.

Да акцентират на превенцията. Опитът на Словакия, Гърция, Словения и Хърватия показва, че проблемите не са само теоретични, а имат реални последици за потребителите. За България ключът е в превенцията – чрез прозрачност, контрол и информираност. Ако тези мерки бъдат приложени, рискът от бъдещи спорове и неблагоприятни последици за заемополучателите може да бъде значително намален.

Накрая бих искала да направя

А) Обобщение:

Преминаването към еврото е неизбежен процес, който носи ползи, но и рискове. Заемополучателят е особено уязвим, защото кредитът е дългосрочен ангажимент. Затова правната защита трябва да бъде не само формална, но и реална – чрез прозрачност, контрол и съдебна практика. Опитът на Словения и Хърватия показва, че проблемите са предвидими и могат да бъдат избегнати, ако институциите действат активно и потребителите са добре информирани. Следователно България е улеснена, тя има пред себе си примерите на редица държави, които са се намирали в нейното положение и не се налага да открива топлата вода. Все пак бъдещето ще покаже дали има специфични само за нашата страна проблеми и как те ще бъдат успешно решавани.

Б) Предложения за промени:

Независимо от гореописаните мерки, предприети във връзка с преминаване към евро, парламентът възнамерява да въведе и допълнителни средства за защита на потребители, теглили бързи кредити. По принцип държавата взема решителни мерки срещу некоректните практики при отпускане на бързи кредити. Нов проект на Закона за потребителския кредит, внесен за обществено обсъждане, предвижда таван срещу оскъпяването на заемите, който ще защити потребителите от прекомерни разходи. Според новите текстове, които въвеждат европейска директива, максималното оскъпяване на кредит за срок до един месец не може да надвишава 20%. Това означава, че ако потребител изтегли 100 евро, сумата за връщане не може да бъде повече от 120 евро, независимо от таксите и лихвите. Промените целят да пресекат порочната практика на теглене на множество кредити, която води до фалит на хиляди домакинства.

Друг ключов момент в законопроекта е задължението за реална оценка на кредитоспособността. Фирмите за бързи кредити вече няма да могат да отпускат безразборно заеми на хора, които очевидно не могат да ги върнат. Фирмите ще бъдат задължени да проверят какви доходи получава кандидатът и дали обслужва редовно настоящите си задължения. Според експерти в 99% от случаите хора, които имат повече от 3 бързи кредита, не могат да обслужват четвърти или пети.

Що се отнася до ограничението на годишния процент на разходите, който е около 67%, но чрез различни юридически и счетоводни вратички фирмите често достига до 300%, промените в закона предвиждат този процент да падне на 50,75%. Предлага се за кредити до 3 месеца таванът на оскъпяването да бъде фиксиран на не повече от 30%.

Законопроектът въвежда още забрана за определени видове агресивна реклама, както и изискване за по-ясно поднасяне на информацията към потребителите. Целта е да се прекрати практиката със „ситния шрифт“ и скритите клаузи, които често убягват на клиентите.

Проф. д-р Поля ГОЛЕВА
_____
[1] ДВ, бр. 70 от 2024, в сила от 01.01.2026 г.
[2] ДВ, бр. 18 от 2010 г., с последни изменения – ДВ, бр. 70 от 2024 г. и ДВ, бр. 50 от 2025 г.
[3] OB L 139, 11.5.1998 , pp. 1-5.
[4] OB L 162, 19.6.1997 , pp. 1-3.
[5] Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите, OJ L 304, 22.11.2011.
[6] Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредит, OJ L 133, 22.05.2008.
[7] Вж. Минев, Цв. В: e.trudipravo.bg. Законът за въвеждане на еврото в Република България – практически аспекти и предизвикателства пред бизнеса, публикувано на 22.10.2024 в раздел „Търговски сделки“; Иванов, П. Правни аспекти на въвеждането на еврото в България. – В: Юридически преглед, Юридически факултет на УНСС, 2025 (електронно издание); European Commission, Consumer protection in the euro area. Brussels, 2024; БНБ, Национален план за въвеждане на еврото, София, 2025 и др. публикации.
[8] С Постановление № 347 от 29 декември 2025 г. за изменение на Постановление № 426 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (ДВ, бр. 106 от 2014 г.) МС определи годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на лихвения процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка, в сила на 1 януари, съответно на 1 юли, на текущата година и обнародван в „Официален вестник“ на Европейския съюз, плюс 8 процентни пункта.
[9] Horvat, D. Legal challenges of euro introduction in Croatia, Zagreb Journal of Law, 2024.
[10] Kranjc, M. Consumer credit and euro adoption in Slovenia, Ljubljana Law Review, 2008.