Списание „Труд и право“, 2025 г., бр. 12
Съгласно чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
На основание чл. 244, ал. 1, т. 1 КТ е прието Постановление № 243 от 13.11.2025 г. (обн. ДВ, бр. 98 от 18.11.2025 г.) за определяне размера на минималната работна заплата за страната, с което Министерският съвет определя от 01.01.2026 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната 1213 лв. (620,20 eвро) и на минималната часова работна заплата 7,31 лв. (3,74 евро), при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
Постановлението влиза в сила от 01.01.2026 г.
Следва да се има предвид, че 1213 лв. (620,20 eвро) е размерът на минималната месечна работна заплата за пълен работен месец.
С Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на постановлението са изменени и съответните разпоредби на подзаконови нормативни актове, в които възнагражденията са обвързани с минималната работна заплата за страната – чл. 1, ал. 4 от Постановление № 66 на Министерския съвет от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации; Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 и Приложение № 2 към чл. 4 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г.
С § 3 от ПЗР на постановлението е регламентирано, че необходимите средства за изпълнението на постановлението в организациите по § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси се осигуряват в рамките на утвърдените по бюджетите им разходи, а съгласно § 4 до приемането на Националния план за действие по заетостта за 2026 г. субсидираното от държавния бюджет трудово възнаграждение на лицата, наети на минимална работна заплата по насърчителните мерки по чл. 36, ал. 1, чл. 46, чл. 50, чл. 51, ал. 1, чл. 51, ал. 2, чл. 55г и чл. 55д от Закона за насърчаване на заетостта и по програми за заетост по Закона за насърчаване на заетостта, както и за наетите лица с висше образование на длъжности, за заемането на които минималното образователно и квалификационно ниво съгласно НКПД 2011 г. е определено като завършена степен на висше образование по Национална програма „Помощ за пенсиониране”, Национална програма „Мелпомена” и Националната програма за обучение и заетост на хора с трайни увреждания, се определя от 01.01.2026 г. в размер 1213 лв. (620,20 eвро) за пълен работен месец при осемчасов работен ден и 7,31 лв. (3,74 евро) часова работна заплата.
Съгласно мотивите на вносителя минималната работна заплата е най-ниското възнаграждение за положен труд, определено в нормативен акт на правителството и един от основните инструменти за провеждане на подоходната политика. В условията на икономическа среда, изпълнена с предизвикателства и предвид присъединяването на България към еврозоната от 01.01.2026 г., повишаването на размера на минималната работна заплата за 2026 г. ще окаже положително въздействие върху реалните доходи и съответно върху покупателната способност на работниците. Установената практика в България е минималната работна заплата за страната да бъде ежегодно актуализирана в търсенето на адекватно равнище, което отговаря едновременно както на отчетените макроикономически показатели, така и на очакваните макроикономически прогнози. Актуализацията, която се основава на динамичните социално-икономически трансформации, има за цел да регламентира цената на нискоквалифицираната работна престация, като отчита широкопрофилното въздействие на този подоходен показател както по отношение на социалното развитие, така и по отношение на конкурентоспособността на българските предприятия. Липсата на актуализация на минималната заплата би оказала негативно въздействие върху реалните доходи на работниците и върху способността на българския бизнес да прилага успешно моделите на управление в съответствие с икономическото развитие. Тя е инструмент с потенциал да повлияе положително на конкурентоспособността и жизненото равнище, за да се смекчат икономическите и социалните последици, породени от цялостната непредсказуемост на международната среда и инфлационните процеси.
Новият размер на минималната работна заплата от 01.01.2026 г. ще допринесе за повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа, реализиране и задържане на трудовия пазар, за повишаване на жизненото равнище, намаляване на риска от бедност сред работещите и намаляване на подоходното неравенство, както и за стимулиране на вътрешното търсене.
Средногодишно, съотношението между размера на минималната работна заплата от 1213 лв., към средната работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната 2024 г. и първите две тримесечия на текущата 2025 г., е 50%. Ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2026 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с разпоредбите на чл. 244 КТ. При размер от 1213 лв. (620,20 евро) от 01.01.2026 г. минималната работна заплата се увеличава със 136 лв. (69,54 евро), с което е реализиран ръст от 12,6%, спрямо определения от 01.01.2025 г. размер от 1077 лв.
При определяне на размер от 620,20 евро за 2026 г. се съхранява и доразвива националната практика за определяне на размера на минималната работна заплата както по отношение на използваните статистически данни, така и по отношение на целите за прозрачност и прогнозируемост на действащия механизъм.
Необходимите средства за изпълнение на постановлението се осигуряват в рамките на предвидените средства по бюджетите на бюджетните организации. Изплащането на минималната работна заплата в търговските дружества е за сметка на съответните дружества.
Мариана ВАСИЛЕВА, юрист в администрацията на Министерския съвет
