Списание „Търговско и облигационно право“, 2025 г., бр. 11
Цялостен коментар на проблематиката на личния фалит очаквайте в подготвяната нова книга на ИК „Труд и право“ – „Закон за несъстоятелност на физическите лица“ с автори Борислав Ганчев и Стефан Кюркчиев.
Законът за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ) е действащо право, макар и все още да не е възможно да бъдат подавани молби по този закон от длъжниците, тъй като министърът на правосъдието трябва, в 9-месечен срок, да създаде необходимите условия за въвеждането в експлоатация на Регистъра по несъстоятелност в частта относно модула за производствата по несъстоятелност на физическите лица. Този своеобразен vacatio legis на закона, който подобава на законодателни нововъведения от подобен мащаб, следва да се използва пълноценно от теорията и практиката, като чрез анализи и конкретни предложения за тълкуването и прилагането на новия закон се подготви за реалното му въвеждане. Това е целта и на тази статия по темата за неплатежоспособността като основание за отриване на производство по несъстоятелност по ЗНФЛ.
1. Понятие
Фактическият състав за откриване на производство по несъстоятелност по ЗНФЛ задължително включва неплатежоспособността. В чл. 8 от Закона се посочва, че неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати.
Неплатежоспособността е единственото основание за откриване на производство по несъстоятелност по ЗНФЛ. За разлика от уредбата в Търговския закон, където освен неплатежоспособността е предвидена и свръхзадължеността като специална предпоставка за капиталовите търговски дружества (ООД, АД, КДА), тази хипотеза не намира приложение спрямо физическите лица[1].
Неплатежоспособността е обективно основание за откриване на производство по несъстоятелност. Тя представлява фактическо състояние на обективна невъзможност на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения[2]. Според някои автори неплатежоспособността не е просто фактическо, а материалноправно и правнорелевантно състояние на длъжника.[3]
Традиционно неплатежоспособността се характеризира чрез две групи кумулативно изискуеми белези. Първата група касае наличието на определено задължение с конкретни характеристики, а втората – до обективната неспособност за изпълнение на задължението.[4] Този двукомпонентен модел е възприет и при уредбата на неплатежоспособността на физическо лице по Закона за несъстоятелност на физическите лица.
Особеностите на задължението, което съгласно ЗНФЛ може да обуслови състояние на неплатежоспособност, се различават от уредбата, позната от Търговския закон. При личния фалит законодателят поставя две основни изисквания – за минимален размер на неизпълненото парично задължение[5] и за минимален срок на неизпълнение, които липсват в уредбата в Търговския закон.[6]
2. Минимален размер на неизпълненото парично задължение
Един от най-дискусионните въпроси в хода на приемане на Закона за несъстоятелността на физическите лица касаеше изискването за минимален размер на неизпълненото парично задължение. Този елемент от уредбата не представлява второстепенен технически детайл, а напротив – той в значителна степен детерминира приложното поле на производството по несъстоятелност и функционира като регулативен механизъм за достъпа до процедурата и възможността за погасяване на задълженията. Различните законопроекти и предложения варираха значително – от изискване за неизпълнено задължение в размери над три минимални работни заплати, респ. пет и десет, и предвиждане на праг от двадесет и четири. В крайна сметка законодателят възприе решение неплатежоспособност да е налице, когато длъжникът има неизплатени задължения в размер на над десет минимални работни заплати.
Дори отчитайки драстичното увеличение на размера на минималната работна заплата през последните няколко години, приетият праг за възможността за стартиране на производството по несъстоятелност на физическите лица изглежда несъразмерно нисък. В абсолютна стойност той възлиза на приблизително 10 770 лв. Към това следва да се добави и процесуалната пречка, въведена с чл. 31, т. 4 ЗНФЛ – еднократността на производството, тъй като при вече подадена молба, приключила с влязло в сила съдебно решение или прекратяване поради установена недобросъвестност, ново производство не може да бъде открито. Това допълнително подчертава непропорционалността на приетия праг. Ако приемем, че основната идея на производството е до него да се стига и разглеждането му да е оправдано само в изключителни случаи, при този размер на неизпълнено парично задължение целта не изглежда да е постигната. Съображенията за неговата заниженост се подсилват и от предвидените разноски: възнагражденията на синдика възлизат на минимум четири минимални работни заплати при достигане на съответните етапи, посочени в чл. 22, ал. 1 ЗНФЛ, като е допълнително предвидено и възнаграждение в размер 2 на сто от стойността на осребреното имущество от масата на несъстоятелността. Така на практика при задължения от 10 минимални работни заплати, значителна част от масата на несъстоятелността би могла да бъде погълната от разноски, което поставя под въпрос икономическата целесъобразност на производството. Провеждане на производството за постигане на полезен резултат за погасяване на задължения в размер от 5-6 минимални работни заплати е процесуално неоправдано. Създава се риск ниският праг да функционира единствено като привлекателен механизъм за масово иницииране на производства от страна на длъжници, което би могло да доведе до натиск върху съдебната система, без да се постига заявената от законодателя цел – извеждане на добросъвестния длъжник от „порочния кръг на вечния длъжник“.
Не бива да се пренебрегва и дискусията относно възможността за диференциране на приложимите процесуални правила според това какъв е размерът на задълженията на длъжника. Логиката е очевидна: малките по обем задължения биха могли да бъдат разглеждани по-опростено, докато задълженията в значителни размери да изискват по-сложна и стриктна процедура. Въпреки това подобен подход не получи законодателна подкрепа. Следователно в действащата уредба е ирелевантно дали задълженията на длъжника са малко над законовия минимум или възлизат на многомилионни суми – приложимите процесуални правила остават едни и същи.
На следващо място, законът поставя като изискване задълженията, които са основание за неплатежоспособност, да са парични. Непарично задължение не е основание за откриване на производството.[7] Такова ще е задължението за предаване на недвижим имот или движима вещ например.
Няма значение произходът на паричните задължения, включително дали произтичат от договорно или извъндоговорно основание. Единственото ограничение ще е, ако се касае за физическите лица, които упражняват търговска дейност като еднолични търговци или упражняват стопанска дейност, занаят или свободна професия като предприемачи, когато имат задължения, произтичащи от упражняваната дейност, занаят или професия. В последния случай това задължение няма да е основание за откриване на производство по ЗНФЛ, а по ТЗ. В ЗНФЛ е непознато изискването, налично в ТЗ, паричното задължение, основание за неплатежоспособност, да е от конкретен източник – породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, или да е публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската дейност на лицето, или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
Релевантните задължения трябва да са изискуеми. Ако съществуват множество задължения, като само някои от тях са изискуеми, следва да има такива в размер над десет минимални работни заплати, за да е налице неплатежоспособност. Такова следва да е разрешението и ако е налице едно задължение, което е частично изискуемо – общият му размер ще е ирелевантен, но нужно ще е да е налице изискуема част над законовия праг.
Законът не въвежда изискване вземанията да са установени по основание и размер, поради което и те може да бъдат спорни.[8]
С оглед и на последния пример, законът посочва, че задължението трябва да е изцяло или частично неизпълнено, релевантното е дали неизпълнената част достига изискуемия минимум. Ако това е така и са налице другите предпоставки, можем да говорим за неплатежоспособност. Частичното плащане не значи платежоспособност.
Вземанията, основание за неплатежоспособност, могат да бъдат едно или повече, като отново няма значение колко са точно, стига да са над десет минимални работни заплати.
3. Минимален срок на неизпълнение
Член 8 ЗНФЛ поставя втора предпоставка за неплатежоспособност – минимален срок на неизпълнение. Длъжникът трябва в продължение на повече от 12 месеца да не е в състояние да изпълни описаните задължения в минимално изискуемия размер.
Отново дискусионно беше колко да са месеците, през които да продължи невъзможността за изпълнение, за да говорим за неплатежоспособност, и предложенията варираха от деветдесет дни, през шест месеца до двадесет и четири месеца. Крайното решение е за дванадесет месеца. Основен аргумент в подкрепа на това разрешение е, че съгласно чл. 762 ТЗ производство по стабилизация може да се открие за търговец, който не е неплатежоспособен, но се намира в непосредствена опасност от неплатежоспособност и има възможност да продължи дейността. Непосредствена опасност от неплатежоспособност е налице, когато търговецът с оглед на предстоящите падежи на паричните му задължения в следващите дванадесет месеца от подаване на молбата за стабилизация ще се окаже в невъзможност да изпълни изискуеми парични задължения или може да спре плащанията. Затова и неплатежоспособност може да имаме само когато невъзможността за изпълнение продължава повече от дванадесет месеца.
4. Неспособност за изпълнение
Касае се за обективна стопанска неспособност за плащане на изискуемите парични задължения в законово изискуемия размер. Длъжникът не може незабавно да осигури средства за заплащане на изискуеми свои задължения.[9] Правната невъзможност за заплащане на задълженията не прави длъжника неплатежоспособен.
Преценката за способността за изпълнение на задълженията следва да се направи на база на оценка на финансовото състояние на длъжника – на неговите активи и пасиви.
В Търговския закон, както се посочи по-горе, няма изискване за минимален срок на неизпълнение, но има предвидени две презумпции за неплатежоспособност. Според първата, уредена в чл. 608, ал. 3, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а тази по ал. 4 от същия член – предполага неплатежоспособност, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба за откриване на производството, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. В Закона за несъстоятелност на физическите лица презумпции за неплатежоспособност няма уредени, няма и препращане към посочените текстове на ТЗ.
5. Доказване на неплатежоспособността
Неплатежоспособността трябва да е налице към момента на приключване на устните състезания.[10] Следователно изискуемият минимален размер на неизплатени задължения, както и срокът на тяхното неизпълнение трябва да са налице кумулативно, към края на устните състезания на съответната инстанция. Това поставя въпроса и за тяхното доказване.
Важни доказателствени средства за доказване на релевантните обстоятелства за установяване на неплатежоспособността ще се представят още с молбата за откриване на производството по несъстоятелност и приложенията и писмените доказателства към нея. Това се отнася например за описа на личното имущество на длъжника и имуществото – съпружеска имуществена общност и в съсобственост, както и други права, вземания и доходи за последните 12 месеца; списъка на кредиторите и техните вземанията; списъка на извършените от длъжника плащания в брой или чрез паричен превод, които надвишават една минимална работна заплата, и получателите им през последните 12 месеца; както и документите, удостоверяващи тези обстоятелства и други законово изискуеми документи и приложения.
С оглед на засиленото проявление на принципа на служебното начало, в тази част от производството съдът трябва и по свой почин да установи по несъмнен начин, че е възникнало състояние на неплатежоспособност. При преценката дали е налице неплатежоспособност, трябва да се установи финансовото състояние на длъжника като цяло – неговото имущество и задължения, тяхната стойност, за да може да се прецени дали е налице невъзможност за изпълнение. И в производствата по ЗНФЛ това трябва да бъде осъществявано след назначаването на съдебно-икономическа експертиза, която ще има за задача да установи именно това: какви са задълженията на длъжника и кога е настъпил техният падеж; какво е неговото имущество; може ли да изпълнява той задълженията си и прави ли го, респ. ако не го прави, дали това е по стопанска, икономическа причина или не и др. релевантни задачи към вещото лице с оглед на конкретната специфика. Не бива да забравяме, че тук легитимиран да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност винаги е само длъжникът, следователно при подадена молба всякога ще има твърдение за неплатежоспособност от самия длъжник, което ще се яви изгодно за него обстоятелство. Именно това обуславя в още по-голяма степен служебната дейност на съда за установяване на състоянието на неплатежоспособност. Член 33, ал. 3 ЗНФЛ дава допълнително конкретни правомощия на съда в тази посока, като постановява, че за проверка на обстоятелствата, посочени в молбата и приложенията към нея, съдът може да изисква представяне на допълнителни доказателства от длъжника, ако няма възможност да извърши справка относно тези обстоятелства по служебен път.
Следва да отчитаме и обстоятелството, че в чл. 33, ал. 4 ЗНФЛ е дадена възможност на всеки кредитор, в 14-дневен срок от обявяване на молбата на длъжника, да направи писмено възражение, подкрепено с писмени доказателства, че не са налице условията за откриване на производството. Като такова трябва да разбираме и състоянието на неплатежоспособност и е възможно избраната линия на интервенция на кредитора да е именно в тази насока – не за установяване единствено на недобросъвестността на длъжника, но и за липсата на неплатежоспособност. Това също би могло да доведе до събиране на други писмени доказателства, както и до допускане на допълнително формулирани задачи към вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, с което и да обогати доказателствения материал по делото, включително по отношение на този важен факт.
Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗНФЛ съдът е длъжен да следи служебно и да се произнесе при наличието на неравноправни клаузи. Ако вследствие на тази служебна проверка се окаже, че длъжникът няма вземания над минимално изискуемия размер, това следва да се отчете като пречка за откриване на производството.
Гл. ас. д-р Борислав ГАНЧЕВ, СУ „Св. Климент Охридски“, адвокат
_____
[1] Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност. Велико Търново: Абагар, 2011, с. 81; Григоров, Г. Несъстоятелност. София: Сиби, 2017, с. 171.
[2] Григоров, Г. Несъстоятелност. София: Сиби, 2017, с. 172.
[3] Попова, В. Избрани съчинения в три тома. Том втори. Несъстоятелност. София: Сиела, 2011, с. 98.
[4] Григоров, Г. Несъстоятелност. София: Сиби, 2017, с. 173.
[5] Обратното е в Търговския закон, където такова изискване няма. Вж. Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност. Велико Търново: Абагар, 2011, с. 62.
[6] Вж. Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност. Велико Търново: Абагар, 2011, с. 62.
[7] Попова, В. Избрани съчинения в три тома. Том втори. Несъстоятелност. София: Сиела, 2011, с. 100.
[8] Вж. редакцията на чл. 608, ал. 1 ТЗ до изменението с ДВ, бр. 58 от 27.06.2003 г., според която неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност.
[9] Попова, В. Избрани съчинения в три тома. Том втори. Несъстоятелност. София: Сиела, 2011, с. 118.
[10] Григоров, Г. Несъстоятелност. София: Сиби, 2017, с. 173.
