Списание „Търговско и облигационно право“, 2025 г., бр. 10
В приложение на принципа на прозрачност Законът за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) установява задължение и период за двойно обозначаване на цените на стоките и услугите. По смисъла на закона „двойно обозначаване на цените“ е едновременно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове (§ 1, т. 2 ЗВЕРБ). Освободените от посоченото изискване стоки и услуги са изброени изчерпателно в чл. 15, ал. 3, т. т. 1-5 ЗВЕРБ. Цените на всички стоки и услуги, предлагани на потребители, които не са освободени, задължително се обозначават в евро и в левове за период, който започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г. (чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗВЕРБ).
Финансовите услуги не попадат в кръга на изключенията по чл. 15, ал. 3 ЗВЕРБ. Тъкмо напротив, законът въвежда специални правила за двойното обозначаване при предоставяне на редица финансови услуги, вкл. кредити. При поискване от клиента поднадзорните лица на БНБ са длъжни да обозначават двойно в евро и в левове информацията за остатъкa по кредита и за размера на дължимите вноски по кредита, отпуснат по Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) в левове, предоставяна в офис на кредитна или финансова институция или при интернет или мобилно банкиране – чл. 21, ал. 2, т. 4 ЗВЕРБ.
Под страх от недействителност договорът за кредит, сключен с потребители, задължително съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването – чл. 11, ал. 1, т. 11, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 24, ал. 1, т.7, вр. чл. 38 ЗКНИП. Специалната разпоредба на чл. 21, ал. 2, т. 4 ЗВЕРБ обаче се отнася само за размера на дължимите вноски и остатъка по кредита, а не за целия погасителен план.
При двойното обозначаване за цените в евро законът предвижда да се прилагат правилата за превалутиране по чл.12 ЗВЕРБ и съответно за закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ или по специалните правила за закръгляване, предвидени в ЗВЕРБ (чл. 15, ал. 1 ЗВЕРБ). Общото правило на превалутиране на цените на стоките и услугите по чл. 27 ЗВЕРБ предвижда превалутирането на цените на стоките и услугите от левове в евро да се извършва в съответствие с чл. 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1103/97 при прилагане на правилата за превалутиране по чл. 12 ЗВЕРБ и за закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ.
По силата на правилото за превалутиране от левове в евро на чл. 12 ЗВЕРБ превалутирането от левове в евро се извършва в съответствие с чл. 4 от Регламент (EО) № 1103/97, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. Законът забранява официалният валутен курс да се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането (чл. 12, ал. 2 ЗВЕРБ). От своя страна, общото правило за закръгляване на чл. 13 ЗВЕРБ предвижда получената сума след превалутирането да се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване: когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; а когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.
Изключение от посоченото правило за закръгляване на чл. 13 ЗВЕРБ относно знака след десетичната запетая, на базата на който се извършва закръгляването, се допуска само когато ЗВЕРБ или друг закон или правен акт на ЕС предвиждат закръгляването да се извършва до знак след десетичната запетая, различен от така посочения (чл. 13, ал. 2 ЗВЕРБ). Такова изключение съдържат разпоредбите на чл. 35, ал. 1 ЗВЕРБ – относно стойността на един дял на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, чл. 36, ал. 1 ЗВЕРБ – относно стойността на дяловете на колективни инвестиционни схеми, и чл. 45 ЗВЕРБ – относно възнагражденията за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи, пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване и добавките към тях и гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Законът не предвижда изключение за цената на финансовите услуги, в т.ч. и кредитите на потребители. Следователно приложение намират общите правила. И тук възникват проблемите.
Съобразно общите правила за закръгляване при превалутиране от левове в евро на всяка отделна вноска по кредита неминуемо се формират разлики в зависимост от това дали получената числова стойност на третия знак след десетичната запетая е по-малка или по-голяма от пет след прилагане на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. От своя страна, и остатъкът по кредита, закръглен по същите правила, формира разлика и сумарно няма как да отговаря на сумата от закръглените вноски. Възниква въпросът – кое закръгление е водещо: това на остатъка по кредита, или това на всяка отделна вноска? И как следва да бъдат разпределени формираните разлики от отделните вноски?
При превалутирането ЗВЕРБ следва принципа на приемственост и автоматизъм. Въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти с позовавания на лева или с препратки към лева (чл. 11, ал. 1 ЗВЕРБ). „Правни инструменти“ по смисъла на закона са законодателни и законови разпоредби, актове на администрацията, съдебни решения, договори, едностранни правни актове, инструменти за разплащане, различни от банкноти и монети, както и други инструменти с правна сила (чл. 1 от Регламент (EО) № 1103/97, вр. § 1, т. 10 ЗВЕРБ). Стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране и съответно за закръгляване, предвидени в ЗВЕРБ – общи или специални (чл. 6-9 от Регламент (ЕО) № 974/98, чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ). Без да се засяга договореното между страните, въвеждането на еврото няма за последица промяна на никой от сроковете в правен инструмент или освобождаване от задължение или изпълнение съгласно който и да е правен инструмент, нито дава право на страна едностранно да измени или прекрати такъв инструмент (чл. 11, ал. 3 ЗВЕРБ).
Следователно договорът за кредит с потребителя, вкл. съдържащият се в него погасителен план, вкл. размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските, автоматично се превалутират в евро при прилагане на общите правила за закръгление, без да може нито банката, нито потребителят едностранно да внася промени. Този автоматизъм изключва възможността размерът на отделната погасителна вноска да се „напасва“ към остатъка по кредита след закръгляване при превалутирането. Всяка от страните по договора за кредит – както банката, така и потребителят, понасят последиците от закръгляване на вноската към датата на нейния падеж. В този смисъл, възникналите разлики от закръглението се разпределят на падежа съобразно получената числова стойност на третия знак след десетичната запетая на всяка вноска. Когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен или банката получава по-малка сума от дължимата, а когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица, или задължението на потребителя по вноската нараства в сравнение с договореното в лева. Няма гаранции, че разликата ще бъде върната на потребителя при следващото закръгление. Дори и да бъде върната, то при плащане на поредната вноска тя може отново да му бъде взета в резултат на поредното закръгляване. Законът не предвижда сумарно изравняване при плащане на последната вноска. Следователно няма гаранции и че принципът на защита на потребителите няма да бъде накърнен.
Самият принцип на защита на потребителите изисква превалутирането на цените и другите стойности от левове в евро да не води до поставяне на потребителите във финансово по-неблагоприятно положение, отколкото биха били, ако еврото не е въведено като парична единица на Република България, в съответствие с приложимите актове на ЕС в областта на защитата на потребителите (чл. 7, ал. 1 ЗВЕРБ). Без специално правило за сумарно изравняване на разликите при плащанията по всички вноски по кредита положението на потребителя не е сигурно. То може да се окаже и по-неблагоприятно, ако сумарно формираната обща сума на разликите в тежест на потребителя по неиздължените вноски по кредита, чийто трети знак след десетичната запетая при превалутирането е равен на или по-голям от пет, е по-голяма в сравнение с възложената в тежест на банката обща сума на разликите от закръгления по вноските, чийто трети знак след десетичната запетая при превалутирането е по-малък от пет.
Вноските по кредита включват не само погашения по главницата, но и погашения по лихвата. Така и проблемите стават повече. По принцип законът установява, че въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори – чл. 7, ал. 2 ЗВЕРБ. По-специално, при лихвените проценти законът изрично предвижда, че новият лихвен процент към датата на въвеждане на еврото в Република България, приложим по договори за кредит с променлив лихвен процент, не може да е по-висок от размера на лихвения процент по тях преди датата на въвеждане на еврото – чл. 44, ал. 3 ЗВЕРБ. Следователно вноската по лихвата, съответно частта от анюитетната вноска, включваща лихвата, не може да е с по-висок размер от дължимото лихвено плащане преди датата на въвеждане на еврото. Правилото за закръгляване на чл. 13 ЗВЕРБ не дерогира действието на чл. 44, ал. 3 ЗВЕРБ. То не дава право на кредитора да формира по-високо по размер лихвено задължение в тежест на потребителя от това преди датата на въвеждане на еврото. Затова ако в резултат на закръгляването лихвеното задължение се окаже в по-висок размер, кредиторът следва да го намали поне до размера му преди датата на въвеждане на еврото.
По смисъла на закона „променлив лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят, че приложимият към договора за потребителски кредит лихвен процент се формира на база на променлива компонента (референтен лихвен процент) и фиксирана надбавка – § 1, т. 5а ЗПК и § 1, т. 23 ЗКНИП. „Референтен лихвен процент“ е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит променлив лихвен процент. Той представлява бенчмарк за лихвен процент съгласно Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.), или индекс и/или индикатори, публикувани от БНБ и/или от НСИ, или комбинация от тях – § 1, т.6 ЗПК и § 1, т. 24 ЗКНИП.
Фиксираната надбавка не може да бъде променяна едностранно за целия срок на договора за кредит – § 1, т. 5а ЗПК и § 1, т. 23 ЗКНИП. А референтният лихвен процент по дефиниция е извън контрола на кредитора. Означава ли това, че ex lege фиксираната надбавка се намалява с разликата от закръглението, възложена на потребителя съгласно правилото на чл. 13 ЗВЕРБ? Изглежда, че няма друг извод при действащата нормативна рамка. Но в какъв размер следва да бъде редуцирана тя, при положение че референтният лихвен процент също подлежи на промяна – от референтен лихвен процент за лева на референтен лихвен процент за евро? В резултат на промяната на референтния лихвен процент напълно възможно е новият приложим референтен процент да формира по-високо по размер лихвено задължение към датата на въвеждане на еврото в България в сравнение със стойностите на референтния лихвен процент за лева. Съгласно правилото на чл. 44, ал. 3 ЗВЕРБ тази разлика също следва да бъде за сметка на кредитора. Тя ще се кумулира към размера на разликата от закръглението при превалутирането. Но докато разликата от закръглението е известна – официалният валутен курс и размерът на вноската по кредита са известни, евентуалната разлика от смяната на референтния лихвен процент няма да бъде известна до момента на определяне на конкретно приложимата му по кредита стойност.
Когато бенчмарк за лихвен процент, ползван от кредитор за референтен лихвен процент по договори за кредит, се промени съществено или вече не се изготвя, кредиторът прилага план за действие, изготвен съгласно чл. 28, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 08.06.2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.) – чл. 33а, ал. 5 ЗПК, чл. 25, ал. 6 ЗКНИП. Разпоредбата на чл. 28, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 предвижда, че поднадзорните субекти, които не са администратори на бенчмарк, но които използват бенчмарк, са длъжни да изготвят и поддържат строги планове в писмена форма, в които да определят действията, които ще предприемат, в случай че използваният от тях бенчмарк се промени съществено или вече не се изготвя. Когато е възможно и целесъобразно, Регламент (ЕС) 2016/1011 изисква с тези планове да се установяват един или няколко алтернативни бенчмаркове, които могат да бъдат използвани като заместители на бенчмарковете, които вече не се изготвят, като се посочва защо тези бенчмаркове биха били подходящи алтернативи. При поискване поднадзорните субекти са длъжни своевременно да предоставят тези планове и техните актуализации на съответния компетентен орган и да ги отразяват в договорните си отношения с клиентите. За промените в договора за кредит, произтичащи от прилагането на плана, кредиторите са длъжни да уведомят потребителите по установения в закона ред, като законът изрично предвижда, че към момента на прилагането на плана новият лихвен процент по договора за кредит не може да е по-висок от размера на лихвения процент по договора преди този момент – чл. 33а, ал. 6 ЗПК, чл. 25, ал. 7 ЗКНИП.
Следователно при използването на бенчмарк като референтен лихвен процент в лева дискусията за евентуалната разлика от смяната на референтния лихвен процент на практика се свежда до дискусия за адекватността на плановете на кредиторите по чл. 28, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011, отразени в договорните отношения с клиентите. Затова и не би следвало да има някакви особени проблеми при смяната на референтния лихвен процент, доколкото ангажиментът за приемане на еврото в Република България не е от вчера. Може да възникнат чисто технически затруднения с прилагане на стойността му за първия лихвен период.
Кредиторът е длъжен да уведоми потребителя на хартиен или на друг траен носител за всяка промяна на лихвения процент преди влизането в сила на промяната – чл. 14, ал. 1 ЗПК, чл. 28, ал. 1 ЗКНИП. Уведомлението трябва да съдържа информация за размера на погасителните вноски след влизането в сила на новия лихвен процент, както и за броя или периодичността на погасителните вноски, ако се променят – чл. 14, ал.1 ЗПК, чл. 28, ал. 2 ЗКНИП. Когато промяната на лихвения процент произтича от промяна в определен референтен лихвен процент и новият референтен лихвен процент е направен публично достояние чрез използването на подходящи средства и информацията за новия референтен лихвен процент и за неговите компоненти може да се намери в търговските помещения на кредитора, страните по договора за кредит могат да уговорят, че информацията се предоставя периодично на потребителя – чл. 14, ал. 3 ЗПК, чл. 28, ал. 4 ЗКНИП.
Когато кредитът се погасява на анюитетни вноски, промените в лихвения процент неминуемо водят до промяна в размера на анюитетната вноска, а следователно и до необходимост от преанюитиране на кредита. Специалните правила по чл. 21 ЗВЕРБ относно кредитите обаче не предвиждат изискване за двойно обозначаване в левове и в евро на вноската след преанюитиране. Дори и да се приеме, че законът има предвид както вноските по главницата, така и вноските по лихвата, то никак не е ясно дали се визира лихвата, определена само при прилагане на текущия референтен лихвен процент, или законът има предвид и лихвата, определена съобразно плана по чл. 28, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 след датата на въвеждане на еврото в Република България.
Понеже финансовите услуги не попадат в кръга на изключенията по чл. 15, ал. 3 ЗВЕРБ, общото правило на закона изисква лихвата като цена на кредита задължително да се обозначава в евро и в левове за период, който започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г. – чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗВЕРБ. Следователно, ако бъде приложено това общо правило, то и лихвата, определена съобразно плана по чл. 28, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 след датата на въвеждане на еврото в Република България, също следва да бъде обект на двойно обозначаване в левове и в евро.
В отклонение на правилото по чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ, че стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, вкл. устави, дружествени договори и учредителни актове, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране и съответно за закръгляване, предвидени в ЗВЕРБ – общи или специални, законът изисква търговските дружества да приемат изменения в същите документи в срок до 12 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България (чл. 32, ал. 1 ЗВЕРБ). АД и КДА са длъжни да представят за обявяване в търговския регистър заверен от лицето или лицата, представляващи дружеството, препис от устава с отразени превалутираните по правилата на ЗВЕРБ размер на капитала и номинална стойност на акциите. ООД представят за обявяване в търговския регистър заверен от органа, представляващ дружеството, препис от дружествения договор с отразен превалутирания по реда на ЗВЕРБ размер на капитала, както и превалутиран размер на дяловете, с които съдружниците участват в капитала. Представянето за обявяване на преписи от устава и от дружествения договор се извършва едновременно с подаване на първото следващо заявление за вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър.
От друга страна, на датата на въвеждане на еврото вписаният в търговския регистър размер на капитала на ООД, АД и КДА, както и вписаната номинална стойност на акциите в АД и в КДА автоматично и служебно се заменят със стойностите в евро и евроцентове, определени съгласно чл. 31, ал.1, 2 и 4 ЗВЕРБ (чл. 33 ЗВЕРБ). Превалутирането се извършва служебно от Агенцията по вписванията. Съобразно правилото на чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ при прилагане на същите правила за превалутиране и закръгляване стойностите, посочени в левове в съществуващите и обявени в търговския регистър устави, дружествени договори и учредителни актове, биха били абсолютно същите. Какъв е тогава смисълът от въвеждане на отклонение от правилото на чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ и задължаване на дружествата в едногодишен срок да приемат и искат нарочно обявяване в търговския регистър на преписи от същите документи с отразени превалутираните по същите правила на ЗВЕРБ размер на капитала и номинална стойност на акциите/дяловете? Съобразно принципа на ефективност и икономичност по чл. 9, ал. 2 ЗВЕРБ изискванията за одобрение от държавен орган не се прилагат, когато измененията в устави, дружествени договори, учредителни актове, правила, процедури и други вътрешни актове или договори, свързани с извършване на дейност или предоставяне на услуги, се налагат от въвеждането на еврото в страната и са свързани само с превалутиране на стойности от левове в евро. Следователно Агенцията по вписванията ще обяви промени, настъпили вече по силата на закона. При това, за обявяването на посочените актове не се събира държавна такса (чл. 32, ал. 4 ЗВЕРБ).
Прогласеният общ принцип по чл. 30 ЗВЕРБ изисква превалутирането от левове в евро на капитала на АД, КДА и ООД да се извършва по начин, който не засяга правата на акционерите, съответно на съдружниците, както и тяхното дялово участие в капитала. Само че ако има засягане на правата на акционерите, съответно на съдружниците, както и тяхното дялово участие в капитала, то настъпва по силата на закона – с автоматизма на превалутирането и закръгляването на вписания в търговския регистър размер на капитала на АД, КДА и ООД, както и на вписаната номинална стойност на акциите в АД и в КДА, служебно отразени в търговския регистър от Агенцията по вписванията на датата на въвеждане на еврото – чл. 33 ЗВЕРБ. Агенцията по вписванията обаче не е компетентна служебно да променя броя на акциите, а само тяхната номинална стойност. За да определи капитала на АД по правилото на чл. 31, ал. 2 ЗВЕРБ, Агенцията по вписванията следва да определи номиналната стойност на акцията, като раздели номиналната стойност на акцията в левове на пълната числова стойност на официалния валутен курс и резултата закръгли в съответствие с чл. 13, ал. 1 ЗВЕРБ, т.е. на базата на третия знак след десетичната запетая в зависимост от това дали е по-голям или по-малък от пет. В зависимост от посоката на закръгляването превалутираният в евро от Агенцията по вписванията капитал ще бъде по-малък или по-голям от преди това обявения в левове, но ще бъде разпределен пропорционално на всички акционери, тъй като АД не може да издава акции с различна номинална стойност – чл. 175, ал. 2 ТЗ.
След превалутирането и закръгляването по реда на ЗВЕРБ правата, които всяка акция дава, няма да бъдат променени. Само номиналът на акцията ще бъде различен, а следователно – и участието в капитала на всеки акционер ще се промени (чл. 175, ал. 1 ТЗ). В резултат, ще възникнат допълнителни колективни права/задължения за акционерите, притежаващи повече от половината от вписания капитал – за разпределение на формираната от превалутирането неразпределена печалба, съответно – за покриване на формираната от превалутирането загуба. В зависимост от общия ù размер формираната загуба може да се отрази върху размера на дивидента – арг. чл.247а ТЗ. Така на практика би се стигнало до принудително увеличение/намаление на капитала (в хипотезата на неразпределена печалба). И в двата случая обаче, решението на общото събрание на акционерите е за разпределение на вече формираната по силата на закона от превалутирането неразпределена печалба, съответно – за покриване на вече формираната по силата на закона от превалутирането загуба. Затова и тези решения не попадат в приложното поле на чл. 32, ал. 1 ЗВЕРБ, тъй като акционерите нито променят капитала, нито приемат изменения в устава/учредителния акт на АД. Капиталът е променен ex lege, като липсва сериозен аргумент за изискването по чл. 32, ал. 1 ЗВЕРБ тази промяна (както и новата номинална стойност на акциите) да бъде отразена в устава/учредителния акт с нарочно приемане с мнозинство 2/3 от представения капитал, когато уставът не предвижда по-голямо мнозинство (чл. 230, ал. 2 във връзка с чл. 221, т. 1 ТЗ). Законът мълчи по въпроса дали акциите с новата номинална стойност следва да бъдат преиздавани. От една страна, правилото на чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ не го изисква, но от друга страна – чл. 32, ал. 1 ЗВЕРБ въвежда специални изисквания. Защо уставът да бъде изменян, а акцията да не бъде преиздавана? Налице е неяснота, която поражда проблем.
За разлика от акциите в АД, дяловете в ООД могат да бъдат с различна стойност – чл. 117, ал. 3 ТЗ. Размерът на дяловете не подлежи на вписване – чл. 119, ал. 2 ТЗ. За да определи капитала на ООД (който подлежи на вписване) по правилото на чл. 31, ал. 4 ЗВЕРБ, Агенцията по вписванията следва да раздели номиналната стойност на вписания капитал в левове на пълната числова стойност на официалния валутен курс и резултатът закръгли в съответствие с чл. 13, ал. 1 ЗВЕРБ, т.е. на базата на третия знак след десетичната запетая в зависимост от това дали е по-голям или по-малък от пет. В зависимост от посоката на закръгляването превалутираният в евро от Агенцията по вписванията капитал ще бъде по-малък или по-голям от преди това обявения в левове. Затова е напълно възможно при превалутиране на дяловете в капитала на съдружниците да се налага изменение на така превалутирания капитал.
Законът изисква при превалутирането и закръгляването съразмерността на дяловете на съдружниците да не се променя – арг. чл. 31, ал. 5 ЗВЕРБ. За целта чл. 31, ал. 5 ЗВЕРБ изисква размерът на дела в капитала на всеки съдружник в ООД да се изчислява, като превалутираният размер на капитала по чл. 31, ал. 4 ЗВЕРБ се разпределя между съдружниците съответно на тяхното участие в капитала преди превалутирането. Следователно не е достатъчно прилагането само на правилото за закръгляване на чл. 13, ал. 1 ЗВЕРБ при превалутиране на дяловете на съдружниците, а се изисква още и допълнително преразпределение на формираните в резултат на закръгляването разлики между съдружниците. Изискването по чл. 31, ал. 5 ЗВЕРБ за осигуряване на съразмерност на дяловете обаче не дерогира правилото за закръгляване на чл. 13, ал. 1 ЗВЕРБ, а въвежда изискване за изменение на капитала на ООД. Затова волята на съдружниците, обективирана в нарочно решение на общото събрание на съдружниците на ООД за изменение на капитала, се явява необходима. Законът установява изискване за преценка дали се налага изменение на превалутирания по реда на ЗВЕРБ капитал за запазване правата на съдружниците в ООД. Преценката е ограничена и допуска изменение до размер на 5 на сто от вписания капитал – чл. 32, ал. 5 ЗВЕРБ. Законът предвижда изменението на капитала да се извършва по реда за изменение на дружествения договор, като правилата на ТЗ за увеличаване и намаляване на капитала да не се прилагат. Преценката е израз на прогласения общ принцип по чл. 30 ЗВЕРБ превалутирането от левове в евро на капитала да се извършва по начин, който не засяга правата на акционерите/съдружниците, както и тяхното дялово участие в капитала.
За разлика от АД, при ООД разликата между стойността на капитала, която се получава при превалутиране на вписания капитал и превалутиране на дяловете на съдружниците, не се отразява като неразпределена печалба/непокрита загуба от минали години – чл. 31, ал. 3 ЗВЕРБ, а се компенсира чрез последващо изменение на капитала на ООД – увеличение/намаление на капитала на дружеството – чл. 32, ал. 5 ЗВЕРБ. Изискването за изменение на дружествения договор е оправдано, тъй като неговата промяна е последица от решението за изменение на капитала. За разлика от АД ефектът от въвеждане на еврото не е консумиран ex lege, тъй като принципите на автоматизмът и служебното начало не са приложени в пълнота.
Велко ДЖИЛИЗОВ, юрист
