Списание „Търговско и облигационно право“, 2025 г., бр. 9
В „Държавен вестник“, бр. 54 от 04.07.2025 г., беше обнародван Закон за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ). С него за първи път у нас се уреди така нареченият „личен фалит“ – производство по несъстоятелност на неплатежоспособни физически лица – длъжници. С новия закон беше разширен кръгът на физическите лица, които могат да бъдат пасивни субекти на производство по несъстоятелност. Досега Търговският закон (ТЗ) допускаше възможност това производство да се открие за две групи физически лица – едноличен търговец (аргумент от чл. 607а, ал. 1 във връзка с чл. 56 ТЗ) и предприемач (чл. 760а ТЗ).
Законът за несъстоятелност на физически лица влиза в сила на 08.07.2025 г. (аргумент от чл. 5, ал. 5 КРБ). Реално обаче той ще започне да се прилага едва след като министърът на правосъдието издаде и обяви на интернет страницата на Министерството на правосъдието Заповед за въвеждане в експлоатация на Регистъра по несъстоятелност в частта относно модула за производствата по несъстоятелност на физическите лица. Едва след този момент може да се подават молби за откриване на производство по несъстоятелност по реда на закона (§ 2, ал. 2 и ал. 3 от Заключителните разпоредби във връзка с чл. 31, ал. 1 ЗНФЛ).
1.Общи бележки
1.1.Производството по несъстоятелност по част четвърта на ТЗ се прилага за еднолични търговци или предприемачи, когато тези лица имат задължения, произтичащи от упражняваната търговска или стопанска дейност, занаят или свободна професия (аргумент от чл. 2, ал. 1 ЗНФЛ). Законът за несъстоятелност на физически лица урежда особено производство по несъстоятелност, което е приложимо за всички останали физически лица, включително за еднолични търговци или предприемачи, доколкото техните задължения не произтичат от упражняваната търговска или стопанска дейност, занаят или свободна професия. И двете производства целят да уредят отношенията между кредиторите и техния неплатежоспособен длъжник в рамките на едно – универсално, изпълнително производство и дават възможност за погасяване на вземанията към длъжника, които не са могли да се удовлетворят в производството по несъстоятелност. Но те имат редица различия, свързани с интересите, които са предмет на защита в тях, с основанията и реда за тяхното откриване, с техните органи и участници, с последиците от тяхното откриване, с тяхното развитие, с основанията за и последиците от тяхното прекратяване и др.
1.2.Законът за несъстоятелност на физически лица цели да даде защита единствено на длъжници – ФЛ, срещу опасността за тяхното преследване чрез многобройни и скъпи индивидуални изпълнителни производства, водени поотделно от техните кредитори. Той няма за цел да предостави на разположение на кредиторите производство, което да им гарантира възможност за равно третиране и справедливо удовлетворяване при неплатежоспособност на техния общ длъжник, защото кредиторите нямат право да искат откриване на производство по несъстоятелност. Откриването на производството ще предотврати индивидуалното преследване на длъжника и удовлетворяването на кредиторите му ще се концентрира в рамките на производството по несъстоятелност. В производството може да се направи опит за постигане на споразумение между длъжника и неговите кредитори чрез предлагане на план за погасяване на задълженията, което да позволи на длъжника на основата на отстъпки, направени от кредиторите, да се освободи от отговорност, като погаси част от своите задължения (вж. глава четвърта на ЗНФЛ). Подобна възможност длъжникът няма, когато кредиторите го преследват индивидуално по реда на част пета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), за да се удовлетворят. В случай че споразумение не се постигне, длъжникът ще бъде обявен в несъстоятелност, имуществото му ще бъде осребрено и ще се пристъпи към удовлетворяване на вземанията на кредиторите. След изчерпване на имуществото производството ще бъде прекратено, макар не всички кредитори да са удовлетворени. Непогасените в производството задълженията на добросъвестния длъжник ще се погасят и той ще получи шанс да продължи своя живот на чисто, без дългове (вж. глава осма на ЗНФЛ). Длъжникът не получава подобен шанс в случаите, когато кредиторите го преследват индивидуално, за да се удовлетворят.
Обратно, производството по несъстоятелност по част четвърта на ТЗ е насочено основно към защита на обществения интерес и този на кредиторите. То гарантира на кредиторите равно третиране и справедливо удовлетворяване в случай на неплатежоспособност на техния общ длъжник.
Различията в интересите, предмет на защита в двете производства, рефлектират върху кръга на лицата, които могат да поискат откриване на производство по несъстоятелност, както и върху прилагането на някои принципи на гражданския процес в двете производства по несъстоятелност.
1.3.В производството по част четвърта на ТЗ принципът на диспозитивното начало в гражданския процес е ограничен. Тук длъжникът няма право на преценка дали да поиска откриване на производство по несъстоятелност, а е задължен в 30-дневен срок от настъпване на неплатежоспособността да поиска откриване на производството (чл. 626, ал. 1 ТЗ). Независимо от длъжника, неговите кредитори имат право да поискат откриване на производството. Защото наличието на неплатежоспособност засяга не само интересите на длъжника, но и тези на кредиторите, а производството има за цел да защити основно обществения интерес за гарантиране на сигурен и стабилен търговски и стопански обмен.
В производството по несъстоятелност по ЗНФЛ принципът на диспозитивното начало в процеса се прилага с незначителни ограничения, защото преодоляването на последиците от неплатежоспособността на физическото лице е насочено към защита единствено на неговата имуществена сфера, но не на сферата на кредиторите или обществения интерес. Затова тук длъжникът има право, но няма задължение да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Все затова кредитор на неплатежоспособния длъжник няма право да поиска откриване на производство по несъстоятелност (чл. 4 ЗНФЛ); кредиторите нямат и право да предложат план за погасяване на задълженията на длъжника. От тази гледна точка производството по ЗНФЛ е доброволно, но не е принудително, защото не може да се наложи на длъжника по волята на кредиторите.
Поради различията в интересите, които се защитават по двете производства по несъстоятелност, производството по част четвърта на ТЗ може да се открие независимо дали длъжникът е добросъвестен или недобросъвестен при поемане на задълженията, които са довели до неговата неплатежоспособност. Обратно, производството по несъстоятелност по ЗНФЛ е приложимо само за добросъвестни длъжници – то не може да се открие, ако длъжникът е недобросъвестен.
1.4.Производството по ЗНФЛ е уредено по модела на несъстоятелността по част четвърта на ТЗ. Но за него са уредени редица особени правила, които държат сметка за пасивния субект на производството – физическо лице, което няма търговско или предприемаческо качество.
Възможно е неплатежоспособността на физическото лице да е породена едновременно от задължения, поети във връзка с упражняваната от него търговска или предприемаческа дейност, и от задължения, поети от физическото лице като субект на гражданското право. В този случай са налице основанията за откриване на производство по несъстоятелност както по Търговския закон, така и по ЗНФЛ, а предвид различията между двете производства се поставя въпросът по правилата на кой от двата закона производството по несъстоятелност ще се открие. Отговорът дава член 2, ал. 2 ЗНФЛ – производството ще се открие и осъществи по правилата на Търговския закон.
2. Основания за откриване на производството по несъстоятелност
2.1.Законът за несъстоятелност на физически лица урежда пет кумулативни материални основания (условия) за откриване на производство по несъстоятелност (чл. 2, чл. 8 и чл. 31 ЗНФЛ).
Първо, наличието на длъжник – физическо лице; който
Второ, да не е едноличен търговец или предприемач или макар да има такова качество – неговите задължения да не произтичат от упражняваната търговска или стопанска дейност, занаят или професия (аргумент от чл. 2, ал. 1 ЗНФЛ);
Трето, да е неплатежоспособен;
Четвърто, да е добросъвестен и по отношение на него да не са налице основанията за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2 ЗНФЛ; и
Пето, да не е подавал молба за откриване на производство по несъстоятелност по реда на ЗНФЛ, приключило с влязло в сила съдебно решение или прекратено поради установяване на недобросъвестност на длъжника.
Наличието на петте основания следва да се докаже от длъжника в производството по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. При отсъствие на някое от тях съдът с решение отхвърля молбата (чл. 35, ал. 4 във връзка с чл. 31 ЗНФЛ).
Наличието на дееспособност на длъжника не е основание за откриване на производство по несъстоятелност. Поради това производство по ЗНФЛ може да се открие и за недееспособно физическо лице.
2.2.Физическото лице има качеството на длъжник, когато дължи определена престация или резултат на конкретно друго лице – кредитор. Задължението трябва да е имуществено, защото само имуществени задължения може да се удовлетворяват в производство по несъстоятелност. То може да бъде парично или непарично.
2.3.Наличието у длъжника на качеството едноличен търговец или предприемач е отрицателно основание (пречка) за откриване на производство по несъстоятелност.
Търговският закон не дава легално определение на едноличен търговец. От уредбата в глава десета на ТЗ се налага извод, че едноличен търговец е всяко дееспособно физическо лице с постоянен адрес (местожителство) в България, което извършва по занятие сделки измежду изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ (обективни, абсолютни търговски сделки) и е вписало в търговския регистър фирма на едноличен търговец. Възможно е дееспособно физическо лице да извършва по занятие обективни търговски сделки, без да е вписало фирма в търговския регистър. В този случай се говори за фактически търговец, който за целите на несъстоятелността следва да се приравни на едноличен търговец. Затова срещу лицето не може да се открие производство по несъстоятелност по ЗНФЛ.
Според легалното определени в чл. 760а ТЗ предприемач е всяко физическо лице, упражняващо стопанска дейност, занаят или свободна професия, и в хода на дейността е образувало предприятие, доколкото неговото предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин.[1]
Производство по несъстоятелност по ЗНФЛ може да се открие, когато длъжникът е едноличен търговец или предприемач, само ако неговите задължения не произтичат от упражняваната търговска или стопанска дейност, занаят или професия.
Отсъствието на качеството на едноличния търговец (ЕТ) или предприемач се доказва с декларация. Когато длъжникът е ЕТ или предприемач, но неговите задължения не произтичат от упражняваната търговска или стопанска дейност, занаят или професия, той трябва да докаже, че основанието, на което е възникнало всяко негово задължение, няма връзка с упражняваната дейност, занаят или професия.
2.4.И по ЗНФЛ неплатежоспособността е основание за откриване на производство по несъстоятелност. Но поради отсъствие на търговско или предприемаческо качество у длъжника, за него е неприложимо определението за неплатежоспособност в чл. 608, ал. 1 и чл. 760г, ал. 1 ТЗ. За откриването на производството са неприложими и презумпциите за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 2-4 ТЗ.
Член 8 ЗНФЛ очертава понятието за неплатежоспособност на физическо лице – неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати. Макар да не е казано изрично, се има предвид минималната работна заплата за страната.
Подобно на чл. 608, ал. 1 ТЗ, чл. 8 ЗНФЛ урежда сложен юридически състав (ЮФ) на неплатежоспособност, който включва четири кумулативни елемента – наличие на поне едно задължение, което трябва да е парично и изискуемо, и да е налице състояние на неспособност на длъжника за изпълнение.
И по ЗНФЛ в основата на неплатежоспособността стои неспособността за изпълнение на изискуеми парични задължения, и тук неспособността на длъжника трябва да е трайна[2]. Но за разлика от ФС на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, тук законодателят е установил ясен критерий за преценка кога е налице трайна неспособност за изпълнение, като е посочил минималния период на неспособност. В ЗНФЛ е определен и минимален размер на задълженията като условие за наличие на неплатежоспособност.
Релевантно за наличие на неплатежоспособност е наличието на парични задължения на длъжника; без значение е размерът на неговите непарични задължения. Парични са задълженията за престиране на парични знаци като законно платежно средство, независимо от наименованието на паричните знаци и от това коя държава ги е емитирала. Това може да бъдат български лева (а след 1 януари 2026 година и евро), както и парични знаци, които са официално платежно средство на друга държава. Без значение за наличие на неплатежоспособност е юридическият факт (основанието), от който паричните задължения са възникнали (срв. чл. 608, ал. 1 ТЗ). Те може да са възникнали както от юридически факти на публичното право (административно, данъчно, наказателно и др.), така и на частното право. Във втория случай това може да бъдат както договорни, така и извъндоговорни основания (неоснователно обогатяване, непозволено увреждане и др.).
Кои парични задължения са изискуеми – определят чл. 64 и чл. 89, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
За да има неплатежоспособност, е необходимо общата стойност на изискуемите парични задължения на длъжника да надхвърля 10 минимални работни заплати. Длъжникът не е неплатежоспособен, ако стойността на изискуемите му парични задължения е под или равна на 10 минимални работни заплати. Законодателят е счел, че до тази стойност размерът на задълженията е незначителен и за тяхното погасяване е неприемливо да се открива сложното и скъпо производство по несъстоятелност.
Минималната работна заплата за страната за всяка календарна година се определя ежегодно от Министерския съвет (чл. 244, ал. 1 КТ). Нейният размер може да бъде (и по правило е) различен за различните календарни години. А 12-месечният период на неспособност за изпълнение на изискуемите парични задължения, който е елемент от ФС на неплатежоспособността, по правило не съвпада с календарната година и може да обхване различни години. В този случай при преценката дали изискуемите парични задължения на длъжника надхвърлят 10 минимални работни заплати за страната се взема предвид минималната работна заплата за месеците от съответната година, през които длъжникът е имал изискуеми парични задължения.
За да има неплатежоспособност, неспособността за плащане на изискуемите парични задължения в определения в закона минимален размер трябва да е продължила повече от 12 месеца; няма неплатежоспособност, ако неспособността е продължила до 12 месеца включително. В закона не е определен началният момент, от който се изчислява 12-месечният период на неспособност за плащане. Този момент следва да тече от датата на постановяване на решението на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, защото при преценката дали е налице неплатежоспособност съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след подаване на молбата за откриване на производството (аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК). Без значение за изчисляване на 12-месечния период е датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Преценката дали е налице неспособност за плащане на задълженията следва да се направи чрез съпоставка между общата стойност на изискуемите парични задължения на длъжника, от една страна, и стойността на неговите парични средства плюс пазарната стойност на останалото негово секвестируемо и реално продаваемо имущество, от друга. Несеквестируемото имущество не се взема предвид, защото то не се включва в масата на несъстоятелността и срещу него не може да бъде насочвано изпълнение (чл. 11 ЗНФЛ във връзка с чл. 444 и чл. 445 ГПК).[3] Длъжникът е неплатежоспособен, ако общата стойност на изискуемите му парични задължения надхвърля стойността на неговото секвестируемо имущество. Достатъчно е наличието на частична неспособност за плащане на задълженията, стига тя да не е незначителна; не е необходимо да се установи пълна неспособност за плащане (чл. 8 ЗНФЛ).
2.5. Производство по несъстоятелност на физически лица може да се открие само за добросъвестни длъжници (чл. 9, ал. 1 ЗНФЛ). Съдът ще отхвърли молбата за неговото откриване, ако установи, че длъжникът е недобросъвестен (чл. 35, ал. 4 във връзка с чл. 31, т. 3 ЗНФЛ). А ако след откриване на производството се установи, че длъжникът е недобросъвестен, това е основание за прекратяване на производството (чл. 86, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 31, т. 3 ЗНФЛ).
Според легалното определение добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си (чл. 9, ал. 1 ЗНФЛ). От определението следва, че длъжникът е добросъвестен, ако отговаря на две кумулативни условия.
Първо, когато поема задължения, които може да плаща със своето имущество и доходи. Преценката дали е налице способност за плащане на поеманите задължения следва да се направи към момента на поемане на всяко отделно задължение чрез съпоставка между неговата стойност и стойността на имуществото и доходите на длъжника, и като се отчете стойността на вече поетите задължения. Длъжникът е добросъвестен, ако неговите доходи и налично секвестируемо имущество позволяват той да изпълнява както старите, така и новопоетото задължение след приспадането на разходите, необходими за задоволяване на неговите жизнени потребности и тези на членовете на неговото семейство, на които длъжникът дължи издръжка (аргумент от чл. 9, ал. 4, изр. 1 ЗНФЛ). Критерият за наличие на добросъвестност е обективен, той отчита преценката за своята платежоспособност, която човек със среден интелект и нормално съзнание може да направи при поемане на конкретното задължение. Без значение е субективната преценка на конкретния длъжник относно възможностите да изпълнява своите задължения.
Наред с наличното имущество и доходи на длъжника, при преценката за добросъвестност следва да се вземат предвид и бъдещите негови доходи, които може да се очакват с голяма степен на вероятност в периода след поемане на задължението и до неговото погасяване. Но дори длъжникът да няма доходи, той ще бъде добросъвестен, ако има достатъчно налично имущество, което му позволява да погасява своите задължения на падежа.
Условието длъжникът да поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи гарантира неговата настояща способност да изпълнява поетите задължения. Но то не е достатъчно да гарантира тази способност и в бъдеще, защото длъжникът може със свое поведение да намали своето имущество и доходи с последващи действия, с които да създаде заплаха за удовлетворяване на кредиторите. Поради това второто условие за наличие на добросъвестност е длъжникът с поведението си да не уврежда интересите на кредиторите. Макар да не е казано изрично в чл. 9, ал. 1 ЗНФЛ, това условие има предвид поведение на длъжника в периода след момента на възникване на неговите задължения до тяхното погасяване. Длъжникът ще бъде недобросъвестен, ако поведението му реално уврежда кредиторите, като създава неспособност за плащане на едно или повече задължения на техния падеж; не е достатъчно то да създава опасност за увреждане. Увреждащото поведение може да се изрази в бездействие за упражняване на имуществени права на длъжника, в резултат на което те се погасяват или прекратяват или в действия по разпореждане с такива права или тяхното обременяване, в резултат на което имуществото на длъжника се намалява. Поведението може да се изрази и в преустановяване на дейността, която е източник на доходи за длъжника. Не е необходимо то да е виновно; достатъчно е то обективно да води до неспособност за плащане.
Наличието на добросъвестност се установява от длъжника с декларация по образец, приложена към молбата за откриване на производството по несъстоятелност (аргумент от чл. 32, ал. 2, „б“ ЗНФЛ). С подаването на декларацията се презумира, че длъжникът е добросъвестен. Презумпцията за добросъвестност е оборима – всеки кредитор може да я обори с писмено възражение до съда срещу подадената молба, като представи писмени доказателства за недобросъвестност на длъжника (чл. 33, ал. 4 ЗНФЛ). Съдът може служебно да събира доказателства за недобросъвестност на длъжника (чл. 26, ал. 1 ЗНФЛ).
2.6.Но дори при наличие на двете кумулативни условия по чл. 9, ал. 1 ТЗ, длъжникът не се счита добросъвестен, ако е налице някое от обстоятелствата, уредени алтернативно в чл. 9, ал. 2 ЗНФЛ. Тези обстоятелства са лимитативно изброени, поради което разпоредбата на ал. 2 не може да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия. Част от тях се отнасят за поведение на длъжника, извършено в определен срок, преди да е подадена молбата за откриване на производство по несъстоятелност (включително преди да са поети задължения към кредиторите) или след това, преди да е открито производство по несъстоятелност. Останалите обстоятелства се отнасят за поведение на длъжника, извършено в рамките на откритото производство или след неговото прекратяване.
Част от обстоятелствата по чл. 9, ал. 2 ЗНФЛ са свързани с неизпълнение от длъжника на задължения, които не увреждат кредиторите – публични или задължения в производството по несъстоятелност (чл. 9, ал. 2, т. 3 и т. 7-10 ЗНФЛ). Останалите обстоятелства се отнасят до разпоредителни действия на длъжника с негово имущество или поемане на задължения, които обременяват имуществото му. Затова при преценката за наличие на недобросъвестност, тези обстоятелства (по чл. 9, ал. 2, т. 4-6 и т. 11 ЗНФЛ) следва да се тълкуват във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗНФЛ. Те са свързани с поведение, което обективно уврежда кредиторите, защото е довело до настъпване на неговата неплатежоспособност. Не е нужно това поведение да е виновно. С едно изключение (чл. 9, ал. 2, т. 11 ЗНФЛ), не е нужно и да се доказва, че с поведението си длъжникът е увредил кредиторите.
Не се счита за добросъвестен длъжник, който:
1. е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран;
2. е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение;
3. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;
4. се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност[4] през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35, включително когато е учредил вещно обезпечение – ипотека или залог, за чуждо задължение;
5. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35, е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му;
6. се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35;
7. е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество;
8. умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;
9. не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина;
10. в хода на производството е променил настоящия си адрес или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика;
11. се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност[5] в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35.
Кредитор, който иска да предотврати откриването на производство по несъстоятелност или да се прекрати откритото производство, трябва да докаже, че се е осъществило обстоятелство по чл. 9, ал. 2 ЗНФЛ. Съдът може служебно да събира доказателства за наличие на такова обстоятелство (чл. 26, ал. 1 ЗНФЛ).
Установяването на обстоятелство, което се отнася до разпореждане с имущество или поемане на задължения, които обременяват имуществото на длъжника, следва да се приеме като презумпция за отсъствието на добросъвестност у длъжника[6]. Той може да я обори, като докаже, че неговото поведение не уврежда кредиторите[7]. Желателно е законодателят изрично да уреди подобни обстоятелства като оборима презумпция за недобросъвестност на длъжника.
С въвеждането на обстоятелствата по чл. 9, ал. 2 ЗФНЛ законодателят необосновано тежко ограничава правната сфера на длъжника и възможността да се открие производство по несъстоятелност. Казаното се отнася особено силно за обстоятелствата по чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗНФЛ, а и за останалите обстоятелства, които не засягат правната сфера на кредиторите. Наличието на тези обстоятелства би следвало да се уреди като пречка за погасяване на задълженията на длъжника след прекратяване на производството по несъстоятелност, но не като пречка за откриване и за развитие на производството.
2.7. Последното, отрицателно основание за откриване на производство по несъстоятелност е длъжникът да не е подавал молба за откриване на производство по несъстоятелност по реда на ЗНФЛ, приключило с влязло в сила съдебно решение или прекратено поради установяване на недобросъвестност на длъжника. Ако срещу длъжника вече е било откривано производство по несъстоятелност, съдът ще постанови отказ по молбата за повторно откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника (чл. 35, ал. 4 във връзка с чл. 31, т. 4 ЗНФЛ).
В основата на това основание стои законодателната идея, че добросъвестните неплатежоспособни длъжници може да се възползват еднократно от възможността да уредят своите отношения с кредиторите в производство по несъстоятелност. Ако длъжникът се е възползвал от тази възможност и е уредил своите отношения с кредиторите с влязло в сила решение, с което производството по несъстоятелност се прекратява, при последващо изпадане в неплатежоспособност, той няма право да иска повторно откриване на производство по несъстоятелност.[8] С оглед на тази идея, следва да се отграничи производството по разглеждане на молба за откриване на производство по несъстоятелност и неговото прекратяване, без да се открива производство по несъстоятелност, от същинското производство по несъстоятелност, което съдът е открил с решение, след като е уважил молбата на длъжника.
Няма пречка за откриване на производство по несъстоятелност по молба на длъжника, в случай че предходна негова молба е била отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, с което е постановен отказ да се открие производство по несъстоятелност. Пречка за откриване на производство по несъстоятелност по последваща молба на същия длъжник ще бъде налице само когато съдът е уважил първоначална молба за откриване на производство и е открил производството, което е прекратено с влязло в сила решение, независимо от основанието за прекратяването му – включително поради установена недобросъвестност на длъжника.
Проф. д-р Григор ГРИГОРОВ, Доктор по право, професор по „Гражданско и семейно право“ в Юридическия университет на Пловдивския университет „П. Хилендарски“
______
[1] Под „предприятие“ по смисъла на чл. 760а следва да се разбира обособена стопанска единица, в която наети лица произвеждат стоки или предоставят услуги под ръководството на физическо лице. Последното осъществява общото ръководство и организира извършването на дейността (стопанска, занаятчийска или свободна професия), като я извършва от свое име и на свой риск, с цел да се реализира печалба. Дейността на предприятието е с предмет и обем, който не изисква тя да се води по търговски начин, когато дейността е незначителна по обем и нейното извършване не налага или налага в по-малка степен нуждата за използване на наемен труд и за упражняване на контрол върху работата на наетите в предприятието лица. Поради това във връзка с осъществяването на дейността не е нужно да се водят търговски книги, търговско счетоводство и търговска кореспонденция, да се вземат кредити и др.
[2] Вж. Григоров, Гр. Несъстоятелност. София: Сиби, 2017, с. 182.
[3] Обхватът и стойността на несеквестируемото имущество на физическите лица се определя в чл. 444 и чл. 445 ГПК.
[4] Стойността на имуществото е значителна, ако към момента на разпореждането надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца (чл. 11, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 4 ЗНФЛ).
[5] В случая при преценката дали имуществото е на значителна стойност, следва да се използва критерият по чл. 11, ал. 3 ЗНФЛ, макар в тази разпоредба законодателят да не препраща изрично към ал. 2, т. 11 от закона.
[6] Това схващане намира подкрепа в разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗНФЛ – при преценка на обстоятелствата по ал. 2 се вземат предвид причините за тяхното настъпване, включително дали са настъпили поради непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер.
[7] Така например обстоятелството, че длъжникът се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност (чл. 9, ал. 2, т. 4 ЗНФЛ) не обосновава наличие на недобросъвестност, ако при поемане на задължението длъжникът е имал достатъчно имущество и доходи, които обезпечават изпълнението на задължението и разпореждането с имущество не уврежда интересите на неговите кредитори, макар да води до намаляване на неговото имущество.
[8] Длъжникът няма такова право и когато откритото производство по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила решение поради неговата недобросъвестност.
