Списание „Собственост и право“, 2025 г., кн. 9
Интересът ми към темата е продиктуван от множество отправяни до мен въпроси, както и от наблюденията ми в практиката на съдебните изпълнители, където отчитам пропуски, които ще бъдат обект на коментар в настоящата статия.
1. Кратки бележки по въвода във владение, извършван по реда на ГПК
Въводът във владение е изпълнителен способ, чрез който се осъществява едно съдебно признато право на взискателя да осъществи свое непарично притезание към длъжника чрез действията на съдебен изпълнител. Сърцевината на това непарично притезание се изразява в овластяването на взискателя чрез постановеното от съда съдебно решение да поиска от органа по принудително изпълнение да осъществи принуда върху посочения в съдебния акт недвижим имот. Тази принуда се осъществява по строго предвиден законов ред, а резултатът от нея е възстановяване на владението върху имота в полза на взискателя, съответно отстраняването на длъжника, който според съдебния акт неправомерно е осъществявал фактическата власт върху него. По този начин проведеният граждански процес между взискателя и длъжника осигурява търсената с него защита на правоимащия, съответно санкция за правонарушителя.
В разпоредбите на чл. 522 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се съдържат правилата за извършване на въвод във владение на недвижим имот, основан на постановено от съда съдебно решение. Този ред обаче намира приложение и при извършване на въвод, когато в полза на взискателя е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 или 417 ГПК, съответно е вписано пристъпване към изпълнение по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ), с оглед възможността недвижимият имот да е елемент от заложено търговско предприятие.
За да бъде валидно сезиран органът по принудително изпълнение, взискателят трябва да представи изпълнителен лист, тъй като съдебният изпълнител дължи подчинение на съдебната заповед, инвокирана в него. Допустимо е взискателят да поиска въвод във владение и на основание вписано пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, което представлява пряко и несъдебно изпълнително основание, което подлежи на изпълнение както по реда на ЗОЗ, така и по реда на ГПК.
Освен на основание издадено съдебно решение, заповед за изпълнение или вписано пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, въвод може да бъде извършен и чрез издадено в хода на висящо изпълнително производство постановление за възлагане. По своята правна същност то е едностранен властнически акт на овластен от държавата орган с публична функция, който се издава в производството по принудително изпълнение, независимо от волята на собственика на имота, и има вещноправно действие за посочения в него купувач[1]. То е крайният акт, с който приключва публичната продан като изпълнителен способ[2], съответно изпълнението върху имота[3]. За да породи обаче правните си последици, т.е. да настъпи транслативното му действие и правото на собственост да премине у посочения в постановлението купувач, същото трябва да влезе в сила – чл. 496, ал. 2 ГПК. Освен властнически акт, постановлението за възлагане, подобно на пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ, също представлява пряко изпълнително основание, на основание на което може да бъде извършен въвод във владение. Веднъж влязло в сила, то легитимира посочения в него купувач, вече настоящ носител на правото на собственост върху имота, да поиска от съдебния изпълнител да го въведе във владение.
2. Няколко думи относно процедурата по запечатване на недвижим имот
По своята правна същност запечатването на недвижим имот е действие, чрез което се цели запазването на намиращото се в този имот имущество на длъжника от повреждане, разпиляване или унищожаване[4]. Самият недвижим имот, в качеството му на имуществен актив на длъжника, може да бъде прехвърлян и след запечатването си, т.е. правото на собственост върху него може да смени своя носител, поради което запечатването се използва за защита от повреждане, разпиляване и унищожаване, но не на него, а на намиращото се вътре имущество.
Извършването на запечатването, също както и въводът във владение, се подчинява на строго регламентиран в закона ред. То може да бъде осъществено по пътя на обезпечителното производство по реда на ГПК, при допускане на предварителни обезпечителни мерки в производството по несъстоятелност, с разпореждане на съда в хода на универсалното принудително изпълнение, ако това е необходимо за запазване на имуществото на длъжника от разпиляване, унищожаване или укриване, в производството по открито наследство, по реда на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и др. Настоящият коментар ще се съсредоточи върху запечатването като обезпечителна мярка в производството по несъстоятелност.
Когато запечатването се допуска като предварителна обезпечителна мярка в производството по несъстоятелност – чл. 629а, ал. 1, т. 5 от Търговския закон (ТЗ), това става с обезпечителна заповед на съда. Именно тя е средството, чрез което се удостоверява правото на кредитора за обезпечаване, съответно заповядва същото да бъде извършено от съответния орган, който отговаря за привеждането му в изпълнение. В хипотезата на допуснато запечатване в хода на висящо производство по несъстоятелност, съдът издава разпореждане – чл. 650 ТЗ. В универсалното принудителното изпълнение не се запечатват обитаеми жилища и помещения, необходими за продължаване на дейността на длъжника или за съхраняване на подлежащи на бързо разваляне вещи – чл. 650, ал. 2 ТЗ. Тази забрана е императивна, но е неоснователно да се твърди, че посочената в нея хипотеза е единствената, за която тя важи[5].
Търговският закон е категоричен, че запечатването се извършва не просто от съдебен изпълнител, а от частен съдебен изпълнител – чл. 651 ТЗ. Тоест по този ред не могат да се използват услугите на държавните съдебни изпълнители.
За да започнат ефективно действията по запечатване, съдът по несъстоятелността с определение или разпореждане, в зависимост от това дали запечатването е допуснато като предварителна обезпечителна мярка или в хода на откритото производство по несъстоятелност, следва да възложи на синдика да поиска реализирането му от частен съдебен изпълнител. В резултат на това синдикът трябва да подаде молба до частния съдебен изпълнител по местонахождение на имота, с приложен съдебен акт на съда по несъстоятелността, в която да поиска извършване на постановените от съда действия по запечатването. В изпълнение на подадената молба, органът по принудително изпълнение ще трябва да образува обезпечително производство, независимо дали актът на съда е определение или разпореждане, тъй като и в двата случая става въпрос за съдебен акт, с който е допусната обезпечителна мярка в производството по несъстоятелност, а не за изпълнителен титул, какъвто е например изпълнителният лист[6].
След като бъде валидно сезиран, частният съдебен изпълнител следва да започне действията по запечатването. За разлика от извършването на класическия опис по чл. 483 и сл. ГПК, където длъжникът задължително трябва да бъде уведомен преди извършването му, при запечатването несъстоятелният длъжник не бива да бъде уведомяван, а едва при извършването на същинския опис по реда на чл. 652 ТЗ, в противен случай последният би могъл безпрепятствено да укрие намиращото се в недвижимия имот имущество, чието съхраняване се цели, като по този начин обезсмисли самото запечатване като обезпечение[7]. Поради тази причина не се извършва предварително уведомяване на несъстоятелния длъжник и частният съдебен изпълнител може незабавно да пристъпи към запечатването на имота[8]. То се извършва по местонахождение на имота, за което се съставя протокол, подобно на протокола по чл. 484 ГПК, когато се извършва класически опис в хода на висящо индивидуално принудително изпълнение. В производството по несъстоятелност запечатването и описът не са едновременни действия, като с извършването на запечатването имуществото се запазва до назначаването на синдик и извършването на опис от него – аргумент от чл. 652 ТЗ. Поради това не е необходимо, а и законът не го изисква, протоколът да отговаря на изискванията на чл. 484 и сл. ГПК. Не се извършва и проверка на собствеността по смисъла на чл. 483 ГПК, тъй като за нея следи съдът по несъстоятелността, а не изпълнителният орган[9]. Последният има единственото задължение да приведе в изпълнение разпореденото от съда запечатване по реда на закона[10].
Частният съдебен изпълнител съставя протокол, в който описва извършените от него действия по запечатването. В протокола се вписват данни за обезпечителното дело и страните по него, както и фактическото състояние на имота от външна страна, тъй като вътрешен достъп е недопустим, нито доброволно, нито чрез ключар. Няма законова пречка при запечатването да присъстват синдикът, органи на несъстоятелния длъжник, включително и когато са десезирани, както и други лица[11]. В такъв случай това също трябва да бъде отразено в протокола. В него не се съдържа описателна част относно намиращото се в недвижимия имот имущество, тъй като при запечатването целта е да се съхрани все още неясно по обем и вид имущество, което изпълнителният орган не може да установи. Естеството на обезпечителната мярка „запечатване“ е такова, че същото приключва с преустановяване на достъпа до имота на трети лица, но с него не се осигурява фактически достъп във вътрешността му. Подобно действие е извън правомощията на частния съдебен изпълнител и извършването му би довело до незаконосъобразност[12].
Ако при посещението на имота бъдат заварени трети лица с претендиращи права, възраженията им следва да бъдат вписани в протокола, за да бъдат удостоверени и доказани при евентуален бъдещ правен спор относно запечатаното имущество, който не може да бъде разрешен от частния съдебен изпълнител, а от съда в отделен исков процес, стоящ извън производството по несъстоятелност[13].
Частният съдебен изпълнител, при извършване на самото запечатване, трябва да постави печати върху имота, от които да е видно, че той е запечатан за целите на висящо производство по несъстоятелност спрямо съответния несъстоятелен длъжник – аргумент от чл. 652 ТЗ.
3. Възможно ли е да се породи конкуренция на права върху запечатания недвижим имот
Хипотеза 1:
Несъстоятелният длъжник е бил собственик на недвижимия имот, който е запечатан в производството по несъстоятелност, докато не е било извършено прехвърляне на имота чрез публична продан, проведена от синдика. В същото време, в полза на трето лице е бил издаден изпълнителен лист по висящ исков процес с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС), с който е било разпоредено предаването на владението върху имота. Така възниква конкуренция на права между купувача на имота от публичната продан в производството по несъстоятелност и третото лице, в чиято полза е било постановено съдебно решение по чл. 108 ЗС, съответно издаден изпълнителен лист за предаване на владението върху него. Тук съдебният изпълнител ще трябва да извърши въвод в имот, който вече е запечатан по реда на ТЗ.
Хипотеза 2:
Обезпечен кредитор по смисъла на чл. 638, ал. 2 ТЗ е получил разрешение за продължаване на индивидуалното принудително изпълнение по реда на ГПК. Извършена е публична продан, на която той или трето лице е придобило собствеността върху недвижимия имот, който вече е бил запечатан в производството по несъстоятелност. В същото време във фазата на открито производство по несъстоятелност, без тя да е обявена, несъстоятелният длъжник е прехвърлил запечатания недвижим имот на трето лице по реда на чл. 18 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) без съгласието на синдика. Тук ще настъпи конкуренция между правата на купувача от публичната продан и приобретателя на имота по сделката с несъстоятелния длъжник. Възможно е някой от тях да предяви иск по реда на чл. 108 ЗС, след което на основание издаден изпълнителен лист за въвод във владение да сезира съдебен изпълнител за неговото извършване. Така органът по принудително изпълнение отново ще трябва да извършва въвод в запечатан недвижим имот.
Хипотеза 3:
При открито производство по несъстоятелност и запечатване на имота, несъстоятелният длъжник го прехвърля на трето лице, спрямо което също се открива производство по несъстоятелност, съответно и в това производство имотът е бил запечатан, тъй като и двамата синдици са приели, че той е бил част от масата на съответната несъстоятелност. В тази хипотеза ще е налице последователно запечатване на недвижимия имот от двама различни частни съдебни изпълнители. Тук няма значение дали са сложени различни печати, или едните са премахнати за сметка на другите. Тук също е актуален въпросът относно това дали второто запечатване е законосъобразно и има ли въобще съответният частен съдебен изпълнител права да сваля печатите на своя колега.
Хипотеза 4:
При запечатване на недвижим имот, собственост на несъстоятелния длъжник, с последващо издадена обезпечителна заповед по реда на ГПК е било допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „запечатване“ в полза на негов кредитор. По този начин кредиторът по обезпечението ще поиска от съдебния изпълнител да приведе в изпълнение заповедта и да извърши допуснатото запечатване, при което отново ще сме изправени пред така нареченото двойно запечатване, както и пред въпроса дали това въобще е допустимо.
От гореизложеното можем да направим обоснован извод, че конкуренция на материални права на отделни лица спрямо запечатан в производство по несъстоятелност недвижим имот е повече от възможна. Повече от възможна е и хипотезата, при която съдебен изпълнител може да бъде сезиран с изпълнителен лист за въвод във владение, при което същият трябва да изпълни заповедта в изпълнителния лист, но в същото време трябва да се запита дали това ще е законосъобразно при наличието на запечатване на имота от негов колега по реда на ТЗ.
4. Незаконосъобразен ли е извършеният по реда на ГПК въвод във владение на запечатан по реда на ТЗ недвижим имот
За да се стигне до подобен казус, пред съдебния изпълнител трябва да е бил представен изпълнителен лист за предаване на владението на недвижим имот. Привеждайки го в изпълнение, изпълнителният орган заварва, по време на извършване на въвода, поставени печати от свой колега по реда на ТЗ. До същият казус би се стигнало и при представена обезпечителна заповед по реда на ГПК, в която е допуснато обезпечение на иск или бъдещ иск чрез запечатване на същия недвижим имот, който вече е бил обект на запечатване във вече висящо производство по несъстоятелност. Разбира се, възможни са и други хипотези, които не могат да бъдат изчерпани в настоящото изложение, но това е ирелевантно, тъй като целта в случая е да се изясни един въпрос, независимо от хипотезата, а именно дали съдебният изпълнител трябва да съобразява вече извършеното запечатване от свой колега, а защо не и от самия него, или да изпълни представения пред него акт, подлежащ на изпълнение, и да извърши въвод чрез сваляне на печатите, или пък повторно запечатване. Отговор на този въпрос беше даден съвсем наскоро от състав на ВКС, пред който е бил поставен за разглеждане казус, който отговаря на хипотеза № 1, посочена в т. 3 от настоящата статия. Отговорът на съда е, че на основание чл. 402 ГПК във връзка с чл. 621 ТЗ ищецът по чл. 108 ЗС в качеството си на собственик и въз основа на заверен препис от влязлото в сила решение е легитимиран да поиска вдигане на обезпечителната мярка, наложена върху собствения му имот за целите на производството по несъстоятелност на бившия собственик на имота, изразяваща се в „подмяна на заключващите механизми – смяна на ключалката на външната входна врата“ и „запечатване“. Според ВКС, доколкото тези мерки са постановени от съда по несъстоятелността с цел съхраняване имуществото на несъстоятелния длъжник, то тяхното вдигане следва да бъде поискано също от съда по несъстоятелността, тъй като с влизането в сила на решението по чл. 108 ЗС в установителната му част, имотът вече не е част от масата на несъстоятелността. Съдът приема още, че при липса на данни след запечатването на имота да е била проведена процедура по вдигане на поставените печати и извършване на опис от синдика на запечатания имот по реда на чл. 652-653 ТЗ, то следва да се приеме, че не синдикът, а съдебният изпълнител, извършил запечатването, отговаря за процесния имот, предвид което признатият за собственик по чл. 108 ЗС е следвало да потърси изпълнение на съдебното решение, установяващо собствеността му, чрез сваляне на печатите на недвижимия имот от съдебния изпълнител[14].
От така коментираното решение на ВКС могат да бъдат направени следните правни изводи:
– Съдебният изпълнител, а не синдикът отговаря за запечатания от него недвижим имот, когато не е бил извършен опис от синдика и сваляне на печатите по смисъла на чл. 652-653 ТЗ.
– Носителят на непаричното притезание в изпълнителен лист за предаване на владението върху недвижим имот, който е бил запечатан, трябва да поиска от съда по несъстоятелността отмяна на акта, с който е било допуснато запечатването, за да реализира това свое право.
– След отмяна на обезпечението, актът на съда следва да бъде представен на частния съдебен изпълнител, който е извършил запечатването, за да може същият да свали печатите си.
– При липса на съдебен акт, с който съдът по несъстоятелността отменя допуснатото по-рано от него запечатване, частният съдебен изпълнител, извършил запечатването, следва да откаже искането за премахване на печатите си.
– При привеждане в изпълнение на изпълнителен лист за въвод във владение и установяване от съдебния изпълнител, че имотът е бил запечатан по реда на ТЗ, той трябва да откаже исканото действие, независимо че дължи подчинение на изпълнителния лист, тъй като не е овластен от закона с правомощия да отменя действия на свой колега, както и актове на съда по несъстоятелността.
Вместо заключение можем да приемем, че становището на ВКС е правилно, тъй като предотвратява незачитането и преодоляването на допуснати от един съд обезпечителни мерки за сметка на обезпечителни мерки, допуснати от друг съд, както и натоварването на съдебните изпълнители с преценката на коя от тези мерки да дадат приоритет. В резултат на това, отговорът на поставения в настоящата статия въпрос трябва да е следният – незаконосъобразен е извършеният по реда на ГПК въвод във владение на запечатан по реда на ТЗ недвижим имот, без преди това да е бил отменен актът на съда по несъстоятелността, с който е било допуснато запечатването, както и извършилият запечатването частен съдебен изпълнител да е вдигнал печатите си. В противен случай извършилият въвода съдебен изпълнител ще носи дисциплинарна отговорност за извършени процесуални нарушения, както и имуществена отговорност, в случай че могат да бъдат доказани претърпени вреди от увреденото лице.
Д-р Димитър ИВАНОВ
_____
[1] Иванов, Д. Публичната продан чрез частен съдебен изпълнител. София: Сиела, 2021, с. 155.
[2] Тълкувателно решение от 11.03.2019 г. по т. д. №4/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
[3] Иванов, Д. Кога настъпва ефектът от спирането на индивидуалното принудително изпълнение по силата на закона – вж. Ставру, Ст., Петров, В. (съст.) Предизвикай: Изпълнителния процес. София: Сиела, 2016, с. 277.
[4] Според Григоров, Г. Несъстоятелност. София: Сиби, 2017, с. 259, чрез запечатването се предотвратява достъпът на длъжника и на други лица до запечатаните помещения и имущество и законът им налага забрани да ползват запечатаното имущество.
[5] В подобен смисъл и Кръстева, С. Откриване на производство по несъстоятелност. София: Сиела, 2019, с. 291-292.
[6] Така и Определение № 688 от 17.10.2012 г. по ч. н. д. № 1239/2012 г. на Окръжен съд – Варна.
[7] Несъстоятелният длъжник обаче трябва да бъде уведомен за акта, с който съдът е допуснал запечатването като обезпечителна мярка, за да може да го обжалва – аргументи от чл. 396, ал. 1 ГПК и чл. 629а, ал. 1, т. 5 ТЗ. Считам, че и разпореждането по чл. 650 ТЗ трябва да подлежи на обжалване, макар и ТЗ да не урежда изрично подобна възможност. В подобен смисъл и Григоров, Г. Несъстоятелност. Цит. съч., с. 259, както и Определение № 652 от 12.07.2012 г. по ч. т. д. № 489/2012 г. на ВКС.
[8] Това се потвърждава и от старата редакция на чл. 651 ТЗ, която е предвиждала, че запечатването се извършва от съдия-изпълнител в еднодневен срок от получаване на разпореждането. Няма как длъжникът да е можело да бъде уведомен в толкова кратък срок, което потвърждава тезата, че такова предварително уведомяване не е необходимо.
[9] Григоров, Г. Несъстоятелност. Цит. съч., с. 258.
[10] Решение № 451 от 22.11.2012 г. по в. гр. д. № 604/2012 г. на Окръжен съд – Добрич.
[11] Определение № 164 от 20.07.2017 г. по в. ч. т. д. № 239/2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
[12] Спорно е доколко извършените от частния съдебен изпълнител действия по запечатване подлежат на обжалване. Преобладаващото становище е, че по силата на чл. 621 и чл. 613а, ал. 3 ТЗ приложение намират разпоредбите на чл. 435 и сл. ГПК – вж. Владимиров, И. Търговско право. София: Ромина, 2008, с. 547. Подобно е становището и в преобладаващата част на съдебната практика – Решение № 186 от 17.11.2009 г. по гр. д. № 607/2009 г. на Окръжен съд – Велико Търново; Определение № 622 от 4.10.2012 г. по в. ч. гр. д. № 471/2012 г. на Апелативен съд – Варна; Решение № 451 от 22.11.2012 г. по в. гр. д. № 604/2012 г. на Окръжен съд – Добрич; Решение № 515 от 14.10.2014 г. по в. гр. д. № 685/2014 г. на Окръжен съд – Русе.
[13] Решение № 515 от 14.10.2014 г. по в. гр. д. № 685/2014 г. на Окръжен съд – Русе; Решение № 458 от 26.11.2012 г. по в. гр. д. № 530/2012 г. на Окръжен съд – Добрич.
[14] Определение № 1867 от 14.04.2025 г. по гр. д. № 3560/2024 г. на ВКС.
