Списание „Търговско и облигационно право“, 2025 г., бр. 8
В последното десетилетие правната уредба на процедурите, свързани със затрудненията на длъжниците, неплатежоспособността и избягването на неблагоприятните последици от обявяването в несъстоятелност, претърпя динамично развитие. Въведени бяха изменения в търговската несъстоятелност, предвидиха се правила за производство по стабилизация на търговец и производство по несъстоятелност на предприемач. Приет бе и Закон за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ)[1]. Надграждането на правната рамка доведе до ново измерение на функциите на лицата, които отговарят на изискванията за назначаване за синдик в производството по несъстоятелност на търговец. Те вече са и лица, които могат да бъдат назначавани за доверено лице в производство по стабилизация на търговец (чл. 782, ал. 2 ТЗ), за синдик в производство по несъстоятелност на предприемач[2] и за синдик в производство по несъстоятелност на физическо лице. Доколкото в уредбата на стабилизацията и несъстоятелността на предприемача се съдържат препращащи норми, за правното положение на синдика водещи остават правилата на част четвърта „Несъстоятелност“ от Търговския закон. Настоящата статия има за цел да представи някои по-важни акценти от правното положение на синдика според актуалното състояние на уредбата и практиката.
Придобиване и изгубване на качеството „лице, което може да бъде назначавано за синдик“
Понастоящем изискванията към лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, са обособени в две самостоятелни алинеи на чл. 655 от Търговския закон (ТЗ). В ал. 1 на чл. 655 ТЗ са включени изисквания за професионални качества, опит и интегритет на синдика, които са общоважими и приложими за всички лица и във всички случаи[3]. При измененията и допълненията на ТЗ от 2023 г.[4] изискването за професионален стаж бе завишено и лицата вече следва да имат стаж като юрист или икономист не три, а най-малко пет години (чл. 655, ал. 1, т. 4 ТЗ). Наличието на изискуемия стаж е предмет на проверка още в процедурата по провеждане на изпита по чл. 655, ал. 1, т. 5 ТЗ за включване в списъка на синдиците, който се утвърждава от министъра на правосъдието. В съответствие с преходното правило на § 104 от ПЗР на ЗИД ТЗ от 2023 г., лицата, които са били включени в списъка при предходни процедури и които не отговарят на новите завишени изисквания за професионален стаж, запазват придобитата квалификация като синдик. Това означава, че назначаването им за синдици или доверени лица в съответните производства би било законосъобразно, а действията им – валидни. Интересна промяна в правното положение на синдика е въвеждането на ново общо условие за упражняване на функцията синдик – лицето да не е „временно отстранено от списъка“ на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици (чл. 655, ал. 1, т. 7 ТЗ). Това ново условие е свързано с новата санкционна мярка, предвидена в чл. 655а, ал. 2 ТЗ за случаите, в които синдикът не е изпълнил задължението си за вноска за професионална квалификация, изключен е за срок от една година, като е допуснато предварително изпълнение на заповедта на министъра на правосъдието.
Във втората алинея на чл. 655 ТЗ са посочени изискванията, на които трябва да отговаря съответното лице във връзка с конкретното производство по несъстоятелност, по което се назначава[5]. Тяхната цел е да осигурят безпристрастно упражняване на функцията на синдика и да предотвратят потенциален конфликт на интереси. В чл. 655, ал. 2, т. 3 ТЗ е разписано конкретно обстоятелство, водещо до основателни съмнения в безпристрастността на синдика, а именно – синдикът да е представлявал длъжника или кредитори в последните три години преди встъпването си в длъжност. Извън тази хипотеза, отношенията между синдика, кредиторите и длъжника подлежат във всеки случай на индивидуална преценка, за да бъде направен извод дали е спазено изискването за безпристрастност на синдика. Важно е да се отбележи, че в чл. 655, ал. 2, т. 2 ТЗ вече са уредени случаите, в които синдикът е кредитор в същото производство по несъстоятелност с вземането си за текущо или окончателно възнаграждение. Законът изрично предвижда, че в тази хипотеза двете качества на лицето – кредитор и орган на несъстоятелността, не са в колизия и не е налице пречка за упражняване на функцията синдик. С това бе даден отговор на въпроса относно наличието на несъвместимост при неплатени възнаграждения на синдика, който в практиката беше разрешаван нееднозначно.
Изключване от списъка на синдиците
Действащата редакция на чл. 655, ал. 3 ТЗ изрично посочва основанията, на които министърът на правосъдието изключва лицата от списъка на синдиците, а именно – ако синдикът е освободен по конкретно дело от съда по несъстоятелността на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ или по реда на чл. 29, ал. 1, т. 6 или 7 и чл. 44, т. 3 от Закона за банковата несъстоятелност; ако е извършил нарушения във връзка с дейността си като синдик съгласно чл. 663, ал. 2 ТЗ и ако не е внесъл вноска за професионална квалификация съгласно чл. 655а, ал. 2 ТЗ. Регламентирането на основанията за изключване от списъка на синдиците се оценява като положителна промяна, въведена със ЗИД на ТЗ от 2023 г., защото внася яснота и предвидимост по въпроса за последиците от нарушенията, допуснати от синдика, и за основанията, на които същият може да загуби възможността да упражнява функциите си в производствата по несъстоятелност или стабилизация.
По отношение на нарушението, представляващо невнасяне на годишната вноска за професионална квалификация по чл. 655а, ал. 1 ТЗ, уредбата от 2023 г. въвежда диференциация на санкцията в зависимост от конкретната тежест на нарушението. Съгласно чл. 655а, ал. 2 ТЗ, предложение първо, еднократното неизпълнение на задължението за вноска (за една календарна година) е основание за временно изключване на синдика от списъка по чл. 655, ал. 1, т. 5 ТЗ за срок от една година, считано от влизане в сила на заповедта на министъра на правосъдието. В случай че е допуснато предварително изпълнение на заповедта на министъра на правосъдието, периодът до влизане в сила на заповедта се счита за отстраняване на синдика от списъка и също се включва в едногодишния срок на временното изключване. Съгласно чл. 655а, ал. 2 ТЗ, предложение второ, системното неизпълнение на задължението за вноска е основание за изключване от списъка на синдиците. Законодателят е преценил, че именно при системност на неизпълнението на задължението за вноска тежестта на нарушението е от по-висока степен, обуславяща прилагането на най-тежката мярка по отношение на синдика.
Според чл. 660, ал. 1 ТЗ синдикът е длъжен да осъществява правомощията си освен с грижата на добрия търговец, още и при спазване на правилата на Етичния кодекс на синдиците и доверените лица. Етичният кодекс подлежи на утвърждаване от министъра на правосъдието след съгласуване с организациите на синдиците и доверените лица[6]. Нарушаването или отклонението от правилата на Етичния кодекс не е посочено в ТЗ като основание за налагане на санкции на синдиците, но в чл. 23, ал. 1 от Наредба № 3 за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците (след изменението от 2023 г.[7]) е предвидено, че министърът на правосъдието упражнява контрол върху спазването на правилата на Етичния кодекс на синдиците и доверените лица. Текстът е основание да се предположи, че нарушаването на етичните правила е квалифицирано в наредбата като вид нарушение във връзка с дейността на синдика. Но от друга страна, с подзаконовия акт се извършва своеобразно „дописване“ на режима на синдика и разширяване на правомощията на министъра на правосъдието, без да е налице съответен текст в ТЗ. Създават се потенциални възможности за оспорване на Наредба № 3 или на конкретни заповеди на министъра на правосъдието за изключване от списъка на синдиците, които са постановени на основание допуснати нарушения на етичните правила.
С измененията на ТЗ от 2023 г. бяха установени и процедурни правила относно изключването от списъка на синдиците. В съответствие с алинея втора на чл. 663 ТЗ, в рамките на административното производство министърът на правосъдието следва да даде възможност на синдика да представи писмени обяснения. Освен това, в чл. 655, ал. 4 ТЗ е определен преклузивен срок за прилагане на санкцията „изключване от списъка“, а именно не по-късно от 6 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от три години от извършването му. Така се създава сигурност за синдика и същевременно се очаква да се стимулират административните практики на министъра на правосъдието, така че действията и санкциите да са своевременни и в разумни срокове.
За разлика от предходната редакция на чл. 655, ал. 3 ТЗ законът вече използва израза „може да изключи“ по отношение на правомощието на министъра на правосъдието. Новата формулировка навежда на извод, че от обвързващ текстът е станал диспозитивен и на министъра на правосъдието е предоставено правото да упражни във всеки отделен случай дискреционна преценка дали да изключи синдика. Така възниква въпросът – може ли министърът на правосъдието да не изключи лицето от списъка на синдиците, ако е налице някое от обстоятелствата, предвидени в чл. 655, ал. 3 ТЗ, а освен това – по какви критерии би действал, за да приложи или да не приложи санкционната мярка. В контекста на изменения режим, критериите следва да се основават на „тежестта на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършването му“, а мерките, които министърът на правосъдието може да приложи, са изключване от списъка по чл. 655, ал. 1, т. 5 или писмено предупреждение до синдика за изключване от списъка (чл. 663, ал. 2 ТЗ). От гледна точка на принципа за съразмерност на санкцията според вида и тежестта на нарушението, тази промяна изглежда обоснована.
Обосновано е също така въвеждането на новата ал. 6 на чл. 655 ТЗ, с която се установява своеобразна реабилитация за лицата, изключени от списъка на синдиците. Лицето може да бъде вписано отново в списъка, утвърден от министъра на правосъдието, след изтичане на тригодишен срок от влизане в сила на акта за изключването му и след като подаде заявление и премине успешно изпита по чл. 655, ал. 1, т. 5 ТЗ. Повторното вписване в списъка на това основание се допуска само веднъж.
Назначаване на синдика и възможност за кредиторите да влияят на ранен етап върху избора на синдик
След отмяната на чл. 669-672 ТЗ и отпадането на фигурата на първото събрание на кредиторите, преценката за лицето, на което да бъдат възложени правомощията на временен синдик, премина в изключителната компетентност на съда по несъстоятелността, без възможност за кредиторите да влияят върху персоналния състав на синдика в началния етап на производството по несъстоятелност. От своя страна правомощията на временния синдик са значително разширени както по продължителност във времевата рамка на несъстоятелността, така и по съдържание. Временният синдик вече функционира като орган на несъстоятелността до момента, в който събранието на кредиторите избере постоянен синдик, съответно лицето бъде назначено с определение на съда и встъпи в производството. В рамките на посочения период именно временният синдик съставя списъка на приетите, неприетите и служебно приетите вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, представя списъка на съда по несъстоятелността и участва в производството по чл. 692 ТЗ за разглеждане на възраженията срещу списъка. В този контекст правното положение на кредиторите вече в по-голяма степен зависи от начина, по който временният синдик изпълнява функцията си и от преценката, която той извършва по отношение на предявените вземания.
В съответствие с препращащата норма на чл. 760в ТЗ, назначаването на синдик в производството по несъстоятелност на предприемач се подчинява на реда и условията, предвидени за производството по несъстоятелност на търговец. В производството по несъстоятелност на физическо лице назначаването на синдика е предвидено като изрично правомощие на съда по несъстоятелността, а по отношение на изискванията към лицата специалният закон препраща изрично към чл. 655, ал. 1 и 2 ТЗ. Специфична особеност за това производство е предвидената в чл. 19 ЗНФЛ възможност за синдик да бъде назначаван държавен съдебен изпълнител от района на съда по несъстоятелността, който също следва да отговаря на изискванията към синдика по чл. 655 ТЗ, с изключение на изискванията, отнасящи се до включването и изключването от списъка на синдиците и освобождаването като синдик в производствата по ТЗ.
Що се отнася до производството по стабилизация на търговец, то промените от 2023 г. разкриват тенденция за овластяване на заинтересованите лица да поискат назначаването на доверено лице. С новата ал. 2 на чл. 772 ТЗ бе предвидено задължение за съда да назначи доверено лице, ако е направено искане на търговеца или искане на мнозинството от кредиторите и е поет ангажимент за заплащане на възнаграждението на довереното лице и разходите в производството по стабилизация. Извън тази специална хипотеза, съдът назначава доверено лице и когато това е необходимо за опазване интересите на страните или когато планът за стабилизация може да бъде утвърден от съда чрез принудително налагане между класове кредитори. Налице е и общият текст на чл. 772, ал. 1, т. 2 ТЗ, според който съдът може да назначи доверено лице в производството по стабилизация, когато установи такава необходимост, като в този случай определя възнаграждението и обема на неговите правомощия в производството.
Избор на постоянен синдик, определяне на възнаграждението му и решаване на спорове между лицата, които осъществяват функцията на синдика по конкретно производство
Решаващо значение за избора на постоянния синдик в производството по несъстоятелност има събранието на кредиторите. Според чл. 674, ал. 2 ТЗ събранието на кредиторите се свиква незабавно след одобряване на списъка на приетите вземания от съда, като наред с другото, въпросите, по които следва да бъде взето решение, включват избор на постоянен синдик и определяне на неговото възнаграждение. Съгласно чл. 656, ал. 1 ТЗ синдикът, избран от събранието на кредиторите, се назначава от съда по несъстоятелността, който определя дата за встъпването му. Единствената проверка, която съдът прави и въз основа на която може да не назначи избраното от събранието на кредиторите лице, е, ако то не отговаря на изискванията по чл. 655 ТЗ и не е дало предварително писмено съгласие с нотариална заверка на подписа.
В случай че синдикът не встъпи в длъжност на датата, посочена в определението за назначаването му, съдът по несъстоятелността назначава служебен синдик и свиква ново събрание на кредиторите (чл. 656, ал. 4 ТЗ). Възможно е за синдик по едно производство да бъдат назначени две и повече лица. В този случай решенията на синдика се вземат с единодушие, а действията се извършват съвместно. При спор между лицата, които упражняват правомощията на синдика, спорът се решава от събранието на кредиторите или от съда (чл. 656, ал. 5 ТЗ). Текстът е лаконичен и не дава насока за критериите, по които се избира една от двете алтернативни възможности за разрешаване на споровете – от съда или от събранието на кредиторите. Тук следва да бъде съобразена ал. 2 на чл. 678 ТЗ, според която решенията на събранието на кредиторите, които са взети „извън компетентността му“, са нищожни. При действието на посочения текст се налага по-прецизна преценка относно това по кои спорове между лицата, осъществяващи функцията на синдика, въпросът следва да се постави пред събранието на кредиторите и по кои – не. За правна сигурност и за да се съобразят пределите на правомощията на събранието на кредиторите, към него следва да се отнасят само споровете, свързани с въпросите, посочени в чл. 677 ТЗ, където са уредени правомощията на събранието на кредиторите. По останалите въпроси би следвало да е компетентен съдът по несъстоятелността.
Освобождаване на синдика по конкретно производство по несъстоятелност
По въпроса относно освобождаването на синдика, важна е нормата на чл. 657, ал. 2 ТЗ относно освобождаването от съда поради допуснати нарушения. В тази хипотеза освобождаването е възможно служебно или по постъпило предложение от длъжника, комитета на кредиторите или кредитор, а основанието е виновно поведение на синдика. След измененията на ТЗ от 2023 г., за да е обосновано освобождаването на синдика, е необходимо неизпълнението на задълженията да е системно или трайно, или неизпълнението да е съществено с оглед на интересите на кредитора или на длъжника. По този начин новата редакция на фактическия състав на освобождаването на синдика разграничи маловажните случаи на неизпълнение и неизпълнението със значителен ефект върху производството по несъстоятелност и участниците в него. Промяната съобразява принципа за пропорционалност на санкциите и ограниченията. Освобождаването на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ е предпоставка за изключване на лицето от списъка на синдиците и в случай че е допустимо за маловажни случаи, освобождаването по конкретно дело непропорционално би лишило съответното лице от право да упражнява функцията на синдик или доверено лице за продължителен период от време. Оценъчната категория „съществено с оглед на интересите на кредитора или на длъжника“ ще трябва да бъде запълнена с конкретно съдържание, което ще зависи от съответния случай, сложността на производството, имуществото в масата на несъстоятелността, поведението на синдика и ефекта от това поведение върху правно защитените интереси на длъжника и кредиторите. В съдебната практиката и преди измененията се приемаше за важно да бъде извършена преценка относно интензитета на неизпълнението[8], но занапред това е легално въведено условие, спазването на което предполага събиране на доказателства и установяване на степента на същественост на нарушението.
В допълнение, в текста на чл. 657, ал. 2 ТЗ вече е предвидено изрично изискването съдът да даде възможност на синдика да представи писмени обяснения, с които да защити интересите си. Тази практика и преди промените се прилагаше от някои съдилища, но след изричното ѝ разписване в текста на закона става процесуално правило, неспазването на което може да е основание за отмяна на определението за освобождаване на синдика.
За пълнота следва да се отбележи и общото основание по чл. 657, ал. 1, т. 4 ТЗ за освобождаване на синдика – съдът освобождава синдика по искане на кредиторите, които притежават повече от половината от размера на вземанията. Осъществяването на тази предпоставка за освобождаване на синдика не е поставено в зависимост от вида на кредиторите – обезпечени, хирографарни, привилегировани, кредитори с разноски, кредитори – свързани лица и т.н. Липсата на специални изисквания е основание за извод, че при преценка дали искането за освобождаване на синдика е направено от легитимирани кредитори се взема предвид само размерът на всички приети вземания и съответно каква част от този общ размер представляват вземанията на кредиторите, направили искането за освобождаване. При това следва да се има предвид, че кръгът от кредитори, а с това и общият размер на дълга на неплатежоспособния търговец, се променя в хода на производството по несъстоятелност – приемат се вземанията на други кредитори, могат да бъдат съставени частични сметки за разпределение и част от вземанията да бъдат удовлетворени, а също така е възможно част от вземанията да бъдат погасени на различни основания, в това число поради изпълнение върху имуществото на трето лице.
Отделно от това, в чл. 657, ал. 1, т. 5 ТЗ е предвидена възможност синдикът да бъде освободен по решение на събранието на кредиторите. В тези случаи, в съответствие с правилото на чл. 676 ТЗ, мнозинството за вземане на решение е повече от половината от приетите вземания и оспорените вземания, за които съдът е предоставил право на глас. Важно е да се подчертае, че и в двете хипотези – тази по чл. 657, ал. 1, т. 4 ТЗ и тази по т. 5 на същия текст – се изисква значителен консенсус между кредиторите относно освобождаването, но не се поставя изискване да бъде релевирано и доказано виновно поведение или нарушение от страна на лицето, което изпълнява функцията на синдик. Съдът по несъстоятелността е обвързан с постъпилото искане от кредитори, които са титуляри на определения в закона размер на вземанията, както и от редовно взетото решение на събранието на кредиторите, като е длъжен да освободи синдика, без да извършва преценка за основателността на това искане или решение.
По отношение на освобождаването на синдика на физическо лице, законодателят е приложил техниката на препращането. Нормата на чл. 21 ЗНФЛ предвижда освобождаване на синдика на всички основания по чл. 657 ТЗ, с изключение на решение на събранието на кредиторите, каквото не е уредено като орган при несъстоятелността на физическите лица.
Основанията за освобождаване на довереното лице от конкретно производство по стабилизация са сходни с хипотезите, предвидени в закона по отношение на синдика в производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 782, ал. 6 ТЗ съдът може да освободи довереното лице по всяко време, ако прецени, че същото не изпълнява задълженията си или че с действията си застрашава интересите на търговеца и кредиторите. Освен това, според чл. 782, ал. 5, т. 3 ТЗ съдът е длъжен да освободи довереното лице по искане на търговеца или кредиторите, които притежават повече от половината от размера на вземанията. Сходни между двете функции са и основанията за освобождаване, които не са свързани с нарушения или искане на легитимирани участници в производствата, а произтичат от обективни обстоятелства. Съгласно чл. 657, ал. 1 ТЗ относно синдика и чл. 782, ал. 5 ТЗ относно довереното лице, обективните основания за освобождаване включват писмено искане на лицето, поставяне под запрещение, ако лицето престане да отговаря на изискванията назакона или за него е налице фактическа невъзможност да изпълнява правомощията си.
Общата терминология и препращането, използвано от законодателя, дават възможност да бъдат изведени общите елементи в правното положение на лицата, осъществяващи функции на синдик или доверено лице, и да бъде формирана сходна практика при тълкуване и прилагане на правилата относно синдика по конкретните производства. Това обстоятелство не изключва необходимостта по всяко едно от производствата да се съобразяват както специфичната им цел, така и различията от процесуално естество.
Д-р Нели МАДАНСКА, юрист
________
[1] Публикуван в ДВ, бр. 54 от 2025 г.
[2] По аргумент от чл. 760в ТЗ, според който доколкото не са предвидени особени разпоредби, за производството по несъстоятелност на предприемача се прилагат съответно разпоредбите относно производството по несъстоятелност за едноличния търговец.
[3] Общите изисквания към лицата включват: да не са осъждани като пълнолетни за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани; да не са невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник; по отношение на тях да не е прилагана мярка по чл. 65, ал. 2, т. 11 от Закона за банките или по чл. 103, ал. 2, т. 16 от Закона за кредитните институции (ЗКИ); да имат завършено висше юридическо или икономическо образование и стаж по специалността не по-малко от 5 години; да са издържали успешно изпит и да са включени в списъка на лицата, които може да бъдат назначавани за синдици, утвърден от министъра на правосъдието; да не са освобождавани като синдик на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ или по чл. 29, ал. 1, т. 6 или 7 и чл. 44, т. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН); да не са временно отстранени от списъка на синдиците по реда на чл. 655а, ал. 2 ТЗ.
[4] ЗИД на ТЗ, публикуван в ДВ, бр. 66 от 2023 г.
[5] Специфичните изисквания към синдика са да не е съпруг на длъжника или на кредитор и няма родство с тях по права линия, по съребрена линия – до шеста степен, а по сватовство – до трета степен; да не е кредитор в производството по несъстоятелност с изключение за вземането за възнаграждение като синдик в това производство и да не се намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие, включително да не ги е представлявал в последните три години преди встъпването си в длъжност.
[6] Документ Етичен кодекс на синдиците и доверените лица е публикуван на https://www.e-justice.bg/home/index/0c547552-5d07-4370-ad07-9cff79cd0651, но в него не са посочени данни относно заповедта на министъра на правосъдието, с която е утвърден.
[7] ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.
[8] Виж в този смисъл мотивите към Определение № 334 от 11.09.2020 г. по ч. т. д. № 1250/2020 г., ВКС, ТК, ІІ т. о., където се сочи, че за да освободи синдика на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ, „съдът във всеки отделен случай трябва да установи конкретните факти и да прецени по какъв начин действията, респективно бездействията на синдика се отразяват върху масата на несъстоятелността и развитието на производството по несъстоятелност. Съгласно посочената разпоредба и константната практика на ВКС в обхвата на проверката се включва цялостното поведение на синдика, извършените от него действия и съответствието им с разпоредбите на ТЗ, указанията на съда и взетите от събранието на кредиторите решения, както и неизпълнението на нормативно установените му задължения, т. е. бездействието му. За приложение на това основание не е необходимо да са установени реално причинени от синдика вреди на длъжника или на кредиторите, а е достатъчна констатация за застрашаване на техните интереси“.
