Списание „Търговско и облигационно право“, 2025 г., бр. 6
1. Проблемът
В практиката на Върховния касационен съд връзката на каузално правоотношение с издадена търговска ценна книга на заповед при оспорване, респ. при установяване на вземане по ценната книга, се разглежда в два аспекта – материалноправен и процесуалноправен. Съгласно мотивите на т. 17 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС: „Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор, сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат посочените правила за разпределение на доказателствената тежест“.
2. Материалноправен аспект
В практиката на ВКС се приема, че в българското материално право не са уредени т. нар. абсолютни абстрактни сделки. Търговските ценни книга на заповед са абстрактни сделки, представляващи самостоятелно юридическо основание за възникване на вземане, респ. на задължение, което може да се претендира само по силата на ценната книга и без да се търси връзка с каузално правоотношение. Ценната книга е самостоятелна сделка. Ако ценната книга е редовна от външна страна, т.е. има съдържанието, предвидено в закона и е издадена в предвидената форма (писмена), тя представлява самостоятелно правно основание за вземане/задължение. Легитимираният приносител може да иска плащане от задължените лица по ценната книга само на основание правата си по и върху нея, без да е длъжен да доказва връзка с каузално правоотношение. Но задължението по ценната книга може да е обвързано с конкретно каузално отношение по такъв начин, че това отношение да е „причина“ за издаването на ценната книга и за поемането на задължение по нея. Основанието (причината) не е елемент от фактическия състав на заповедната търговска ценна книга като правна сделка, нито може да засегне нейната действителност[1]. Но при наличие на каузално правоотношение, предхождащо издаването на ценната книга, както издателят, така и платецът и поемателят могат да се позовават на каузалното правоотношение, за да установят, съответно да оспорят вземането по ценната книга.
Когато се говори за търговска ценна книга, преди всичко се разглеждат менителничните ефекти (менителница и запис на заповед). Поради това следващото изложение ще бъде концентрирано основно върху тези ефекти.
3. За връзката на заповедната ценна книга и каузалното правоотношение съгласно практиката на ВКС
В практиката на ВКС менителничните ефекти, за чието издаване се твърди връзка с каузално правоотношение, се разглеждат или като вземане, уговорено по каузалното правоотношение, за което вземане се издава ценната книга, или като „обезпечение“ по каузалното правоотношение[2].
3.1. Менителницата може да е издадена като резултат от договаряне между издателя и поемателя. Такава е например менителницата, която се издава от банка като форма на кредитиране, или менителницата, която комисионерът издава по нареждане на комитента в полза на посочено от комитента трето лице (комисионна римеса) или срещу посочено от комитента трето лице (комисионна трата). По договора за форфетинг също се уговаря поемането на задължение за издаване на менителница с определено съдържание в полза на определено лице. Издаването на менителница може да е резултат и от самостоятелно съглашение между издателя и поемателя по чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
3.2. Издаването на менителницата може да бъде в изпълнение на съглашение, с което едно съществуващо задължение по каузално отношение се заменя със задължение по ценна книга. Такова съглашение може да е свързано с новация (едно задължение по каузално отношение се замества с друго задължение по менителница) или с даване вместо плащане (поемане на задължение да се плати определена сума по ценна книга вместо плащане на сума по каузално правоотношение). Менителницата може да бъде и симулативна сделка. Симулацията може да е абсолютна или относителна (когато менителницата е привидна сделка, с която страните прикриват друга сделка, която се прилага във вътрешните им отношения).
3.3. В съдебната практика е масово възприето разбирането за менителничните ефекти и като „обезпечение“. Тази „обезпечителна функция“ изглежда безспорна в решенията на ВКС. В т. 17 от мотивите на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прави уточнението за „обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение“.
3.3.1. Разглеждането на менителничните ефекти като обезпечение търпи известна терминологична критика. В закона, както и в правната теория, същността на обезпечението е ясно определена. Обезпечението в материалноправен смисъл е привилегията на кредитора да се ползва с предимство при насочване на изпълнението върху определено имущество (реални обезпечения) или спрямо имуществото на трето лице, което по силата на закона или на отделно съглашение се е задължило спрямо кредитора да отговаря заедно с длъжника за изпълнението на определено негово задължение. В гражданския процес обезпечението на иска е допускането от страна на съда на такава мярка по отношение на ответника или неговото имущество, която да гарантира, че при уважаване на иска ищецът ще може да реализира правата си по постановеното съдебно решение. С това ищецът получава привилегия спрямо останалите кредитори на ответника при реализиране на правата по съдебното решение. Обезпечението в изпълнителното производство има същата функция спрямо конкуриращи взискатели.
3.3.2. Менителничният ефект не отговаря на изискванията за обезпечение в материалноправен смисъл. С него поемателят не получава никаква привилегия спрямо имуществото на длъжника или по отношение на трето задължено лице. Търговските ценни книги не дават привилегия по чл. 136 ЗЗД. Издаването на търговска ценна книга не учредява нито реално, нито персонално обезпечение за кредитора (поемателя). Изпълнението по ценната книга не дава на легитимирания ѝ приносител никакви предимства пред другите кредитори на задълженото лице. Възможно е с издаването на ценната книга издателят да поеме на самостоятелно правно основание задължение, идентично по размер на задължението си по каузално отношение, като даде избор на кредитора да реши дали да претендира изпълнение на задължението по каузалното отношение или по ценната книга. Но в посочената хипотеза не е налице обезпечение, а задължение с право на избор на кредитора.
3.3.3. Издаването на търговска ценна книга не представлява обезпечение и в процесуален смисъл. Процесуалното обезпечение се учредява с акт на съда, респ. на съдебния изпълнител, докато менителничните ефекти са търговски сделки. Единствено признаването на менителничните ефекти като извънсъдебно основание за издаването на изпълнителен лист по чл. 417, ал. 1, т. 10 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) може да се разглежда като някаква форма на законова „привилегия“. Но тази „привилегия“ е с твърде нисък интензитет на защитата на вземането на кредитора, доколкото не му предоставя никакво значимо предимство пред другите кредитори на задълженото лице. Нещо повече – самото задължено лице лесно може да спре изпълнението само с възражение за недължимост по чл. 420, ал. 1 ГПК.
3.3.4. Обезпечава се вземане (право), но не и правоотношение. Менителничните ефекти не могат да обезпечават каузалното правоотношение, разглеждано като съвкупността от права и задължения, породени от конкретен юридически факт. Поради това по-приемливо от терминологично гледище, но не докрай коректно, може да се говори за ценната книга като вид икономическа гаранция за изпълнение на вземане по каузално правоотношение.
4. Някои процесуални аспекти относно твърдението за връзка между вземането по издадена заповедна ценната книга и каузално правоотношение
В исковото производство връзката между вземането по търговска ценна книга и каузално правоотношение може да бъде заявена или като твърдение на ищеца (за да установи съществуването на вземането си по ценната книга), или като възражение на ответника, с което се оспорва съществуването на вземането по ценната книга. В този случай в тежест на страната, направила съответното твърдение за връзка между менителницата и каузалното отношение е да докаже тази връзка, както и характера на каузалното отношение – т. 17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС.
4.1. Възможно е ищецът и ответникът да твърдят различни по характера си каузални отношения (вкл. да се твърди от едната страна, че менителницата е самостоятелна сделка, а от другата – че е „обезпечение“). При това положение доказването на конкретното правоотношение е в тежест на страната, която го твърди, а съдът се произнасяне по иска съобразно представените доказателства. В практиката на ВКС трайно е възприето разбирането, че когато твърдението за наличие на каузално отношение, във връзка с което е издадена менителницата, не се докаже, но ищецът претендира вземане по валиден менителничен ефект, искът му следва да бъде уважен с оглед абстрактния характер на менителницата[3]. Липсата на връзка между ценната книга и каузално правоотношение означава, че вземането по ценната книга е доказано, когато може да бъде установено от съдържанието ѝ настъпване на изискуемостта му[4].
5. Установяването на каузалното отношение и на връзката с ценната книга
В практиката на ВКС твърдението за връзка между издадения менителничен ефект и каузално правоотношение, без оглед на това дали менителницата е самостоятелно основание за задължаване или „обезпечение“, поставя в тежест на длъжника или на кредитора доказването на твърдяното каузално правоотношение, а съдът се произнася съобразно събраните доказателства. Когато каузалното отношение е правна сделка, то на установяване подлежи действителното възникване на облигационната връзка, вкл. относно формата и съдържанието на съответната облигация. Доказването е по общия ред. В тежест на страната, която твърди съществуването на предхождащо издаването на ценната книга каузално правоотношение, е да установи неговото съществуване, съдържание, последици. В тежест на съответната страна в процеса е и установяване на връзката между ценната книга и каузалното отношение при условия на пълно и главно доказване, вкл. с косвени доказателства. Поради абстрактния характер на търговските ценни книги, връзката им с каузално правоотношение нито е задължителна, нито подразбираща се.
5.1. Възможно е в производството пред съда да се стигне до конкуренция на възражения, свързани с конкретен менителничен ефект. Допустимо е ищецът и ответникът да твърдят, че една и съща ценна книга е свързана с различно по характера си каузално правоотношение. С оглед приетото в съдебната практика, всяка от страните може да твърди различно правно основание за издаване на ценна книга – било в изпълнение на конкретно задължение или като „обезпечение“ . В този случай съдът сам решава дали е доказана връзката между ценната книга и каузалното правоотношение и ако такава е доказана – дали вземането по ценната книга съществува или не[5]. Поради това следва да се приеме разбирането, застъпено в Решение № 691 от 21.11.2024 г. по гр. д. № 4019/2023 г., III г. о. на ВКС, че „недоказването на твърденията както на издателя, така и на поемателя по записа на заповед за каузалното правоотношение не е самодостатъчно за отхвърляне по основание на иска за вземането, основано на менителницата. За посочването на кауза, но недоказването ѝ, ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника. Интерес, но не и задължение, от установяване на каузална причина за издаване на записа на заповед поемателят би имал само с цел преодоляване на защитата на длъжника като ответник, в случай че същият би твърдял и доказвал различна каузална причина за издаване на менителничния ефект. Ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение“.
5.2. При твърдение за връзка между ценната книга и каузално правоотношение, съдът трябва служебно да провери освен действителността на ценната книга и действителността на каузалното правоотношение, когато то е доказано (ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС). Недействителността на каузалното отношение обаче няма като последица недействителност на ценната книга. Макар последната да е издадена във връзка с конкретно каузално правоотношение, причината за издаването на ценната книга не е елемент от фактическия ѝ състав и не води до нейната недействителност. Ценната книга не може да се разглежда и като акцесорна сделка спрямо каузално правоотношение, така че недействителността на главната сделка да влече недействителност на акцесорната.
Менителничните ефекти са самостоятелни сделки. Когато каузалната сделка, във връзка с която е издадена менителницата, е нищожна, вземането по менителницата ще бъде дължимо, ако менителницата е валидно издадена като съдържание и форма.
Недействителността на каузалното отношение ще трябва да се приравни на липса на каузално отношение, обвързващо издаването на менителницата. В този случай обаче, ако единствената правна причина за издаването и задължаването по ценната книга е изпълнението на нищожно каузално отношение, самият менителничен ефект може да се смята за недействителен като противоречащ на добрите нрави, доколкото съществуването му е свързано с изпълнение на задължение по нищожен правен акт.
Д-р Георги ХОРОЗОВ, адвокат
_____
[1] Не е прецизно разбирането в т. 17 от мотивите на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че при заповедните ценни книги причината за издаването им стои „извън съдържанието на документа“. Причината за извършване на сделката менителница не е елемент от фактическия ѝ състав и не е изискване за действителността ѝ. Поради това възникването на правните последици от сделката настъпва без оглед на основанието за нейното извършване. Съдържанието на ценната книга не изисква посочването на причината за издаването ѝ именно поради ирелевантността на причината за действителността на сделката и за настъпването на последиците от нея.
[2] В т. 17 от мотивите на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС дори се говори за „обезпечителна функция“ на записа на заповед.
[3] Така Решение № 691 от 21.11.2024 г. по гр. д. № 4019/2023 г., III г. о. на ВКС, Решение № 194 от 03.12.2020 по гр. д. № 3902/2019 г., III г. о. на ВКС, Решение № 17 от 16.02. 2015 г. по т. д. № 116/2014 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 66 от 28. 07. 2015 г. по т. д. № 378/2014 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 179 от 04. 03. 2015 г. по т. д. № 3747/2013 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 12 от 30. 01. 2015 г. по т. д. № 2714/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о.
[4] Настъпване на изискуемостта на вземането не е равносилно на настъпил падеж на ценната книга. Допустимо е плащане по ценната книга да бъде изискано и преди настъпването на падежа, когато издателят или платецът са неплатежоспособни, когато принудителното изпълнение срещу тях е останало без резултат или когато е открито производство за несъстоятелност.
[5] Така Решение № 691 от 21.11.2024 г. по гр. д. № 4019/2023 г. на ВКС, Решение № 194 от 03.12.2020 по гр. д. № 3902/2019 г. на ВКС, III г. о.
__________
