Списание „Счетоводство, данъци и право“, 2025 г., бр. 6
Предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), подават декларацията за дължимите данъци, като при нейното попълване и подаване са налице някои особености.
В декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ не се посочва дължимият от работодателите данък за доходи от трудови правоотношения, както и дължимият алтернативен данък по чл. 41а, за които се подава информация по ред и по начин, определени в наредба, издадена от министъра на финансите.
Лицата, които имат задължение да подават данъчната декларация за дължими данъци на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ (образец 4001) са лицата, които следва да удържат и/или внасят данъци по реда на ЗДДФЛ, а именно:
– Предприятия и самоосигуряващи се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят авансов данък за доходите от друга стопанска дейност, от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество или от други източници (по чл. 43, ал. 4, чл. 44, ал. 4 и чл. 44а ЗДДФЛ), както и окончателен данък по ЗДДФЛ за доходи на местни и чуждестранни физически лица. Когато задължението за внасяне на дължимите данъци е на платеца на дохода, авансовият данък, както и окончателният данък се посочват на отделни редове в колона 3 на Част ІV от декларацията.
Декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ не се подава от предприятия, за които се прилага схема за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси на дължимите данъци по ЗДДФЛ. Тези предприятия имат задължение да предоставят декларацията само когато подават информация за целите на задължителния обмен за чуждестранни физически лица, местни на държави-членки на ЕС.
В декларацията се декларират на един ред като обща сума дължимите авансови данъци за всички лица и на отделен ред като обща сума дължимия окончателен данък. Предвид това предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на доходите се задължава в данъчно-осигурителната си сметка да внесе размера на така декларираните дължими данъци.
Декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ, подавана от предприятия и самоосигуряващи се лица, задължително се осъществява единствено по електронен път.
– Местни и чуждестранни физически лица – получатели на доходи от друга стопанска дейност или от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, както и на доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по глава шеста от ЗДДФЛ, когато те са задължени сами да определят и внасят дължимия данък.
Когато задължението за внасяне на дължимите данъци е на физическото лице – придобило дохода, авансовият данък, както и окончателният данък се посочват на отделни редове в колона 4 на Част ІV от декларацията.
Когато декларацията се подава от физически лица, подаването може да бъде както по електронен път, така и на хартия.
В Част І на декларацията е важно да се отбележи дали декларацията се подава от платец на доходите или от физическо лице получател на дохода, върху който се дължи данък, подлежащ на деклариране.
Данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци, а именно:
– до 30 април – за дължими данъци за първото тримесечие на данъчната година
– до 31 юли – за дължими данъци за второто тримесечие на данъчната година;
– до 31 октомври – за дължими данъци за третото тримесечие на данъчната година;
– до 31 януари – за дължими данъци за четвъртото тримесечие на данъчната година.
Важно е да се има предвид, към кой момент съответният данък става дължим.
По отношение на доходите, подлежащи на облагане с авансов данък, както и за някои от доходите на местните физически лица, облагаеми с окончателен данък данъкът става дължим при получаването на дохода от физическото лице.
От друга страна, за някои доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по чл. 37 от ЗДДФЛ в полза на чуждестранни физически лица, данъкът се дължи към момента на начисляването им от предприятието – платец на доходите. Когато платец на тези доходи е самоосигуряващо се лице, данъкът и за тях става дължим при изплащането на дохода. Например предприятие е начислило през второто тримесечие на данъчната година доход от наем в полза на чуждестранно физическо лице, подлежащ на облагане с окончателен данък, но този доход е изплатен през третото тримесечие. В този случай декларирането на окончателния данък от предприятието – платец ще бъде в декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ за второто тримесечие на годината.
Видове дължими данъци, подлежащи на деклариране в декларацията, и сроковете за внасянето и декларирането им
Дължими авансови данъци, когато платецът на доходите е предприятие или самоосигуряващо се лице и задължението за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ е на платеца на доходите:
– Авансов данък за доходи от друга стопанска дейност, удържан по реда на чл. 43, ал. 4 ЗДДФЛ – до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
Важно е да се има предвид че когато лицето, придобиващо доход от друга стопанска дейност, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода, данъкът се внася от лицето, придобило дохода.
– Авансов данък за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, удържан по реда на чл. 44, ал. 4 ЗДДФЛ – до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
– Авансов данък за паричните доходи от други източници по чл. 35 ЗДДФЛ, удържан по реда на чл. 44а от ЗДДФЛ – до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
Според общия принцип на ЗДДФЛ не се удържа и внася авансов данък за придобитите през четвъртото тримесечие на данъчната година доходи от друга стопанска дейност, от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество и за паричните доходи от други източници по чл. 35 ЗДДФЛ. Изключение от това правило са случаите, когато лицето, придобиващо дохода, декларира писмено пред предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода, че желае да му бъде удържан данък за това тримесечие.
При положение че физическите лица изберат авансовият им данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие да се удържа и внася от платеца на дохода, те трябва да предоставят писмена декларация пред платеца на доходите, което е достатъчно условие, данъкът да бъде удържан и внесен от предприятието или самоосигуряващото се лице – платец. Това може да бъде направено с декларация в свободен текст или в образеца на Сметка за изплатени суми. В тези случаи дължимият данък се внася до 31 януари на следващата година, декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ се подава в същия срок.
Дължими авансови данъци, за които задължението за внасяне и за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ е на физическото лице – получател на доходите:
– Авансов данък за доходи от друга стопанска дейност, дължим на основание чл. 43, ал. 3 ЗДДФЛ – до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
– Авансов данък за доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, дължим на основание чл. 44, ал. 3 ЗДДФЛ – до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
В тези случаи за четвъртото тримесечие не се дължи авансов данък и съответно не се подава и декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ. Данъкът за доходите от друга стопанска дейност и от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, придобити от физическите лица през четвъртото тримесечие, се определя в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.
Дължими окончателни данъци:
– Окончателен данък за доходи на чуждестранни физически лица, на основание чл. 37, ал. 1, т. 1-9 ЗДДФЛ – до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице.
– Окончателен данък за доходи от дивиденти в полза на еднолични търговци и на местни и чуждестранни физически лица по чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ – до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент.
– Окончателен данък за доходи от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ – до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение.
– Окончателен данък за доходи от ликвидационни дялове по чл. 38, ал. 4 ЗДДФЛ – до края на месеца, следващ тримесечието, през което е начислен ликвидационният дял.
– Окончателен данък за облагаеми доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот” по чл. 38, ал. 8 ЗДДФЛ, за доходи от лихви, придобити от член на кооперация по заеми към кооперацията по чл. 38, ал. 11 ЗДДФЛ, както и за облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител по чл. 38, ал. 14 ЗДДФЛ – до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице.
Окончателният данък за доходите от неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим по чл. 8, ал. 11 ЗДДФЛ се удържа и внася от платеца на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от местното юридическо лице, от едноличния търговец, от мястото на стопанска дейност или определената база в страната.
Когато по отношение на тези доходи по глава шеста от ЗДДФЛ платецът на дохода не е задължен да удържа и внася окончателния данък, както и за доходи на чуждестранни физически лица от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на недвижимо имущество; вноски по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на недвижимо имущество; от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и на доходите от замяна по чл. 38, ал. 5 ЗДДФЛ, окончателният данък се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването му.
Много е важно да се има предвид, че когато доход по чл. 38 ЗДДФЛ е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, окончателният данък се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в Приложение № 8 на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, а декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ не се подава.
Важно е също да се има предвид, че задължението за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ възниква, независимо дали дължимите данъци са внесени в законовите срокове. Например предприятие – платец на доход по извънтрудово правоотношение не е внесло данъка, определен и удържан в съответствие с правилата на ЗДДФЛ, но за него възниква задължение да подаде декларацията в законоустановения срок.
Също важен момент е, че задължение за подаване на декларацията възниква, само когато е налице данък за внасяне за съответното тримесечие.
Пример № 1: Предприятие изплаща само доход от наем на местно физическо лице, което е с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто и облагаемите доходи на това лице, включително и дохода от наем не превишават 7920 лв., в този случай предприятието няма да е задължено да удържа авансов данък и съответно да подава декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ.
Пример № 2: Физическо лице, регистрирано като самоосигуряващо се извършва дейност като свободна професия – адвокат и само определя авансовия си данък. Лицето има три ненавършили пълнолетие деца, а облагаемият доход от дейността, намален с вноските които лицето е задължено да прави за своя сметка за първото тримесечие на 2025 г., е в размер на 4000 лв., при което дължимият авансов данък за това тримесечие от лицето е в размер на 400 лв. При авансово ползване на облекчението за деца, от дължимия данък 400 лв. се приспада размерът за три деца – 450 лв. и съответно вече не е налице дължим данък за това тримесечие, а декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ за това тримесечие не се подава.
Дължимите данъци се внасят в държавния бюджет по сметка за приходи на централния бюджет на НАП.
Декларацията за дължими данъци от платеца на доходите се подава по електронен път, като компетентният офис е ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца, а декларацията за дължими данъци се подава от физическо лице – придобило дохода в ТД на НАП по постоянния адрес на физическото лице или на пълномощника.
В практиката могат да бъдат допуснати грешки във връзка с декларирането на съответния вид данък, които да водят до необходимост от извършване на последващи корекции. Предвид това е важно лицата, които попълват декларацията да отразят дължимите данъци на правилното им място. Промени във вече подадена декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ се извършват по реда чл. 104 ДОПК, когато не е изтекъл законоустановения срок за подаването й и промените са свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата за облагане и размера на задължението. Всяка следваща декларация, подадена в рамките на тримесечието заменя предходната, поради което коригиращата декларация следва да съдържа всички дължими данъци в рамките на тримесечието.
Ако в подадена декларация за конкретно тримесечие впоследствие се открие техническа грешка, но след изтичане на законоустановения срок за извършване на корекции, може да се подаде молба в свободен текст в компетентната териториална дирекция на НАП, в която да се посочи допуснатата неточност. В този случай несъответствието може да се отстрани по реда на чл. 103 ДОПК с подаване на нова декларация.
Пример: Българско дружество от месец юни използва помещение под наем, което е собственост на физическо лице. При изплащането на дохода от наем за второто тримесечие дружеството е определило, удържало и внесло авансов данък по реда на чл. 44 ЗДДФЛ, който е декларирало в декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ. През третото тримесечие на годината предприятието разбира, че физическото лице е чуждестранно лице за България.
По отношение на данъчното третиране на доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на имущество в полза на чуждестранни физически лица облагането е с окончателен данък на основание чл. 37, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ, който се определя върху брутната сума на начислените доходи и се удържа и внася от предприятието – платец в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода.
В случая предприятието – платец на доходите от наем следва да извърши корекция за второто тримесечие и вместо авансов данък да определи окончателен данък, като коригира и декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ, но тъй като срокът за извършване на корекция в декларацията, подадена за второто тримесечие е изтекъл, такава може да се извърши по реда на чл. 103 ДОПК след като предприятието уведоми органите по приходите.
За по-голяма яснота може да бъдат разгледани някои примери, във връзка със задължението за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ:
Пример № 1: Чуждестранно физическо лице е придобило доходи от граждански договор за провеждане на обучение, като има сключен договор с българско дружество. Данъчното третиране може да бъде различно в зависимост от това къде се полага трудът и какъв е видът на услугата, която лицето извършва и съответно предприятието – платец на доходите дали има задължение да удържа окончателен данък и съответно да подава декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ.
В случай, че обучението е проведено на територията на България, тези доходи ще бъдат от източник в България и ще подлежат на облагане по реда на чл. 29 ЗДДФЛ като доходи от друга стопанска дейност, поради което ще се облагат с авансов данък. Предприятието – платец на доходите ще е задължено да удържи и внесе авансовия данък и съответно да го декларира в декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ.
Ако чуждестранното физическо лице е провело обучението онлайн от територията на друга държава, т.е. не на територията на България, то реализираните доходи, независимо че се начисляват/изплащат от българско дружество, няма да бъдат от източник в България и съответно няма да подлежат на облагане и деклариране в България.
Пример № 2: Непълнолетно дете, придобива доход от наем във връзка с притежавано от него недвижимо имущество, платец на който е друго физическо лице. Независимо, че получателят на дохода е непълнолетно физическото лице, същото е носител на задължението за данъка по реда на ЗДДФЛ и задълженото лице за декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ е непълнолетното дете, а като упълномощено лице за подаването й ще се посочат данните на родителя.
Пример № 3: Самоосигуряващо се лице, отдава под наем собствен недвижим имот, а наемател е юридическо лице. В този случай независимо, че лицето е самоосигуряващо се лице, задължението за удържане и внасяне на авансовия данък е на платеца на дохода от наем – юридическото лице. Дължимият авансов данък следва да се декларира от предприятието – платец в декларацията за по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ.
Пример № 4: През второто тримесечие на годината работодател изплаща на свой работник обезщетение по Кодекса на труда, което не е освободено от облагане, както и лихва за забава. В този случай, обезщетението се облага като доход от трудово правоотношение, а лихвата попада в обхвата на доходите по чл. 35 ЗДДФЛ и съответно подлежи на облагане с авансов данък. Работодателят е длъжен да декларира дължимия авансов данък в декларацията за по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ за второто тримесечие.
Пример № 5: Физическо лице, което работи по трудово правоотношение в България, през месец юни получава доход по граждански договор от чужбина, сключен с чуждестранно дружество, за който няма удържан данък. През годината това лице има и други доходи по граждански договори с български дружества. В този случай, физическото лице дължи авансов данък по чл. 43 ЗДДФЛ за дохода, придобит през второто тримесечие от чуждестранното дружество и следва ли да го декларира с декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ.
Евгения ПОПОВА, данъчен експерт
_______________
-
Списание “Счетоводство, данъци и право” – абонамент за печатно издание
222.00 лв. Select options -
Списание “Счетоводство, данъци и право” – абонамент за електронно издание
198.00 лв. Select options -
ЕПИ Счетоводство и данъци – Online
330.00 лв. Select options -
ЕПИ Счетоводство и данъци – Desktop
330.00 лв. Select options