Списание „Собственост и право“, 2025 г., кн. 3
I. Увод
1. Тълкувателно дело № 2/2022 г. на ВКС бе образувано във връзка с наличието на противоречива съдебна практика във връзка с уредената в Семейния кодекс (СК) в рамките на законовия режим на общност трансформация или преобразуване на лично имущество[1]. Делото бе свързано с необходимост от произнасяне от страна на ВКС по следния въпрос: „Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?“. Според част от съдебната практика, когато вещно право е придобито при действието на СК от 2009 г. със средства от влог на единия съпруг, презумпцията за съвместен принос е опровергана. Съпругът титуляр на влога следва да докаже единствено качеството си на влогодател. Върху другия съпруг се възлага тежестта да докаже, че има принос при набиране на влога. Според друга срещаща се в съдебната практика теза, паричните влогове са лично имущество, но не и това, което е придобито с тях. Придобитото се включва в съпружеската имуществена общност и по отношение на него намира приложение презумпцията за съвместен принос. При иск за трансформация съпругът титуляр на влога трябва да докаже, че средствата по този влог имат личен характер, за да опровергае презумпцията за съвместен принос.
2. Настоящият текст ще анализира възприетото с Тълкувателно решение № 2/2022 г. от 20.01.2025 г. на ОСГК на ВКС[2] становище, както и дали то е дало отговор на всички спорни въпроси относно трансформацията на лично имущество при законовия режим на общност.
II. Становището по спорния въпрос, подкрепен от ОСГК на ВКС
1. За съотношението между оборването на презумпцията за съвместен принос и установяването на трансформация на лично имущество
За да отговори на поставения по тълкувателното дело въпрос, ОСГК на ВКС най-напред изяснява съотношението между оборването на презумпцията за съвместен принос и установяването на трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК. Като обща последица от двете правни явления е посочено изключването на възникването на съпружеска имуществена общност. Приносът на съпрузите в придобитите по време на брака вещни права може да е както пряк материален (влагане на средства или личен труд), така и косвен (грижи за децата, работа в домакинството). Семейният кодекс е установил презумпция за наличието на съвместен принос. Оборването ѝ е свързано с доказване на дезинтересиране на другия съпруг от живота на семейството, на пълна липса на принос във всичките му форми чрез отрицателния установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК или възражение в срока за отговор по предявен иск, а при иск за делба – в първото заседание (чл. 342 ГПК).
По отношение на трансформацията в решението си върховните съдии посочват, че тя също изключва възникването на съпружеска имуществена общност, но чрез уреждането на частен случай на общата забрана за неоснователното обогатяване в семейното право. Преобразуването представлява самостоятелно основание за възникване на лично притежание по време на брака по силата на самия закон. По отношение на нея презумпцията за съвместен принос не действа. Съпругът, който твърди, че е титуляр на конкретно вещно право в резултат на трансформация, следва да докаже произхода на средствата, които са вложени в придобиването. Целейки това, той може да предяви положителен установителен иск. На негово разположение е и възможността да възрази при предявен от другия съпруг или негов наследник иск, като следва да се възползва от нея в срока за отговор, а при иск за делба – в първото по делото заседание. Изходът от този спор е предпоставен от пълно главно доказване от страна на претендиращия съпруг, че е вложил свое лично имущество в конкретното придобиване.
Исковете по чл. 23 СК и чл. 21, ал. 4 СК могат да бъдат съединени за общо разглеждане при условията на евентуалност или кумулативност.
2. Титулярство върху придобитите по време на брака права
Изяснявайки този въпрос, върховните съдии отбелязват, че уреждайки законовия режим на общност, Семейният кодекс от 2009 г. предвижда евентуално възникване на съпружеска имуществена общност върху вещни права и лично притежание върху други права. Индивидуално притежание на съпрузите може да са както вещни права по чл. 22 СК, така и други имуществени права – придобитите преди сключването на брака права, както и придобитите по време на брака вземания, които могат да имат разнообразен произход и характер – възнаграждения или обезщетения по трудови/служебни правоотношения, членствени права, авторски възнаграждение и др.). Лични са и паричните влогове, спрямо които всеки съпруг титуляр може да се разпорежда еднолично и свободно.
3. Приложно поле на трансформацията на лично имущество
В разглежданото тълкувателно решение е разгледан и особено важният въпрос за обхвата на признатата от закона трансформация на лично имущество. Макар буквалният прочит на разпоредбата на чл. 23 СК да води до извод, че преобразуване е допустимо във всички случаи и за всяко имуществено субективно право – индивидуално притежание на някой от съпрузите, ВКС възприема различен прочит. Той е аргументиран с мотивите към проекта за ЗИД на СК от 2010 г. и обсъжданията в Комисията по правни въпроси, въз основа на които е направен извод, че настоящата редакция на чл. 23 СК е плод на желанието на законодателя да признае трансформация за определени категории лични имущества, но не и за всякакво такова.
4. Резултатът от плащането на продажната цена за придобиване на вещно право от влог на единия съпруг – трансформация на лично имущество или възникване на съпружеска имуществена общност?
Въз основа на горните разсъждения в разглежданото тълкувателно решение върховните съдии правят извод, че макар и паричните влогове да са лични, плащането на цената на придобитото вещно право със средства от тях не е достатъчно за несъмнен извод за наличие на трансформация по чл. 23 СК. Характерът на собствеността върху придобитите по време на брака вещи е функция на средствата, с които са придобити.
4.1. ВКС приема, че трансформация би била налице само в случай, че постъпленията по влога са в резултат на осребряване на имущество, за което законът допуска трансформация, а именно:
– Придобитото преди брака – поради невъзможност за наличие на съпружески принос в придобиването му.
– Придобитото по време на брака по наследство (по закон или завещание) или по дарение – поради липсата на възмездност в отношенията, в рамките на които да бъде откроен и принос на другия съпруг.
– Трансформация е призната и при „други източници на средства със сходен характер“ – награди, печалби от лотария, обезщетения за неимуществени вреди в резултат на претърпяно непозволено увреждане. Влагането на подобни средства е свързано с невъзможност за възникване на съпружеска имуществена общност.
– Вещните права, придобити по реда на чл. 505, ал. 1 и 2 ГПК – когато съдебен изпълнител е насочил изпълнение спрямо вещ – съпружеска имуществена общност, и съпругът недлъжник плати равностойността на дела на съпруга длъжник от общата вещ, без при това да се изследва какъв е бил произходът на средствата, внесени от съпруга недлъжник по сметка на съдебния изпълнител.
– Вещните права, по отношение на които с влязло в сила решение по иск по чл. 21, ал. 4 СК е признато за установено, че другият съпруг няма принос в придобиването им.
– По отношение на вещите по чл. 22, ал. 2 и 3 СК върховните съдии подкрепят тезата, че новопридобитото със средства от тях би запазило личен характер само когато и то представлява движима вещ за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят или вещно право, придобито от съпруга ЕТ за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. Върховните съдии правят важното уточнение, че придобитото с доходи от търговската дейност на съпруга търговец би останало лично притежание само ако отговаря на критериите, установени в чл. 22, ал. 3 СК.
4.2. Диспозитивът на тълкувателното решение е в следния смисъл: Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество. При спор за собствеността съпругът титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК, или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК.
III. Критични бележки по ТР № 2/2022 г. ОСГК на ВКС
1. Приетият тълкувателен акт следва да бъде оценен преобладаващо положително. С него не само ще бъде до голяма степен преодоляно противоречивото тълкуване по поставения въпрос, но и по други вече спорни въпроси в практиката относно приложимостта на презумпцията за съвместен принос, обхвата на трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК и принципното отричане на тази възможност по отношение на доходите на съпрузите, както и средствата за защита, с които разполагат съпрузите с оглед установяването на титулярството върху придобитото по време на брака вещно право и разпределянето на доказателствената тежест при упражняването им.
2. За съжаление приетият тълкувателен акт няма потенциала да преодолее някои други съществуващи противоречия в съдебната практика.
Такъв е въпросът – допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК в полза на съпруга – неучастник по сделка, в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на другия съпруг? Утвърдителен отговор на поставения въпрос се съдържа в Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. ОСГТК на ВКС, в чиито мотиви е посочено, че „Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл. 21, ал. 1 СК. И пак независимо от това на чие име е придобита вещта (имотът), може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество“. Въпреки така прогласената с Тълкувателно решение № 5 принципна постановка, към настоящия момент в практиката на ВКС продължава да доминира тезата, че в хипотезите, когато придобиването на имот е на името само на единия съпруг, установяването на трансформация на лично имущество от страна на другия съпруг е изключено[3].
3. Тълкувателният акт не взима отношение и относно хипотезата на влог на единия от съпрузите, в който са постъпвали суми както отпреди, така и по време на брака, като част от тях в резултат на трансформация на лично имущество, а друга – в резултат на доходи, спрямо които не е допустимо преобразуване. Установяването на лично притежание в случая би било последица от констатирането на пропорционалното съотношение между средствата по влога с брачен и тези с извънбрачен произход, както и промяната в наличността по него през годините и отразяването ѝ спрямо предходно натрупаните суми. В тази ситуация би могла да е налице частична трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК.
4. Няма как да не бъдат посочени някои вътрешни противоречия в ТР № 2/2022 г. ОСГК на ВКС.
4.1. От една страна, в мотивите върховните съдии категорично изключват приложимостта на презумпцията за съвместен принос в хипотезата на трансформация на лично имущество, което е разпознато като самостоятелно основание за възникване на лично притежание, като новопридобитото става лично по силата на закона и за него „… презумпцията за съвместен принос изобщо не действа, поради което обосноваването на лично притежание не преминава през оборването ѝ. Съпругът, който твърди, че е титуляр на конкретно вещно право поради трансформация, трябва да докаже произхода на средствата, вложени в придобиването, за да се приеме, че то представлява преобразуване на негово лично имущество“. В същото време изр. 2 от диспозитива поддържа обратното: „При спор за собствеността съпругът титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК“.
Макар между исковете по чл. 21, ал. 3 СК и чл. 23 СК да има различия, те са свързани с разрешаването на спор относно пълно или частично лично титулярство на някой от съпрузите спрямо вещно право, придобито по време на брака. В случаите на преобразуване ищецът ще следва да понесе тежестта на доказване относно твърдението, че вещта е придобита в резултат на трансформация на лично имущество, включително доказвайки конкретния произход на средствата по негов влог. Установяването на тези обстоятелства би било свързано с извод за липса на съвместен принос, която констатация преследва и предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 21, ал. 3 СК. И в двата случая тежестта на доказване е у страната, която търси установяването на изгодните за нея факти. Изводът е, че и в двата случая съпругът, който твърди наличието на трансформация на негово лично имущество, било липсата на принос у другия, следва да прояви активност, като липсата ѝ би била санкционирана с неблагоприятен съдебен акт в инициираното производство. Необходимостта от тази активност при иска по чл. 21, ал. 3 СК произтича от презумпцията за съвместен принос, която изисква от страна, твърдяща отрицателния факт (липсата на принос), в отклика от общите правила за разпределяне на тежестта на доказване, да докаже отричането си. При него съпругът ищец следва да докаже липсата на всички възможни форми на приноса, включително и косвен принос за периода на придобиването[4]. При положителния установителен иск по чл. 23 СК разпределянето на тежестта на доказване е с оглед общото правило, че доказателствената тежест е за страната, която твърди положителния факт (наличието на трансформация на лично имущество)[5]. По отношение на придобиването на вещно право по време на брака СК предвижда оборимата презумпция за наличието на съвместен принос. Установяването на останалите елементи на чл. 21, ал. 1 СК би имало за последица действие на презумпцията. Тя не намира приложение спрямо правата върху влогове, които изначално са изключени от потенциалния обхват на съпружеската имуществена общност, тъй като не са вещни по своя характер. Придобиването на вещно право по време на брака на името на някой от съпрузите и наличието на презумпция за съвместен принос, при липсата на доказателствена активност от страна на заинтересованата страна с оглед установяването на неговата липса или наличие на трансформация на лично имущество, би било свързано с извод за съвместно титулярство спрямо придобитото. Но установяването, че това право е придобито в резултат на трансформирано лично имущество, би било свързано с отричането не само на съвместен принос, но с твърдение, че новопридобитото не попада напълно или частично в обхвата на съпружеската имуществена общност на спорното право. Поради това разпределянето на тежестта на доказване по иска по чл. 23 СК изисква не оборване на презумпцията за съвместен принос, а доказване на тези факти, които изобщо изключват нейното приложение (в конкретния случай произходът на средствата)[6]. Поради това като правилна следва да бъде възприета обективираната в мотивите, а не намерилата място в диспозитива, теза.
4.2. Друго противоречие може да бъде установено в рамките на аргументацията относно приложното поле на трансформацията на лично имущество. Разглеждайки този въпрос, върховните съдии очертават нейния обхват до хипотезите на чл. 22, ал. 1-3 СК. По-късно обаче те добавят към този списък и придобиването по време на брака на вещно право с доходи от награди, печалби от лотария, обезщетения за неимуществени вреди в резултат на претърпяно непозволено увреждане, както и в резултат на преобразуване на вещно право, спрямо което е оборена презумпцията за съвместен принос с иска по чл. 21, ал 4 СК. Последната теза може да бъде възприета, но с някои уточнения. Така например не е изключено участието в игри, по които единият от съпрузите е спечелил награда в резултат на влагане на общи средства или при общо участие на съпрузите[7]. По отношение на обезщетението за непозволено увреждане също може да се разсъждава дали не е оправдано отчитането на характера на вредите. Те биха могли да са претърпени загуби спрямо лично или общо имущество, пропуснати ползи, които са били свързани с получаване на доходи, спрямо които правната уредба не допуска трансформация и неимуществени вреди. Оттук може да се мисли и за диференциран подход при признаването на трансформация на обезщетение за непозволено увреждане[8].
4.3. Спорно е и доколко е оправдано признаването на трансформацията на вещно право, по отношение на което е оборена презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК само в случай на влязло в сила съдебно решение. При този иск е без значение по какъв начин и с какви средства е придобито конкретното право[9]. Липсата на принос на единия от съпрузите може да се дължи поради настъпила трайна фактическа раздяла по време на брака, тежка болест или изтърпяване на наказание лишаване от свобода от единия от тях[10], в рамките на която другият съпруг е придобил вещно право на свое име със средства, чието влагане принципно би имало потенциала да е свързано с възникване на съпружеска имуществена общност при липсата на настъпила раздяла (например спестявания от получавано от съпруга трудово възнаграждение). Съдебната практика дори признава хипотеза, при която макар и придобитото по време на брака да е заплатено с кредит, доколкото липсва какъвто и да е ангажимент от страна на единия от съпрузите, то придобитите от другия вещни права са лично притежание[11].
Лично притежание спрямо придобито при липса на принос би възникнало и при липсата на влязъл в сила съдебен акт. Установителният иск по чл. 21, ал. 4 СК няма конститутивен ефект, свързан с промяна на собствеността, а цели установяването на липсата на принос към момента на самото придобиване. Трансформирането на придобитото при липса на принос на другия съпруг също ще породи лично титулярство, без значение дали има или не влязло в сила съдебно решение по предявен отрицателен установителен иск за липса на принос. Искът по чл. 21, ал. 4 СК би имал значение единствено с оглед разрешаване на конкретен спор спрямо притежанието на правото. Ако такъв спор липсва, не би имало нито правен интерес, нито необходимост за предявяването на такъв иск.
IV. Заключение
ТР № 2/2022 г. ОСГК на ВКС следва да бъде оценено положително. То безспорно има потенциала да преодолее доста от натрупалите се през годините противоречия по тълкуването на правната уредба относно уредбата на имуществените отношения между съпрузите при законовия режим на общност. Необходимостта от постановения тълкувателен акт е поредното доказателство, че законодателната недомислица създава проблеми пред правораздаването, чието разрешаване може да отнеме десетилетия. Но един тълкувателен акт не е способен да коригира пълноценно несъвършената работа на българския законодател. Спрямо уредбата на преобразуването на лично имущество при законовия режим на общност все още съществува нормативно уредена неяснота относно обхвата на чл. 23 СК. Поради това е препоръчително в бъдеще българският законодател да ограничи изрично приложното поле на чл. 23 СК[12].
Петър ТОПУРОВ, адвокат, гл. асистент в Института за държавата и правото при БАН, доктор по право
_____
[1] В текста термините „трансформация“ и „преобразуване“ са използвани като синоними. Докато първият термин е доктринален и често срещан в съдебната практика, вторият е нормативно установен в чл. 23 СК.
[2] Посочвано по-нататък в текста с абревиатурата ТР № 2/2022 г. ОСГК на ВКС.
[3] Решение № 45 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4551/2019 г., II г. о., ГК, Решение № 172 от 07.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 71/2019 г., I г. о., ГК, Решение № 88 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2015 г., II г. о., ГК, Определение № 877 от 18.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2863/2019 г., IV г. о., ГК. Вж. повече по този въпрос у Топуров, П. Преобразуване на лично имущество по сделки с участието на единия от съпрузите. – В: Собственост и право, 2024, № 2.
[4] Ненова, Л. Семейно право на Народна република България. София: Софи-Р, 20 09, с. 267.
[5] Вж. повече по този въпрос у Сталев, Ж., О. Стамболиев. Българско гражданско процесуално право. Девето преработено и допълнено издание, 2012, с. 263.
[6] Станева, А. В: Семеен кодекс. София: ИК „Труд и право“, 2015, с. 74, с. 96.
[7] Ненова, Л. Семейно право…, с. 274. Матеева, Е. Семейно право на Република България. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър“, 2009, с. 124. Вж. в тази връзка Решение № 144 от 2.11.1964 г. по гр. д. № 124/1964 г., ОСГК: „Печалбата от участие с фишове на Спортния тотализатор може да бъде обща на двамата съпрузи, ако закупуването на фишовете става с общо съгласие и с общо намерение печалбата да бъде на двамата. Обикновено гражданите у нас играят с незначителна част от трудовото си възнаграждение и не оставят издръжката на семейното домакинство на другия съпруг, поради което не би могло да се поддържа, че другият съпруг има известен принос в печалбата от ТОТО, която е един случаен източник на средства“.
[8] Гоцев, В. Имуществени отношения между съпрузите по Семейния кодекс. София: Наука и изкуство, 1988, с. 62; Ненова, Л. Семейно право…, с. 274.
[9] Станева, А. Цит. съч., с. 95.
[10] Станева, А. Цит. съч., с. 73.
[11] Решение № 85 от 03.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4360/2016 г., II г. о., ГК: „Ответникът няма и косвено съдействие за придобиване на процесното имущество, тъй като липсват доказателства за какъвто и да е, макар и минимален, негов принос…. установено е, че той не е допринесъл с нищо за придобиване на собствеността, не е полагал никакви грижи за семейството и за детето, преимуществено е бил без работа; когато изкарвал пари, ги харчел за алкохол и злоупотребявал с него; упражнявал насилие спрямо ищцата и ѝ създавал допълнителни грижи да изплаща заемите му и глобите, наложени му като водач на МПС, ремонта на автомобила… Предвид така установените отношения между съпрузите, които са в отклонение от законово уредените принципи на взаимност и грижа за семейството…, не може да се приеме, че сключените заеми, посредством които е осигурено заплащането цената на вещите, са за задоволяване нужди на семейството по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК, така че изплащането им да създава само облигационни отношения между съпрузите“.
[12] Вж. повече у Топуров, П. Несъвършенствата на правната уредба на Семейния кодекс относно преобразуването на лично имущество при законовия режим на общност. В: Сборник научни изследвания в чест на професор Цанка Цанкова. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2022, с. 298 и сл.
_________
