Списание „Търговско и облигационно право“, 2025 г., бр. 1
1. Дефиницията на действителен собственик
Понятието „действителен собственик“ е легално понятие на българското право. То е въведено изрично в Търговския закон с допълнителния член 65а (ДВ, бр. 27 от 2018 г.). Разпоредбата носи наименованието „действителен собственик“ и съдържа легалната му дефиниция. Съгласно текста на закона действителният собственик е физическото лице, което e собственик на дружеството и притежава права върху него. Едно дружество може да има и повече от един действителен собственик.
Появата на понятието и неговата правна уредба в Търговския закон е наложена от необходимостта собствениците на търговски дружества да бъдат осветени, да бъдат известни на обществеността. Затова се създава и задължението на търговското дружество, което е юридическо лице с факта на своето вписване, да получи информация за действителния собственик и да я предостави в определените в закона случаи на трети лица. Информацията трябва да бъде подходяща, точна и актуална и да включва идентификационните данни за физическото лице, както и за неговите права върху дружеството. Законът говори за подходяща, но подробна информация, която следва да се актуализира непрекъснато. Но освен информация за самоличността на физическото лице, дружеството е длъжно да изисква от действителния собственик и информация относно юридическото лице или юридическите лица, респективно другите правни образувания, които не са персонифицирани, но чрез които то пряко или непряко упражнява контрол върху търговското дружество.
Напълно разбираем е интересът на законодателя към физическото лице, защото то стои на дъното на създаденото от него изкуствено образувание, каквото е юридическото лице или другото неперсонифицирано правно образувание. Съвсем логично е действителният собственик да се определи като физическо лице или физически лица. Защото естественият правен субект, който има телесна и духовна цялост и реално съществува в действителността, е човекът. Търговското дружество в качеството си на юридическо лице се създава от едно или няколко физически лица. Дори когато учредители на търговското дружество са юридически лица, пак човекът стои в основата на учредителите. Целта на юридическото лице е да обособи в едно цяло целия си персонален и материален субстрат – хора и имущество, и това цяло да бъде персонифицирано, като му се придаде качеството на правен субект, съществуващ наред с физическото лице. И макар да се обединяват хора и материални средства, правният ред ги означава като едно единно цяло, което обявява за отделен правен субект, различен от физическите и юридическите лица, които го образуват. Но не трябва да се забравя фактът, че юридическите лица нямат реално съществуване, те нямат психика и биология, не могат да правят волеизявления, не могат да мислят, а всички действия и решения се вземат от физическите лица, които са ги създали и са избрали законоустановени органи, които да ги представляват. Зад юридическото лице, както и зад всяко едно образувание от хора и предмети, които законът не признава за правни субекти, стоят физически лица. Някои от тях са учредители, други са избрани от учредителите като членове на органите на управление, трети са работната ръка в търговското дружество или негови мениджъри, но всички те са физически лица, хора от плът и кръв, които мислят, вземат решенията и изявяват по определен в закона или учредителния договор ред волята си, която се фингира за правно валидна воля на юридическото лице. Затова, когато търсим дълбоката същност на едно търговско дружество, трябва да достигнем до основателя, до лицето, което държи реално властта в дружеството и което не може да бъде друго, освен физическо лице. Именно затова е наложена, макар и доста късно в българското право, теорията и правната уредба за действителния собственик.
Действителният собственик може да съвпада с едноличния собственик на капитала, с управителя, да бъде един от няколкото съдружници, но невинаги това е така. Ако едно търговско дружество е учредено като еднолично от юридическо лице, се налага да проверим кой е действителният собственик на учредителя и ако и той е ЮЛ, се налага да се отиде още по-навътре, докато се открие сгушеният в основата човек. Това прилича на руските матрьошки.
2. Освен Търговският закон, отношение към понятието за действителен собственик има още и Законът за мерките срещу изпирането на пари (ДВ, бр. 27 от 2018 г.). Създаването на чл. 65а ТЗ съвпада с приемането на този закон. И двата закона се съобразят с изискванията на европейските актове – Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕОна Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕОна Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.), Директива (ЕС) 2018/843на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение надирективи 2009/138/ЕОи2013/36/ЕС(ОВ, L 156/43 от 19 юни 2018 г.) и Директива (ЕС) 2019/2177на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2019 г. за изменение на Директива 2009/138/ЕОотносно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II), Директива 2014/65/ЕСотносно пазарите на финансови инструменти и Директива (ЕС) 2015/849за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОВ, L 334/155 от 27 декември 2019 г.).
И двата закона съдържат дефиниции на понятието за действителен собственик. Според § 2, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари „действителен собственик“ е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:
Първо, пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или другото правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Така изрично Решение № 132 от 01.03.2023 г. на САС по в. т. д. № 118/2023 г.
Посоченото по-горе изключение на дружества, които търгуват на регулирани пазари на ценни книжа, се изтъква и в Решение № 6 от 08.01.2020 г. на Великотърновския съд по в. т. д. № 437 по описа за 2019 г.: „От текста на закона и на дефиницията в него, съобразени с чл. 3, т. 6, б. а от Директива (ЕС) 2015/849на Европейския парламент и на Съвета, може да се обоснове изводът, че в случаите, когато собствеността е на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, същото не обявява действителните си собственици – физически лица, тъй като тази информация е достъпна по друг ред – чл. 59, ал. 4 ЗМИП, предвиждащ събиране на информация за дяловото участие (което е динамична величина), подлежаща на разкриване по реда на ЗППЦК. С оглед обаче на задължението, въведено в закона за предоставяне на подходяща, точна и подробна информация за притежаваните права, особено в случаите на различни юридически лица, участващи във веригата на собственост, настоящият състав приема, че е достатъчно да се посочи публичното дружество като краен и действителен собственик с подробните данни относно правата му, с което целта на закона за оповестяване на идентификационните данни по отношение на собствеността би била постигната“.
Индикация за косвено притежаване е налице, когато акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
Второ, по отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:
а) учредителят;
б) доверителният собственик;
в) пазителят, ако има такъв;
г) бенефициерът или класът бенефициери, или
д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;
е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.
Трето, по отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост – физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. „второ“.
3. Както би могло да се види, Законът за мерките срещу изпирането на пари дава една по-обширна и описателна дефиниция на действителен собственик, която обхваща не само търговските дружества, но и другите видове юридически лица и неперсонифицирани образувания, като доверителна собственост, тръстове и др., доколкото приложното поле на този закон е всеобхватно. Но тази дефиниция не отчита някои специфични черти на отделните видове търговски дружества, като се ограничава само до акционерните.
4. Макар и обстоятелствена, посочената във втория закон дефиниция обаче е ценна за търговските дружества в няколко направления:
Първо, тя изрично посочва кой не може да бъде действителен собственик. Това са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик. Тук важи максимата – първият по време е първи по право – prior tempore, potior iure. Следва да се уточни, че действителният собственик не трябва да бъде само едно лице, възможни са две или повече лица. Но ако е вписан вече един, двама или трима действителни собственици, следващи лица нямат право да претендират за такива, освен ако има промяна в обстоятелствата. Законът задължава информацията за действителните собственици да бъде актуална, поради което не се изключва възможността да има смяна на собствениците.
Второ, законът в цитирания параграф уточнява и кое понятие за „контрол“ ще се има предвид и това е контролът по смисъла на § 1в от Допълнителните разпоредби на Търговския закон, както и всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му.
Индикация за „непряк контрол“ е упражняването на краен ефективен контрол върху юридическо лице или друго правно образувание чрез упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица.
Трето, законът съдържа разрешение на въпроса кой ще се счита за действителен собственик, след като са изчерпани всички възможни средства и не може да се установи като действителен собственик лице или когато съществуват съмнения, че установеното лице не е действителният собственик. В тези случаи за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. В случаите на търговските дружества това е изпълнителният директор на акционерното дружество, управителят на дружеството с ограничена отговорност, съдружникът на персоналното дружество, който е овластен да го управлява и представлява.
Затова, когато се прилага чл. 65а ТЗ, не биха могли да не се имат предвид и нормите на ЗМИП, отнасящи се до правните белези на действителния собственик. С други думи, чл. 65а ТЗ се прилага съвместно в нормите на ЗМИП, отнасящи се до действителните собственици.
5. Въведената в чл. 3, т. 6 от Директивата легална дефиниция, възпроизведена и § 2 от ДР на ЗМИП, а и изричните разпоредби на чл. 61, ал. 1 ЗМИПи чл. 65а, ал. 1 ТЗ, не оставят съмнение, че „действителен собственик“ може да бъде само физическо лице (едно или повече), което в крайна сметка притежава или контролира юридическото лице, като подробно са описани различни хипотези, вкл. при косвено притежание или контрол чрез друго (или други) юридически лица. Според тази дефиниция не е възможно юридическото лице да няма действителен собственик – физическо лице, тъй като правилата не допускат това, а уреждат всяка възможна хипотеза на такъв действителен собственик. Това е така, защото при неприложимост на всички предходни описани хипотези влиза в действие последната – за действителен собственик се счита физическото лице (лица), което изпълнява длъжността на висш ръководен служител на същото юридическо лице, т. е. членовете на неговия управителен орган (чл. 3, т. 6, буква „а“ – ii от директивата, § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП). Следователно действителен собственик не може да бъде друго юридическо лице и съдебната практика е категорична в този смисъл – Решение № 132 от 01.03.2023 г. на САС по в. т. д. № 118/2023 г., в което се приема, че юридическо лице не може да бъде действителен собственик, а такъв може да бъде само физическо лице. Ето защо в тази част е налице основание за отказ за вписване по чл. 24, ал. 1във връзка с чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
Пак според същото решение, ЮЛ подлежи на вписване, ако действителният собственик чрез него упражнява контрол върху търговското дружество.
6. Задължението за събиране и съхраняване на информация за действителния собственик
Смисълът от въвеждане на понятието за действителен собственик е събирането и съхраняването на информация за него. Правното значение на събирането и съхраняването на информацията за действителния собственик е задължението да се вписват в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ идентификационните данни както за физическото лице, така и за юридическото лице, чрез което то упражнява пряк или непряк контрол върху дружеството.
Задължението за вписване произтича от чл. 65а, ал. 2 ТЗ. То е установено и в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Лесно е да се досетим каква е целта на информационното задължение за разкриване на действителния собственик. Тя е осветляване на неговата самоличност, за да могат компетентните държавни органи да упражняват съгласно закона своите правомощия в съответствие с обективната истина. Но изпълнението на това задължение е важно не само за държавните органи, но и за съконтрахентите на търговското дружество. Те имат право да знаят кой стои зад него и кой взема решението по управлението и сключването на сделки. Законодателят е счел, че не е достатъчно да са известни едноличният собственик на капитала и имената на съдружниците, управителят и изобщо законният представител, а лицата, които са носители на реалната власт и имущество на търговското дружество.
Действителните собственици на фирми в България се вписват в търговския регистър (https://milovanov.bg/targovsko-pravo/vpisvane-na-deystvitelen-sobstvenik-na-firma-v-targovskiya-registar). Това включва всички търговски дружества, които трябва да обявят действителния собственик, ако той не е вписан като съдружник или едноличен собственик на капитала по партидите им. Фирмите, чиито съдружници или еднолични собственици на капитала са чуждестранни юридически лица, също са задължени да вписват действителните собственици (milovanov.bg/targovsko-pravo/vpisvane-na-deystvitelen-sobstvenik-na-firma-v-targovskiya-registar). Информацията за действителните собственици се вписва в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а относно неперсонифицираните образования вписването става в регистър БУЛСТАТ (http://pmplaw.net/index.php/bg/news/item/377-deistvitelen-sobstvenik-zmip).
Вписването трябва да се извърши в 7-дневен срок от първоначалната регистрация или промяната на обстоятелството (https://milovanov.bg/targovsko-pravo/vpisvane-na-deystvitelen-sobstvenik-na-firma-v-targovskiya-registar). За вписването се изисква попълването на заявление Б7, в което се вписват данните за действителните собственици (https://milovanov.bg/targovsko-pravo/vpisvane-na-deystvitelen-sobstvenik-na-firma-v-targovskiya-registar).
На вписване подлежат идентификационните данни за действителния собственик. За физическите лица това са:
– имена; гражданство; единен граждански номер; датата на раждане за лицата, които нямат ЕГН; държавата на пребиваване, ако е различна от Република България;
– данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които физическото лице пряко или непряко упражнява контрол, както и данните за представляващите ги лица;
– данните и адресът за кореспонденция на територията на Република България на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на ЮЛ или друго правно образувание не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител – физическо лице. Физическото лице за контакт предоставя нотариално завереното си съгласие за това.
На вписване подлежат още видът и обемът на притежаваните права на действителните собственици.
Данните се събират по определен в чл. 59, ал 1 ЗМИП ред и документи, като справка от търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, справка от БУЛСТРАД регистъра; документи и други справки. От тях трябва да са видни действителният собственик, характерът и видът на собствеността или контролът, който той упражнява. В крайна сметка не трябва да има съмнение, че лицето, за което е получена информация, е актуалният действителен собственик.
Когато събраната чрез приложимите способи информация не е достатъчна за идентифицирането на физическото лице, което е действителен собственик на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, или когато прилагането на описаните способи е довело до противоречива информация, се изисква законният представител или пълномощникът на ЮЛ да представи декларация за оповестените от него данни.
Съгласно допълнението на ЗМИП от 2023 г. данни се събират за всяко физическо лице, което е действителен собственик на клиент – юридическо лице или друго правно образувание.
За клиентите – юридически лица или юридическите лица, които ги притежават или контролират, чиито дялови ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар или на пазар на трета държава, който се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се събират данни за акционерите и информация за притежаваното от тях дялово участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел I от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън Република България.
7. Комплексна проверка на действителните собственици
Извършва се проверка на идентификационните данни на физическите лица, които са действителните собственици на клиенти – юридически лица или други образувания, като тази проверка обхваща както лицата със седалище в България, така и учредени извън България ЮЛ и други образувания. Проверката има за предмет подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.
Когато се извършва комплексна проверка на клиент, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, които встъпват в делови взаимоотношения или извършват случайна операция или сделка със или чрез тях, са длъжни да предоставят на проверяващите информация относно своите действителни собственици, изискуема по този закон.
Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП предоставят при поискване информацията на Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и на компетентните органи по този закон в определения от тях срок и оказват допълнително съдействие при необходимост.
Доверителни собственици или лица, заемащи сходни длъжности в тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават и да разполагат с подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са действителни собственици на доверителната собственост.
При комплексна проверка на клиента в съответствие с изискванията на този закон и правилника за прилагането му, доверителните собственици или лица, заемащи сходни длъжности в тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, встъпват в делови взаимоотношения или извършват случайна операция или сделка със или чрез тях, са длъжни да разкрият характера на техните взаимоотношения и своевременно да предоставят информация относно действителните собственици на доверителната собственост, изискуема по този закон.
Доверителните собственици или лица, заемащи сходни длъжности в тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, предоставят при поискване информацията на Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и на компетентните органи по този закон в определения от тях срок.
Информацията и идентификационните данни се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ, а тази за действителните собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания се вписват в регистър БУЛСТАТ по партидите на физическите и юридическите лица, и други правни образувания, по реда на ЗТРРЮЛНЦ и ЗРБ.
Според чл. 63а ЗМИП от 2023 г., когато се установи несъответствие между събраните от проверяващите органи данни за действителните собственици на дадено лице и вписаните в съответния регистър данни за действителните собственици на същото, се уведомява Агенцията по вписванията в 14-дневен срок.
Агенцията по вписванията извършва вписване относно наличие на уведомление за несъответствие по партидата на юридическото лице или друго правно образувание, но само ако към уведомлението са приложени документите, относими към установеното несъответствие. Агенцията по вписванията уведомява от своя страна управлението на юридическото лице или правното образувание за задължението да заяви за вписване промяна във вписаните обстоятелства относно неговия действителен собственик или да представи документи, установяващи съществуването на вписаните обстоятелства по партидата на юридическото лице или друго правно образувание.
В 7-дневен срок от получаването или връчването на уведомлението съответното юридическо лице или друго правно образувание подава в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в регистър БУЛСТАТ заявление за промяна на вписаните обстоятелства относно неговия действителен собственик или заявление за заличаване на вписаното уведомление за несъответствие, като прилага и съответните документи.
Клиентите – юридически лица, или други правни образувания с номинални директори, номинални секретари или номинални собственици на капитала, представят удостоверение, договор или друг валиден документ според законодателството на юрисдикцията, в която са регистрирани, изходящ от централен регистър или от регистриращ агент, от който е видно кои са действителните собственици на клиента – юридическо лице или друго правно образувание. Проверяващите са длъжни да установят дали клиентът, съответно лицето, извършило операцията или сделката, действа от свое име и за своя сметка, или от името и/или за сметка на трето лице. Когато операцията или сделката се извършва чрез представител, се изискват доказателства за представителната власт и идентифицират представителя и представлявания.
Когато операцията или сделката се извършва от името и/или за сметка на трето лице, се идентифицира и проверява третото лице, от името и/или за сметка на което е извършена операцията или сделката, и лицето, извършило операцията или сделката.
При съмнение, че лицето, което извършва операция или сделка, не действа от свое име и за своя сметка, се извърша уведомяване и се предприемат подходящи мерки за събиране на информация за идентифициране и проверка на идентификацията на лицето, в чиято полза реално се извършва операцията или сделката. Условията и редът за прилагане на мерките се определят с правилника за прилагане на закона.
8. Правна същност на задължението за разкриване на действителния собственик
Според съдебната практика – Решение № 107 от 21.02.2022 г. на САС по в. т. д. № 135/2022 г. „задължението за разкриване и обявяване на действителните собственици на юридическите лица е административно и е въведено през 2018 г. с приетия Закон за мерките срещу изпирането на пари. Съдът ясно реферира, че „въведената в чл. 3, т. 6 от Директивата легална дефиниция, възпроизведена и § 2 от ДР на ЗМИП, не оставя съмнение, че „действителен собственик“ може да бъде само физическо лице (едно или повече), което в крайна сметка притежава или контролира юридическото лице, като подробно са описани различни хипотези, вкл. при косвено притежание или контрол чрез друго (или други) юридически лица. Според тази дефиниция не е възможно юридическото лице да няма действителен собственик – физическо лице, тъй като правилата не допускат това, а уреждат всяка възможна хипотеза на такъв действителен собственик. Това е така, защото при неприложимост на всички предходни описани хипотези влиза в действие последната – за действителен собственик се счита физическото лице (лица), което изпълнява длъжността на висш ръководен служител на същото юридическо лице, т. е. членовете на неговия управителен орган (чл. 3, т. 6, буква „а“ – ii от директивата, § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП). Следователно действителен собственик не може да бъде друго юридическо лице.
Длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред (т. 1); дали заявлението изхожда от правоимащо лице (т. 3), дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона (т. 4), както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона (т. 5). Проверката на условията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦсе извършва на база представените документи, без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност – тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ“.
Правната санкция за неизпълнение на задължението за вписване на информация за действителния собственик е административна и е уредена в чл. 118, ал. 4 ЗМИП.
Според § 2, ал. 1, т. 1, изр. 1 ЗМИП, който възпроизвежда чл. 3, т. 6, буква „а“ – i, изр. 2 от директивата, от задължението за заявяване в ТР на действителните собственици са освободени т. нар. публични акционерни дружества, чиито акции се търгуват на регулиран пазар. Те се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на ЕС или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Законът не освобождава изрично от това задължение техните дъщерни дружества, което предпоставя противоречиво тълкуване в практиката, но според мен те не би следвало да бъдат освобождавани, защото не притежават същите правни белези както публичните дружества. Освен това имат самостоятелна юридическа персонификация.
Законът предвижда, че вписването на данните по чл. 63, ал. 4 ЗМИПсе извършва само въз основа на декларация с нотариална заверка на подписа на представляващия юридическото лице. В регистърното производство не се проверява истинността на декларираните данни, а за това съответният декларатор носи наказателна отговорност по чл. 313 НК. Това се отнася както до вписването, така и до заличаването на вписан действителен собственик. Проверката на декларираните данни се прави само с оглед на формалните изисквания на чл. 63, ал. 4, т. 1 ЗМИП и чл. 38 ППЗМИП и ако те са спазени в декларацията, посоченото физическо лице се вписва за действителен собственик.
По същия начин става заличаването на вписан действителен собственик. То може да се извърши не само въз основа на декларация по чл. 38 ППЗМИП, но и на други документи – напр. ако лицето е починало, а наследството му все още не е прието, то няма пречка към заявлението да се приложи официален документ за смъртта и въз основа на него да се заличи вписването, без да се вписва нов действителен собственик, тъй като такъв още няма. Възможни са и други хипотези на заличаване – напр. ако се представят доказателства, че съответното лице се е разпоредило с дяловото си участие в съответното дружество или че е загубило ръководното си качество в същото дружество в хипотезата на§ 2, ал. 5 ЗМИП, вследствие на което е загубило качеството „действителен собственик“. Същевременно, ако в декларацията по чл. 38 ППЗМИП е посочен нов действителен собственик, то имплицитно се декларира, че досегашният вписан вече не е такъв, което е достатъчно да бъде заличен, дори новият да не бъде вписан по някаква причина. Това е така, защото за заличаването е достатъчно да се установи несъществуването на съответното обстоятелство, а не настъпването на ново обстоятелство, обуславящо ново вписване в същата част на партидата. Ако в декларацията по чл. 38 ППЗПИН е декларирано (имплицитно), че досега вписаният действителен собственик вече не е такъв, тъй като има нов, то това е достатъчно за вписване на заличаването, тъй като условието по чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ е налице – това обстоятелство е установено чрез надлежен документ (декларацията) – Решение № 107 от 21.02.2022 г. на САС по в. т. д. № 135/2022 г.
9. Заключение
И така, в контекста на Търговския закон на Република България, „действителен собственик“ се отнася до физическо лице, което притежава или контролира юридическо лице или друго правно образувание. Това включва лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в юридическото лице, или упражнява контрол чрез други средства (https://milovanov.bg/targovsko-pravo/vpisvane-na-deystvitelen-sobstvenik-na-firma-v-targovskiya-registar). Също така действителен собственик може да бъде и лицето, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност (https://www.legaldl.com/).
Да, в българското законодателство съществува легална дефиниция на термина „действителен собственик“. Според законовите разпоредби, действителен собственик е физическо лице, което пряко или непряко притежава над 25% от капитала на юридическо лице или друго правно образувание, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейностhttps://bing.com/search?. Тази дефиниция е в съответствие с изискванията на Европейския съюз за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Тази дефиниция е важна, тъй като помага за идентифицирането на лицата, които имат контрол над дадено юридическо лице, и по този начин улеснява проследяването на финансовите потоци и предотвратяването на финансовите злоупотреби. Всички юридически лица и други правни образувания, учредени в Република България, са задължени да декларират своите действителни собственици в съответните регистри (https://www.delchev-lawfirm.com/wp-content/uploads/2019/02/Declaration-of-Beneficial-owner-BGf.pdf).
Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Търговският закон предвиждат правила за идентифициране и вписване на действителните собственици в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (https://www.challengingthelaw.com/targovsko-pravo/deistvitelni-sobstvenici-zmip/). Това са част от мерките за прозрачност и предотвратяване на финансови злоупотреби.
проф. д-р Поля ГОЛЕВА
__________
