Списание „Търговско и облигационно право“, 2024 г., бр. 11
Като всеки човешки продукт и законодателството не е застраховано от несъвършенства. Основна роля на правната наука е да прави анализ на нормативните актове и чрез тълкуване да разкрива точния им смисъл. Наред с това обаче трябва да се посочват и неточностите в законодателството, които понякога вземат гротескни размери.
Предмет на анализ в това отношение е Търговският закон (ТЗ), който постави основите на пазарната икономика през 1991 г. (ДВ, бр. 48 от 1991 г.) с последващи многобройни изменения и допълнения.
В първоначалната си редакция ТЗ съдържаше относително малки несъвършенства. Такова несъвършенство има още в чл. 1, ал. 1, където са изброени сделките, които, извършвани по занятие, придават търговско качество на лицето, което ги извършва. В т. 8 на ал. 1 като такива сделки са посочени менителниците, записите на заповед и чековете. Тези сделки обаче никой никога не извършва по занятие. Такова занятие няма и не може да има, но това не пречи тези сделки да бъдат търговски.
Несъвършена е и формулировката на чл. 113, която съдържа определение на дружеството с ограничена отговорност (ООД). Според посочения текст лицата, които образуват такова дружество, отговарят за задълженията му с дяловата си вноска в капитала на дружеството. Налице е концептуална неточност. Съдружниците изобщо не отговарят за задълженията на дружеството. Отговорността се носи от самото дружество. То е задълженият правен субект и то отговаря с имуществото си. Задължението на съдружниците, съответно отговорността им за вноските, е към самото дружество, а не към неговите кредитори.
Подходът на законодателя, когато определя акционерното дружество (АД), е различен. Той съвършено коректно посочва, че „дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си“ (чл. 158, ал. 1, изр. 2), а не акционерите. Така е и при командитното дружество с акции, по отношение на което се прилагат правилата за АД (чл. 253, ал. 2). Същият е законодателният подход по отношение и на новия вид търговско дружество – дружеството с променлив капитал (чл. 260а, ал. 1). В ал. 3 на същия чл. 260а се съдържа обаче и неточност – „дружество с променлив капитал може да е само предприятие, което…“. Самото дружество обаче не е предприятие. Предприятието е инструментът, чрез който дружеството осъществява дейността си. В това си качество предприятието е съвкупност от права, задължения и фактически отношения и като такава съвкупност може да се прехвърля (вж. чл. 15, ал. 1 ТЗ).
Твърде несериозно звучи текстът на чл. 260д, ал. 2, който прогласява, че дружеството с променлив капитал не може да има дялове с номинална стойност по-малки от един евроцент (???). Вероятно законодателят е съзрял опасност съдружниците в това дружество да искат да „цепят стотинката (сиреч евроцента) на две“ или на повече части.
Странен, граничещ с гротеска, е текстът на чл. 117, ал. 1, чието последно изменение (ДВ, бр. 70 от 2024 г.). съхрани безумието по отношение на размера на капитала на ООД. Преди да се спра на това безумие, няколко думи за определянето на капитала в евро. Според този нормативен текст: „Капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 1 евро. Той се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от един евроцент“.
За да не остане по-назад, и акционерното дружество реши, че трябва да формира капитала си в евро: „Капиталът и стойността на акциите се определят в евро, съответно в евроцентове (чл. 161, ал. 1). Съответно минималната стойност на капитала на акционерното дружество е 25 000 евро (чл. 161, ал. 2). За да бъде последователен, законодателят фиксира капитала и на дружеството с променлив капитал, като дяловете от един клас са с една и съща номинална стойност, която не може да бъде по-малка от един евроцент (чл. 260д, ал. 2).
Вярно е, че на 7 август 2024 г. бе приет Закон за въвеждане на еврото в Република България. Според него„В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98“, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото“ (чл. 4). Нашият законодател обаче сложи каруцата пред коня. Еврото още не е въведено, а не е изключено в обозримо бъдеще и да не бъде въведено. Но ние вече сме заковали капитала на търговските дружества да е в евро.
Истинският проблем на разпоредбата по отношение на капитала на ООД обаче не е, че капиталът преждевременно се определи в евро. Проблемът е в неговия размер. Тук законодателят е разкрил пълния си потенциал на некомпетентност. Още през пролетта на 2009 г., по времето на 39-то Народно събрание, беше направено предложение капиталът на ООД да бъде намален от 5000 на 2 лв.(???) Идеята бе да се стимулира бизнесът. По това време обаче в парламента имаше грамотни юристи, които не допуснаха това да се случи. В началото на следващия парламент обаче същото предложение бе подновено и… прието (ДВ, бр. 82 от 2009 г.). Този размер на капитала вече 15 години стои като паметник на безхаберието. (В същото време държавата събира 100 лв. за регистрация на ООД, т.е. 50 пъти по-висок размер в сравнение с капитала). По този начин ООД практически загуби капиталовия си характер. Капиталът на търговското дружество обаче има гаранционна функция. За такава функция народните представители очевидно и не подозират. Чистото имущество на дружеството, по правило, не трябва да спада под размера на вписания капитал. Ако това се случи, веднага се вземат мерки (чл. 138, ал. 2 и 3 – вж. по-долу).
Нека не изискваме от народните ни представители да знаят как е решен законодателно въпросът за капитала на търговските дружества по света. Но са длъжни да знаят как е у нас. И то в същия нормативен акт – Търговския закон. Именно с оглед гаранционната функция на капитала ТЗ е предвидил законодателни мерки за защитата му. Така, ако Общото събрание на ООД реши да намали капитала, със заявлението си то декларира, че е готово да даде на кредиторите си обезпечение за вземанията им или да ги изплати, ако не са съгласни с намалението (чл. 150, ал. 1 ТЗ). Тази норма увисва с пълна сила в случаите на капитал от 1 евро.
Вярно е, че има правни системи, при които капиталът няма гаранционна функция. Това са страните от англосаксонския правен кръг. На свой ред някои европейски законодателства създадоха дружества със символичен капитал от 1 евро. Последното обстоятелство е вдъхновило законодателя ни да копира този размер на капитала. Или иначе казано, „видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак“. Тези държави, които предвидиха капитал от 1 евро, предвидиха обаче редица компенсаторни механизми в защита на кредиторите и оттам – в защита на сигурността на оборота. Например във Франция, където бе въведен такъв размер на капитала (чл. I. 223-2 ФТК), може да се стигне до отговорност на учредителите, респ. на управителите на такива дружества, ако кредиторите не бъдат удовлетворени. В Германия такива дружества (наречени Unternehmergesellschaft (haftungsbeschraenkt) – „дружества на предприемачите с ограничена отговорност“, нямат право да разпределят печалба, докато стойността на чистото им имущество не надхвърли стойността на изискуемия капитал на класическото ООД (GmbH), който е, забележете – 25000, а не 1 евро. Нищо такова не се предвижда в нашия ТЗ, който дръзко въведе едното евро без грам гаранция за кредиторите.
Нека проследим как се отразява установеният от закона минимален капитал от 1 евро на други разпоредби на ТЗ. Така чл. 138, ал. 2 възлага задължение на управителя „да свика общото събрание… по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала“. Това означава, че съдружниците, които общо притежават 10 евроцента (сиреч по-малко от 20 стотинки) от капитала, могат да искат свикване на общото събрание. Същият абсурд се разкрива, когато прочетем и ал. 3 на същия чл. 138: „Управителят е длъжен да свика общото събрание веднага щом загубите надхвърлят 1/4 от капитала, както и когато чистата стойност на имуществото на дружеството… спадне под размера на вписания капитал“. Следователно при загуба от 25 евроцента (49 стотинки) общото събрание се свиква спешно. Или пък, ако чистата стойност на имуществото спадне под размера от 1 евро. А същото това дружество може да има оборот за стотици хиляди, че и повече, но законът очевидно иска да се гаври с търговските дружества.
Законодателят ни бе длъжен да актуализира размера на минимално изискуемия размер на капитала – 5000 лв., с оглед на инфлационните процеси от 1991 г. досега, а не да го свежда до абсолютно несъстоятелните 2 лв.
Ако се обърнем към опита на предишния законодател, ще установим, че първоначално ТЗ (отм.) не е изисквал минимален размер на капитала на ООД, но скоро след това, за да се гарантират кредиторите, е бил определен размер от 200000 лв., а през 1942 г., във връзка с инфлационните процеси, размерът е увеличен на 500000 лв., с цел да запази гаранционната си функция. Нищо такова не предвижда актуалният ни законодател. Няма и консултативен орган от специалисти, който да предотвратява подобни недомислия. Такъв орган бе въведен в 39-то и 40-то Народно събрание, който бе изключително полезен и не позволяваше приемането на подобни законови недоразумения. Но 41-ия и следващите парламенти решиха, че подобен коректив е излишен и се даде пълен простор на юридическата некомпетентност.
Със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ДВ, бр. 66 от 2023 г) търговското ни право се обогати с нов вид търговско дружество – дружество с променлив капитал.
Не закъсняха дитирамбите по отношение на новото дружество, вече определяно като „може би най-съвършеното правно образувание, създадено в резултат на дълбоко премислена законодателна дейност“[1].
Дружеството с променлив капитал не се вмества в основното деление на търговските дружества на персонални и капиталови. За първите (събирателното и командитното дружество) е характерна личната и неограничена отговорност на съдружниците или на част от тях (т.нар. комплементари при командитното дружество). Капиталовите дружества освобождават участниците в тях от отговорност, защото дружественото имущество (обусловено от капитала) е това, което гарантира кредиторите. Изключение е налице при командитното дружество с акции, където наред с отговорността на дружеството, такава носят и комплементарите.
Новото дружество обаче не дава никакви гаранции за неговите кредитори. При него нито капиталът, нито отговорността на съдружниците или на членовете на съвета на директорите (чл. 258 ТЗ), както е при командитното дружество с акции, служат за обезпечение на кредиторите. Това прави дружеството изключително изгодно за съдружниците. Те няма да отговарят за задълженията на дружеството, нито са длъжни да поддържат капитал, който да гарантира интересите на неговите кредитори. Всичко това представя новото дружество като твърде несполучлив опит за обогатяване на правноорганизационните форми за извършване на търговска дейност. Нещо повече. То крие много сериозен риск за сигурността в гражданския оборот. На всичко отгоре по отношение на това дружество не е предвидена възможност да се открие производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост (вж. чл. 607а, ал. 2 ТЗ).
В заключение, в настоящия си вид ТЗ е показател за изключително влошеното качество на законодателството у нас, особено през последните години.
Проф. д-р Огнян ГЕРДЖИКОВ
______
[1] Така Голева, П. Дружество с променлив капитал. – В: Търговско и облигационно право, 2023, № 9, вж. също Калайджиев, А. Дружество с променлив капитал. В: Промени в Търговския закон. София: ИК „Труд и право“, 2023, с. 26.
