Списание „Търговско и облигационно право“, 2024 г., бр. 09
1. Институтът на чл. 429, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Член 429 ГПК е озаглавен „субективни предели на изпълнителния лист“. Съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК „наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист“. Докато въпросът с реализиране на принудителното изпълнение от наследниците и частните правоприемници на взискателя въз основа на издадения му изпълнителен лист не създава тълкувателни проблеми, то осъществяването на изпълнението от страна на поръчителя и солидарния съдлъжник, които са платили дълга, поставя някои съществени проблеми, които не са еднозначно решени нито в теорията, нито в съдебната практика. Дори терминологично липсва единство при квалифицирането на правоотношението между платилия поръчител/солидарен длъжник, взискателя и длъжника по изпълнението. В едни и същи актове плащането от солидарния длъжник или поръчителя се определя като встъпване (суброгация) в изпълнителния лист, втори път – като встъпване в правата на взискателя по изпълнителния лист[1], а на някои места и като встъпване в правото на кредитора да иска принудително изпълнение на вземането по изпълнителния лист.
За да се определи точният смисъл на разпоредбата, трябва да се изясни фактическият състав и правните последици от неговото осъществяване.
2. Относно кръга от лица, които могат да встъпят в правата на кредитора по изпълнителния титул
Съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.
2.1. Според буквалното тълкуване на закона право да искат изпълнение на основание изпълнителния лист, издаден на техния кредитор, имат поръчителят или солидарният длъжник, които са платили дълга. Други лица, които нямат качеството солидарен длъжник или поръчител, не могат да искат изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист на взискателя, дори да са му платили задължението на длъжника[2]. Разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК е императивна и съдебната практика приема, че не се допуска разширяване на кръга на лицата, посочени в нея, т.е. тя се прилага stricti iuris. Поради това ако трето лице, различно от солидарния длъжник или поръчителя, плати задължението на длъжника, това трето лице няма да може да се ползва от издадения изпълнителен лист, респ. да продължи изпълнението срещу длъжника по изпълнителния лист на взискателя. Третото лице може да твърди, че се е суброгирало (в материалноправен смисъл) в правата на удовлетворения кредитор, но ще може да иска изпълнение (плащане) на задължението от длъжника по общия ред, а не въз основа на издадения изпълнителен лист на взискателя. Стриктно тълкуване, което се прави в практиката, не може да бъде аргументирано само с текста на закона. Може да се подкрепи становището, че и лица, които не са поръчители или солидарни длъжници, също могат да се ползват от чл. 429, ал. 1 ГПК, ако са платили задължението на кредитора по изпълнителния лист на основание правоотношението им с взискателя, от което произтича изпълнителното основание. Няма пречка напр. банката, платила по издадената банкова гаранция на бенефициера, да встъпи в правата на удовлетворения кредитор по чл. 429, ал. 1 ГПК, макар банката да не е солидарен длъжник или поръчител на наредителя[3]. Няма пречка наследникът, приел наследството по опис, който е платил задължение на наследодателя от собственото си имущество, да встъпи в правата на удовлетворения кредитор по изпълнителния лист срещу наследодателя[4]. Същото право може да се признае и на посредника по ценна книга на заповед, който я е акцептирал и е платил на легитимирания приносител сумата, дължима от лицето, за което е посредничил. Особените отношения между длъжника и посредника обосновават интереса от встъпване на посредника в правата на удовлетворения взискател по изпълнителния лист. Горните примери дават основание да се приеме, че смисълът на закона е не само солидарният длъжник и поръчителят, но и всеки съдлъжник спрямо главния длъжник, който е удовлетворил кредитора по изпълнителния лист, да има право да встъпи в неговите права по изпълнителния титул съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК.
2.1.1. Право да иска изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист има солидарният длъжник, платил дълга на взискателя. В чл. 429, ал. 1 ГПК не се прави разграничение между законова и договорна солидарност. Всяка солидарност, без оглед на основанието за нейното възникване, попада в хипотезата на разглежданата правна норма. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Във вътрешните отношения между солидарните длъжници обаче това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от всеки от тях поравно, освен ако няма уговорка в различен смисъл.
2.1.2. Право да иска изпълнение въз основа на издадения на кредитора изпълнителен лист има и платилият поръчител. Поръчителят също отговаря солидарно с главния длъжник спрямо кредитора – чл. 141, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Но съществуват значителни различия между поръчителството и солидарната отговорност, най-важни от които са следните:
– поръчителството възниква единствено въз основата на договор и не може да възникне по силата на закон, за разлика от солидарната отговорност;
– във вътрешните отношения между солидарните длъжници платеното на кредитора се понася между тях поравно, освен ако няма друго съглашение – чл. 127 ЗЗД, докато при изпълнение на дълга към кредитора от поръчителя, последният встъпва изцяло в правата на удовлетворения кредитор (поръчителска суброгация по чл. 146, ал. 1 ЗЗД);
– поръчителството, за разлика от солидарната отговорност, се погасява, ако поради действия на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му – чл. 146, ал. 3 ЗЗД;
2.1.3. Менителничното право също допуска да бъде поето поръчителство (авал) по едностранната, абстрактна, формална сделка менителница. Менителничното поръчителство обаче не е договор, а едностранна, формална абстрактна сделка, извършена върху ценната книга. Авалът, също както и поръчителството по ЗЗД, може да се даде за цялата или за част от сумата по менителницата – чл. 483 от Търговския закон (ТЗ). Авалът е действителен, дори ако задължението, за което е даден, е недействително поради причина, различна от липсата на форма (чл. 485, ал. 2 ТЗ). Авалистът, който е поел задължение за платеца, отговаря за плащането на сумата по менителницата както лицето, за което е поръчителствал (чл. 485, ал. 1 ТЗ). Авалистът, който е платил дълга, също може да се ползва от чл. 429, ал. 1 ГПК.
2.2. Съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК правото да искат изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист имат поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга на взискателя. Кой дълг на взискателя обаче трябва да бъде платен – целият дълг по изпълнителния лист или дългът, за който поръчителят/солидарният длъжник се е съгласил да отговаря? Ако се тълкува буквално текстът на чл. 429, ал. 1 ГПК, може да се твърди, че солидарният длъжник или поръчителят трябва да са платили цялата сума по изпълнителния лист, за да могат да искат изпълнение по него на основание извършеното плащане[5]. В подкрепа на подобен извод обаче не се посочват никакви аргументи. Изложеното разбиране е необосновано. На първо място, няма спор по въпроса, че солидарността, респ. поръчителството може да са уговорени само за част от задължението, а не за цялото задължение. Тази възможност е изрично уредена в чл. 139 ЗЗД относно поръчителството, а при солидарността се извежда от общите правила на института, където липсва забрана солидарността да се уговаря само за част от задължението, което е делимо. Правомерно е, ако поръчителството или солидарността са дадени за част от дълга, поръчителят (солидарният длъжник) да отговаря само за това, за което се е задължил и от него да не може да се иска да изпълни повече от онова, за което се е съгласил (при договорната солидарност). С плащането на дълга поръчителят или солидарният длъжник встъпват в правата на удовлетворения взискател. Ако е платена част от целия дългq поради това че солидарността/поръчителството са поети за тази част, няма как платилият съдлъжник да претендира изпълнение за цялата сума, за която е издаден листът. Той може да търси само платеното от него. Следователно, когато в чл. 429, ал. 1 ГПК законодателят говори за платен дълг на взискателя, той няма предвид целия размер на задължението по изпълнителния лист, а задължението, за което отговарят солидарният длъжник или поръчителят. Разбира се, суброгацията ще настъпи само тогава, когато солидарният длъжник или поръчителят е платил цялото задължение, за което отговаря към взискателя[6]. Ако солидарният длъжник/поръчителят, който е и длъжник по изпълнението, плати само част от дълга си на взискателя, той би останал задължен за непогасения остатък. Тогава суброгация в изпълнението не би могла да настъпи, защото не е допустимо в едно и също производство взискател и длъжник да бъдат едно и също лице, доколкото изпълнителният процес е двустранен.
3. Настъпва ли суброгация в изпълнителния лист по чл. 429, ал. 1 ГПК?
Терминът „суброгация“ се използва както в материалното, така и в процесуалното право.
3.1. В материалното право институтът на суброгацията е уреден общо в чл. 74 ЗЗД – този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. При суброгацията трето лице, което няма задължение към кредитора, изпълнява чуждото задължение и в случай че има интерес от това изпълнение, встъпва в правата на удовлетворения кредитор. В чл. 74 ЗЗД няма изискване да е изпълнено цялото задължение, когато то е делимо. Решаващо за суброгацията е третото лице да има правен интерес и да изпълни чуждото задължение. При частично изпълнение на делимо задължение от трето лице, встъпването му в правата на кредитора ще настъпи по силата на приетата от последния престация, независимо че не е погасено цялото задължение на длъжника. Кредиторът не е длъжен да приеме изпълнение на части, дори ако задължението е делимо – чл. 66 ЗЗД. Приеме ли обаче частичното изпълнение от третото лице, суброгирането на това трето лице в правата на кредитора до размера на изпълнената част не може да бъде отказано. Една особена хипотеза на суброгация е уредена при поръчителството. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. Тълкувана във връзка с чл. 139 ЗЗД (поръчителство за част от задължението), разпоредбата на чл. 146, ал. 1 води до заключението, че суброгация на поръчителя в правата на кредитора настъпва при изпълнение на частта от задължението, за която е дадено поръчителството, а не при изпълнение на цялото задължение.
3.2. Същинската процесуална суброгация е уредена в исковото производство като една разновидност на процесуалната субституция. Съгласно чл. 222 ГПК със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага. Заместване на страна може да стане и при прехвърляне на спорното право, ако по съгласие на страните в процеса, приобретателят замести своя праводател – чл. 226 ГПК.
3.3. При материалноправната суброгация трето лице встъпва в правата на удовлетворения кредитор, защото е изпълнило задължението на длъжника, като е имало правен интерес да го стори. При процесуалната суброгация заместването на страната става само по съгласието на първоначалните страни в производството. Ако терминът суброгация се използва в широк смисъл като встъпване в чужди права, то в чл. 429, ал. 1 ГПК безспорно е уредена една суброгация. Тя обаче не е в изпълнителния лист, а в подлежащото на изпълнение вземане по изпълнителния лист и в правото на кредитора да иска принудително изпълнение освен срещу длъжника, още и срещу поръчителя или солидарния длъжник. Това е така, защото плащането на задължението от солидарния длъжник или кредитора имат като последица встъпване в правата на взискателя по изпълнителния лист, независимо дали по него е образувано изпълнително производство[7]. Дори такова да не е образувано, плащането на кредитора, комуто е издаден изпълнителен лист, направено от солидарен длъжник или поръчител, ще доведе до встъпване в правата по изпълнителния титул. Ако изпълнително дело не е образувано, платилият съдлъжник или поръчител ще има право да поиска предаването на изпълнителния лист като процесуална ценна книга и да започне изпълнението въз основа на този лист и представянето на писмени доказателства за плащането на задължението на кредитора. Законът не поставя изискване встъпването в правата на удовлетворения кредитор по изпълнителния лист да настъпва само при образувано изпълнително производство. Предпоставка за встъпването на съдлъжника и поръчителя в правата на кредитора е единствено наличието на издаден изпълнителен лист и плащане на взискателя. Изпълнителният титул и представянето на писмени доказателства за плащане по него легитимират платилия съдлъжник (поръчител или солидарен длъжник) да поиска изпълнение срещу останалите длъжници.
3.3.1. Няма юридически защитимо основание да се приеме, че при плащането на солидарно задължение от един от съдлъжниците, този съдлъжник се суброгира в правата на кредитора (взискателя) на основание чл. 74 ЗЗД[8]. С плащането на солидарното задължение платецът не погасява само чуждия, но и своя дълг. Плащането съдлъжникът не извършва, за да удовлетвори някакъв свой правен интерес, който стои извън правоотношението, от което е възникнала солидарността. Плащането се извършва, за да се удовлетвори непосредственият интерес на длъжника да се освободи от задължението си и да избегне принудителното изпълнение върху неговото имущество. С плащането на задължението по изпълнителния титул не настъпва и същинската процесуална суброгация по чл. 222 ГПК, защото за да встъпи платилият поръчител/солидарен длъжник в правата на взискателя по изпълнителния лист, не се иска нито съгласие на длъжника, нито „одобрение“ на съдебния изпълнител. Поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, имат право да искат изпълнение въз основа на вече издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като установят плащането с писмени доказателства – чл. 429, ал. 1 ГПК.
3.4. Означаването на правната фигура, уредена в чл. 429, ал. 1 ГПК като типична процесуална суброгация, или като суброгация в изпълнителния лист, е неточно. Понеже плащането от поръчителя/солидарния длъжник се извършва след издаването на изпълнителния лист и се удовлетворява право на кредитора по изпълнителния титул, суброгацията по чл. 429, ал. 1 ГПК може да се означи като изпълнителна суброгация, за да се разграничи ясно както от материалноправната, така и от процесуалната суброгация в смисъла, възприет от теорията.
3.5. С плащането на задължението към взискателя солидарният длъжник/поръчителят встъпват в правата на взискателя по изпълнителния лист до размера на платения техен дълг, с който задължението им, установено в изпълнителното основание, отпада. Понеже задължението на главния длъжник остава, то изпълнението срещу него може да продължи, но вече от името на платилите и освободени от отговорност съдлъжници (поръчителя или солидарния длъжник). Продължаването на изпълнението стои изцяло на техния избор.
4. За правата на платилия солидарен длъжник срещу останалите солидарни длъжници
Когато солидарен длъжник плати дълга, той може да иска изпълнение срещу останалите съдлъжници на основание издадения изпълнителен лист на взискателя и писмени доказателства за извършеното плащане. Изпълнението срещу останалите съдлъжници се продължава за цялата сума, която платилият солидарен длъжник е внесъл, за да се освободи от своето задължение и да встъпи в правата на взискателя. Но солидарността е възникнала в резултат на материалноправни отношения. За нея се прилага чл. 127 ЗЗД: доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях поравно. Възможни са следователно две хипотези за вътрешните отношения между съдлъжниците – те да понесат поравно платеното на кредитора или да са постигнали споразумение, с което да определят, че няма да отговарят поравно, а по друг начин, вкл. като освободят един или няколко от задължение да понасят част от платеното[9].
Вътрешните отношения между солидарните длъжници обаче не са предмет на изпълнителното производство. Съдебният изпълнител не може да разрешава материалноправни въпроси, свързани с отношенията между съдлъжниците[10]. Затова платилият солидарен длъжник продължава изпълнението срещу останалите съдлъжници на основание изпълнителния лист и доказателството за извършено плащане на взискателя. Платилият солидарен длъжник може да иска изпълнението да се насочи срещу останалите съдлъжници за сума, намалена с неговата част. Но законът не го задължава да го стори. В случай че между солидарните длъжници липсва изрично съглашение, но встъпилият в правата на удовлетворения взискател съдлъжник продължи изпълнението за първоначалната сума, останалите солидарни длъжници могат да оспорят вземането и да установят размера, за който отговарят към суброгиралия се в правата на взискателя съдлъжник с иск.
5. Изпълнителната суброгация по чл. 429, ал. 1 ГПК не е ново изпълнително действие
Встъпването на платилия солидарен длъжник или поръчител в правата на удовлетворения кредитор (взискател) е форма на частно правоприемство, което настъпва на конкретно процесуално основание (плащане по изпълнителния лист и реализиране на правото на принудително изпълнение). Когато изпълнителната суброгация настъпва във висящо изпълнително производство, тя нито изменя изпълнителния способ, нито се прави ново искане за събиране или за обезпечаване на вземането. Вземането остава такова, каквото е било, но се дължи не на кредитора, а на платилия поръчител или солидарен длъжник. Поради това изпълнителната суброгация по чл. 429, ал. 1 ГПК не представлява ново изпълнително действие и няма като последица прекъсване на давността относно подлежащото на изпълнение вземане[11].
д-р Георги ХОРОЗОВ, адвокат
_______
[1] Така Попова, В. в: Българско гражданско процесуално право. С., 2012 с. 969, Маринов, Д. Суброгация в изпълнителния лист. – В: Търговско и облигационно право, 2016, № 3, Решение № 50251 от 01.08.2023 г. по гр. д. № 3114/2022 г., IV г. о. на ВКС и др.
[2] Така Решение № 50251 от 01.08.2023 г. по гр. д. № 3114/2022 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 71 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о. на ВКС.
[3] Така Иванов, Д. Дискусионни въпроси в изпълнителния процес – 2, gramada.org, 07.10.2015 г.
[4] Така Тихолов, Ст. Исторически аргументи за обосноваване отговорността на наследника, приел наследството по опис (cum viribus hereditatis) в challengingthelaw.com, 17.01.2021.
[5] Така напр. Решение № 50220 от 08.11.2022 г. по гр. д. № 3301/2022 г., IV г. о. на ВКС, Д. Маринов, цит. съч.
[6] Така Решение № 50220 от 08.11.2022 г. по гр. д. № 3301/2022 г., IV г. о. на ВКС – суброгацията почл. 429, ал. 1 ГПКе равнозначна на прекратяване на изпълнението по отношение на платилия целия дълг съдлъжник
[7] Така Решение № 50094 от 16.11.2023 г. по т. д. № 770/2022 г., I т. о. на ВКС.
[8] За суброгация по чл. 74 ЗЗД говори Попова, В. в: Българско гражданско процесуално право. С., 2012 с. 969. Обратно е разбирането, възприето в практиката на ВКС и обобщено в Решение № 50251 от 01.08.2023 г. по гр. д. № 3114/2022 г., IV г. о. на ВКС: „в съдебната практика се прави разграничение на суброгацията по чл. 74 ЗЗД от изрично предвидените хипотези на суброгация в изпълнителния лист по чл. 429, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 429, ал. 1, изр. 2 ГПК ограничава проверката, която съдебният изпълнител извършва по надлежната легитимация на лицето, което не фигурира като кредитор в изпълнителния лист до правоприемството, респективно до плащането на дълга. Съдебният изпълнител не извършва проверка за съществуването на материалноправните предпоставки за встъпване в правата на удовлетворения кредитор по чл. 74 ЗЗД, включително наличието на правен интерес от изпълнение на чуждо задължение и регресни права в полза на третото лице, което е изпълнило“.
[9] Например, ако в изпълнение на дадена поръчка от длъжника едно лице е сключило договор за встъпване в дълг с кредитора и по този начин се е задължило солидарно с първоначалния длъжник, то във вътрешните отношения с длъжника встъпилият няма да дължи плащане на никаква част от погасения дълг към кредитора от страна на първоначалния длъжник (мандатаря), защото е действало за сметка на последния.
[10] Не може да се сподели разбирането в: Българско гражданско процесуално право. С., 2012, с. 969, че в хипотезата на чл. 429, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител може да прилага и „презумпцията“ по чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Разделната отговорност на солидарните длъжници във вътрешните им отношения не може да се решава от съдебния изпълнител, който не може и да постанови акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо.
[11]Така Решение № 50094 от 16.11.2023 г. по т. д. № 770/2022 г., I т. о. на ВКС.
