Списание „Труд и право“, 2024 г., бр. 05
Ползването на отпуска едновременно от работниците и служителите в едно предприятие е регламентирано като ред в чл. 174, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ). С тази норма на работодателя е дадена възможност да предоставя платения годишен отпуск на работниците и служителите в предприятието, при три хипотези – по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Този ред за предоставяне на отпуска е алтернативна възможност, която изцяло се различава от общия ред, заложен в Кодекса на труда. Общия принцип е, че ползването на платен годишен отпуск е субективно право на работника или служителя, а не негово задължение, както и че отпускът се разрешава след поискване. Алтернативната възможност за ползване на платен годишен отпуск е регламентирана в три хипотези, предвидени в чл. 173, ал. 4 от КТ.
Във втората хипотеза на чл. 173, ал. 4 от КТ е предвидено, че работодателят може да предостави принудително, без съгласието на работника или служителя, платен годишен отпуск, и то за настоящата година, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители. Тази формулировка в Кодекса на труда е твърде неясна, но е доразвита с разпоредбата на чл. 37б, ал. 1, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Разпоредбата предвижда едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители да е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Ако това изискване не е изпълнено, работодателят не може да задължи работниците и служителите в предприятието да ползват едновременно платен годишен отпуск на това основание. В този смисъл не Кодекса на труда, а Наредбата за работното време, почивките и отпуските указва изчерпателно възможностите, дадени на работодателя да въведе задължително едновременно ползване на платен годишен отпуск. Следва да се има предвид, че разпоредбата не позволява работодателят да определи такъв период в заповед или с допълнителни споразумения между работниците и работодателя. Въвеждането в Правилника за вътрешния трудов ред се извършва по определения в Закона ред. Според чл.181, ал.2 от КТ работодателят издава Правилник за вътрешния трудов ред, след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 от КТ. Законодателството не изисква най-тежката форма на обсъждане – съгласуване, а изисква консултации. Те са необходими предвид важността на този вътрешен документ във всяко предприятие. „Предварителна консултация“ означава че представителите на работниците или служителите и/или синдикалните представители участват в предварителната подготовка на този основен вътрешен документ, с право да дават предложения.
Защо е необходимо в правилника за вътрешния трудов ред да е предвидена тази възможност за ползване на отпуска?
Ползването на отпуска едновременно от всички работници или служители, т.нар. „ваканционно ползване“ на отпуска, е период, през който никой не работи. Прилага се често при работа, която е сезонно обусловена или естеството на работния процес предвижда периоди на работа, а след това периоди, в които работата е със силно ограничен обем – учители в училища, преподаватели във висши учебни заведения. На практика много често тази законова възможност се ползва от предприятия, при които обемът на работа силно намалява по време на работните дни между официални празници, които иначе поради естеството на работа биха били работни без значение дали има работа или не. С оглед на факта, че работниците биват запознати със съдържанието на правилника още при постъпване на работа, те не могат да оправдаят с незнание или с нежеланието си да оставят неползвани толкова дни платен годишен отпуск, с колкото е необходимо да разполагат, за да дадат възможност на работодателя си да им го предостави в съответния период, по реда на чл. 173, ал.4 от КТ, във връзка с чл. 37б, ал. 1, т. 2 от НРВПО.
Предвид това, ако в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието е предвидена тази правна възможност за ваканционно ползване на отпуска, работодателят е в правото си да откаже да разреши на работника или служителя да използва целия си платен годишен отпуск или да отложи целия си платен годишен отпуск за следващата година. Така той ще си гарантира възможността да има на разположение съответен брой дни платен годишен отпуск, който да предостави на всеки работник, в посочения в правилника за вътрешния трудов ред период.
Все пак е допустимо работникът или служителят, ако е използвал целия си платен годишен отпуск, да поиска от работодателя си да му разреши да ползва неплатен отпуск, но е важно да се подчертае, че Кодексът на труда не е предоставил на работодателя едностранна възможност да предоставя на работника или служителя неплатен отпуск, предвиден в чл. 160 от КТ. Той винаги следва да бъде поискан.
Теодора ДИЧЕВА, юрист
