Дялове при наследствена трансмисия

Дайджест „Собственост и право“, 2023 г., кн. 08

ВЪПРОС:

През 1980 г. моите родители Иван Кирилов*¹(род. 1960 г.) и Недялка Еленкова (род. 1961 г.) сключват брак. След брака майка ни приема фамилното име на съпруга си. От брака им се раждат три деца: две близначки – Магдалена – моята сестра и аз – Мария (род. 1981), както и един син – Мартин (род. 1989 г.). Впоследствие се оказа, че нашият баща тайно от всички нас е поддържал дългогодишна извънбрачна връзка със своята колежка Румяна. От тази връзка през 2010 г. се ражда детето Александър. Баща ни го припознава на петата година от раждането му. До миналата година обаче ние изобщо не знаехме за неговото съществуване, въпреки че – както стана ясно – през всички тези години баща ни се е грижил не само материално за Александър, но е установил близка връзка с него и той го знае като свой баща.

Баща ми и нашият роден брат Мартин отдавна имаха проблеми помежду си, породени от непокорното и неуважително отношение на брат ми към него. След като завърши училище, Мартин остана да живее при нашите родители, докато аз и сестра ми вече бяхме омъжени и живеехме при нашите съпрузи. Въпреки че нашите родители го издържаха (никога не е работил и не е подпомагал по никакъв начин родителите ни за месечните консумативи), Мартин се отнасяше зле с нашия баща. През 2018 г., при спор между двамата по повод липсващи ценни вещи от дома, стана ясно, че Мартин употребява наркотици. Именно по време на пререканията помежду им, Мартин нанесъл на нашия баща лека телесна повреда. После разбрахме, че това е било системно. Майка ни сподели, че баща ми си извадил медицинско и че смятали да водят дело по Закона за защита от домашното насилие срещу брат ни.

В края на 2018 г. баща ми ме извика и ми даде завещание, запечатано в плик. Накара ме да го пазя в тайна и да обещая, че след смъртта му ще го предам на нотариус, който да го обяви. При тази наша среща ми разказа подробности за отношенията си с Мартин, но не разкри какво съдържа завещанието.

През лятото на 2022 г. семейството ни преживя две огромни трагедии. По време на традиционната лятна почивка на моите родители, на 08.08.2022 г. баща ми получава инфаркт на плажа и умира на място. Същия ден, шокирана от новината за смъртта на баща ни, която ù била съобщена по телефона докато управлява лек автомобил, сестра ми Магдалена изгубва контрол, катастрофира и също почива на място.

Спазих обещанието си и на 20.08.2022 г. отидох при нотариус да обяви завещанието. От него научих, че нашият покоен баща е съставил саморъчно завещание, което гласи: „Лишавам от наследство сина ми Мартин, защото упражнява физическо насилие над мен“. Нотариусът ми каза, че завещанието отговаряло на формалните изисквания на закона – било изцяло написано саморъчно, съдържало индивидуализиращи данни на завещателя и на Мартин, означение на датата, когато е съставено, било подписано от завещателя. Подписът бил поставен след завещателните разпореждания. Оказа се, че баща ни е приложил към завещанието медицинското удостоверение за нанесената през 2018 г. лека телесна повреда.

Месец след обявяването на завещанието, преживелият съпруг на Магдалена – Павел, предяви срещу нас иск, с който претендира дял от наследството на нашия баща Иван. Бракът между Магдалена и Павел е сключен през 2008 г., а през 2010 двамата избират режим на разделност. От брака нямат деца. Този брак е първи за сестра ми, но втори за Павел.

Обръщам се към вас с няколко въпроса:

1. Кои са наследниците на баща ми Иван Кирилов и какъв дял получава всеки от тях?

2. Как завещанието може да промени дяловете?

3. Възможно ли е Павел – преживелият съпруг на Магдалена, да наследи дял от наследството на нейния баща Иван, с когото нямат роднинска връзка, и какъв точно?

ОТГОВОРИ: Въз основа на чл. чл. 5-8 от Закона за наследството (ЗН) доктрината1²разпределя наследниците в четири наследствени реда2.³В конкретния казус наследяването е от първи наследствен ред. Той включва децата и техните низходящи без ограничение на степените – внуци, правнуци, праправнуци и т. н. Трябва да се отбележи, че законът не прави разлика между родени в брак, извънбрачни и осиновени деца. Всички те получават равни дялове от наследството. Достатъчно е в първите два случая произходът на децата от наследодателя да е установен посредством някой от способите, уредени в Семейния кодекс (СК). Що се отнася до третата хипотеза, необходимо е да е налице решение на съда за допускане на осиновяването. Това положение е в съответствие с чл. 47, ал. 3 от Конституцията, според който децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака. То е в синхрон и с принципа, установен в чл. 2, т. 5 от Семейния кодекс: равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца. Следователно, макар и роден извън брак, припознатият Александър се ползва със същите наследствени права, както и вие тримата, които сте деца от брака на баща ви. Това е израз именно на споменатия по-горе принцип на равенство на родените във и извън брака деца.

1. Когато наследодателят е оставил и съпруг (както в случая), последният получава дял, равен на дела на всяко от децата.

Наследници на Иван са четирите му деца на основание чл. 5, ал. 1 ЗН – Мария, Магдалена, Мартин и Александър, както и съпругата му Недялка, на основание чл. 9, ал. 1 ЗН.

Принципът на разпределяне на наследственото имущество в първи наследствен ред определя, че децата и преживелият съпруг получават равни дялове (чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН). За да се определят точно дяловете, необходимо е да се вземе предвид какъв е режимът на имуществени отношения, действал между съпрузите. Приемам, че е съпружеска имуществена общност (СИО) въз основа на годината на сключване на брака. Към 1980 г. – при действието на първия Семеен кодекс от 1968 г. (отм.), СИО беше задължителна, императивна. Недопустимо беше сключеното между съпрузите на споразумение, с което се поставят условия за възникването и прекратяването на имуществена общност или тя изобщо се изключва като имуществен режим. ППВС № 5/1972 г. в т. 6 прие, че са недействителни договорите между съпрузите, извършени през време на брака, чрез които се намаляват имуществените права на единия съпруг или се увреждат интересите на децата от брака, като се заменя общата собственост върху вещите и правата върху вещи, предмет на такива сделки, с индивидуална собственост на единия съпруг спрямо тях. В същото постановление пленумът прие, че са действителни обичайните дарения, които съпрузите си правят през време на брака, както и всички позволени от закона сделки между тях, с които не се накърнява СИО.

Необходимо е също да се определи дали наследствените активи са СИО (чл. 21 СК) или са лично имущество на придобилия ги съпруг – вече наследодател (чл. 22 СК). Във втория случай, ако наследственият актив е лично имущество на Иван, всеки един от гореизброените низходящи (Мария, Магдалена, Мартин и Александър), както и съпругата Недялка получават по 1/5 част от наследството.

В случай че вещните права са придобити в режим на СИО, смъртта прекратява последната и я трансформира в обикновена съсобственост. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни (чл. 28 СК). Следователно половината от прекратената СИО принадлежи на преживелия съпруг и представлява неговия дял от СИО. Останалата половина се дели между всички наследници от призования ред, вкл. и преживелия съпруг. Така Недялка получава 1/2 от правото на собственост върху вещното право на основание чл. 28 СК. Останалата 1/2 се дели поравно между Недялка и четирите деца на Иван. Мария, Магдалена, Мартин и Александър получават по 1/5 от 1/2 или по 1/10 всеки от тях. Недялка вече е собственик на 1/2, а към този дял следва да добавим и 1/5 от останалата 1/2. В крайна сметка, ако приведем дробите под общ знаменател, Недялка получава 6/10, а четирите деца – по 1/10.

Особеното в случая обаче е, че Магдалена е починала, преди да направи волеизявление дали приема, или се отказва от наследството. Това обстоятелство въвежда в действие правилото на чл. 57 ЗН, по силата на което към наследниците на Магдалена преминава правото да приемат дела от наследството на Иван, който тя би получила, ако беше жива, или да се откажат от него (вж. отговора на въпрос 3 по-долу). В този случай дяловете зависят от волеизявлението на наследниците на Магдалена. Различните възможности ще бъдат разгледани в т. 3 по-долу.

2. Завещанието е едностранна, безвъзмездна сделка на имуществено облагодетелстване mortis causa. С него завещателят трябва да даде някому нещо. Завещанието, чрез което Иван лишава сина си Мартин от наследство, е нищожно, тъй като българското наследствено право не урежда негативните завещания. Подобни завещания не са годни актове за обезнаследяване на ответника. От редакцията на завещанието следва, че наследодателят само е изразил волята си едно от децата му да не получи полагащата му се част от наследството. Същевременно обаче няма указание на кого да остане това имущество. Следователно, щом Иван Кирилов не е направил разпореждане в полза на някое лице, а само е изявил желание Мартин да не получава никакво наследство от него, то това завещание нито ползва, нито вреди някому3.⁴Това е така, защото завещанието следва да указва какво и кому се завещава, което не е налице в случая.

Що се отнася до нанесената телесна повреда, тя не прави Мартин недостоен за наследяване, тъй като ЗН в чл. 3, б. „а“ предвижда за настъпването на тази последица да е извършено умишлено убийство или опит за убийство от наследника.

3. Павел – съпругът на Магдалена, е неин наследник. Съпрузите се наследяват взаимно, дори бракът им да е в режим на разделност. Доколкото Магдалена е починала, преди да укаже дали приема, или се отказва от полагащият ú се дял от наследството на нейния баща, прилагат се правилата на наследствената трансмисия. Наследствената трансмисия представлява преминаване по наследство на самото право на наследяване, което по своята същност е наследимо, но непрехвърлимо. В случая правото на Магдалена да приеме или да се откаже от наследството на Иван преминава не само към преживелия й съпруг, но и към нейната майка (втори наследствен ред, защото Магдалена няма деца). Но майката и съпругът могат да приемат наследството на Иван само ако приемат наследството на Магдалена (чл. 57 ЗН). Всеки от тях може да се откаже от наследството на Иван, дори да е приел наследството на Магдалена. Дяловете на двамата зависят от времетраенето на брака между Магдалена и нейния съпруг, което не е указано в казуса (чл. 9, ал. 2 ЗН). Ако бракът е под 10 години, Недялка и съпругът на Магдалена получават по 1/2 от 1/5 (по 1/10), а ако времетраенето му е над десет години, преживелият съпруг получава 2/3 от 1/5 (2/15), а майката – 1/3 от 1/5 (1/15). (Отделно от това, както бе казано по-горе в т. 1, Недялка получава дял от наследството на Иван като преживяла съпруга.)

Ако приемем, че в хипотезата на наследствена трансмисия: (1) обектът на наследяване е имущество на наследодателя Иван извън СИО (лично по смисъла на чл. 22 СК), (2) майката и преживелият съпруг на Магдалена приемат както нейното наследство, така и това по трансмисия, а (3) бракът на Магдалена и Павел е под 10 години, то дяловете в съсобствеността биха били следните: Недялка притежава вече 1/5 като преживял съпруг, наследяващ с 4 деца. Към този дял прибавяме 1/2 от 1/5 по трансмисия (т.е. 1/5+1/10) и получаваме 3/10. Преживелият съпруг получава 1/2 от 1/5 или 1/10 от наследството на Иван, а трите деца получават по 1/5 или по 2/10.

Ако в предходната хипотеза променим само времетраенето на брака и приемем, че последният е с продължителност повече от 10 години, дяловете в съсобствеността биха били следните:

Възможно е наследниците на Магдалена да се откажат от наследството по трансмисия. В този случай се прилага чл. 53 ЗН, според който частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Наследството ще се разпредели така, все едно Иван има не четири, а три деца:

Доц. д-р Цветалина ПЕТКОВА, Нов български университет
____
1* Б. а. По етични съображения имената в казуса са променени.
21 Вж. по-подробно за понятието „ред на наследниците“ Цанкова, Ц. Промените в наследственото право. София: УИ „Св. Климент Oхридски“, 1994, с. 54.
32 Първи наследствен ред – чл. 5 ЗН: деца и други низходящи; втори наследствен ред – чл. 6 ЗН: родители; трети наследствен ред – чл. 8, ал. 1, 2 и 3 ЗН с две подгрупи: а) братя и сестри; б) възходящи от втора и по-горна степен; четвърти наследствен ред – чл. 8, ал. 4 ЗН: роднини по съребрена линия от трета до шеста степен включително. Съпругът също наследява, но той не е включен в нито един наследствен ред. Съпругът наследява заедно с първи, втори и трети наследствен ред и изключва четвъртия съгласно чл. 9 от Закона за наследството.
43 Решение № 1351 от 22.IX.1962 г. по гр. д. № 1079/1962 г., I г. о. на ВС.