Считано от 04.01.2022 г. вече са в сила приетите изменения и допълнения в Закона за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ (обн. ДВ, бр. 39 от 2005 г.), обнародвани в ДВ, бр. 94 от 03.11.2020 г., чието влизане в сила беше отложено с 14 месеца, считано от датата им на обнародване (§ 11 от ЗИДЗРБ). Измененията и допълненията целят да гарантират в още по-пълна степен изискванията, предвидени в Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (наричан тук за краткост Регламента). Видно от мотивите към законопроекта законодателните промени имат за основна цел да поставят нормативната основа за постигане на съответствие с принципите, свързани с обработването на личните данни, заложени в Регламента и по този начин да осигурят защита от неограничено разкриване и/или разпространение на личните данни на определени категории физически лица.
Съгласно дефиницията, залегнала в Регламента „лични данни“ са всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“). Физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор, като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор, или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.
По смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламента единният граждански номер (ЕГН) като национален идентификационен номер представлява лични данни и спрямо него са приложими правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, както и правилата относно свободното движение на личните данни. Наличието на тези данни обаче, представлява условие за законосъобразност на обработването на лични данни по смисъла на чл. 6, § 1, б.“в“ от Регламента. По силата на чл.87 от Регламента обаче, държавите членки могат да определят специални условия за обработването на национален идентификационен номер или на всякакъв друг идентификатор с общо приложение. Приетите изменения и допълнения в ЗИДЗРБ в сила от 4.01.2022 г. целят именно това – с оглед защитата на личните данни на физическите лица да се премине от регистрация по код, съвпадащ с ЕГН/ЛНЧ към регистрация по друг ЕИК номер.
В новата си редакция, чл.6, ал.1 от Закона за Регистър БУЛСТАТ (ЗРБ) вече предвижда кодът по БУЛСТАТ на лицата по чл.3, ал.1, т.1 – 7 и т.9 – 11, ал. 2 и ал. 3 от ЗРБ да е 9-значен, т.е. включени са и лицата по чл.3, ал.1, т.9 и т.11 от ЗРБ. До момента тази категория лица, а именно – физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност; и другите физически лица – осигурители; беше в приложното поле на чл.6, ал.3 от ЗРБ, като кодът им по БУЛСТАТ беше 10-значен и съвпадаше с ЕГН, съответно с личния номер на чужденец (ЛНЧ). Включването им в обхвата на разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗРБ и отмяната на разпоредбата на чл.6, ал.3 от ЗРБ доведе до преобразуване на ЕИК за тези физически лица от 10-значен на 9-значен код и преминаване към регистрацията им по 9-значен ЕИК.
Съществувалото до преобразуването на ЕИК съвпадение на ЕГН, съответно на ЛНЧ, с кода по БУЛСТАТ на посочената категория физически лица на практика би могло да доведе до неограничено разкриване или разпространение на личните им данни със следващите се от това последици. Използването, т.е. обработването на лични данни (ЕГН/ЛНЧ) от страна на лица, които извършват справки в регистър БУЛСТАТ, поставяше изискването за законосъобразност при обработването на личните данни, защото използването на код по БУЛСТАТ на физическо лице, който представлява неговият ЕГН/ЛНЧ за извършването на справка в регистъра за наличие или липса на вписано обстоятелство, можеше да се определи като обработване по смисъла на Регламента и поради това следваше да отговаря на изискванията за законосъобразност на обработването.
Съгласно § 9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ в 14-месечен срок от обнародването на закона в Държавен вестник, т.е. от 04.01.2022 г., Агенцията по вписванията служебно преобразува ЕИК за физическите лица по чл.3, ал.1, т.9 и т.11 ЗРБ от 10-значен на 9-значен код. Преобразуването следва да става автоматизирано чрез специален софтуер, надграждащ регистър БУЛСТАТ.
В §10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ е предвидено след влизането в сила на закона, т.е. след 04.01.2022 г. Агенцията по вписванията служебно да уведомява и автоматизирано да предостави по реда на Закона за електронното управление информацията за връзката между стар и нов код по регистър БУЛСТАТ на НАП и на другите заинтересовани институции, които въз основа на закон също обработват тези данни и са заявили желание да ги получават, както и да осигури възможност за извършване на справка стар – нов код за субектите по регистър БУЛСТАТ на официалната интернет страница на регистъра.
По този начин е осигурена защита от неограничено разкриване или разпространение на личните данни на категориите физически лица по чл.3, ал.1, т.9 и т.11 от ЗРБ, като за целта е променена и разпоредбата на чл.36, ал.1, т.1 от ЗРБ. В новата си редакция посочената разпоредба изрично прогласява възможността всеки да може да извършва справки за наличието или липсата на вписано обстоятелство в регистър БУЛСТАТ без да се изисква ЕГН, а само по името или ЕИК на субектите по чл.3 от ЗРБ.
Все със същата цел за създаване на подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данните в съответствие с Регламента, с разглежданите промени в ЗРБ е ограничена публичността на информацията в регистър БУЛСТАТ за категорията физически лица, посочени в чл.7, ал.1, т.16, б.“а“ от ЗРБ, а именно – за управляващия и/или представляващия в състава на органите на управление и представителство за субектите, чиито данни съдържат класифицирана информация – имена, гражданство, ЕГН, ЛНЧ или друг идентификационен номер за чуждестранно лице, начин на представляване, и длъжност на управляващия. С новелата на чл.8, ал.1, изр.второ от ЗРБ, вече изрично е установено, че информацията в регистър БУЛСТАТ, въведена от представените документи за ЕГН, ЛНЧ или друг идентификационен номер за чуждестранно лице, се предоставя единствено по реда на чл.36, ал.2, ал.3 и ал.5 от ЗРБ, т.е. само при искане за издаване на писмена справка, удостоверение или удостоверение чрез отдалечен достъп по електронен път при определени условия.
Посоченото ограничение се налага, тъй като съгласно чл.2, ал.3, изр.второ от ЗРБ, за всяко лице, подлежащо на вписване в регистър БУЛСТАТ, се води дело в електронна форма. В делото се прилагат заявленията, документите, удостоверяващи вписаните обстоятелства, както и други документи. Съгласно чл.7, ал.1, т.16, буква „а“ от ЗРБ за юридическите лица по чл.3, ал.1, т. 1-8, ал.2 и ал.3 от ЗРБ в регистър БУЛСТАТ се вписват управляващите ги и/или представляващите ги в органите на управление и представителство физически лица – техните имена, гражданство, ЕГН, ЛНЧ или друг идентификационен номер за чуждестранно лице, начин на представляване, длъжност на управляващия – за субектите по чл. 2, ал. 2 от ЗРБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗРБ информацията в регистър БУЛСТАТ е публична в частта й, въведена от представените документи за данните по чл.7, ал.1, т. 1-17 и т.19 и ал.2 от ЗРБ. В случаите на чл.7, ал.1, т.16, б. „а“ от ЗРБ това би довело до публичност и на информацията за ЕГН, ЛНЧ или друг идентификационен номер на управляващите и/или представляващите физически лица в органите на управление и представителство на лицата по чл.3, ал.1, т. 1-8, ал.2 и ал.3 от ЗРБ, както и до неограничено разкриване или разпространение на личните им данни със следващите се от това последици. В същото време, това е необходима информация, което представлява условие за законосъобразност при обработването й. Използването, т.е. обработването на личните данни ЕГН/ЛНЧ от страна на лица, които извършват справки в регистър БУЛСТАТ обаче, също поставя изискването за законосъобразност при обработването им, тъй като може да се определи като обработване по смисъла на Регламента и поради това следва да отговаря на изискванията за законосъобразност на обработването. Именно тази законосъобразност се гарантира с въведеното ограничение по чл.8, ал.1, изр.второ от ЗРБ, предвиждащо прилагане на реда по чл.36, ал.2, ал.3 и ал.5 от ЗРБ. Но от друга страна, съгласно чл.37, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗРБ достъпът е безплатен само за публичната част на регистър БУЛСТАТ по интернет, а този в останалата му част се предоставя след заплащане на такса, определена с Тарифата за държаните такси, събирани от Агенцията по вписванията.
Съгласно чл.36, ал.2 от ЗРБ всеки може да иска писмени справки за вписани обстоятелства по чл.8, ал.1 от ЗРБ срещу заплащане на държавна такса, определена с Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. А чл.36, ал.3 от ЗРБ прогласява възможността всеки да иска издаването на удостоверение за вписани в регистър БУЛСТАТ обстоятелства, но също срещу заплащане на държавна такса, определена с Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.
Удостоверението съдържа извлечение от регистър БУЛСТАТ за вписаните обстоятелства. Удостоверения се издават и относно това, че за определен субект по чл. 3 от ЗРБ определено обстоятелство не е вписано. Удостоверенията са обявени от закона за официални документи. Агенцията по вписванията осигурява възможност за извършване на справки чрез отдалечен достъп, както и за издаване на удостоверения в електронна форма и предаването им по електронен път (чл.36, ал.5 от ЗРБ). Справки се извършват и удостоверения се издават незабавно във всяко териториално звено на Агенцията по вписванията (чл.36, ал.5 от ЗРБ).
В новата си редакция чл.5, ал.4 от ЗРБ предвижда за субектите по чл.2, ал.2 от ЗРБ, а именно – субектите, чиито данни съдържат класифицирана информация, кодът по БУЛСТАТ да се удостоверява с удостоверение за последно вписани обстоятелства вместо с карта за идентификация. Субектите се вписват в специалния регистър БУЛСТАТ по тяхно мотивирано искане и на основание съдържанието на класифицирана информация в данните им. С отпадане на издаваната досега карта за идентификация на субектите, вписани в специалния регистър БУЛСТАТ, и замяната й с удостоверение за последно вписани обстоятелства, чието съдържание е съобразено с изискванията на Регламента на практика се уеднаквява реда за удостоверяване с останалите субекти на регистър БУЛСТАТ, който е в сила от 01.05.2016 г., като отпада и плащането на таксата за издаването на картата за идентификация. При нова регистрация или промяна на обстоятелствата удостоверението се генерира автоматично от системата.
Останалите изменения и допълнения в ЗРБ имат по-скоро технически характер и целят да синхронизират нормите на ЗРБ с други нормативни актове. Така например, с новелата на чл.32, ал.5 от ЗРБ, както и останалите измененията и допълненията в чл.32 от ЗРБ, се въвежда задължение за НАП да предоставя безплатно на Агенция по вписванията информация за прекратяването и възобновяването на дейността на лицата по чл.3, т. 9 – 11 от ЗРБ, т.е. за физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност; чуждестранните физически лица, които не притежават ЕГН или ЛНЧ и извършват търговска дейност или оказват независими лични услуги в страната, включително и чрез място на стопанска дейност или определена база или обект, или притежават недвижимо имущество в страната, или са осигурители, или са залогодатели по смисъла на Закона за особените залози; както и за другите физически лица – осигурители. Съответно, с отмяната на разпоредбата на чл.33, ал.3 от ЗРБ отпада това задължение за НОИ. Целта е нормите на ЗРБ да се приведат в съответствие с действащото положение, като се отчита, че към момента първичен администратор на данните вече е НАП.
Допълнението в чл.25, ал.4 от ЗРБ предвижда само документите на заличените субекти от специалния регистър БУЛСТАТ, които съдържат класифицирана информация, да се унищожават по реда на ЗЗКИ, а останалите документи да могат да се унищожават по общия ред, т.е. по реда на чл. 49 от Закона за Националния архивен фонд (ЗНАФ). Видно от мотивите към законопроекта целта на промяната е нормата да се приведе към действащия ред за експертиза на ценността на документите по ЗНАФ и да доведе до облекчаване на работните процеси.
Велко ДЖИЛИЗОВ, юрист
