Вещноправни аспекти на правилата, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение

ВЪПРОС: За времето на извънредно положение, със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение бяха въведени редица нормативни правила, предвиждащи изменение на съществуващия ред за упражняване на права в гражданския оборот. Във връзка с изложеното имам следните въпроси:

• Намират ли новите правила приложение по отношение на сроковете за придобиване и изгубване на правото на собственост по давност, както и за други уредени в Закона за собствеността срокове?
• Може ли през време на извънредното положение да се извършва принудително отчуждаване или отнемане на право на собственост в полза на държавата?
• Допуска ли се да бъдат налагани възбрани, да се извършват описи, публични продани и въвод във владение на недвижими имоти?
• Възможно ли е да се описват движими вещи и да бъдат изземвани от длъжника чрез съдебен изпълнител?

Р. Г., гр. С.

ОТГОВОР: Възможността при обявяване на извънредно положение в страната със закон временно да бъде ограничено упражняването на отделни права на гражданите е предвидена в чл. 57, ал. 3 от Конституцията. Не могат да бъдат ограничавани единствено основни и най-изконни човешки права като правото на живот, забраната за мъчение, за жестоко, безчовечно, или унижаващо отношение, правото за свобода на съвестта, на избор на вероизповедание и др. До момента, в по-новата история на страната не бяха възниквали обстоятелства, пораждащи необходимост от обявяване на извънредно положение и от практическо приложение на конституционната норма, допускаща налагане със закон на ограничения на правата на гражданите.

1. В ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г. бе обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (ЗМДВИП)¹. С него бяха уредени мерки и действия за срока на извънредното положение, прилагането на които рефлектира и върху упражняването на редица права на гражданите, установени от останалото действащо законодателство.

Според цялостния смисъл на мотивите към проекта на
ЗМДВИП, предложените действия и мерки имат както ограничителен характер под формата на забрани с цел ограничаване на разпространението на епидемията, така и правоохранителен характер, насочен към запазване на правата на лицата, чиято обичайна дейност е ограничена или затруднена с оглед на съществуващото извънредно положение в страната. Поради това, разгледани на плоскостта на съществуващите отношения в гражданския оборот, мерките по ЗМДВИП представляват правоохранителни мерки с цел запазване на правата на частноправни субекти, някои от които водят до ограничения в правата на останалите субекти на частното право.

В основната си част, те предвиждат спиране на развитието на определени граждански правоотношения за периода на извънредното положение. Спирането има за цел да предпази от увреждане субектите по правоотношенията, които за посочения период по една или друга причина не могат да упражнят своите предвидени от закона или договора права или да изпълнят задълженията си в срок. Уредените със ЗМДВИП мерки намират известно отражение и спрямо възникването, упражняването и прекратяването на вещните права, някои от аспектите на които ще бъдат разгледани в настоящото изложение.

2. Законовата възможност за придобиване и изгубване на правото на собственост по давност не е изрично упомената като обект на мерките по ЗМДВИП. Въпреки това, тя се включва в приложното поле на по-общия термин „давностни срокове“, който е употребен от чл. 3, ал. 1, т. 2 от закона. С въпросната разпоредба за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение се спират давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. Общият режим за придобиване и изгубване на правото на собственост и други ограничени вещни права по давност по нашето право е уреден в Закона за собствеността (ЗС), поради което той не попада сред изрично изключените от приложното поле на разпоредбата нормативни актове.

Остава открит въпросът доколко използваната от законодателя формулировка в чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП за давностни срокове, „с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти“, се припокрива по значение с действието на давностните срокове по чл. 79 и 80 ЗС. Тяхното действие, така както е формулирано в текста на двете норми, се изразява в придобиване, а не в погасяване или прекратяване на права. Въпреки това, придобиването по давност в повечето случаи е свързано с настъпване на неблагоприятни правни последици по чл. 99, предл. 1 ЗС в патримониума на предходния собственик на вещта. Макар да се касае за първични способи за придобиване на правото на собственост, които не са обвързани с праводател, актът на придобиване на собствеността по реда на чл. 79 или 80 ЗС от давностния владелец води до изгубване на правата на предходния собственик върху вещта.

За да бъде установено дали чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП спира за срока на извънредното положение предвидените в чл. 79 и 80 ЗС давностни срокове, следва да бъде съпоставено конкретното предписание на нормата на ЗМДВИП с уреденото от ЗС действие на придобивната давност. ЗМДВИП съдържа специални правила, които регламентират ограничителен режим и поради това не следва да бъдат тълкувани разширително. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от закона спира единствено тези давностни срокове, уредени в нормативни актове, изтичането на които е обвързано от съответния нормативен акт с погасяване или прекратяване на права.

По отношение на действието на изтичане на срока на придобивната давност, чл. 84 ЗС препраща към разпоредбата на чл. 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Член 120 ЗЗД гласи, че правилата на давността не се прилагат служебно. За да черпи права от изтеклия срок на придобивната давност, давностният владелец следва да се позове на неговото действие. Фактът на изтичане на срока на придобивната давност сам по себе си не е свързан от закона с възникване на право на собственост в полза на давностния владелец или изгубване на правото на предходния собственик на вещта. С оглед на изложеното, предвидените в чл. 79 и 80 ЗС давностни срокове не попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП². Те не се спират от действието на закона и продължават да текат и през време на извънредното положение.

Член 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП може да намери приложение спрямо други, уредени в ЗС, срокове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права. Той спира действието на сроковете по чл. 59, ал. 3 ЗС за прекратяване на правото на ползване, ако не се упражнява в продължение на 5 години от ползвателя и по чл. 67, ал. 1 ЗС за погасяване на правото да се построи сграда върху чужда земя при неупражняване в продължение на 5 години³. Тези срокове спират да текат за частноправните субекти за периода от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение в страната⁴.

В числото на свързаните с правото на собственост срокове в ЗС, които спират за текат за посочения период, следва да бъде упоменат и срокът по чл. 78, ал. 2 ЗС. Той предвижда право на собственика на открадната или загубена вещ да иска нейното връщане от добросъвестния владелец в тригодишен срок от датата на кражбата или изгубването.
Член 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП е приложим в случая, тъй като изтичането на тригодишния срок е обвързано от ЗС с погасяване на правото на собственика на движимата вещ спрямо добросъвестния владелец, който я е придобил по реда на чл. 78, ал. 1 ЗС.⁵

Разглежданата разпоредба от ЗМДВИП обхваща в приложното си поле и шестмесечните срокове за предявяване на владелческите искове, регламентирани в чл. 75 и 76 ЗС. Те попадат в числото на посочените с чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП „други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти“. С изтичане на въпросните срокове се погасява правото на иск за защита на владелеца срещу всяко нарушение на владението и правото на иск на владелеца или държателя срещу лицето, което е отнело вещта чрез насилие или по скрит начин. Шестмесечните срокове за предявяване на исковете спират да текат за частноправните субекти, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение в страната⁶.

В края на отговора по този поставен въпрос следва да бъде упоменато и действието на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗМДВИП, по силата на който се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3 ЗМДВИП, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Тази разпоредба също намира приложение спрямо уредените от ЗС срокове.

Като пример за това може да бъде посочен срокът, предвиден в разпоредбата на чл. 81 ЗС. Текстът на нормата гласи, че с изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца, давността се прекъсва. След изтичане на шест месеца от датата на изгубване на владението, владелецът няма да може да упражни правото си да се позове на действието на вече изтеклото в негова полза непрекъснато владение върху имота, тъй като законът обявява давностния срок за прекъснат. В случай че предвиденият шестмесечен срок по чл. 81 ЗС изтича за владелеца през време на обявеното извънредно положение, той ще се счита за удължен с един месец от датата на отмяна на извънредното положение. За този период владелецът ще може да предприеме необходимите законови действия, за да си възстанови изгубеното владение, без да бъде засегнат от действието на правилото на чл. 81 ЗС⁷.

3. Член 57, ал. 3 от Конституцията предвижда при обявяване на извънредно положение в страната със закон временно да може да се ограничи упражняването на отделни права на гражданите, но не обсъжда възможността за въвеждане на подобни ограничения в правомощията на държавата и общините за периода на извънредното положение. Условията за упражняване на правомощията на държавата, съответно общините, за извършване на принудителното отчуждаване на собственост за задоволяване на държавни, съответно общински нужди, са уредени от чл. 17, ал. 5 от Конституцията и от текстовете на Закона за държавната собственост (ЗДС) и на Закона за общинската собственост (ЗОС). Със ЗМДВИП не се предвиждат ограничения за производства, уредени в последните два закона.

Поради това, принципната възможност за провеждане на административно или съдебно производство за принудително отчуждаване на право на собственост в полза на държавата не се засяга от действието на ЗМДВИП. Законът не урежда забрана за образуване на нови подобни производства и не спира за срока на извънредното положение провеждането на вече съществуващите такива.

В чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗМДВИП е посочено, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Тази разпоредба следва да намери приложение и спрямо производствата за извършване на принудителното отчуждаване на собственост за задоволяване на държавни, съответно общински нужди по глава трета от ЗДС, съответно глава трета от ЗОС, и да спре изпълнението на указанията на административния орган до отмяната на извънредното положение⁸.

Също така, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗМДВИП от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и по производства, свързани с мерки за принуда. ЗДС и ЗОС не фигурират в направеното в нормата изрично изброяване на изключени от нейното приложно поле закони и производства. Поради това, по нейното действие се спират процесуалните срокове по съдебните спорове по производства за извършване на принудителното отчуждаване на собственост за задоволяване на държавни или общински нужди по ЗДС и ЗОС⁹.

Член 4, ал. 1 ЗМДВИП предвижда удължаване с един месец от отмяната на извънредното положение на сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3 от закона, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, както и удължаването за същото време на действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича през извънредното положение. Макар цитираните правила да имат ограничено приложение спрямо административните и съдебните производства във връзка с принудителното отчуждаване на право на собственост, със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.) е приета нова ал. 2 в чл. 4 ЗМДВИП, с която тяхното действие изрично е изключено по отношение на производствата по глава трета от ЗДС и по глава трета от ЗОС. Новият чл. 4, ал. 2 ЗМДВИП влиза в сила в 7-дневен срок от обнародването на Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП в „Държавен вестник“.

По отношение на нормативно уредените хипотези за отнемане на частна собственост, ЗМДВИП предвижда редица правила относно производствата по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). С едно от тях, в чл. 3, ал. 1, т. 4
ЗМДВИП е посочено, че за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат сроковете по глава дванадесета, раздел IV ЗПКОНПИ, озаглавена „Производство пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество“.

Най-същественият сред уредените от въпросната глава срокове се съдържа в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ. Тя предвижда срок от три месеца от датата на последния акт за налагане на обезпечителните мерки, в който комисията следва да предяви иск пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. Спирането на този срок ползва административния орган, тъй като му предоставя допълнителен период от време, в който може да предяви пред съда иск за отнемане на имуществото. Спирането също така рефлектира негативно върху правата на засегнатите лица, защото ги препятства след изтичане на трите месеца по чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ да упражнят правата си по чл. 153, ал. 4 от същия закон, като поискат от съда отмяна на наложените обезпечителни мерки върху тяхно имущество.

4. В ЗМДВИП се съдържат редица разпоредби, които имат отношение към възможността за провеждане по време на извънредното положение на някои действия по принудително изпълнение, насочено към недвижими имоти и движими вещи, собственост на длъжници – физически лица. Тези мерки са въведени изцяло като правоохранителни за запазване на интересите на длъжниците през обявеното извънредно положение в страната и произтичащите от него затруднения за упражняване на правото им на защита срещу насочените към имуществото им действия. Поради това, мерките имат и характер на ограничение на възможността за извършване на визираните с тях действия по принудително изпълнение върху имуществото на длъжниците за удовлетворяване на вземанията на кредиторите. В тесен кръг от хипотези, те биха могли да доведат до увреждане на интересите на кредиторите, ако с приложението им е създадена възможност за длъжника да се разпореди със свои вещи или да извърши други действия с цел да намали размера на секвестируемото си имущество.

По-конкретно, по отношение на поставения въпрос дали по време на извънредното положение се допуска налагането на възбрани, отговорът следва да бъде положителен. ЗМДВИП не ограничава по никакъв начин налагането по искане на кредитори на възбрани върху собствени на длъжника недвижими имоти. Законът с чл. 5, ал. 2 предвижда единствено забрана за налагане за срока на действие на закона на запори върху някои видове вземания – за парични наличности по открити банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения и на вземания за трудови възнаграждения и пенсии. Тези ограничения не намират приложение спрямо възбраните, които са насочени към недвижими имоти на длъжниците.

Със същия чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП е въведена забрана за извършване по време на извънредното положение на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. От съдържанието на така посоченото ограничение е видно, че то не се отнася до провеждане на описи въобще, а само до описите на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица.

Изключени от обхвата на забраната на ЗМДВИП са описите на имущество на физически лица, извършени по искане на кредитори с вземания, произтичащи от задължения за издръжка, от вреди от непозволено увреждане и на кредитори с вземания за трудови възнаграждения. Последните описи могат да бъдат извършвани и по време на действието на забраната по чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП. Законът не забранява извършването на описи на недвижими имоти и движими вещи, собственост на юридически лица, независимо от основанието на вземането на кредитора. Тези описи могат да бъдат свободно провеждани и през периода на извънредното положение.

Що се отнася до извършване на публичните продани и въводи във владение от държавните и частните съдебни изпълнители, с нормата на чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП е създадена известна неяснота относно това могат ли да се обявяват нови публични продани и да се насрочват въводи във владение през време на извънредното положение. Законовото правило постановява спиране на заварените към датата на влизане в сила на закона обявени публични продани и въводи във владение. Съгласно § 52 ЗМДВИП текстът на чл. 5 влиза в сила от деня на обнародване на закона в „Държавен вестник“ и се прилага до отмяна на извънредното положение. С оглед на това, действието на спирането по реда на цитираната разпоредба обхваща всички обявени към 24.03.2020 г. (датата на обнародване на ЗМДВИП) публични продани и насрочени въводи във владение. След отмяна на извънредното положение те ще бъдат насрочени от държавните и частните съдебни изпълнители за нови дати, като за повторното насрочване няма да се дължат такси и разноски.

Остава открит въпросът спира ли ЗМДВИП обявяването и насрочването на публични продани и въводи във владение след 24.03.2020 г. през времето на извънредното положение. Както вече беше посочено в изложението, ЗМДВИП е специален закон, който въвежда ограничителни мерки и разпоредбите му не подлежат на разширително тълкуване. Поради това, по тълкувателен ред не следва да се извежда правило, по силата на което действието на закона да се разпростира върху отношения, които не са изрично упоменати в него.

Съдейки от общия смисъл на уредбата на ЗМДВИП, е явен стремежът на законодателя да създаде уредба за спиране на всички публични продани и въводи във владение за периода на извънредното положение. Този стремеж не е намерил прецизен езиков израз в текста на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП, тъй като нормативният текст не упоменава изрично спиране на въпросните действия. Поради непълнотата в предписанието на нормата, правоприлагането също не е единно във виждането си относно приложението на чл. 5, ал. 1 ЗМДВИП. Някои от съдебните изпълнители са спрели, а други продължават да обявяват нови публични продани в периода след 24.03.2020 г., видно от специализирания информационен раздела за публични продани в официалния интернет сайт на Камарата на ЧСИ.

Последният поставен въпрос относно възможността за изземване на движими вещи, е коментиран в разпоредбата на чл. 6 от закона. Редакцията на текста при приемане на ЗМДВИП гласи, че до отмяна на извънредното положение не се прилагат непаричните последици от забавата за плащане на задължения на частноправни субекти като изземване на вещи. Поради непрецизната редакция на нормата, в нея няма яснота дали под термина „изземване на вещи“ законодателят има предвид изземването на движими вещи от съдебния изпълнител по смисъла на чл. 470, ал. 1 или чл. 473, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) или пък визира други действия по изземване. Тъй като изброените действия на съдебния изпълнител, уредени от ГПК, представляват специфични процесуални способи, насочени към постигане на цели в рамките на изпълнителното производство, те не могат да се определят като „непарични последици от забава на плащането на задължения на частноправни субекти“. С оглед на изложеното, посочените по-горе действия по изземване на движими вещи от съдебния изпълнител като процесуален способ, приложим в рамките на изпълнителния процес, не следва да попадат в приложното поле на чл. 6 ЗМДВИП¹⁰.

5. В заключение на изложеното може да се посочи, че създадените за периода на извънредното положение правила на ЗМДВИП намират приложение спрямо възникването, упражняването и прекратяването на собствеността и останалите вещни права поради основното значение на тези права в съществуващия модел на функциониране на гражданския оборот. Възложената пред закона защитна функция за опазване на правата и законните интереси на частноправните субекти в условията на бързо променяща се социално-икономическа обстановка не може да пренебрегне в своята роля и отношенията, свързани със собствеността като един от основните стълбове на икономическото развитие на обществото. Следва също така да се има предвид обстоятелството, че ЗМДВИП е създаден, за да се реагира максимално бързо на настъпващите изменения в обществените отношения, като е насочен основно към уредбата на тези от тях, които в най-голяма степен са засегнати от промените.

От друга страна, макар ЗМДВИП да представлява по своята същност специален закон, голяма част от въведените с него норми имат по-общ характер, който поражда предпоставки за противоречивото им тълкуване или неправилното им прилагане. Приложението на закона следва да бъде съобразено с предписанията на чл. 57, ал. 3 от Конституцията и мотивите на законодателя по изготвения законопроект, според които ограничителното действие на ЗМДВИП има за цел единствено да предотврати разпространението на епидемията, докато останалите норми на закона са с правоохранителен характер за запазване на правата на лицата, чиято обичайна дейност е затруднена от съществуващото извънредно положение в страната. Поради това, предвидените правоохранителните мерки следва да се провеждат основно със задачата за запазване на правата на засегнатите лица и при стремеж за допускане на минимална степен на ограничения в имуществената сфера на останалите частноправни субекти.

Александър ГЕОРГИЕВ, адвокат
_______
1 Обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., изм. бр. 34 от 09.04.2020 г.
2 По време на подготовката на настоящия материал, на второ четене в Народното събрание бяха приети и впоследствие бяха обнародвани с ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г. промени в ЗМДВИП, обхващащи текста на чл. 3, ал. 1, т. 2 от закона. Промените влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник“. Според новата редакция на нормата, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат „давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти“. Тази нова редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП не се отразява на смисъла на написаното в материала по отношение на приложението на нормата спрямо уредените от чл. 79 и 80 ЗС давностни срокове.
3 Теорията не е обединена около единно мнение дали сроковете по чл. 59, ал. 3 ЗС и чл. 67, ал. 1 ЗС са давностни или преклузивни. Изложеното в настоящия материал виждане относно приложимостта на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП за спиране на тези срокове е основано на виждането относно давностния им характер, което напоследък е по-широко споделено.
4 Цитираната в предходните бележки под текст приета нова редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.) не променя действието на нормата за спиране на давностните срокове по чл. 59, ал. 3 и чл. 67, ал. 1 ЗС.
5 При действието на новата редакция на текста на чл. 3, ал. 1, т. 2
ЗМДВИП със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.) отпада занапред приложението на разпоредбата по отношение на срокове, които нямат давностен характер. В правната теория има разногласие относно характера на срока по чл. 78, ал. 2 ЗС, защото едни автори го определят като давностен, а други като преклузивен (вж. Венедиков, П. Ново вещно право. С, 1995, с. 205 и сл.), но преобладаващата част от авторите се обединяват около второто мнение. С оглед на изложеното, при приложението на новата редакция на нормата не се предвижда спиране на срока по чл. 78, ал. 2 ЗС. Съгласно приетия нов § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП, сроковете по чл. 3, т. 2 относно „други срокове“, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на новия закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“.
6 С приетата на второ четене от Народното събрание нова редакция на текста на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП отпада действието на разпоредбата по отношение на срокове, които не са давностни по своя характер. С оглед на изложеното, с новата редакция отпада спирането на шестмесечните срокове за предявяване на владелческите искове, регламентирани в чл. 75 и 76 ЗС. И тук ще намери приложение новият § 13, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП, според който сроковете по чл. 3, т. 2 ЗМДВИП относно „други срокове“, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на новия закон, ще продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“.
7 Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.) бяха внесени промени и в редакцията на чл. 4 от закона, като в разпоредбата бе създадена нова ал. 2. Според нея предписанията на чл. 4, ал. 1 ЗМДВИП не се прилагат за производствата, свързани с възлагане на обществени поръчки, концесионните процедури, производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, производствата по глава трета от Закона за държавната собственост и по глава трета от Закона за общинската собственост, производствата по Закона за подпомагане на земеделските производители, производствата по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, по Закона за горите, по Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, по Закона за ветеринарномедицинската дейност, по Закона за устройство на територията и производствата по Закона за защита на конкуренцията. Промените не рефлектират върху смисъла на изложението в материала относно действието на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗМДВИП по отношение удължаване на срока по чл. 81 ЗС.
8 Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 е отменена със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.). Според новия § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на ЗМДВИП, сроковете по отменения чл. 3, т. 3 ЗМДВИП, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на новите разпоредби, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването им в „Държавен вестник“.
9 Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.) е въведена нова редакция на нормата. Според нея, до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по изрично изброени производства и дела, сред които законодателят е включил делата по глава трета от ЗДС и глава трета от ЗОС относно принудителното отчуждаване на собственост за задоволяване на държавни, съответно на общински нужди. Поради това, при действието на новата редакция на нормата, спрените срокове в цитираните съдебни производства по ЗДС и ЗОС ще продължат да текат. Съгласно § 13, ал. 1 от новия закон, сроковете по чл. 3, т. 1 ЗМДВИП, спрени от обявяването на извънредното положение до влизане в сила на новите разпоредби, ще продължат да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП в „Държавен вестник“.
10 С оглед на неяснотите в текста на чл. 6 ЗМДВИП, той е редактиран изцяло със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.). Новото предписание на нормата гласи, че до отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи. Смисловата насоченост на тази последваща законодателна намеса потвърждава изложеното в материала виждане, че и при първоначалната редакция на нормата, приложното поле на чл. 6 ЗМДВИП не обхваща действията по изземване на движими вещи от съдебния изпълнител, регламентирани в ГПК като процесуален способ в рамките на изпълнителния процес.