Какво предвижда Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 година

Коментар

В началото на ноември 2018 г. на първо четене в Народното събрание беше приет Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г., с който се определят основни параметри и се правят съответните промени в осигурителното законодателство. С оглед своевременното информиране на читателите, тези промени ще бъдат обект на коментара в този брой.

Промени по отношение на осигурените лица и промяната в избора на осигуряване:

С изменението на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) качество на осигурени лица придобиват и лицата, които подлежат на облагане по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Това са лица, получаващи доходи от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.
Промените в чл. 4б и 4в КСО имат за цел да изяснят по какъв начин и пред кой орган осигурените лица могат да заявят избора си за промяна на осигуряването от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, респективно във фонд „Пенсии на лицата по чл. 69“, или от допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“.

Промени във връзка с осигурителните вноски и осигурителния доход:

Размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“, както и за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ не се променя и се запазва на нивото от 2018 г.
Няма промяна и в размерите на осигурителните вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Безработица“на държавното обществено осигуряване.
Запазва се диференцирането на размерите на вноската за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ според икономическата дейност на осигурителя. За дейностите „Производство на тютюневи изделия“, „Операции с недвижими имоти“, „Даване под наем и оперативен лизинг“ осигурителната вноска се увеличава от 0,9 на 1,1 на сто; за дейностите „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ и „Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци“ – от 0,7 на 0,9 на сто; за дейност „Производство на лекарствени вещества и продукти“ – от 0,5 на 0,7 на сто; за дейности „Добив на нефт и природен газ“, „Въздушен транспорт“, „Други професионални дейности“, „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност“, „Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи“ и „Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти“- от 0,4 на 0,5 на сто. За дейностите „Радио- и телевизионна дейност“и „Дейности по охрана и разследване“ осигурителната вноска се намалява от 0,7 на 0,5 на сто.
Минималните размери на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (т. нар. „осигурителни прагове“) нарастват средно с 4,7 на сто, като увеличението се дължи преимуществено на заложеното увеличение на минималната работна заплата за страната от 510 лв. през 2018 г. –
на 560 лв. през 2019 г.
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се увеличава на 560 лв.
Предвиден е минимален осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите в размер на 560 лв.
Заложено е увеличение на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 2600 на 3000 лв.
Както през предходните години, и през 2019 г. няма да се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

Промени по отношение на паричните обезщетения, помощите и гарантираните вземания:

Паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53, ал. 1 и 2 КСО се запазва в размер на 380 лв.
Определя се дневен минимален размер на паричното обезщетение за безработица от 9 лв. и дневен максимален размер на паричното обезщетение за безработица от 74,29 лв.
Максималният размер на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя е 1400 лв.
Еднократната помощ при смърт ще се изплаща в размер на 540 лв.

По отношение на трудовите злополуки е удължен срокът за деклариране от 3 на 5 работни дни с цел улеснение на бизнеса.

Промени по отношение на пенсиите:

Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО за 2019 г. е, както следва:

от 1 януари до 30 юни – 207,60 лв.
от 1 юли до 31 декември – 219,43 лв.

Определен е и максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях, а именно:

От 01.01.2019 г. – 910 лв., както за пенсиите, отпуснати до 31.12.2018 г., така и за пенсиите, отпуснати след 01.01.2019 г.;
От 01.07.2019 г., както и от 1 юли на всяка следваща година максималният размер се равнява на 40 на сто от максималния осигурителен доход. Така от 01.07.2019 г. максималният размер на пенсиите без добавките към тях ще бъде 1200 лв.

От 01.07.2019 г. е предвидено и увеличение с 5,7 на сто на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31.12.2018 г.
Запазва се нарастването на изискуемите възраст и осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2, както и нарастването на изискуемата възраст за пенсиониране по чл. 68, ал. 3, чл. 69, 69а, 69б и 69в КСО.
Създава се нова ал. 4 на чл. 68 с цел защита на правоимащите лица при забавяне в произнасянето на чуждата компетентна институция при удостоверяване на стаж, който се зачита по силата на европейските регламенти или на международните договори в областта на социалната сигурност, по които Република България е страна. В тези случаи на лицето се отпуска пенсия в размер на социалната пенсия за старост, ако е подало заявление за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 КСО, има поне 15 години действителен осигурителен стаж и в хода на пенсионното производство, до произнасянето на чуждата институция и удостоверяването на чуждия стаж, навърши възрастта по чл. 68, ал. 3. Пенсията ще се изплаща, ако лицето не получава друг вид пенсия. Във връзка с новата разпоредба е предложено изменение в чл. 94 КСО, съгласно което пенсията се отпуска от датата на навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 КСО, но не по-рано от датата на подаване на заявлението. С измененията в чл. 96 КСО е предвидено, че пенсията по чл. 68, ал. 4 КСО се прекратява от датата на отпускането й при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на друго основание. Заварените случаи са уредени с изрична преходна разпоредба (§ 22ф от ПЗР на КСО).
С измененията в чл. 70, ал. 1 КСО е предвидена промяна в тежестта на една година осигурителен стаж при изчисляване размера на пенсиите за трудова дейност. От началото на 2019 г. тя ще е 1,2 на сто, като не е заложено нейното по-нататъшно нарастване. Увеличаването на тежестта на една година осигурителен стаж и по отношение на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31.12.2018 г., е уредено с § 7в от ПЗР на КСО.
Предвидени са изменения и в начина на определяне на индивидуалния коефициент за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г. При изчисляването ще се взима предвид осигурителният доход за периодите след 31.12.1999 г., освен когато такъв липсва или се отнася за период, по-малък от 36 месеца. С изменението в чл. 70, ал. 8 КСО е регламентирано изчисляването на индивидуалния коефициент и в случаите, когато осигурителният доход на лицето след 31.12.1999 г. е за по-малко от 36 месеца.
С новата ал. 18 на чл. 70 изрично се регламентира запазване на методиката, по която първоначално е определен индивидуалният коефициент на пенсионера, в случаите на изменение, преизчисляване, възобновяване или възстановяване на пенсиите.
С измененията в чл. 89а и 90а се предвижда получаването на пенсия в друга държава да е пречка за отпускането на социална пенсия за старост и социална пенсия за инвалидност.
Измененията в чл. 94, ал. 3 КСО прецизират началната дата, от която се отпускат пенсиите за инвалидност и/или добавките за чужда помощ. Извън случаите по чл. 94, ал. 1 КСО пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ ще се отпуска от датата на подаване на заявление до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно от датата на определяне на чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на НЕЛК от правоимащото лице.
С изменението в чл. 102 КСО се създава възможност чрез подаване на еднократно заявление от правоимащото лице пенсиите да се преизчисляват ежегодно с положения осигурителен стаж и/или доход след пенсионирането. Заявлението е по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт. Преизчисляването се извършва служебно въз основа на данните в информационната система на НОИ. По отношение на самоосигуряващите се лица пенсиите ще бъдат преизчислявани въз основа на внесените осигурителни вноски за периодите след пенсионирането. Целта на предлаганата промяна е да се създаде улеснение за гражданите.

Катя ПЕТРОВА, началник на отдел „Осигурително законодателство“, Дирекция „Правна“ в ЦУ на НОИ