Както вече коментирахме на страниците на списанието*,1 в „Държавен вестник“, бр. 97 от 05.12.2017 г., бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС).
В настоящото изложение ще разгледаме новите най-важни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), свързани с основанията за регистрация и дерегистрация, влизащи в сила от 01.01.2018 г.
Направените промени в ЗДДС са във връзка с необходимостта от прецизиране на разпоредби, които създават затруднения при практическото прилагане на закона, както и с цел хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейския съюз в областта на косвеното облагане.
Същевременно, с цел отстраняване на възникнали в практиката затруднения, са извършени и някои редакционни, и технически промени, както и промени, свързани с уеднаквяване на използваните в закона термини, в съответствие с направени промени в други нормативни актове.
Намаляване на сроковете за подаване на заявление за задължителна регистрация по ЗДДС от 14 на 7 дни от възникването на основание за регистрация по закона
Това е една от най-съществените промени, тъй като ефективно се намалява срокът за подаване на заявлението за задължителната регистрация.
Съгласно новите норми на чл. 96 ЗДДС относно задължителната регистрация и чл. 132 ЗДДС, уреждащ реда за задължителната регистрация на неперсонифицирано дружество, когато съдружникът е регистриран по закона след датата на създаване на неперсонифицираното дружество, заявлението за регистрация от 01.01.2018 г. ще се подава в 7-дневен срок.
Във връзка с посочените разпоредби е променена и разпоредбата на чл. 101, ал. 6 ЗДДС. Съгласно нейния императив, в срок 7 дни от постъпването на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация, независимо дали тя е задължителна, или доброволна.
Същевременно е разширен обхватът на основния текст на задължителна регистрация, определящ облагаемия оборот за целите на ЗДДС – този на чл. 96, ал. 1.
Съгласно неговия императив, в случаите когато оборотът от 50 000 лв. е достигнат за период, не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Новата хипотеза облагаемият оборот „да е достигнат за период, не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия“ цели да противодейства на лицата, които избягват регистрация по ЗДДС при извършване на облагаема дейност за определен период от годината (най-често осъществяване на дейност в сезонни обекти в рамките на 2-3 месеца годишно). Именно поради това се намалява и срокът за подаване на заявление за регистрация. В тази връзка и предвид, че всяко данъчно задължено лице следи за възникване на задължението за регистрация ежемесечно към края на месеца и подаването на заявление става въз основа именно на установения в последния ден на месеца оборот, ще се ускори самата процедура по регистрация.
Административнонаказателни разпоредби в случай на неподадено в срок заявление за регистрация
Същевременно с всички нови промени в закона данъчно задължените лица ще трябва да съблюдават новите по-кратки срокове акуратно, за да не изпаднат в просрочие и респективно да не допускат да им се налагат административнонаказателни санкции.
Въз основа на тези съображения е приета новата разпоредба на чл. 102, ал. 4 ЗДДС.
Тя постановява, че за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ от закона, когато лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че то дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този период.
Промени относно условията и реда за регистрация на неперсонифицирано дружество
Последното допълнение в ЗДДС, свързано с основанията за регистрация, което ще разгледаме, касае регистрацията на неперсонифицирано дружество.
Съгласно редакцията на чл. 132, ал. 6 ЗДДС регистрацията на неперсонифицирано дружество се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата на създаване на неперсонифицираното дружество, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон.
Когато съдружникът се регистрира по този закон след датата на създаване на неперсонифицираното дружество, заявлението се подава в 7-дневен срок от датата на регистрацията на съдружника, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон.
Следователно визираните текстове уреждат задължителна регистрация на неперсонифицирано дружество, когато съдружникът е регистриран по закона след датата на създаване на неперсонифицираното дружество. Промяната цели да не се допуска възможност дружеството да остане нерегистрирано по ЗДДС при наличие на съдружници, които са вече регистрирани по закона, което би способствало за заобикаляне на облагането с ДДС.
Предвиден е преходен режим за случаите, когато съдружникът в неперсонифицирано дружество е регистриран по ЗДДС до 31.12.2017 г., а самото неперсонифицирано дружество не е регистрирано по закона до тази дата
В разпоредбата на § 34 от ПЗР на ЗИДЗДДС е указано, че когато след датата на създаване на неперсонифицирано дружество, което не е регистрирано по закона, съдружникът е регистриран по закона до 31.12.2017 г. включително, заявлението за регистрация по чл. 132, ал. 5 се подава в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.
Целта на законодателя е да даде достатъчен период от време за своевременната регистрация на неперсонифицираните дружества в т.нар. „заварени случаи“ при влизането на закона в сила.
Отменени са изискванията относно регистрацията при обезпечение и неговия размер
Разпоредбите на чл. 176а и 176б ЗДДС са отменени.
Промяната е направена с оглед намаляване на административната тежест на лицата, за които е налице възможност за отказ на регистрация поради непредоставяне в указания срок на обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година, и за което са налице данни, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лв.
Същевременно в § 38 от ПЗР на ЗИДЗДДС е указано, че предоставеното до 31.12.2017 г. обезпечение по реда на отменените чл. 176а и 176б ЗДДС следва да се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в ДОПК, при наличие на неуредени задължения на лицето за ДДС, глоби или имуществени санкции, във връзка с нарушения по закона. Обезпечението или остатъкът от него, след усвояването, се освобождава от компетентния орган по приходите в 30-дневен срок от постъпване на искане от данъчно задълженото лице в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
Промени относно процедурите на дерегистрация на данъчно задължените лица
Процедурата за дерегистрация по инициатива на лицето, посочена в чл. 109, ал. 1 ЗДДС, на свой ред, също е допълнена.
Съгласно нейния императив, в случаите по чл. 107, т. 3 и при прекратяване на юридическо лице с ликвидация, лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство по чл. 107.
Измененията в процедурата за дерегистрация по инициатива на органа по приходите са уредени в чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗДДС.
При прекратяване на юридическо лице без ликвидация или на неперсонифицирано дружество, или на осигурителна каса е налице основание за задължителна дерегистрация и тя се прекратява по инициатива на органа по приходите служебно с издаването на акт за дерегистрация. Така с приетата редакция на визираната норма отпада задължението да се подава заявление за дерегистрация от данъчно задълженото лице, с което се цели намаляване на административната тежест и икономия на време за гражданите и юридическите лица.
Милена КИРИЛОВА, юрист
__________
1* Вж. статията „Преглед на промените в Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 01.01.2018 г.“, с автор Ивайло Кондарев, публикувана в бр. 1 от 2018 г. на сп. „Счетоводство, данъци и право“, с. 25 (бел. ред.).
