Промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), които влизат в сила от началото на 2018 г., са регламентирани в § 45-49 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ПЗР на ЗИДЗДДС), обнародван в „Държавен вестник“, бр. 97 от 05.12.2017 г. Промените не са много и засягат само разпоредби, свързани с деклариране на доходите на физическите лица.
По-конкретно промените са в следните разпоредби:
Член 50, ал. 5 и 6 ЗДДФЛ. Новата редакция е свързана с начина на документално доказване на размера на внесените в чужбина:
– данък при източника, при прилагане на метода на данъчния кредит, както и
– задължителни осигуровки.
Досега размерът на платения в чужбина данък и задължителни осигуровки можеха да се вземат предвид при данъчно облагане по реда на ЗДДФЛ само при наличие на удостоверение, издадено от компетентните власти на другата държава.
Например преди промяната, ако местно физическо лице получаваше лихви по депозити в търговски банки в чужбина – единственият документ, с който би могъл да се докаже удържаният данък за целите на ЗДДФЛ, би следвало да бъде удостоверение, издадено от съответната приходна администрация на другата държава. Документът за размера на лихвите и съответно внесения данък върху тях, издаден от чуждестранната банка, не би бил достатъчно доказателство.
С направената промяна доказване на внесения данък и удържаните осигуровки при подаване на годишната данъчна декларация (ГДД) може да стане и с документ, издаден от платеца на дохода (според горния пример – документ от банката – платец на лихвите), стига той да е достоверен и да съдържа необходимата информация.
Необходимо е да се отбележи, че по този начин ЗДДФЛ синхронизира разпоредбите си с тези на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и по-конкретно на чл. 92, ал. 6 ЗКПО1. Действително беше странно при аналогични ситуации ЗДДФЛ да бъде много по-рестриктивен и административно обременяващ от ЗКПО, при условие че по реда на ЗКПО се декларират като правило значително по- големи суми, подлежащи на облагане.
Следва да се има предвид, че новият ред за доказване на внесените в чужбина данъци и задължителни осигуровки се прилага и за ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017 г. (§ 46 от ПЗР на ЗИДЗДДС).
Необходимо е да обърна внимание, че както и преди, за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“, местните физически лица не са задължени да представят доказателства за размера на внесения данък. (В старата редакция беше посочено, че не са задължени да представят удостоверение от компетентните органи.) Причината е, че при този метод се ползва на практика данъчно облекчение за целия получен доход в чужбина и затова размерът на удържания в чужбина данък е без значение.
Член 50а – нов. Тази нова разпоредба дава възможност за деклариране в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ на:
– необлагаеми доходи по чл. 13,
– полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и
– полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
Тези доходи и имущества досега не подлежаха на деклариране и съответно липсваха в образеца на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, утвърден от министъра на финансите.
Новата възможност се въвежда с цел да се облекчи процедурата при доказване на налични финансови ресурси у физическите лица, притежаващи значително имущество при бъдещи проверки и ревизии на произхода на средства, когато притежаваното имущество и декларираните облагаеми доходи значително се различават. Както е посочено и в Мотивите към проектозакона, често пъти такива несъответствия се дължат именно на наличие на изброените по-горе необлагаеми доходи и имущества.
Ще обърна внимание, че става въпрос за чисто информативно деклариране, което е само възможност, а не задължение, т.е. ако лицето не желае – не следва да декларира изброените по-горе необлагаеми доходи и имущество.
Например, ако лице е продало през данъчната година два недвижими имота, притежавани повече от 5 години, освободени от облагане по реда на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДДФЛ, ако иска може да декларира информативно извършените продажба, но ако иска, може и да не ги декларира.
Както посочихме, новата възможност ще се прилага и за ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017 г. (§ 46 от ПЗР на ЗИДЗДДС), което доведе и до промени в образеца на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017 г.2
Член 56, ал. 2 – нова. Изрично се регламентира, че предприятията – платци на доходи, подават декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ само по електронен път.
Изискването се отнася само за предприятия – платци на доходи, но не и за самоосигураващи се лица – платци на доходи. Те могат да подават декларацията на хартия. Ще припомня, че за целите на ЗДДФЛ „предприятие“ е:
– предприятие по смисъла на Закона за счетоводството3, както и
– търговското представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, и
– осигурителната каса, създадена на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване (т. 33 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ).
Това ново изискване се отнася за всички случаи, при които задължението за подаване на декларацията възниква след 31.12.2017 г. (§ 47 от ПЗР на ЗИДЗДДС).
С други думи, декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ за четвъртото тримесечие на 2017 г., която се подава до 31.01.2018 г., вече следва да се подава от предприятията – платци на доходи само по електронен път.
По този начин се унифицира редът на подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и декларацията по чл. 201, ал. 1 ЗКПО, доколкото двете декларации са обединени в един образец (образец 4001).
Член 53, ал. 6 – изм. Редактирана е и разпоредбата, свързана с възможността за ползване на отстъпка от 5 на сто върху данъка за довнасяне при подаване на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ по електронен път. Промяната е свързана както:
– със срока на подаване на декларацията и внасяне на данъка – и в двата случая той се фиксира до 31 януари на следващата година, така и
– с намаляване на максималния размер на отстъпката – от 1000 на 500 лв.
Новата редакция на разпоредбата се прилага и при подаване на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и за 2017 г. (§ 48 от ПЗР на ЗИДЗДДС).
Член 73, ал. 4 ЗДДФЛ – изм. Срокът за подаване на справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ е 15 март следващата година, като за доходи, изплатени през 2017 г., е до 15.03.2018 г. (§ 49 от ПЗР на ЗИДЗДДС).
Очакваме тази промяна да предизвика най-много негативни реакции. Ще отбележа, че при обсъждането й срещу нея имаше немалко възражения, но в крайна сметка досегашният, утвърден с години срок – 30 април на следващата година, не можа да се запази. Аргументите за промяната в срока са, че:
– по този начин ще може да се постигне по-ефективен контрол за възстановяване на данък на физическите лица;
– ще се даде възможност лицата коректно да попълват своите доходи, като се създаде и електронна услуга, от която да се информират за доходите, обявени от съответните платци на доходи;
– ще се направи стъпка към бъдеща възможност за предварително попълване на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ от приходната администрация.
Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант
_______
1 Съгласно чл. 92, ал. 6 ЗКПО данъчно задължените лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Изречение първо не се прилага за печалби/доходи от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“.
2Тази нова възможност е взета предвид и в образеца на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017 г., утвърден със Заповед № ЗМФ-1263 от 19 декември 2017 г. за утвърждаване на образец на годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн. ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г.), в който е добавено ново Приложение № 13 за информативно деклариране на доходи и имущество, които не са обект на облагане по реда на ЗДДФЛ.
3 Съгласно чл. 2 от Закона за счетоводството предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци; местните юридически лица, които не са търговци; бюджетните предприятия; консорциумите по смисъла на Търговския закон, дружествата по Закона за задълженията и договорите, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи; осигурителните каси по чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване; търговските представителства; чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава членка на Европейския съюз или от друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.
