Проблемът
1. Съгласно чл. 311 от Търговския закон (ТЗ) лицето, което има законен залог върху стоки или ценни книги, както и заложният кредитор по договор за търговски залог с достоверна дата, който изрично се е уговорил с длъжника да се удовлетвори от заложеното имущество без съдебна намеса, има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, ако те имат пазарна или борсова цена. Това е лаконичната уредба на ТЗ относно продажбата на заложеното имущество без съдебна намеса. Законодателят е уредил в полза на заложния кредитор правото директно да се удовлетвори от заложеното имущество, без да търси защита или съдействие на нарушеното си право (обезпеченото вземане от съда. Така неудовлетвореният заложен кредитор не трябва да предявява иск пред съда, чието уважаване с осъдително съдебно решение да му позволи да се снабди с изпълнителен лист и да иска изпълнение върху заложеното имущество от съдебния изпълнител. Следователно защитата на нарушеното право (неудовлетворяването на обезпеченото вземане не се осъществява чрез иск и последващо принудително изпълнение. Удовлетворяването на кредитора става чрез директното изпълнение върху заложеното имущество на длъжника от самия кредитор. Последният сам, без да прибягва до принудително съдебно изпълнение, продава заложеното имущество и се удовлетворява от получената цена, а когато след удовлетворяването остане сума, тя се връща на залогодателя (чл. 311, ал. 1 ТЗ in fine). Ясно е, че законодателят е създал особен ред за удовлетворяване на кредитора. Целта на този особен ред е по-голяма бързина. Безспорно, уредбата е в интерес на кредитора. Тя обаче не е достатъчно подробна за разлика от уредбата на извънсъдебното удовлетворяване на заложния кредитор по договор за особен залог. Това налага изясняването на правата, задълженията и отговорността на заложния кредитор, който се удовлетворява по реда на чл. 311 ТЗ.
Някои съпоставки с особения залог
2. За разлика от сравнително оскъдната уредба на извънсъдебното удовлетворяване на заложния кредитор по Търговския закон, в Закона за особените залози (ЗОЗ) съществува детайлна регламентация на извънсъдебното удовлетворяване на кредитора по договор за особен залог. Това поставя въпроса за приложимостта на разпоредбите на ЗОЗ към удовлетворяването по чл. 311 ТЗ. Може ли заложният кредитор по договор за търговски залог, респ. кредиторът със законен залог по ТЗ да използва реда на ЗОЗ при удовлетворяването си от стойността на заложеното имущество. Отговорът на този въпрос изисква да се определи съотношението на Търговския закон и ЗОЗ. Безспорно е, че ЗОЗ е специален закон, чиито правила дерогират тези на общия по правилото lex specialis derogat legi generali. Поради това правилата на ЗОЗ не могат да допълват правилата относно търговския залог. Двете правни фигури съдържат значителни различия, най-важните от които са, че няма законен особен залог и източникът на особения залог е само договорът; залогодател по договор за особен залог може да е само търговец или лице по чл. 2 ТЗ, докато такова изискване при търговския залог не съществува; заложеното имущество не се предава на кредитора, а остава във фактическата власт на залогодателя; особеният залог се учредява чрез вписване в Централния регистър за особените залози и в съответния друг регистър, докато търговският залог не подлежи на никакво публично вписване и регистриране; договорът за особен залог е формална сделка (чл. 2, ал. 2 ЗОЗ), докато за действителността на договора за търговския залог не се изисква спазването на никаква форма1 и др. Посочените различия обосновават извода, че разпоредбите на ЗОЗ, включително тези относно удовлетворяването на заложния кредитор, не могат да се прилагат по аналогия при продажба по чл. 311 ТЗ. Това означава, че кредиторът по търговски залог нито е длъжен да прилага глава седма ЗОЗ, нито пък може да се ползва от предимствата на заложния кредитор по ЗОЗ като напр. мерките за запазване на имуществото на длъжника по чл. 34 ЗОЗ, мерките за принуда по чл. 35 ЗОЗ и др. Правата на кредитора по търговски залог да се удовлетвори от заложеното имущество следва да бъдат определени чрез тълкуване, включително чрез аналогия с някои от правилата по ЗОЗ.
За правото на заложния кредитор да продаде заложеното имущество без съдебна намеса
3. При тълкуването на закона в частта, отнасяща се до извънсъдебното удовлетворяване на заложния кредитор, задължително трябва да се държи сметка за това, че правата на заложния кредитор по ТЗ не могат да бъдат неограничени и безконтролни. При тяхното упражняване следва да бъде зачетен интересът на длъжника и общественият интерес. В по-общ план границата на правата на кредитора ще бъде определена от общите и специалните разпоредби на закона, от принципите за добросъвестност (чл. 63 ЗЗД) и за недопускане злоупотреба с права (чл. 289 ТЗ) и от изискванията на справедливостта. В по-тесен смисъл при определяне правата на заложния кредитор трябва да се държи сметка за забраната на закона заложният кредитор да придобие за себе си заложеното имущество вместо плащане на обезпеченото задължение (чл. 152 ЗЗД във връзка с чл. 288 ТЗ). Макар че сам продава заложеното имущество, заложният кредитор в нито един момент не става негов собственик. Продажбата се извършва от името на заложния кредитор въз основа на изрично предвидената възможност в закона, който урежда правото на кредитора да продаде заложеното имущество.
При законния залог правото на кредитора да продаде заложеното имущество без съдебна намеса произтича директно от закона. При договорния залог правото за продажба на заложеното имущество произтича от договора за залог, който отговаря на изискванията на закона2. Налице е овластяване, което при законния залог е нормативно, а при договорния – договорно. Затова в първия случай за нуждите на настоящото изложение може да се говори за пряко овластяване, а във втория – за опосредено овластяване, което възниква само ако страните, при спазване на изискванията на закона, са постигнали валидно (с необходимото съдържание и в изискуемата форма) споразумение за продажба на заложеното имущество без съдебна намеса.
И в двата случая овластяването възниква само в случай на неизпълнение на обезпеченото задължение от страна на залогодателя, затова то може да бъде определено като условно. Това овластяване има двояк ефект. На първо място – легитимира кредитора пред купувача като праводател и му позволява валидно да се разпореди с чуждо право. На второ място, овластяването ползва и третото лице – купувач, което придобива заложеното имущество от кредитора, легитимирайки го като собственик, който получава права върху закупения обект на годно правно основание. Формално заложният кредитор прехвърля на третото лице повече права, отколкото сам той притежава върху заложеното имущество в отклонение от принципа nemo dat quod non habet. Но съгласно изрично допусната от закона възможност това прехвърляне е валидно както по отношение на кредитора – продавач, така и спрямо купувача именно по силата на посоченото овластяване.3
3.1. Правото на овластения от закона или от договора заложен кредитор да продаде заложеното имущество без съдебна намеса е потестативно. С едностранно изявление се постига промяна в чужда правна сфера. Потестативното право се упражнява извънсъдебно. Резултатът от неговото упражняване настъпва както в правната сфера на залогодателя, така и в тази на купувача. При залогодателя е налице имуществено намаление, свързано с излизането на правата върху заложената вещ или ценна книга от патримониума му в резултат на действията на кредитора. При купувача е налице валидно придобиване на права от несобственик и валидно основание за плащане на покупната цена на несобственик.
3.2. За да стигне до валидно прехвърляне на права върху заложеното имущество по силата на споменатото овластяване, е необходимо наличието на няколко предпоставки:
а. При договорния залог – валиден договор за търговски залог, сключен в писмена форма с достоверна дата и с изрична уговорка, даваща право на кредитора да се удовлетвори без съдебна намеса от заложеното имущество в случай на неизпълнение на обезпеченото задължение. При законния залог – валидно правоотношение по комисионен, спедиционен, превозен договор или договор за влог.
б. Залогодателят да е собственик на заложеното имущество. Извънсъдебното изпълнение върху чуждо имущество от кредитор, действащ без съгласие на собственика, поначало е недопустимо. В допълнение, кредиторът не трябва да е недобросъвестен, тоест той не трябва да знае, че залогодателят не е собственик на заложеното имущество. Залогодателят може да не е собственик на заложеното имущество в няколко хипотези. Той може да е придобил фактическата власт върху стоката без съгласие на собственика й, включително насилствено или тайно. Залогодателят може също да е мандатар и да е придобил заложената вещ от или за манданта, като във вътрешните им отношения собственик е мандантът. При ценните книги залогодателят може да не е титуляр на правата по и върху ценната книга. Заложният джиратар и джиратарят за събиране напр. не могат да залагат менителницата.
в. Прехвърляемост на заложеното имущество. Поначало обект на залога са вещи или ценни книги. Запорът на вещта или ценната книга, наложени преди залога, е пречка за валидното им прехвърляне на трето лице спрямо лицето, в полза на което е наложен запорът, освен в хипотезата на чл. 78 ЗС (чл. 452, ал. 1 ГПК). Несъстоятелността на длъжника също изключва прилагането на специалния ред по чл. 311 ТЗ.
Теоретично проблеми с прехвърляемостта възникват при ценните книги, тъй като правото на кредитора да прехвърли ценната книга трябва да се установява от нейното съдържание. Залагането на поименни акции или облигации, както и на менителнични ефекти става с джиро за обезпечение съгласно чл. 310, ал. 1, т. 2 ТЗ. Според чл. 473 ТЗ заложният джиратар може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само за събиране. Член 311 ТЗ изисква страните по договора за залог да са се уговорили изрично, че при изпадане на длъжника в забава, кредиторът има право сам да продаде заложената ценна книга. Джирото обаче е едностранна сделка и в него няма уговорки в строгия смисъл на това понятие, изискващо постигнато съгласие между две страни. Въпреки това съгласно чл. 44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение и при едностранните сделки. Отнесено към залога на ценната книга, правилото на чл. 311 ТЗ допуска в джирото да се впише текст, даващ право на джиратаря да продаде ценната книга при неизпълнение на обезпеченото задължение. Изискването за достоверна дата се прилага и при джирото.
По въпроса за продажната цена на заложеното имущество от кредитора
4. Съгласно чл. 311, ал. 1 ТЗ кредиторът сам продава заложената вещ или ценна книга, ако те имат борсова или пазарна цена. Буквалното тълкуване на текста може да доведе до заключението, че кредиторът може да продаде без съдебна намеса само вещите или ценните книги, които имат пазарна или борсова цена към датата на продажбата. В ТЗ не е посочено коя е пазарната цена и как тя се определя, а за борсовата цена ще важат данните от съответната стокова или фондова борса, на която може да се извърши и самата продажба. Пазарната цена по презумпция е цената, на която стоката би могла да се продаде на пазара, независимо дали той е регулиран (например борсов) или нерегулиран.
4.1. Пазарната цената на конкретна вещ или право по общо правило може да бъде определена на база търговска практика и позоваването на обичайната цена на стока. Това означава, че стоката трябва да бъде търгувана, да е въведена в оборота. Не е нужно обаче търговията със заложената вещ или ценна книга да е постоянна. Достатъчно е да има и една сключена сделка с подобен обект, за да се приеме, че е налице пазарна цена.
В България обаче от 2008 г. действа Закон за независимите оценители (ЗНО), който дава възможност на всяко лице да възложи на сертифициран независим оценител да извърши пазарна оценка (заключение за пазарната стойност) на определени права. Съгласно чл. 6, ал. 3 ЗНО „оценката на обект представлява становище на независимия оценител относно стойността на обекта за конкретна цел в определен момент от време и в условията на конкретен пазар (к.м. – Г. Х.), изготвено под формата на доклад в писмена форма, подписан и подпечатан“. Възлагането се извършва с договор (чл. 17, ал. 1 ЗНО), а изготвената пазарна оценка е мнение, което не е задължително за възложителя (чл. 6, ал. 3, изр. последно от ЗНО). Оценката може да бъде оспорена от възложителя или от лицето, пред което се ползва, и съответно да бъде обявена за неприложима (чл. 42 и сл. от ЗНО). Въпреки това оценката, извършена от сертифициран оценител, представлява заключение за пазарната стойност на заложеното имущество, на което заложният кредитор може да се позовава.
4.2. В теорията е изказано становището, че заложният кредитор не може да продаде заложеното имущество на цена, по-ниска от пазарната.4 Принципно това разбиране е обосновано, но то не може да бъде подкрепено безусловно поради следното:
4.2.1. Никъде в закона не се съдържа изискване заложеното имущество да се продаде на пазарната му цена. Единственото изискване, поставено от законодателя, е заложеното имущество да има такава цена. Действително продажбата на заложената вещ или ценна книга по пазарна цена защитава интереса на длъжника и го предпазва от увреждане, като предотвратява възможността от недобросъвестно поведение на кредитора и злоупотреба с правото му да продаде заложеното имущество. Но ако все пак с действията си заложният кредитор увреди длъжника, той на общо основание ще отговаря за причинените му вреди и ще дължи тяхното обезщетяване.
4.2.2. Продажбата на заложеното имущество е резултат от неизпълнение на обезпеченото със залог задължение на длъжника. В резултат на неизпълнението е нарушен интересът на кредитора. Този интерес следва да бъде удовлетворен. Удовлетворяването обаче не става чрез изпълнение от страна на длъжника, а от стойността на заложеното имущество. Правото да се продаде заложеното имущество е средство за удовлетворяване на кредитора. Следователно по силата на договора за залог длъжникът се е съгласил в случай на неизпълнение кредиторът да продаде заложеното имущество, за да се удовлетвори от неговата цена. Правото на кредитора да продаде заложеното имущество възниква от момента на неизпълнение на обезпеченото му вземане, тоест то е условно. Това право не е обвързано с друго условие, различно от неизпълнение на обезпеченото задължение, нито пък е срочно, макар да е допустимо страните да го обвържат и с определен отлагателен или краен срок. Следва обаче да се отговори на въпроса как действа заложният кредитор при продажбата на имуществото – като представител на длъжника – титуляр на заложеното имущество, или на друго основание.
Какво е правното положение на заложния кредитор при продажба на заложеното имущество без съдебна намеса
5. Безспорно е, че заложният кредитор не е представител (пълномощник) на заложния длъжник. Продажбата се извършва не от името на длъжника, а от името на кредитора. За да се продаде заложеното имущество, не се изисква упълномощаване. Такова не произтича и от закона. Логично е кредиторът по търговски залог да не действа като пълномощник. Законният търговски залог и търговският залог с право на удовлетворяване на кредитора без съдебна намеса освен обезпечителната функция имат и специфична погасителна функция за кредитора. Чрез продажбата на заложеното имущество кредиторът получава удовлетворение на вземането си, което се погасява до размера на получената цена от продажбата на заложената вещ или ценна книга, продадени от кредитора. Ако кредиторът при продажбата на заложеното имущество действа като пълномощник, той няма никаква гаранция, че пълномощието му няма да бъде оттеглено, което действие би го лишило въобще от възможността да се удовлетвори от заложеното имущество. Освен това при прякото представителство правата от сделките с третите лица възникват директно за представлявания. Следователно вземането да получи цената от продажбата на заложеното имущество възниква за представлявания и заложният кредитор няма основание да я получи, което значи, че няма и възможност да се удовлетвори от платената от третото лице цена.
5.1. Заложният кредитор продава заложената стока от свое име. Но продажбата е за сметка на длъжника. Това ясно личи от изискването на чл. 311, ал. 1 in fine, кредиторът да предаде на длъжника остатъка от получената цена, останал след удовлетворяване на обезпеченото вземане. Подобно е положението и при продажбата на заложено имущество по ЗОЗ, където по изричното разпореждане на чл. 37 ЗОЗ заложният кредитор продава заложеното имущество „от свое име и за сметка на залогодателя“. Отношенията във връзка с продажбата на заложеното имущество са специфични мандатни отношения.5 Заложният кредитор действа за сметка на длъжника по силата на посоченото по-горе овластяване (пряко или опосредено). Затова заложният кредитор освен да върне остатъка от сумата, останал след удовлетворяването му, е длъжен да съобщи на длъжника за станалата продажба. Това съобщение е форма на отчет на мандатаря за изпълнението (чл. 284 ЗЗД). Този отчет не се изчерпва с простото информиране на длъжника за станалата продажба, а трябва да съдържа информация относно купувача, цената, датата на сделката и др. Мандатът (правото) на заложния кредитор да продаде стоката обаче е особен, тъй като не може да бъде оттеглен от длъжника, нито може да бъде изменен от него, включително като се определи различна цена или специални изисквания при продажбата или се посочи лицето, на което трябва да се продаде стоката. Заложният кредитор по чл. 311 ТЗ е по-самостоятелен и необвързан от указанията на длъжника за разлика от обичайната хипотеза на мандатни отношения. Това е така, защото овластеният заложен кредитор действа преди всичко в собствен интерес, докато при мандатните отношения мандатарят е длъжен да предпочете интереса на манданта пред собствения си интерес.
5.2. Именно защото заложният кредитор действа като мандатар, макар и особен, той е обвързан от изискването да пази манданта (длъжника) от вреди. Това означава, че продажбата на заложената стока трябва да се извърши на най-добрата моментна цена. Но ако тази цена не може да бъде постигната, заложеното имущество може да се продаде на възможната цена, особено ако забавянето и отлагането на продажбата би довело до по-големи вреди (чл. 282 ЗЗД), каквито неизбежно ще настъпят във връзка с евентуалното обезценяване на заложеното имущество и нуждата от неговото съхранение и пазене. Освен това, понеже заложният кредитор действа и в свой интерес, той може да продаде заложеното имущество още на датата, на която е възникнало правото му да извърши продажбата, а не да чака благоприятно изменение на цените на това имущество. Следователно дори цената, на която заложният кредитор продава стоката да е по-ниска от пазарната, сделката е действителна и кредиторът не отговаря спрямо собственика на заложеното имущество за вреди, ако докаже, че е действал добросъвестно и защитил интереса на длъжника, като го е предпазил от по-големи вреди.
За продажбата на заложеното имущество от кредитора
6. Когато се продава заложена вещ, която е борсова стока, кредиторът може да я продаде на съответната борса. В останалите случаи продажбата се извършва по общия ред. Няма пречка заложният кредитор – продавач, да договоря директно с трето лице. Но продажбата може да бъде извършена и чрез публичен търг с явно наддаване по реда на чл. 337 и сл. от ТЗ с цел максимална защита интереса на длъжника от получаването на най-добрата цена за стоката. Поради особения характер на мандата, заложният кредитор има право да продаде имуществото на изплащане или на разсрочено плащане, ако това е в негов и на длъжника интерес.
Независимо от начина на продажба основният въпрос, който възниква по чл. 311 ТЗ, е може ли продажбата да бъде отменена, прекратена или обявена за недействителна от длъжника и придобива ли третото лице права върху продаденото имущество, ако длъжникът не е бил негов собственик.
6.1. Поначало длъжникът не може да прекрати продажбата, да я отмени или да я обяви за недействителна. Това е така, защото той не е страна по сделката. С извършването на продажбата и плащането на цената от третото лице заложният кредитор придобива правото да се удовлетвори от получената цена. С продажбата на стоката или ценната книга обаче отношенията по залога не приключват. Заложният кредитор трябва да прехвърли на длъжника остатъка от продажната цена, останал след удовлетворяването му, но и другите права и задължения на продавача, ако има такива. Тъй като продажбата е за сметка на длъжника, той, а не заложният кредитор, трябва да отговаря, ако например вещта не му е принадлежала или е с недостатъци. Продажбата на заложената вещ има за цел да удовлетвори кредитора, а не да го обременява.
6.2. Заложният кредитор се удовлетворява от цената, която получава срещу продажбата на заложената стока или ценна книга, т.е. – за да се удовлетвори, кредиторът трябва да извърши сделка. Както се посочи по-горе, принципно за да прехвърли заложният кредитор правата върху заложеното имущество на купувача, залогодателят трябва да е собственик на това имущество. Но дори залогодателят да не е собственик, купувачът ще стане собственик на продадената му вещ или ценна книга, ако е добросъвестен. При продажбата на движима вещ придобиването на собствеността ще се извърши по силата на чл. 78 ЗС. При продажбата на ценна книга приложение ще намери чл. 471 във връзка с чл. 317, ал. 3, във връзка с чл. 311 ТЗ, във връзка с чл. 44 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В този случай, ако заложното право и правото на заложния кредитор да продаде ценната книга без съдебна намеса следва от текста на заложното джиро с достоверна дата, джиратарят ще е добросъвестен и ще придобие правата по ценната книга.
6.3. Не може да се сподели разбирането, че купувачът придобива заложеното имущество свободно от всякакви тежести.6 Ако преди учредяването на търговския залог върху вещта или ценната книга е бил вписан особен залог, продажбата от страна на заложния кредитор по чл. 311 ЗЗД няма да има като последица отпадане на по-рано вписания особен залог. Вещта или ценната книга ще е обременена с него и ще подлежи на изпълнение по реда на ЗОЗ.
Д-р Георги ХОРОЗОВ, адвокат
________
1Така Герджиков, О. Търговски сделки. ИК „Труд и право“, София: 2008, с. 67, Голева, П. Търговско право. Книга втора. Търговски сделки. София: Фенея, 2008, с. 78.
2 Така Герджиков, О., цит. съч., с. 68.
3Според Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. София: Сиби, 2001, с. 575, в договора за продажба трябва да се посочи, че продавач е заложният кредитор, а собственик – залогодателят.
4 Пак там.
5Според Калайджиев, А. , цит. съч., с. 575, при продажба по ЗОЗ заложният кредитор действа като комисионер.
6Герджиков, О., цит. съч., с. 68