1. Увод
С действащия Семеен кодекс (СК), в сила от 01.10.2009 г., законодателят възприема една принципно нова за българското семейно право концепция при уредбата на имуществените отношения в брака, основавана на принципа за договорната свобода1. Преосмислянето на стария подход за императивна уредба на тези отношения поставя редица въпроси пред теорията и практиката, значителна част от които все още не са намерили задоволителни отговори. Повечето неясноти са свързани с напълно новия за правната ни система институт на брачния договор. Поради приложното поле на автономията на волята в семейното право, особено внимание заслужават проблемите във връзка с неговата недействителност. Ще се спра на един от тях – този за последиците за страните при нищожност на брачния договор във връзка с режима на имуществени отношения.
2. Установеният режим няма да произведе действие
Нищожността на брачния договор не е уредена в СК. Законодателят е приел, че правилата на гражданското право за недействителност на правните сделки могат да „обслужват“ нищожността на брачния договор и препраща към съответното им приложение (чл. 43, ал. 1 СК). По тази причина, доколкото общите норми на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) не се явяват несъвместими с особеностите на института на брачния договор и със семейноправните принципи, неговата нищожност няма да се различава от тази при гражданскоправните сделки. По отношение на основните (същностни) белези на разглежданата форма на недействителност, спецификите на брачния договор и принадлежността му към семейното право не налагат отклонения. Поради това нищожността на брачния договор също най-общо се свежда до начална и неотстранима негодност на договора да породи правни последици.
Следователно при нищожен брачен договор определеният от страните режим на имуществени отношения няма да произведе действие. Това означава, че правата на съпрузите върху придобиваното имущество, начините на управление и разпореждане с него, участието им в разходите и задълженията и ред други въпроси на имуществено-брачния режим остават нерегламентирани и след сключване на договора. Тези последици не са обусловени от прогласяването на нищожността му по съдебен ред. Установеният с нищожен брачен договор режим е изначално негоден да уреди имуществените отношения на съпрузите.
Отбелязването на договора в акта за сключване на граждански брак от длъжностното лице по гражданското състояние не заздравява порока. Такова действие законодателят не е предвидил и на регистрацията в централния електронен регистър на имуществените отношения, а то не би могло да се предполага. Съгласно Решение № 244 от 2014 г. на ВКС, III г. о. отбелязването на брачния договор в акта за сключване на граждански брак и регистрацията му в централния електронен регистър към Агенцията по вписванията имат само оповестително действие. По-коректно би било, по мое мнение, да се говори за оповестително-защитно действие, но то също не предполага възможност за заздравяване на евентуалната недействителност на договора. С оглед на изложеното, извършването на изискуемите от законодателя действия по отбелязване и регистрация, не би могло да „даде живот“ на определения от страните режим2. Впрочем, възможността за саниране противоречи на една от водещите характеристики на нищожността, доколкото е определяща за нейния облик и разграничението и от останалите форми на недействителност.
3. Въпросът за приложимия режим
Пита се, след като при нищожност на брачния договор имущественобрачният режим, който съпрузите са предвидили, няма да произведе действие, как ще се регламентират техните отношения? Законодателят не е дал отговор на въпроса изрично. Уредена е обаче друга близка хипотеза, а именно кой ще е приложимият режим, когато съпрузите не са упражнили правото си да изберат такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 СК в тези случаи ще се прилага законовият режим на общност.
Струва ми се, че са налице предпоставките за прилагането на това правило по аналогия при нищожност на брачния договор. На първо място – има празнота в нормативната уредба. Кой режим ще се прилага при нищожен брачен договор законодателят не е посочил. Второ – съществува норма, която предписва приложимия режим, в случая с който неуреденият режим разкрива съществени сходства. При нищожност на брачния договор, въпреки че съпрузите са определили приложим режим, тяхната воля не може да бъде зачетена и de jure избор също няма. На трето място – прилагането на правилото на чл. 18, ал. 2 СК по аналогия за случаите на нищожен брачен договор би било в пълно съответствие с целта на закона – тогава, когато отношенията между съпрузите не се уреждат съгласно посочен от тях имуществено-брачен режим, да се прилага законовият режим на общност3.
Изложеното дава основание да се счита, че по правило при нищожен брачен договор имуществените отношения между съпрузите ще се уреждат от законовия режим на общност4. Това обаче невинаги ще е така. Възможни са усложнени хипотези, при които с нищожния брачен договор съпрузите са „отменили“ действието на друг законов или договорен имуществено-брачен режим. В случай на валидно установен предходен режим, отношенията на съпрузите ще се уреждат от него.
Да вземем пример. Съобразно нормативните изисквания за това съпрузите са избрали законов режим на разделност. Впоследствие те сключват брачен договор, с който установяват в отношенията си друг имуществен режим. Ако сключеният брачен договор е нищожен, предвиденият с него режим няма да произведе действие. Имуществените отношения между съпрузите обаче ще се уреждат не от законовия режим на общност, а от режима на разделност, действието на който нищожният брачен договор не е могъл да отмени.
Не стоят по различен начин нещата дори и тогава, когато съпрузите изрично са направили уговорка в брачния договор за отмяна на стария режим и същата сама по себе си не е опорочена. „Отменителната“ клауза следва да се тълкува във връзка с новия имуществено-брачен режим, който съпрузите са имали за цел да установят в отношенията си. Щом този режим е нищожен, не би следвало да произведе действие и уговорката за отмяна на заварения, освен ако с оглед на обстоятелствата и съдържанието на договора, не може да се направи категоричен извод, че такава е била волята на съпрузите. В последния случай клаузата за отмяна би имала значението на декларация за избор на законов режим на общност.
4. „Реституция“ на придобитите съгласно режима права?
Както беше изяснено, при нищожност на брачния договор отношенията между съпрузите няма да се уреждат от предвидения с него режим. Ако въпреки това, те го съблюдават5, често би се стигнало до несъответствие между упражняваната фактическа власт и действителното титулярство върху придобитото имущество. Така ще е, когато съгласно приложимия режим на имуществени отношения (в общия случай режимът на общност) правата върху придобитото са различни от тези по определения от съпрузите с нищожния брачен договор режим. Ако например с недействителния брачен договор е предвидена имуществена разделност, и съпрузите се ръководят в отношенията си от този режим, всеки от тях ще владее еднолично придобитите на свое име имущества. De jure част от тези имущества – вещните права, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, ще бъдат общо бездялово съпритежание на двамата съпрузи съгласно законовия режим на общност. Фактическата власт върху тях обаче няма да се осъществява съвместно, а от съпруга, който ги е придобил.
В тези случаи другият съпруг не разполага с иска по чл. 34 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Това е така, понеже като частна хипотеза на чл. 55 ЗЗД6 този иск е приложим само когато разместването на имуществени блага е пряк резултат на взаимодействието между страните – едната е дала нещо, а другата го е получила7. Установяването на фактическа власт върху придобитото през време на брака имущество, макар да почива на предвидения с нищожния брачен договор режим, в общия случай не е резултат от „даване“ и „получаване“ между съпрузите. Изключения правят хипотезите на разместване на имуществени блага от патримониума на единия в патримониума на другия съпруг по силата на направените с договора престационни уговорки.
Когато неоснователното имуществено разместване не се дължи на пряко взаимодействие между страните, приложение намира общият иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД. С него обаче не разполагат съпрузите, които, съобразявайки поведението си с предвидения с нищожния брачен договор режим, не са установили фактическа власт върху придобитото имущество съобразно действителните си права. За да възникне вземането по чл. 59 ЗЗД, е нужно да е налице обогатяване на едната страна за сметка на обедняването на другата, а съпругът, упражняващ „в повече“ от правата си фактическа власт върху придобитото, не се обогатява, нито пък брачният му партньор обеднява8. Титулярството на правата си остава такова, каквото е съгласно приложимия режим. Разбира се, до обогатяване, респективно обедняване, може да се стигне (например когато имуществото се ползва за лични нужди или когато от него се извличат граждански или естествени плодове), но то не следва по необходимост от неоснователното установяване на фактическа власт върху чуждо имуществено право9.
Освен това искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен, а съпругът, който не е установил владение върху придобитите имущества съгласно действителните си права, има и други възможности за защита. В действителност този съпруг не разполага с посесорните искове по чл. 75 и 76 от Закона за собствеността (ЗС). На негово разположение е обаче ревандикационният иск по чл. 108 ЗС, който може да се предяви и срещу съсобственик10. Не съществува пречка да бъде предявен ревандикационен иск и срещу другия съпруг, щом последният владее или държи общата вещ изцяло, като по този начин лишава съпруга – ищец от фактическата власт върху нея съгласно правата му.
Би могло да се поддържа, че законодателят следва да предвиди изрично, че при нищожност на брачния договор всеки от съпрузите трябва да осигури на другия съпруг фактическа власт върху придобитите имущества съгласно действителните му права. Така, при приложим законов режим на общност, това ще означава съпругът – едноличен собственик по установения с нищожния договор режим да предостави възможност на другия съпруг да се ползва реално от общото имуществото. Условно бихме могли да кажем да му „даде“ владението върху общите имущества, които е владял еднолично съгласно титулярството на правата по нищожния брачен договор. Един такъв иск обаче не би бил нищо друго освен конкретизация на ревандикационния, което прави съмнителна необходимостта законодателят да го установява.
5. Придобивната давност
Фактическото приложение на установения с нищожния брачен договор имуществен режим може да продължи неопределено дълго във времето. Колкото и дълго обаче всеки от съпрузите да владее вещите, които съгласно установения с нищожния брачен договор режим се явяват негово притежание, той не може да ги придобие по давност нито изцяло, нито отчасти, щом по действително приложимия режим същите принадлежат на другия съпруг.
Да вземем пример. Съпрузите са установили в отношенията си законов режим на разделност. Впоследствие сключват брачен договор при наличието на порок, водещ до неговата нищожност. Споразумяват се имуществените им отношения да се уреждат от режим, съгласно който вещните права върху недвижими имоти да бъдат общи при равни дялове, независимо от това, кой от двамата ги е придобил. При „действието“ на така установения режим съпругата придобива собствеността върху урегулиран поземлен имот. Съпрузите третират имота като съсобствен – като такъв го декларират за целите на данъчното облагане, всеки от тях манифестира пред другия и пред трети лица правата си. След десет години се стига до развод. Съпругът предявява иск за делба. Придобитият на името на съпругата имот обаче не е съсобствен, а еднолично нейно притежание по силата на режима на разделност, който нищожният брачен договор не е отменил. Съпругът не е станал собственик на 1/2 идеална част от имота нито по силата на нищожния брачен договор, нито по давност, понеже съгласно чл. 115, б. „в“ ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС между съпрузи придобивна давност не тече. Началният момент, от който ще започне да тече давност по отношение на имота, е прекратяването на брака. Впрочем, така ще е и при унищожаване на брака.
Ето как последиците от нищожността на брачния договор биха могли да се разпрострат далеч напред във времето без „фактическото“ да може да ги примири. Това разкрива не малко опасности и поставя с основание въпроса, дали възприетият от българския законодател подход генерално да изключи приложимостта на института на давността в отношенията между съпрузи, е най-удачното разрешение.
6. Заключение
Предложеният анализ не би могъл да изчерпи многопластовия въпрос за последиците за страните във връзка с режима на имуществени отношения при нищожност на брачния договор. Въпреки това могат да се направят някои важни изводи, без които по-задълбоченото изследване на проблема не би било възможно.
- На първо място – при нищожен брачен договор определеният от страните имуществено-брачен режим няма да произведе действие. Отбелязването на договора в акта за сключване на граждански брак и регистрацията му в централния електронен регистър на имуществените отношения на съпрузите не могат да заздравят порока.
- Вторият извод е, че при нищожност на брачния договор имуществените отношения между съпрузите ще се уреждат от законовия режим на общност, освен ако е налице друг предхождащ договора имуществено-брачен режим. В тези случаи въпросният имуществен режим ще продължи да се прилага, понеже нищожният брачен договор не би могъл да отмени неговото действие.
- Следващият извод се отнася до случаите, в които поради нищожността на брачния договор се е стигнало до несъответствие между упражняваната фактическа власт и действителното титулярство върху придобитото от съпрузите имущество. При това положение, доколкото липсва даване и получаване, невладеещият съобразно правата си съпруг не разполага с иска по чл. 34, съответно по чл. 55 ЗЗД. Той ще следва да се защити с ревандикационния иск.
- Накрая – никой от съпрузите не може да придобие по давност вещите, които владее съгласно установеното в нищожния брачен договор, щом по действително приложимия режим същите принадлежат на другия съпруг (чл. 115, б. „в“ ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС).
Димитър ТОПУЗОВ, д-р по гражданско и семейно право, главен асистент в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“
_____________
1 Вж. Цанкова, Ц. Новият семеен кодекс. Преглед на най-важните промени. – В: Собственост и право, 2009, № 7, с. 34-36.
2 Вж. Марков, М. Действие на режима на имуществените отношения между съпрузите и спрямо трети лица. – В: Собственост и право, 2009, № 11, с. 42.
3 Вж. Ненова, Л. Семейно право. Нова редакция проф. д-р Методи Марков. Книга първа. С.: Софи-Р, 2009, с. 241. В този смисъл разбира правилото и Матеева, Е. Семейно право на Република България. С.: ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, с. 108.
4 Пак там. Така и Цанкова, Ц. – В: Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова, В. Петров, Е. Балевска, Б. Дечева, В. Мичева Семеен кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. С.: ИК „Труд и право“, 2015, с. 53.
5 Възможно е дори страните да не съзнават, че са сключили брачния договор при наличието на порок, представляващ основание за неговата нищожност.
6 Вж. Митев, Кр. Неоснователно обогатяване по чл. 55-58 ЗЗД. С.: Сиби, 2014, с. 49. В същия смисъл Димитров, М. Основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С.: Сиби, 2013, с. 252 и сл.
7 Вж. Големинов, Ч. Неоснователно обогатяване. Гражданскоправни аспекти. С.: Фенея, 2011, с. 32; Сукарева, Зл. Облигационно право. Извъндоговорни облигационни отношения. С.: УИ „Стопанство“, 1998, с. 55.
8 Под обогатяване се разбира придобиването на имуществени права, а не установяването на владение върху тях. Само по себе си владението не води до увеличаване на имуществения актив и до обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Съответно, за да е налице обедняване е необходимо имуществените права да бъдат изгубени, а не просто притежателят на тези права да бъде лишен от фактическа власт върху тях. Вж. Големинов, Ч. Неоснователно обогатяване…, с. 34, 88, 103-104.
9 Пак там.
10 Вж. Решение № 139 от 1985 г. на ВС, ОСГК.
