Търсене
Close this search box.

Въпроси на предсрочната изискуемост на договора за паричен заем, възнаградителната и санкционната лихва

1. През последните месеци зачестиха делата за прекратяване на договорите за заем, обезпечени с ипотека и предназначени за закупуване на недвижими имоти, предимно във ваканционни селища, при които се поставиха интересни въпроси като тези за момента, в който договорът за заем се счита за развален (прекратен) поради неизпълнение; за момента, до който се начислява възнаградителната лихва и момента, от който започва да се начислява санкционната лихва, изрично уговорени в договора за заем1.

Банката или друг кредитодател сключват договор за кредит на определена сума с физическо или юридическо лице, което усвоява кредита в пълен размер, но отказва да изплаща анюитетните вноски или спира да ги плаща дефинитивно след определен момент. Когато кредитополучателят не заплаща месечните вноски съгласно погасителния план, остава значителен неплатен остатък.

В случай на неизпълнение на паричното задължение на кредитополучателя да връща на вноски кредита, той дължи освен неплатената главница и неплатената уговорена възнаградителна лихва. Общият размер на дължимата договорена възнаградителна лихва по договора за кредит се изчислява за периода от датата на реалното превеждане на сумата по кредита до датата на предявяване на иска. Възможно е длъжникът да е плащал част от възнаградителната лихва, както и част от главницата, като тези суми се приспадат от общия размер на лихвата, респ. главницата, начислени от деня на получаване на главницата до деня на разваляне на договора.

2. Във всички договори за паричен заем се уговаря, че когато длъжникът не плаща две или повече анюитетни вноски, кредиторът има правото да превърне кредита в предсрочно изискуем поради неизпълнение на задължението на насрещната страна на конкретно определена дата. От този момент длъжникът изпада в забава – чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а за кредитора възниква правото да превърне кредита в предсрочно изискуем – чл. 71 ЗЗД, чл. 432, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), в случай че кредитодателят е банка и сделката е банкова.

Санкциониращата лихва, т.е. уговорената лихва за забава се дължи за периода от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на предявяване на исковете и се изчислява върху непогасените главница и възнаградителна лихва за периода от падежа на всяка една закъсняла вноска до датата на предсрочната изискуемост.

В тази връзка ищецът кредитор може да претендира невърнатата част от главницата и от възнаградителната лихва за периода от последната платена вноска до датата на предявяване на исковата молба, санкциониращата лихва върху неиздължената част от кредита за периода от момента на предсрочната изискуемост до датата на предявяване на исковата молба.

3. Визираният в настоящата статия договор може да бъде договор за заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД или договор за банков кредит, който е уреден в чл. 430 и сл. от ТЗ. Ако ответникът има качеството на потребител, Законът за потребителския кредит дерогира Търговския закон, при условие че договорът е сключен след 2010 г., когато Законът за потребителския кредит влиза в сила и при условие, че договорът отговаря на другите условия на Закона за потребителския кредит. Потребителят се ползва от специалната закрила, обезпечена от потребителското право на кредитополучателите. При обратното положение или ако кредитополучателят не е потребител – не е физическо лице, което няма да използва кредита за стопански или професионални цели, а за задоволяване на личните си потребности като физическо лице, договорът се урежда от чл. 430 и сл. от ТЗ, както и от съответните разпоредби на Закона за кредитните институции. Ако обаче договорът за банков заем е сключен преди 2010 г. или след тази дата, но не отговаря на всички условия по Закона за потребителския кредит, независимо от обстоятелството, че кредитополучателите са физически лица, разпоредбите на ТЗ са приложими поради обстоятелството, че съдържат специални правила относно предоставяне на парична сума за определена цел и при уговорени условия от специализираната институция – банка. Освен това по силата на общата разпоредба на чл. 287 ТЗ, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от ТЗ. Субсидиарно по силата на чл. 288 ТЗ приложими са разпоредбите на ЗЗД за неуредените от Търговския закон случаи.

4. Ако кредитополучателите са двама (напр. двама съпрузи), обикновено в договора за заем страните изрично уговорят, че вземането на кредитора по отношение на кредитополучателите е неделимо съгласно чл. 128 ЗЗД, при което то може да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите. При тази договорка между страните, в която те изрично се позоват на чл. 128 ЗЗД, се приема, че страните са договорили солидарна отговорност на двамата кредитополучатели по смисъла на чл. 121 ЗЗД, при която кредиторът може да търси цялото изпълнение от всеки един от съдлъжниците. При неделимост на задължението възниква солидарна отговорност. Липсва ли такава уговорка, солидарност не възниква, защото паричното задължение е делимо, освен ако друг закон не предвижда солидарна отговорност (например чл. 32, ал. 2 от Семейния закон при режим на съпружеска имуществена общност).

5. Договорът за банков кредит е двустранно задължаващ, възмезден, формален, консенсуален договор, по силата на който банката кредитор предоставя на заемателя кредитополучател договорена парична сума за определена цел, при договорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне в сроковете, посочени в договора2. Срещу ползвания кредит заемателят кредитополучател плаща възнаградителна лихва, която по своето естество представлява възнаграждението, което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени в собственост и се е разпоредил с тях3. Кредиторът се задължава да изпълни договорното си задължение да предостави договорената парична сума на кредитополучателя, а кредитополучателят се задължава да върне заема на месечни анюитетни вноски, посочени в погасителния план, който е неразделна част от договора. Анюитетните вноски включват съответната разсрочена част от главницата и възнаградителната лихва.

6. При допусната в плащанията на главницата и лихвите забава над определени в договора дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Според закона кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем. Според чл. 432, ал. 1 ТЗ в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита.

Ищецът има интерес да предяви иск за заплащане на сума, представляваща неизплатена главница по договора за кредит, позовавайки се на това, че кредитът е станал предсрочно изискуем поради неизпълнение от страна на длъжника. Претенцията се основава на чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 432 ТЗ. Дори в договора да не е предвидено кредиторът да прави определено едностранно волеизявление за упражняване на потестативното си право, с което преобразува съществуващото облигационно правоотношение по отношение периодичността на изпълнение на паричното задължение на кредитополучателя, той трябва да уведоми кредитополучателя при забава на плащанията повече от определените в договора дни, когато забавата е предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Уведомяването може да бъде устно, писмено, с нотариална покана или чрез трето лице. Предсрочната изискуемост представлява прекратяване на договора, което не настъпва автоматично, не и по взаимно съгласие, а с волеизявление на една от страните. То е израз на упражнено потестативно право на кредитора, което възниква от сложен юридически факт, включващ факта на неплащането, т.е. на неизпълнението на договорното задължение и вината на неизпълнението. Кредиторът упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Волеизявлението на кредитора, представляващо упражняване на неговото прeобразуващо право, обаче следва да достигне до длъжника – кредитополучател, за да може предсрочната изискуемост да има действие. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем, без да се предвижда изрично кредиторът да уведомява длъжника, не поражда действие преди кредиторът да упражни правото си, което се осъществява чрез волеизявление, адресирано и достигнало до длъжника. Обявлението на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Право на кредитора е да упражни или не своето право за получаване на цялата непогасена част от кредита поради неизпълнение от страна на длъжника и това право следва да бъде надлежно упражнено. Освен че трябва да направи волеизявление и да го адресира до кредитополучателя, т.е. да извести за това кредитополучателя, банката по силата на чл. 432, ал. 2 ТЗ е длъжна да даде достатъчен срок за доброволно плащане на падежиралите вноски. Определянето на достатъчен допълнителен срок се счита за задължително условие за упражняване на правото за предсрочно връщане на остатъчната сума.

Когато ищецът не представя доказателства да е уведомил длъжника за упражняването на своето право за връщане на цялата непогасена сума по кредита, за първи път длъжникът се счита за уведомен в деня, в който е получил исковата молба.

Ако е налице забава на длъжника в изплащане на дължимите месечни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, на основание чл. 432, ал. 1 ТЗ кредитът следва да се счита за предсрочно изискуем относно неизплатената част от главницата и възнаградителната лихва от датата на получаване на исковата молба от ответника.

Ако ответникът не твърди и/или не представя доказателства след тази дата да са извършвали плащания за изпълнение на задълженията си по процесния договор за кредит, на основание чл. 432 ТЗ във връзка с чл. 71 ЗЗД, предявеният иск за заплащане на неизплатената част от главницата следва да се уважи като доказан и основателен.

Отделно от иска за главница се предявява иск за заплащане на възнаградителна лихва за периода от реалното получаване на главницата до предявяването на иска.

Възнаградителната лихва се определя еднозначно в теорията като възнаграждение за ползвания финансов ресурс – чл. 430, ал. 2 ТЗ. Следователно претенцията на ищеца за заплащане на неплатената възнаградителна лихва се основава на чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 2 ТЗ. Ако съдът приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем от датата на получаване на исковата молба от ответника, то до тази дата длъжникът дължи връщането както на остатъчната част от главницата, така и от договорената възнаградителна лихва.

Ищецът предявява иск и за заплащане на договорна наказателна лихва за периода от датата, на която кредитът е станал предсрочно изискуем, до датата на исковата молба. Правното основание на един такъв иск е чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

По своята правна същност договорната наказателна лихва, която се начислява върху главницата и възнаградителната лихва е неустойка. Последната обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо тези вреди да се доказват.

Отговорността за заплащане на договорна неустойка възниква при наличие на следните предпоставки: валидно договорно задължение; наличие на неизпълнение, определено в договора като основание за заплащане на неустойката; уговорка за неустойка, която се дължи при неизпълнение на определеното в договора задължение; вина, която в гражданското и търговското право се презумира и която не може да се изключи при неизпълнение на парично задължение. Задължение на съда е да прецени дали събраните по делото доказателства дават основание да се приеме, че елементите на фактическия състав са налице.

След като предсрочната изискуемост е настъпила с получаването на исковата молба от ответника и до този момент той не е изпълнявал договорните си задължения за заплащане на месечните вноски по главницата и възнаградителната лихва в сроковете, предвидени в договорения погасителен план, са налице предпоставките за заплащане на договорна мораторна неустойка върху всяка една неплатена вноска от датата на падежа й до датата на плащане, съответно до предявяване на исковата молба.

7. Ищецът предявява иск за заплащане на договорна мораторна неустойка („санкционираща лихва“) върху целия остатък от кредита за периода от предсрочната изискуемост до датата на исковата молба.

След датата на предсрочната изискуемост започва да се начислява неустойка (санкционираща лихва) върху сумата, която подлежи на връщане (главница плюс възнаградителна лихва). Сумата се начислява за периода на забавата, в която изпада длъжникът при изпълнение на задължението си да върне остатъка от кредита при предсрочна изискуемост. Размерът на неустойката се определя от съответната клауза на договора.

8. Ищецът може да претендира заплащането на уговорената лихва за забава върху главницата и върху възнаградителната лихва от датата на предявяване на исковата молба до датата на окончателното изплащане.

Претенцията се основава на чл. 86 ЗЗД. Както беше обосновано по-горе, кредитополучателят не е заплащал в срок разсрочената главница и възнаградителна лихва, поради което в съответствие с чл. 432 ТЗ, чл. 79 и 71 ЗЗД и постигнатите договорни условия кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем. До датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем кредитополучателят дължи главница и възнаградителна лихва.

След като ответникът не е изпълнил задължението си, той дължи обезщетение за забавено изпълнение върху цялото главно вземане от датата на получаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане. Нормата на чл. 86 ЗЗД е диспозитивна. Арбитражната практика приема, че тогава, когато страните са договорили обезщетение за забавено изпълнение под формата на договорна мораторна неустойка, те са дерогирали диспозитивната норма на чл. 86 ЗЗД, като в този случай договорната мораторна неустойка се дължи и след предявяване на исковата молба. Ако страните са договорили размера на обезщетение за забава на изпълнението на паричните задължения на кредитополучателя под формата на мораторна неустойка („санкционираща лихва”), съдът е длъжен да пресъди договореното от момента на предявяване на иска до окончателното плащане, а не законната лихва, която е дерогирана от страните.

Проф. д-р Поля ГОЛЕВА
_______________
1 Голяма част от тези договори се решават от арбитражни съдилища и поначало не са публикувани все още. Тук бих се позовала на решения на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, които имат международен елемент като МАД 24-2014, МАД 45-2015 и др.
2 Повече за този договор вж. Голева, П. Търговски сделки. София: ИК „Апис”, 2015, с. 350 и сл. и цитираните там автори.
3 За възнаградителния характер на уговорената лихва вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. София: Сиби, 2013, с. 232 и сл.

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина