В чл. 205 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) са посочени случаите, при които се допуска извършване на отчуждаване на конкретни недвижими имоти с цел изграждане на обекти, които ще бъдат публична държавна или публична общинска собственост. За целите на настоящото изложение ще бъдат разгледани само предпоставките, които трябва да са налице, за да може да бъде извършено отчуждаването на тези имоти, без подробно да се разглежда редът за извършване на самото отчуждаване.
Целите, за които е предвидено да се извърши отчуждаването на недвижимите имоти по чл. 205 ЗУТ, са:
- Изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения – пътища, улици, алеи, площади, надземни и подземни трасета на железопътни и трамвайни линии и съоръжения към тях. В тази хипотеза единственото допълнение, което е направено с изменението от 26.11.2012 г. е, че в обектите са включени и алеите. Според § 5, т. 31 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ „техническа инфраструктура“ е „система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност“.
- Изграждане и реконструкция на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура – водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, електрификация, топлофикация, газификация, електронни съобщителни мрежи и др.
- Осъществяване на дейности по опазване на околната среда и природните ресурси, геозащитна дейност, укрепване на бреговете, както и за благоустройствени дейности – озеленени площи за широко обществено ползване, водни площи и течения, гробищни паркове и третиране на битови отпадъци.
- Изграждане на обществени обекти на здравеопазването, социалното подпомагане и образованието.
- Изграждане на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, както и за прилежащите им забранени зони по чл. 112, ал. 3, т. 1. Тези специални обекти са добавени с последната редакция на чл. 205 ЗУТ от 26.11.2012 г. Според чл. 112, ал. 3, т. 1 ЗУТ „с подробните устройствени планове въз основа на специфичните правила и нормативи по чл. 13, ал. 4 и съответните специални нормативни актове може да се определят терени – забранени зони, непосредствено прилежащи на поземлените имоти, предназначени за застрояване със специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, в които е недопустимо застрояване, ползване, престой и преминаване. А съгласно чл. 13, ал. 4 ЗУТ тези специфични правила и нормативи за устройство на територии, върху които се предвижда изграждане на специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, се приемат от специализираните експертни съвети и се одобряват едновременно с устройствения план и са неразделна част от него.
- Във връзка с предпоставките, които трябва да са налице, за да се извърши отчуждаването, следва да се отбележи, че още в чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България (КРБ)е заложен принципът, че принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон и при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин, но само след предварително и равностойно обезщетение. Същият принцип е въведен и с разпоредбите на чл. 101 от Закона за собствеността (ЗС), чл. 32, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и чл. 21, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС). В чл. 205 ЗУТ не са посочени тези условия за отчуждаването, а има препращане към ЗДС и ЗОС относно реда, по който се извършва отчуждаването. Но като се има предвид, че в КРБ изрично са посочени основните изисквания, които трябва да са налице, за да се осъществи принудителното отчуждаване, то те са задължителни за всички случаи на отчуждаване. Тези изисквания са: 1) отчуждаването да е предвидено изрично в закон, т. е. не може да се извършва отчуждаване на имоти или части от имоти въз основа на подзаконова правна норма;
2) обекти на отчуждаването могат да бъдат само недвижими имоти, които са частна собственост на физически или юридически лица; 3) да е налице държавна или общинска нужда, която се установява с влязъл в сила подробен устройствен план1; 4) тази нужда да не може да бъде задоволена по друг начин, освен чрез отчуждаването на конкретния недвижим имот; 5) да има предварително и равностойно обезщетение. - Отчуждаването може да се осъществи само при условие, че има влязъл в сила подробен устройствен план, приет по установения в закона ред. А според чл. 132, ал. 1 актовете, с които се одобряват подробните устройствени планове, влизат в сила: 1) от датата на одобряването, когато не подлежат на обжалване; 2) след изтичането на срока за обжалване, ако не са били обжалвани; 3) от датата на потвърждаването им от съда. Тук трябва да се направят някои уточнения във връзка с прилагането на чл. 205 ЗУТ и препращането към ЗДС и ЗОС.
Според чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 2 ЗДС е допустимо да се извърши принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди и въз основа на одобрен подробен устройствен план, който все още не е влязъл в сила, и предвижда изграждането на национален обект, но при условие че има влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение на плана. В чл. 21, ал. 1 ЗОС също е посочено, че е възможно да се извърши принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за общински нужди въз основа на одобрен подробен устройствен план (ПУП), който предвижда изграждането на обекти от първостепенно значение – публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение. Според § 1 „национален обект“ е обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения – пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура – водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. А според § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗОС „обекти от първостепенно значение“ са: общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти – публична общинска собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 за обекти от първостепенно значение“. От цитираните разпоредби е видно, че част от обектите, които са посочени в ЗДС и ЗОС за национални, съответно за обекти от първостепенно значение, и за които е допустимо да се осъществи предварително изпълнение на одобрен, но невлязъл в сила ПУП, се припокриват с някои от обектите, посочени в чл. 205 ЗУТ. Възниква въпросът, дали е възможно и по ЗУТ във всички случаи да се допусне хипотезата за предварително изпълнение на ПУП, който е одобрен, но не е влязъл в сила? В теорията е изразено мнението, че ако липсва някой от елементите на специалния фактически състав по ЗУТ, тогава отчуждаването ще е недопустимо по ЗУТ, но ще е възможно по общия състав на ЗДС и ЗОС.2 Така законодателят определя разпоредбите на ЗУТ относно отчуждаването като специални, от една страна, и тези на ЗДС и ЗОС като общи – от друга страна. В тази връзка считам, че с оглед изричната разпоредба на чл. 205 ЗУТ, която предвижда само влязъл в сила ПУП и в която специално са изброени обектите, които ще се изграждат, както и въз основа на препращането само към реда (процедурата) за извършване на отчуждаването към ЗДС и ЗОС, в хипотезите на ЗУТ трябва да се има предвид само влязъл в сила ПУП.
- Когато обаче са касае за обектите, които изрично са посочени в конкретния подробен устройствен план като национални или от първостепенно значение и за които ще се извърши принудителното отчуждаване, тогава ще се приложат правилата на ЗДС и ЗОС и ще се допусне предварително изпълнение на одобрен, но невлязъл в сила ПУП.
На второ място относно обезщетението също е необходимо да се направят някои разяснения. В КРБ, ЗС и ЗДС се говори общо за предварително и равностойно обезщетение. В чл. 21, ал. 1 ЗОС се казва, че отчуждаването трябва да се извърши срещу предварително равностойно парично или имотно обезщетение.
Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС „равностойно парично обезщетение“ е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. А съгласно § 1а, т. 1а „равностойно имотно обезщетение“ е това обезщетение, при което на собственика на отчуждавания имот се предоставя в собственост имот – частна държавна собственост, представляващ земеделска земя от държавния поземлен фонд или горска територия, в която горите са с еднакъв произход и функции с отчуждаваните, в същото или съседно землище, чиято стойност, определена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите, е равна или надвишава с до 20 на сто стойността на отчуждавания имот. Така всъщност имотно обезщетение е предвидено само в случаите, при които се касае за земеделски земи или за земи от горския фонд.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗОС „равностойно парично обезщетение“ е цената на отчуждавания имот или на част от него, определена по реда на този закон“.
Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС и чл. 22, ал. 5 ЗОС равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите, което са имали преди влизане в сила на ПУП въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.3 В § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и § 1, т. 2 от ДР на ЗОС почти по един и същ начин е дадена дефиниция на понятието „пазарни цени“. Те са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. За целта се съобразяват последните двадесет вписани сделки.
Според ЗДС в тези случаи съдията по вписванията е длъжен да издаде удостоверение и да предостави копие от всички вписани сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания, или удостоверение за липса на такива сделки в едномесечен срок от направеното искане (чл. 32, ал. 4 ЗДС). Когато не могат да бъдат определени пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, тогава равностойното парично обезщетение се определя по реда на Правилника за прилагане на ЗДС (ППЗДС) – за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони и Приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси – за имоти в урбанизираните територии; въз основа на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – за земеделски земи, и наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите – за горските територии (чл. 32, ал. 3 ЗДС, чл. 22, ал. 12 ЗОС). Оценката на имотите, подлежащи на отчуждаване, се извършва от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца, считано от датата на подаване на искането за отчуждаване (чл. 34, ал. 2, т. 3 ЗДС). Съгласно § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС „оценител на имоти“ е лице, което има необходимото образование и професионална квалификация за оценяване на имоти; в зависимост от предназначението на имота притежава правоспособност на независим оценител по смисъла на Закона за независимите оценители за извършване на съответната оценка; има поне три години професионален опит за оценяване на имоти; не е служител на инвеститора, не е заинтересован от отчуждаването и не е роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен на страните по отчуждаването.
А според чл. 22, ал. 3 ЗОС кметът на съответната община възлага определянето на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, на оценители, отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители. Обезщетението трябва да се определи също не по-рано от три месеца от датата на издаване на заповедта за отчуждаване на съответния имот от кмета на общината (чл. 22, ал. 10, чл. 25, ал. 2 ЗОС).
Имотите се считат за отчуждени след влизане в сила на административните актове (когато не са обжалвани) за извършване на отчуждаването4 и от момента, в който дължимото равностойно парично обезщетение е преведено по сметка на правоимащите лица (чл. 39, ал. 1 ЗДС и чл. 29, ал. 3 ЗОС).5 Трябва да се има предвид, че когато отчуждаваният имот е съсобствен, административният орган не е длъжен да определи обезщетението за всеки от съсобствениците в зависимост от техните квоти в съсобствеността, тъй като няма такова законово изискване.6
На следващо място трябва да се отбележи, че за изграждане на посочените в чл. 205 ЗУТ обекти се отчуждават недвижими имоти или части от тях, когато те са засегнати по един от посочените начини: 1) непосредствено от предвиденото строителство или 2) стават негодни за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи, както и съобразно изискванията за сигурност и безопасност.
- Член 206, ал. 2 ЗУТ въвежда допълнителни изисквания във връзка с отчуждаването на недвижими имоти, а именно, че части от поземлени имоти могат да се отчуждават само когато от остатъка от имота може да се образува урегулиран поземлен имот в съответствие с изискванията на чл. 19 ЗУТ за лице и повърхност. Следва да се има предвид, че точните изисквания за лице и повърхност са посочени в ал. 1 на чл. 19 ЗУТ и касаят случаите, при които определен урегулиран поземлен имот е с предназначение за ниско жилищно застрояване, което може да бъде свободно или свързано в два имота. За имотите, имащи предназначение за средновисоко и високожилищно застрояване, за нискосвързано застрояване в повече от два имота за застрояване със социални жилища или за друго специфично застрояване, се предвижда, че размерите на тези имоти се определят със самия подробен устройствен план, без да се спазват нормите на ал. 1 на чл. 19 ЗУТ (чл. 19, ал. 5 ЗУТ).
Когато частите от недвижимите имоти, останали след отчуждаването, не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ и от тях не могат да се образуват урегулирани имоти, тогава по желание на техните собственици могат да се обединят и да образуват общ съсобствен урегулиран поземлен имот, без да се налага тяхното отчуждаване (чл. 206, ал. 3 ЗУТ).
- Разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗУТ допуска обединяването да се извърши при условията на чл. 17 и 19 ЗУТ. А в чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУТ се предвижда, че може да се урегулират съседни неурегулирани поземлени имоти за създаване на съсобствени урегулирани поземлени имоти, т. е. в хипотезата на чл. 206, ал. 3 ЗУТ попадат случаите, при които частите са от съседни недвижими имоти – в противен случай няма как да се извърши обединяването им в съсобствен имот. Освен това, в чл. 17, ал. 2, т. 3 и сл. от ЗУТ е предвиден сложен фактически състав, който включва: подаване на заявление от собствениците на съседните имоти до съответната община; сключване на предварителен договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите, с който те се задължават взаимно да си прехвърлят собствеността върху поземлените имоти; изменение на подробния устройствен план и сключване на окончателен договор между собствениците.7
- В случаите, при които основното застрояване в поземления имот може да се запази и остатъкът от имота може да се използва по предназначението, което е имал преди извършване на отчуждаването, то тогава от този остатък би могло да се образува маломерен урегулиран имот, но само с изричното съгласие на неговия собственик (чл. 206, ал. 4 ЗУТ). Това обаче е едно изключение от изискването, въведено в чл. 206, ал. 2 ЗУТ, че отчуждаване се допуска само ако от остатъка може да се образува урегулиран имот в съответствие с изискванията на чл. 19 ЗУТ. Очевидно е, че според ал. 4 на чл. 206 ЗУТ законът допуска да се образува маломерен урегулиран имот, т. е. без да са спазени изискванията на чл. 19 ЗУТ, но само при посочените условия: да е възможно да се запази основното застрояване и остатъкът да може да се използва според предишното си предназначение.
Когато липсва съгласие на собствениците относно образуването на съсобствени или маломерни урегулирани имоти, тогава се отчуждават целите имоти (чл. 206, ал. 5 ЗУТ).
- Трябва да се има предвид, че отчуждаването като процедура и предпоставки по чл. 205 ЗУТ съществено се отграничава от процедурата, уредена в чл. 16 ЗУТ. Налага се да се направи разграничение, тъй като в съдебната практика се среща оприличаване на състава по чл. 16 ЗУТ на „специфично отчуждително производство“8. В разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и сл. от ЗУТ е посочен специален способ за урегулиране на поземлени имоти, които са неурегулирани до този момент или са с неприложена първа регулация по предходен устройствен план. При този способ собствениците на тези имоти, според влязъл в сила подробен устройствен план, трябва да прехвърлят в полза на общината процентна част от площите на своите имоти, която не може да бъде повече от 25 процента от площите на отделните имоти. Обезщетяването се извършва чрез предоставяне на равностойни урегулирани поземлени имоти в собственост на засегнатите лица.9
Член 207 ЗУТ предвижда, че ако собственикът на имота учреди право на строеж в полза на държавата или общината във връзка с изграждане на обекти и съоръжения, посочени в чл. 205, тогава този имот не се отчуждава. Тази възможност е неприложима само по отношение изграждането на елементи на транспортната техническа инфраструктура, които ще бъдат публична собственост на държавата и общините, защото тогава е необходимо да се отчужди целият недвижим имот.
В чл. 208 ЗУТ са предвидени сроковете, в които следва да започнат отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Така за отчуждаване на недвижими имоти, предвидени за изграждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на подробните устройствени планове, за изграждане на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64 ЗУТ е десет години от влизане в сила на плановете, а за извършване на озеленяване върху отчуждените имоти е петнадесет години от влизане в сила на плановете. В противен случай собствениците имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ – да поискат изменение на съответните влезли в сила подробни устройствени планове.
В чл. 209 ЗУТ е предвиден специален ред за отчуждаване на имоти – частна собственост. Според ал. 1 „условията и редът за принудително отчуждаване по Закона за държавната собственост не се прилагат, когато се отчуждават части от поземлени имоти за разширяване елементите на транспортната инфраструктура – автомагистрали и пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и гари, летища, пристанища, при което имотите могат да се ползват по предназначението си, което са имали преди отчуждаването“. Тук са предвидени няколко важни предпоставки:
Първо – на отчуждаване подлежат части от поземлени имоти, като в теорията се приема, че остатъкът от имота трябва да отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ.10
Второ – имотите трябва да могат да се ползват според предназначението, което са имали преди да се извърши отчуждаването, т. е. предназначението не се променя.11
Трето – отчуждаването по този ред може да се извърши само с цел разширяване на елементите на транспортната инфраструктура, т. е. за разширяване на съществуващи пътища от републиканската пътна мрежа, гари, летища и др.
- Отчуждаването се извършва със заповед на областния управител въз основа на оценка, изготвена от лицензиран специалист, като заповедта трябва да съдържа размера на паричното обезщетение, което следва да бъде заплатено на собственика на отчуждаваната част от недвижимия имот. Обезщетението се определя по пазарни цени. Важно е да се отбележи, че в тази хипотеза законодателят не е предвидил точен механизъм как да се определи обезщетението по пазарни цени, както това е предвидено в чл. 32, ал. 2 ЗДС (относно пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания) и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (относно понятието „пазарни цени“). В разпоредбата на чл. 209, ал. 1 ЗУТ изрично се предвижда, че условията и редът за принудително отчуждаване по Закона за държавната собственост не се прилагат. Считам обаче, че е необходимо в закона да се предвиди как точно ще се определя обезщетението по пазарни цени и по-конкретно какво трябва да се разбира под понятието „пазарни цени“.
Заповедта също така трябва да посочва и датата, на която отчуждената част от имота ще бъде завзета. Тъй като чл. 209, ал. 4 ЗУТ предвижда, че частта от поземления имот се счита отчуждена от момента на изплащане на паричното обезщетение, то завземането на отчуждената част не може да стане преди да бъде заплатено обезщетението. Заповедта на областния управител подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождението на недвижимия имот, от който се отчуждава съответната реална част.
Във връзка с темата на настоящото изложение е необходимо да се обърне внимание и на характера и същността на самото отчуждаване. Според някои автори отчуждаването е оригинерен способ за придобиване на вещни права върху недвижими имоти, а не е налице правоприемство, тъй като държавата и общината придобиват съответните имоти на ново, самостоятелно основание. Приема се, че само по волята на държавата или общината се учредява върху имота едно съвсем ново по вид и същност право на собственост с ново предназначение.12 Фактът, че имотът се придобива без тежести, е сигурен признак, че се касае за първичен способ.13 Според други автори отчуждаването на имоти за нужди на държавата или общината е производен способ за придобиване право на собственост, защото е налице правоприемство между досегашния собственик и държавата (или общината). В тази връзка ако се окаже, че имотът е отчужден от лице, което не е негов собственик, актът не поражда вещно действие и следва да бъде отменен, а платеното обезщетение следва да бъде възстановено като получено без основание.14
- Считам, че би следвало да се подкрепи тезата за производния характер на отчуждаването като способ за придобиване право на собственост върху недвижими имоти – частна собственост. Не може да бъде споделено мнението, че равностойното обезщетение е право на собственика на отчуждавания имот, а не е предпоставка да се извърши отчуждаването.15 В Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост изрично е предвидено, че имотите – частна собственост, се считат отчуждени от момента на изплащане на обезщетението по сметка на правоимащите лица (собствениците). Ако в 6-месечен срок преводът не е извършен, тогава собствениците могат да искат отмяна на акта за отчуждаване (чл. 39, ал. 3 ЗДС, чл. 29, ал. 6 ЗОС). По този начин всъщност се отлага действието на отчуждаването, т. е. вещноправните последици ще настъпят и държавата (общината) ще придобият собствеността върху отчуждаваните имоти от момента на изплащане на равностойното обезщетение. Освен това, не може да се сподели и тезата, че понеже имотите се придобиват без тежести, е сигурен признак, че се касае за първичен способ за придобиване на собствеността. В чл. 41 ЗДС и чл. 32 ЗОС специално са уредени случаите, при които върху отчуждаваните имоти е имало наложени тежести. Когато върху конкретния имот – частна собственост, е имало учредена ипотека, тогава дължимото обезщетение от страна на държавата или общината ще покрие размера на обезпеченото вземане на ипотекарния кредитор, доколкото неговото вземане не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворяване. В случай че има наложена върху имота друга вещна тежест, дължимото парично обезщетение се внася в търговска банка и служи за обезпечаване на съответното вземане. По този начин лицата, които имат някакви права във връзка с наложените тежести върху подлежащите на отчуждаване имоти, ще могат да се удовлетворят от дължимото обезщетение. Държавата и общината ще придобият имотите без тежести, но след като са извършени действия по обезщетяване на правоимащите лица.
Доц. д-р Гергана Василева БОЯНОВА, катедра „Частноправни науки“ на ЮФ в УНСС
___________________
1 Според чл. 33, ал. 2 ЗДС „Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон“.
2 Петров, Вл., Законът за устройство на територията, 2002, с. 169.
3 В Решение № 6 от 2006 г. Конституционният съд приема тезата, че разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС не е противоконституционна по отношение на момента, в който следва да се определи равностойното парично обезщетение, а именно според предназначението на имотите, което те имат преди влизане на подробния устройствен план, с който се предвижда изграждането на съответните обекти. В тази връзка се приема, че „по този начин се изключва евентуалното влияние в една или друга посока на влезлия в сила подробен устройствен план върху цените на подлежащите на отчуждаване по него имоти. Парично обезщетение, определено с оглед бъдещото предназначение на отчуждения имот, не би било равностойно, защото то не съответства на действителната цена на имота, която той има преди влизането в сила на подробния устройствен план, когато и възниква основанието за неговото принудително отчуждаване“.
4 Имотите – частна собственост, се отчуждават за държавни нужди със заповед на областния управител (в общия случай) или с решение на Министерския съвет в специално предвидените в ЗДС случаи. За общински нужди имотите – частна собственост, се отчуждават със заповед на кмета на съответната община, а с решение на общинския съвет отчуждаването се извършва само в изрично посочените случаи в ЗОС.
5 При натурално обезщетение имотът – частна собственост, се счита отчужден от датата на влизане в сила на акта за отчуждаване, като имотно обезщетение е предвидено по ЗДС и ЗОС само в случаите на земи от земеделския или горския фонд, т. е. извън границите на урбанизираните територии.
6 Аргумент от Решение № 9541 от 28.06.2011 г. по адм. д. № 13211/2010 г., ІV о. на ВАС.
7 Вж. по-подробно Петров, В., Законът за устройство на територията, Сиби, 2002; Боянова, Г., Някои особености, касаещи създаването на съсобствени урегулирани поземлени имоти по чл. 17, ал. 2, т. 3 от Закона за устройство на територията, „Собственост и право“, 2015, № 6.
8 Решение № 12845/2007 г., II о. на ВАС.
9 Според Решение № 371 от 2010 г., IV г. о. на ВКС „съпоставката между чл. 205-209 и чл. 16 ЗУТ налага извод, че последната разпоредба предвижда особена отчуждителна процедура за обекти – публична собственост, несвързана с процедурата за принудително отчуждаване, предвидена в ЗДС и ЗОС. А тъй като правилата по чл. 205-209 се отнасят само до отчуждаването по ЗДС и ЗОС, те са неприложими в процедурата по чл. 16, в т.ч. за обезщетяването, което в този случай следва да се извърши със заповед на кмета на общината по чл. 16, ал. 5 ЗУТ, и за момента на настъпване на отчуждителния ефект“.
10 Марков, М, Принудително отчуждаване на собственост за държавни нужди, 2010 г., цитирано по Ciela норми.
11 В Решение № 6982 от 2009 г., II о. на ВАС се приема, че няма противоречие на административния акт за отчуждаване с материалноправната предпоставка на чл. 209 ЗУТ, касаеща използването на имота по предназначение, дори и в случаите, когато се налага някакво преустройство на имота след извършване на отчуждаването.
12 Джеров, Ал., Вещно право, 2003, с. 330.
13 Стоянов, В., Вещно право, 2004, с. 182.
14 Боянов, Г., Вещно право, 2014, с. 391; Марков, М., Принудително отчуждаване на собственост за държавни нужди, 2010 г., цитирано по Ciela норми.
15 Стоянов, В., Вещно право, 2004, с. 183.
