Промените в ЗДДС, които ще представим, бяха направени в края на миналата година със Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн. ДВ,
бр. 95 от 2015 г.). Те могат да се обособят в следните четири групи:
- Въвеждане във вътрешното ни законодателство на правила от Директива 2006/112/ЕО (Директивата за ДДС). Тук спадат неособено съществените промени при режимите в Съюза и извън Съюза, отнасящи се за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, оказвани в полза на данъчно незадължени лица;
- Констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на разпоредби от нашия закон в съответствие с решения на Съда на ЕС – такива са измененията и допълненията, свързани с: определянето като освободена доставка на здравна услуга на тази по предоставянето на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно Закона за здравето, с начина на изчисляване на коефициента за частичен данъчен кредит по чл. 73, ал. 2 ЗДДС, както и с формирането на данъчната основа на безвъзмездните доставки на услуги, приравнени на възмездни. Тук можем да отнесем и направените промени в административнонаказателните разпоредби за данъчно задължените лица, неначисляващи своевременно ДДС за събития, по които са лица – платци на данъка;
- Прецизиране на разпоредби от закона във връзка с възникнали затруднения при практическото му прилагане. Такива са промените, свързани с дистанционните продажби на стоки. Към тази група можем да отнесем и фиксирането на конкретна дата, на която безвъзмездните доставки на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 ЗДДС се смятат за извършени;
- Въвеждане на мерки за подобряване на контрола и събираемостта на данъка – промените в чл. 118 ЗДДС, засягащи петролните бази.
1. Промени, свързани с доставките на стоки и услуги, приравнени на възмездни
По правило безвъзмездните доставки на стоки и услуги (дефиницията им за целите на ДДС се съдържа в § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС) са извън предметния обхват на ЗДДС – чл. 2, т. 1 от закона. Нормативната уредба на ДДС обаче регламентира случаи на доставки на стоки и услуги, които се третират като възмездни и обикновено подлежат на облагане с данък. При стоките тези случаи са уредени в чл. 6, ал. 3, а по отношение на услугите – в чл. 9, ал. 3.
1.1. Данъчната основа на услугите, приравнени на възмездни, се съобразява с изхабяването на активите, ползвани при извършване на услугата, както и само с тази част от себестойността им, по повод на която е ползван данъчен кредит
Според практиката на СЕС (Решение от 26.09.1996 г. по дело C-230/94, Решение от 08.05.2013 г. по дело C-142/12), ако едно данъчно задължено лице е могло да ползва пълен данъчен кредит при закупуването на стока, която впоследствие използва за лични нужди, то дължи този ДДС и трябва да го внесе в бюджета. Това понятие за използване за лични нужди е предмет на стриктно тълкуване, като разходите, които са без право на данъчен кредит, не трябва да бъдат вземани предвид за целите на облагането с ДДС при извеждането на стоката за лична употреба.
За сметка на това, при изчисляването на данъчната основа на дължимия данък за операциите по чл. 6, ал. 2 от Шеста директива, които са приравнени на доставки на услуги, трябва да се вземат предвид периодите, през които стоката е била на разположение на данъчно задълженото лице по начин, по който то е можело към всеки един момент действително да я използва за своите лични нужди.
За съда в данъчната основа трябва да бъдат взети предвид разходите, които са свързани със самата вещ: амортизации или друг направен разход, за който е ползвано право на приспадане на данъчен кредит. За сметка на това разходите, които са без право на данъчен кредит, не се включват в данъчната основа. Впоследствие трябва да се определи съотношението между периодите, през които вещта е използвана за нетърговска употреба, и общия период на използването ù в предприятието.
За да бъде съобразен нашият закон с тази практика на СЕС, в чл. 27, ал. 2 ЗДДС са създадени две нови правила, които са свързани помежду си и се отнасят до определяне на данъчната основа на безвъзмездните доставки на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 ЗДДС, които законът приравнява на възмездни.
Първото правило се съдържа в чл. 27, ал. 2. То допълва първата хипотеза, съдържаща се в тази норма, съгласно която данъчната основа на въпросните услуги е сумата на направените преки разходи за извършването им. Според новото правило, при определяне на сумата на преките разходи на използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО, ако се ползваха в дейността на лицето, се взема предвид разход за изхабяването им като част от данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Същият се изчислява за всеки данъчен период по линейния метод за период 5 години, считано от данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, включително за движими вещи, съответно за период от 20 години – за недвижимите вещи. Когато ще става въпрос за учредено вещно право върху стока (обикновено недвижим имот), разходът за изхабяване се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните посочени години – 5 и 20.
Второто правило е това, съдържащо се в ал. 6 от чл. 27. Според него в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 ЗДДС, при едновременно използване на стоки и/или услуги както за лично потребление, така и за независима икономическа дейност, за целите на определянето на преките разходи по ал. 2 от чл. 27 данъчната основа ще се разпределя пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за цели, различни от независимата икономическа дейност.
Пример:
Регистрирано по ЗДДС търговско дружество, извършващо само облагаеми доставки, придобива автомобил, който е с 6+1 места за сядане. При закупуването му е начислен ДДС от доставчика в размер 12 000 лв. и същият е ползван като данъчен кредит. Отчетната стойност, с която активът е заведен като ДМА в счетоводството на лицето, е 60 000 лв.
През следващите 10 месеца автомобилът е изминал 25 000 км. Издадени са пътни листа и са осчетоводени фактури за закупено гориво, но по пътните листа километрите са 20 000. Това е установено при проведена ревизия на дружеството.
При това положение правото на данъчен кредит за автомобила от 12 000 лв. е правомерно упражнено. Има обаче основание да се твърди, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС, т.е. че е налице и безвъзмездна доставка на услуга, приравнена на възмездна, тъй като автомобилът е ползван и за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, а при придобиването му е приспаднат изцяло данъчен кредит.
Това означава, че върху сумата на преките разходи, съответстващи на недокументираните изминати 5000 км (за лични нужди), следва да се начисли ДДС със ставка от 20 на сто. Като се вземат предвид само разходите, за които е ползвано право на данъчен кредит, и се определи каква част представляват въпросните 10 месеца в рамките на 5-годишния визиран в закона срок. И не на последно място, като се вземе под внимание, че през периода автомобилът не е ползван единствено за лични нужди.
В случая ще приемем, че интересуващите ни преки разходи за извършване на услугата са заплатата на назначения в дружеството шофьор на автомобила (месечният ù размер е 800 лв.) и разходите за гориво (то е на стойност 5000 лв. и за него изцяло е ползвано право на данъчен кредит). И също така данъчната основа при придобиването на актива – 60 000 лв., от която на въпросните 10 месеца, отнесени към 5-годишния (60-месечен) законов период и на база линейния метод, съответства стойност от 10 000 лв. (60 000 х 10 / 60).
Данъчната основа на въпросната безвъзмездна услуга, приравнена на възмездна, първоначално ще определим на 15 000 лв. (не броим заплатата на шофьора поради липсата на начислен и приспаднат за нея данъчен кредит). Това обаче не е интересуващата ни основа за облагане, понеже през упоменатите 10 месеца автомобилът не е използван изцяло за личните нужди на собственика, управителя
и/или служителите на дружеството. Трябва да се ползва правилото на ал. 6 от чл. 27 и получената на база линейния метод и 5-годишния срок за изхабяване данъчна основа от
10 000 лв. (без горивото) да се разпредели пропорционално на степента на използване на МПС за лични и съответно – за стопански нужди. При изминати 25 000 км, от които 5000 за лични нужди, 20 на сто (1/5) от посочената основа ще е база за начисляване на данъка по чл. 9, ал. 3, т. 1 от закона, което прави 2000 лв. Прибавяме тази стойност към стойността на горивото и получаваме данъчна основа от 7000 лв. Върху нея регистрираното лице ще дължи на бюджета данък от 1400 лв.,
подлежащ на начисляване с протокол с реквизитите по чл. 117, ал. 2 ЗДДС (за настъпването на данъчното събитие виж по-долу т. 1.3).
1.2. Налице са две нови хипотези, при които няма да е налице безвъзмездна доставка на стока или услуга, приравнена на възмездна
По отношение на безвъзмездните доставки на стоки и услуги се наблюдава изключение в случаите, съдържащи се в чл. 6, ал. 4 и чл. 9, ал. 4 ЗДДС – при тях няма да е налице доставка, приравнена на възмездна, независимо че са изпълнени условията, посочени в упоменатите две разпоредби. От началото на 2016 г. са регламентирани два нови такива случая, съдържащи се в т. 3 от чл. 6, ал. 4 и в т. 5 от чл. 9, ал. 4. Така не е доставка, приравнена на възмездна:
- отделянето или предоставянето на стока за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила;
- предоставянето на услуга за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила.
От практиката на Съда на ЕС се вижда, че идеята за наличието в закона на норми като тези на чл. 6, ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е да се гарантира равно третиране между данъчно задължено лице, което има поведението на краен потребител (извеждайки от своето предприятие стоки или услуги за свои лични нужди или за личните нужди на неговия персонал), и крайния потребител, който придобива стока или услуга от същия вид. Но ако причината за отделянето или предоставянето на стоката или услугата на собственика на данъчно задълженото лице или на неговия персонал е наличието на непреодолима сила (или крайна нужда), то очевидно е, че не става въпрос за обичайно лично (нестопанско) потребление, породено от необходимостта за задоволяване на лични нужди, а за извънредна ситуация, която именно е причината за личното потребление. И без наличието в закона на подобни разпоредби (и това важи особено за непреодолимата сила), няма да съществува каквато и да е логична причина да се приеме, че след като стоката/услугата е предоставена за лично ползване на собственика, управителя или персонала на данъчно задълженото лице и причината за това е непреодолима сила, някой ще приеме, че лицето ще дължи данък в тази връзка.
Затова следва да приемем, че с нормите на чл. 6, ал. 4, т. 3 и чл. 9, ал. 4, т. 5 не се въвежда ново положение в закона, а изрично се регламентира хипотеза, която и до края на 2015 г. е могло да бъде изведена от принципните положения в закона, отнасящи се до безвъзмездните доставки на стоки и услуги.
1.3. Фиксира се конкретна дата, на която безвъзмездните доставки на услуги, приравнени на възмездни, се смятат за извършени
В закона има и още една промяна, свързана с безвъзмездните доставки на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 ЗДДС, които са приравнени от закона на възмездни. Тази промяна засяга датата на настъпване на данъчното събитие при такива услуги.
Досега в нормативната уредба на ДДС липсваше специфична разпоредба, която да урежда подобен въпрос. От 01.01.2016 г. следва да се прилага правилото на новата т. 7, създадена в чл. 25, ал. 3. Според него услугата по чл. 9, ал. 3, т. 1 или 2 от закона ще настъпва на последния ден от месеца, през който тя е предоставена.
Това би следвало да означава, че ако регистрирано по ЗДДС търговско дружество е придобило имот (с начислен ДДС, ползван като данъчен кредит), който отдава под наем на друга фирма, но в един момент предостави имота за ползване на физическото лице – собственик и/или управител на дружеството (примерно за повече от 1 година) без заплащане на наемна цена, ще е налице безвъзмездна услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС. До създаването на т. 7 в чл. 25, ал. 3 датата на събитието би следвало да се определя съгласно нормата на чл. 25, ал. 5 ЗДДС, доколкото става въпрос за доставка с непрекъснато изпълнение с продължителност над една година, като за целия този период не е налице дължимо плащане от получателя. Или в рамките на първата година от предоставянето на имота на физическото лице щеше да настъпи едно данъчно събитие, в нейния край.
При наличието на новата т. 7 от чл. 23, ал. 6 ЗДДС има сериозно основание да се мисли, че в края на всеки един календарен месец от тази първа година (а и от следващите, докато продължава личното потребление), ще възниква данъчно събитие. Или в рамките на 1 календарна година ще са налице 12 събития (с равни данъчни основи), а не само едно.
2. Прецизирани са разпоредби, свързани с мястото на изпълнение на дистанционните продажби на стоки
Когато български търговци с регистрация по ЗДДС продават (обикновено по електронен път) стоки на данъчно незадължени (физически) лица от ЕС (или на данъчно задължени лица от държави – членки, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС), като им изпращат за своя сметка стоките до желаното от тях място, намиращо се в държава – членка, различна от България, те извършват т.нар. „дистанционни продажби“ по смисъла на чл. 14 ЗДДС. Казаното няма да е вярно само ако стоките са нови превозни средства, монтират се и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или са предмет на специалния ред за облагане на маржа на цената за стоките втора употреба.
Мястото на изпълнение на дистанционните продажби, съответно мястото на тяхното облагане с ДДС, е или в мястото, където се намират стоките към момента на започване на тяхното изпращане или транспортиране към другата държава – членка, или в мястото, където стоките пристигат и ще бъдат потребявани (чл. 33 и 34 от Директивата за ДДС). Втората хипотеза ще е налице, когато извършените дистанционни продажби за дадена държава – членка надвишат за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година съответната сума, определена в законодателството на тази държава – членка. Прагът, над който дистанционните продажби се облагат в страната на местоназначение на стоките, е различен за отделните държави – членки, като варира между 35 000 и 100 000 евро (за нашата страна той е 70 000 лв.). Този праг не включва ДДС, дължим в държавата – членка, където е регистриран за целите на ДДС доставчикът, както и сумата от данъчните основи на доставките на акцизни стоки.
За да бъдат уредени в нашия закон нормите на чл. 33 и 34 от Директива 2006/112/ЕО по един по-прецизен начин, в ЗДДС бяха създадени две нови условия – допълненията в чл. 20, ал. 1 и 2 от закона. Според тях, за да бъде дистанционна продажба с място на изпълнение в България:
- стоките трябва да се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната ни – т. 3 от чл. 20, ал. 1 (досега акцентът неоснователно се поставяше върху изискването доставчикът да има идентификация за целите на ДДС в България). И също така оборотът на българския доставчик от такива продажби да не е превишил за текущата (или за предходната) календарна година съответния праг, установен в законодателството на държавата – членка, в която приключва превозът на стоките. Остава условието доставчикът да е идентифициран с български ДДС номер, като това не трябва да е идентификация за целите на ВОП (по чл. 99 или чл. 100, ал. 2 ЗДДС);
- транспортът приключва на територията на нашата страна. Това е хипотеза, при която стоките се изпращат от друга държава – членка (до нашата страна), като обемът на продажбите надвишава за текущата календарна година или е надвишил за предходната календарна година прага от 70 000 лв.
Във връзка с дистанционните продажби също така отпада изискването за посочване на задължителни реквизити във фактурата, съставяна за дистанционни продажби с място в друга държава – членка – отменена е ал. 2 на чл. 114. Причината е, че за такива продажби фактурирането трябва да се подчинява на правилата, въведени в държавата по мястото на доставката, а не на разпоредбите за документиране на сделките съгласно българския ЗДДС.
3. Промени в освободените доставки
3.1. Въвежда се нова хипотеза за доставка на здравна услуга
Поради констатирани несъответствия на нашия закон с правото на ЕС и хармонизиране на националното с европейското законодателство, при съобразяване с практиката на Съда на ЕС, в закона е въведено правилото, че услугата по предоставяне на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно Закона за здравето, е освободена от ДДС – като доставка на здравна услуга (чл. 39, т. 8 ЗДДС).
Създаването в закона на новата т. 8 в чл. 39 се основава на нормата на чл. 132, ал. 1, буква „в“ от Директива 2006/112/ЕО. Според същата държавите – членки трябва да освобождават от ДДС предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, определени от съответната държава – членка. Или за да е налице здравна услуга, не е необходимо тя непременно да е извършена от здравни или лечебни заведения по смисъла на Закона за здравето или на Закона за лечебните заведения.
Ще поясня, че според практиката на СЕС (примерно Решение от 10.06.2010 г. по дело C-262/08) понятията „медицинска помощ“ и „предоставяне на медицинска помощ“, съдържащи се в чл. 132, ал. 1, букви „б“ и „в“ от Директива 2006/112/ЕО, обхващат услугите, целящи диагностициране, терапия и, доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на човешкото здраве. Те биха могли да бъдат извършвани в болнична или извънболнична среда както в частния кабинет на доставчика на услугата, така и в дома на пациента или на всяко друго място. За този съд и превантивните медицински услуги, предоставяни с цел опазване, поддържане и възстановяване на човешкото здраве, подлежат на освобождаване от ДДС по силата на упоменатите разпоредби от Директивата за ДДС.
3.2. Създава се нова доставка на финансова услуга
На основание чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗДДС освободени доставки – като финансови услуги, са сделките, включително договарянето, свързани с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство. Казаното не важи за банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност.
В тази законова разпоредба е настъпила промяна, като след думата „договарянето“ е добавено „и услугата по изработка“. От което следва да се разбира, че услугите по изработка на валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, от 01.01.2016 г. също са освободени от ДДС.
Въпросното допълнение в чл. 46 от ЗДДС едва ли можем да приемем за съобразено с нормата на чл. 135, ал. 1, буква „д“ от Директива 2006/112/ЕО и практиката по прилагането ù (примерно Решение на СЕС от 22.10.2015 г. по дело C-264/14). Така е, защото посочената норма от Директивата за ДДС трябва да се тълкува стриктно (а прочитът ù не дава основание да се мисли, че услугите по изработка на банкноти и монети, използвани като платежно средство, попадат в нейния обхват), въпросните услуги не са от финансово естество и при тях не биха се срещали трудности при определянето на данъчната основа и правото на данъчен кредит. Въпреки това допълнението в чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗДДС е в сила от 01.01.2016 г. и това ще е така, докато не последва неговата (евентуална) отмяна.
4. Коригиран е начинът на изчисляване на коефициента за частичен данъчен кредит
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗДДС регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит (ЧДК) по отношение на данъка за получени стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право. Размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая.
Според правилника ни – чл. 64, ал. 3, във връзка с чл. 85, ал. 3 ППЗДДС, закръгляването се извършва по познатия ни от математиката обичаен начин. От началото на 2016 г. обаче е направена промяна, като думите „с точност“ са заличени. Причината е във виждането на Европейската комисия, че чл. 175, ал. 1 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува по начин, който предполага закръгляването на коефициента винаги да става към по-голямата цифра (дори и ако следващата цифра е по-малка от 5), но без да се надхвърля следващото цяло число.
Така от 01.01.2016 г., когато се изчислява размерът на коефициент за ЧДК, той ще е равен на най-близкото по-голямо цяло число до реално получения резултат, изразен в проценти. Примерно при число 0.67000 коефициентът ще е 0.67, а при число от 0.67001 до 0.679 – 0.68.
5. До края на юни 2016 г. петролните бази трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 118 ЗДДС
В ЗДДС е отменена разпоредбата на ал. 7 от чл. 118. Тя предвиждаше т.нар. „петролни бази“ – място за складиране, съхранение, продажба/доставка и логистика на течни горива, което не е краен разпространител (т.е. не е бензиностанция или газстанция, извършваща зареждане на течни горива за резервоарите на отделни МПС, от резервоари за съхранение на тези горива), да не прилагат правилата на чл. 118, ал. 1 и 6 ЗДДС, когато са изпълнени определени условия – т. 1-4 от чл. 118, ал. 7.
Отмяната на ал. 7 от чл. 118, както и съответното премахване на вече ненужната за целите на ДДС дефиниция на понятието „петролна база“ по § 1, т. 68 от ДР на ЗДДС, се налага като мярка за осъществяване на цялостен и ефективен контрол върху доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител.
Предвиден е и шестмесечен преходен период за лицата – петролни бази, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 118 ЗДДС. Което означава, че в този срок те ще трябва да направят нужното, за могат от 01.07.2016 г. да прилагат общия режим за регистриране и отчитане на доставките/продажбите на течни горива чрез фискално устройство (електронни системи с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход) и да предават данни по дистанционната връзка на НАП, включително и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
6. Въведена е нова хипотеза, при която полученият като резултат за конкретен данъчен период данък за възстановяване се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията за ДДС
Става въпрос за добавената нова т. 4 на чл. 92, ал. 3. Според същата, данъкът за възстановяване по справка-декларация за ДДС ще подлежи на възстановяване в 30-дневен срок от нейното подаване, когато лицето осигурява достъп до железопътната инфраструктура и е усвоило средства по проекти, финансирани по Оперативна програма „Транспорт 2007-2013“, Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020“, Европейска програма „Механизъм Свързана Европа“ и Трансевропейска транспортна мрежа ТЕН-Т, до приключването им. Става въпрос за изпълнение на инвестиционни проекти, при които според законодателя явно е желателно данъкът за възстановяване, формиран като резултат по справка-декларация, да бъде възстановяван на лицето в съкратени срокове, без той да участва в 2-месечните процедури по приспадане на ДДС, въведени с чл. 92, ал. 1 ЗДДС.
7. Доставчиците на услуги, регистрирани по режима в Съюза, могат да декларират банкова сметка в лева, вместо в евро
От 01.01.2015 г. в закона ни бе въведен специален режим в Съюза, отнасящ се до облагането с ДДС на услугите по електронен път, далекосъобщителните услуги или тези по радио- и телевизионно излъчване, оказвани на данъчно незадължени лица от държави- членки, в които доставчикът не е установен. Мястото на изпълнение на посочените услуги е в държавата – членка по мястото на установяване на получателя или мястото на неговия постоянен адрес или обичайно местоживеене (чл. 21, ал. 6 ЗДДС и чл. 58 от Директивата за ДДС). Затова, за да бъде облекчен доставчикът, който не е установен в тази държава – членка, но трябва да начислява и събира данъка съгласно действащия на нейната територия данъчен закон, бяха въведени облекчени правила за регистрация, деклариране, отчитане и внасяне на данъка за въпросните услуги.
Промяната в нашия закон, направена във връзка с упоменатия специален режим, предвижда възможност при регистрация за целите на прилагането на режим в Съюза на доставчиците, установени в България, те да могат да декларират банкова сметка в лева, вместо такава в евро, като за целта сметката трябва да е в българска банка или клон на чуждестранна банка в страната ни. Тази промяна е извършена с допълнение в разпоредбата на чл. 156, ал. 3, указваща информацията, която трябва да се декларира от лицето (със заявлението за регистрация по Приложение № 18 към ППЗДДС), желаещо да се регистрира по режима в Съюза.
8. С три години е удължен срокът, в който за доставките на зърнени и технически култури ще се прилага принципът на обратното начисляване на ДДС
От началото на 2014 г. в ЗДДС бе въведен механизмът за обратно начисляване на ДДС (т.нар. „обърнато данъчно задължение”) по отношение на доставките на стоки, посочени в част ІІ на Приложение № 2 към ЗДДС. Става въпрос основно за доставки на зърнени и технически култури, посочени в таблицата към част втора от Приложение № 2 на ЗДДС със своите тарифни кодове по Комбинираната номенклатура (§ 1, т. 71 от ДР на ЗДДС).
При извършване на доставки с упоменатите стоки вече две години се прилага редът, указан в глава 19а от ЗДДС. Това означава, че лицето – платец на ДДС по такива доставки, не е доставчикът, а е получателят, когато последният е регистрирано по ЗДДС лице. Тогава купувачът на зърнените култури, посочени в Приложение № 2, част втора от ЗДДС, си самоначислява ДДС. Това става с протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС – при доставчик, който е данъчно задължено лице, и с общ протокол за месеца с реквизитите по чл. 163б, ал. 2 ЗДДС – при доставчик физическо лице, което не е данъчно задължено.
След направената промяна в § 9 от ПЗР на ЗИДДОПК (ДВ, бр. 98
от 2013 г.), извършена с § 19 от ПЗР на ЗИДЗКПО, разпоредбите на чл. 92, ал. 3, т. 2, на § 1, т. 71 от ДР на ЗДДС и част втора от Приложение № 2 на ЗДДС ще се прилагат до края на 2018 г. – до крайната допустима дата от чл. 199а, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО. Причината е, че механизмът за обратно начисляване на данъка се приема за ефективен инструмент за противодействие и борба с измамите с ДДС при доставките, за които той се прилага.
9. Занижаване на санкциите, налагани при неначисляване на ДДС
В ЗДДС са направени изменения и допълнения в чл. 180, отнасящ се до глобите и имуществените санкции, налагани на лице, което е било длъжно, но не е начислило данък в предвидените в закона срокове. Досега глобата (за физическите лица, които не са търговци) или имуществената санкция (за юридическите лица и едноличните търговци) беше в размера на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. (а при повторно нарушение – двукратният размер на неначисления ДДС, но не по-малко от 5000 лв.).
Същевременно законът предвиждаше, че когато регистрираното лице е начислило ДДС със закъснение от само един данъчен период – в този, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, да е в размер 25 на сто от данъка, но не по-малко от 250 лв.
От началото на 2016 г. тези санкции като цяло са чувствително занижени. Така е, защото вследствие на направените промени в чл. 180, ал. 1, 3 и 4 от закона:
- Когато регистрирано лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, ще е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.
- Когато регистрирано лице е начислило ДДС след упоменатия 6-месечен срок, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, ще е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.
- При неначисляване на данъка в 18-месечния срок санкцията остава равна на размера на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция ще е (също както досега) в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. (а не от досегашните 5000 лв.).
Ивайло КОНДАРЕВ, данъчен консултант
